"Пинокио" - хорър за цялото семейство
Едно от топ заглавията в тазгодишната селекция на кино-литературния фестивал " Синелибри " (до 8 ноември може да се гледа от вкъщи в платформата на, както и в кината " Одеон " и " Влайкова " ) е екранизация по един от най-обичаните детски романи в света. Създаден през 1883 година, " Пинокио " на Карло Колоди продължава да оживява в разнообразни тълкования - най-известна, несъмнено, остава озахарената анимация на Уолт Дисни от 1940 година, само че съгласно мнозина най-хубавата е италианска - петсерийният ефирен прочит на Луиджи Коменчини (1972), изигран от Нино Манфреди, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика...
Битката за наследството на дървеното дребосъче продължава от двете страни на океана: Гийермо дел Торо приготвя стоп моушън анимация, чиято премиера следва следващата година по " Нетфликс ", а Робърт Земекис се стяга за игрален римейк за " Дисни " с присъединяване на Том Ханкс. На Ботуша Роберто Бенини по-скоро се провали със своята версия от 2002 година, където самичък изигра Пинокио; само че в този момент той още веднъж е забъркан във филм по Колоди. И филмът е прелестен - въпреки и ненадейно тъмен.
Зад новия " Пинокио " стои Матео Гароне, прочут с безмилостния си натурализъм в " Гомора " и " Кучкар " и със садистично-живописната интерпретация на неаполитански фолклор " Приказка за приказките " (нещо като да екранизират оригиналите на братя Грим без никаква диснификация). Който е гледал последния, няма да бъде сюрпризиран от злокобните тонове в добре познатата история. Режисьорът създава притча на феодална Тоскана, където бедността и гладът са осезаеми, съдията изпраща в пандиза почтени, а в учебно заведение непослушанието се санкционира с пердах с пръчка и коленичене върху фасул - все неща, които е по-вероятно да са (били) същински, в сравнение с измислени. Насилие, изгаряне, обесване, удавяне - Гароне не пести нищо на палавия си воин, нито на фена.
Но тъй като това въпреки всичко е приказка, пред парчето дърво, на което старият Джепето вдъхва живот, се отварят безброй възможност за бягство от лапите на горчивата реалност - посредством пътуваща циркова натрупа, феи и омагьосана каруца, която води мързеливите момчета. Пътешествието на Пинокио към порастването го среща с всички тези създания, които Колоди отпечатва в груповото схващане преди близо 150 години - Феята със сините коси, Лисицата и Котарака, Кита, Говорещия щурец... Но и с други, родени във фантазията на Гароне: да вземем за пример зайците гробари, говорещата риба звук или Охлювката иконом, наподобяваща образно Джаба Хатянина.
От този " Пинокио " е допустимо по-малките фенове да ги побият тръпки - " хорър за цялото семейство " го назовава самият режисьор. Българската категоризация го дефинира като подобаващ за фенове над 12 г. Възрастните ще открият в него и претекстове, които децата няма да виждат - превръщането на Пинокио в същинско момче става в ясла, измежду овцете (намек за Исус от Назарет); а безстрашното мятане в морето, прекосяването му с цената на тежки тествания, събирането на разделени родители и деца припомня за драмата на мигрантите.
Но къде е Бенини, тази кълбовидна гръмотевица от сила и въодушевление, която познаваме от " Животът е прелестен "? Той е в ролята на Джепето - бащата, който не стопира да обича сина си макар разочарованията, които му е предизвикал. Бенини е комай единственият, който минава през историята в " натурален " вид - екранизацията на Гароне свети с превъзходна сценография, грим, прически и костюми, като разчита по-малко на компютри и повече на човешката ръка за основаване на многочислените визуални ефекти. Гримьорите са постигнали незабравим резултат върху лицето на 10-годишния Федерико Иелапи (Пинокио). Актьорските задания се придържат към стила на италианската комедия дел арте и това придава неизбежна превзетост на осъществяванията, което накара някои критици да го нарекат " дърварски ". Но с 15 номинации и няколко награди " Давид на Донатело ", голям местен шлагер в родната си Италия (там той бе публикуван няколко месеца преди коронавируса), този " Пинокио " сполучливо завладява сърцата и мозъците.
Битката за наследството на дървеното дребосъче продължава от двете страни на океана: Гийермо дел Торо приготвя стоп моушън анимация, чиято премиера следва следващата година по " Нетфликс ", а Робърт Земекис се стяга за игрален римейк за " Дисни " с присъединяване на Том Ханкс. На Ботуша Роберто Бенини по-скоро се провали със своята версия от 2002 година, където самичък изигра Пинокио; само че в този момент той още веднъж е забъркан във филм по Колоди. И филмът е прелестен - въпреки и ненадейно тъмен.
Зад новия " Пинокио " стои Матео Гароне, прочут с безмилостния си натурализъм в " Гомора " и " Кучкар " и със садистично-живописната интерпретация на неаполитански фолклор " Приказка за приказките " (нещо като да екранизират оригиналите на братя Грим без никаква диснификация). Който е гледал последния, няма да бъде сюрпризиран от злокобните тонове в добре познатата история. Режисьорът създава притча на феодална Тоскана, където бедността и гладът са осезаеми, съдията изпраща в пандиза почтени, а в учебно заведение непослушанието се санкционира с пердах с пръчка и коленичене върху фасул - все неща, които е по-вероятно да са (били) същински, в сравнение с измислени. Насилие, изгаряне, обесване, удавяне - Гароне не пести нищо на палавия си воин, нито на фена.
Но тъй като това въпреки всичко е приказка, пред парчето дърво, на което старият Джепето вдъхва живот, се отварят безброй възможност за бягство от лапите на горчивата реалност - посредством пътуваща циркова натрупа, феи и омагьосана каруца, която води мързеливите момчета. Пътешествието на Пинокио към порастването го среща с всички тези създания, които Колоди отпечатва в груповото схващане преди близо 150 години - Феята със сините коси, Лисицата и Котарака, Кита, Говорещия щурец... Но и с други, родени във фантазията на Гароне: да вземем за пример зайците гробари, говорещата риба звук или Охлювката иконом, наподобяваща образно Джаба Хатянина.
От този " Пинокио " е допустимо по-малките фенове да ги побият тръпки - " хорър за цялото семейство " го назовава самият режисьор. Българската категоризация го дефинира като подобаващ за фенове над 12 г. Възрастните ще открият в него и претекстове, които децата няма да виждат - превръщането на Пинокио в същинско момче става в ясла, измежду овцете (намек за Исус от Назарет); а безстрашното мятане в морето, прекосяването му с цената на тежки тествания, събирането на разделени родители и деца припомня за драмата на мигрантите.
Но къде е Бенини, тази кълбовидна гръмотевица от сила и въодушевление, която познаваме от " Животът е прелестен "? Той е в ролята на Джепето - бащата, който не стопира да обича сина си макар разочарованията, които му е предизвикал. Бенини е комай единственият, който минава през историята в " натурален " вид - екранизацията на Гароне свети с превъзходна сценография, грим, прически и костюми, като разчита по-малко на компютри и повече на човешката ръка за основаване на многочислените визуални ефекти. Гримьорите са постигнали незабравим резултат върху лицето на 10-годишния Федерико Иелапи (Пинокио). Актьорските задания се придържат към стила на италианската комедия дел арте и това придава неизбежна превзетост на осъществяванията, което накара някои критици да го нарекат " дърварски ". Но с 15 номинации и няколко награди " Давид на Донатело ", голям местен шлагер в родната си Италия (там той бе публикуван няколко месеца преди коронавируса), този " Пинокио " сполучливо завладява сърцата и мозъците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ