В тази столица няма тежък трафик, задръствания и нервни шофьори. Това е ужасно
Едно от нещата, които ми липсват от предишните дни, е, че закъснението с 45 минути беше толкоз общоприето, като че ли пристигате в точния момент. Задръстванията бяха шумни усилватели, неуместни бъркотии от коли, камиони и рейсове, които превръщаха пътуването към работа в извънредно прекарване. Дори и да не сте в някое от тези транспортни средства, няма метод да избегнете техните ауспуси и звук.
Сега пътищата са спокойни, даже в пиковите часове. И колкото и да е хубаво да се разхождам на сутринта по бул. " Франсиско де Миранда ", слушайки крясъците на дивите папагали, в действителност тапите ми липсват.
Фактът, че таксито може да ме закара от крайния квартал Ла Кастелана до центъра на града за по-малко от 15 минути, ми припомня за това по какъв начин се изпразва Каракас, по какъв начин автомонтьорите не могат да намерят нужните аварийни елементи, по какъв начин най-евтиният бензин в света няма значение, щом нямате контейнер, който да напълните.
Моторите последователно изчезват вследствие на усложненията. За мен Каракас най-добре се движеше на 2 колела. Мотоциклетите-таксита бяха страхотна опция, промъквайки се сред лентите и против трафика, движейки се даже и по тротоарите, когато е належащо.
Светофарите са просто оферти в света на моторите. Харесвах ги поради тръпката и сполучливите от време на време опити за акуратност.
Сега " няма трафик, няма пари, нищо ", споделя 41-годишният Пастор Колменарес, началник на таксиметрова мотоциклетна компания в Източен Каракас. Неговият бизнес е следващата жертва на икономическия срив във Венецуела. През предходната година екипът му включва 15 души, а през днешния ден са едвам четирима.
Мнозина се отхвърлят от шофирането, тъй като не могат да поддържат моторите си, или тъй като бизнесът отива на юг. Или просто напущат страната, с цел да емигрират в Аржентина, Чили, Колумбия или Перу.
Безумната инфлация трансформира боливарите в нищожна суровина, а множеството мото превозвачи към момента се пробват да се оправят с това, зависейки от банковите преводи на стеснен брой постоянни клиенти.
Можете да поръчате да ви закарат и да платите с кутии цигари или с артикули като хлебни банани или царевично брашно. Вече не е нужно да рискувате живота си, с цел да стигнете до града. Хората към момента могат да закъснеят, само че единствено поради навика.
Колменарес счита, че ще издържи, само че защото някой е откраднал акумулатора му, той би трябвало да стартира всяко пътешестване с мотора си, тичайки, с цел да възпламени. Мотористът е решен да продължи, само че е наясно, че надали ще издържи дълго.
" Съвсем скоро всички ще вървим пешком ", чака той.
Текстът е част от поредицата разкази " Животът в Каракас " на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния метод на живот в тоталния безпорядък и хаос в една от най-измъчените стопански страни.
Сега пътищата са спокойни, даже в пиковите часове. И колкото и да е хубаво да се разхождам на сутринта по бул. " Франсиско де Миранда ", слушайки крясъците на дивите папагали, в действителност тапите ми липсват.
Фактът, че таксито може да ме закара от крайния квартал Ла Кастелана до центъра на града за по-малко от 15 минути, ми припомня за това по какъв начин се изпразва Каракас, по какъв начин автомонтьорите не могат да намерят нужните аварийни елементи, по какъв начин най-евтиният бензин в света няма значение, щом нямате контейнер, който да напълните.
Моторите последователно изчезват вследствие на усложненията. За мен Каракас най-добре се движеше на 2 колела. Мотоциклетите-таксита бяха страхотна опция, промъквайки се сред лентите и против трафика, движейки се даже и по тротоарите, когато е належащо.
Светофарите са просто оферти в света на моторите. Харесвах ги поради тръпката и сполучливите от време на време опити за акуратност.
Сега " няма трафик, няма пари, нищо ", споделя 41-годишният Пастор Колменарес, началник на таксиметрова мотоциклетна компания в Източен Каракас. Неговият бизнес е следващата жертва на икономическия срив във Венецуела. През предходната година екипът му включва 15 души, а през днешния ден са едвам четирима.
Мнозина се отхвърлят от шофирането, тъй като не могат да поддържат моторите си, или тъй като бизнесът отива на юг. Или просто напущат страната, с цел да емигрират в Аржентина, Чили, Колумбия или Перу.
Безумната инфлация трансформира боливарите в нищожна суровина, а множеството мото превозвачи към момента се пробват да се оправят с това, зависейки от банковите преводи на стеснен брой постоянни клиенти.
Можете да поръчате да ви закарат и да платите с кутии цигари или с артикули като хлебни банани или царевично брашно. Вече не е нужно да рискувате живота си, с цел да стигнете до града. Хората към момента могат да закъснеят, само че единствено поради навика.
Колменарес счита, че ще издържи, само че защото някой е откраднал акумулатора му, той би трябвало да стартира всяко пътешестване с мотора си, тичайки, с цел да възпламени. Мотористът е решен да продължи, само че е наясно, че надали ще издържи дълго.
" Съвсем скоро всички ще вървим пешком ", чака той.
Текстът е част от поредицата разкази " Животът в Каракас " на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния метод на живот в тоталния безпорядък и хаос в една от най-измъчените стопански страни.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ