Калин Терзийски: Спечелените избори са отговорност
Едно от нещата, които изключително добре умее всеки българин, е да се разграничи от властта – и по този начин разделен и отчужден от нея – да я ненавижда, псува и упреква за всички несгоди на света.
Но кажете ми, братя и сестри – белким това си няма дълбоки учредения в нашата дълбока история (дълбокото е постоянно и мрачно)? Цар - надалеч, Бог – високо: това е българската формула.
Когато някой е надалеч и високо – ти нямаш прочувствена обязаност с него, той ти е непознат (казва се „ Далеч от очите – надалеч от сърцето! ”), той ти е апатичен, само че това не пречи да му стоварваш неприятните си настроения и да го обвиняваш за злините в живота си.
Той е хладна абстракция, прекомерно подобаваща за мразене!
Но в това време вие с известно право ще кажете: че виж какъв брой доста българи налитат на властта – налитат като рибки-таранки на топка кюспе омесено с мехлем! Правилно – ще река – само че ние, българите, незабавно и от тях се отграничаваме, все едно не сме яли и пили с тях до през вчерашния ден. Тия от властта са „ други ” и това ще рече – не са „ ние ”. Ние сме си едно, тия във властта- напълно друго. То е неприятното, ние сме положителното.
Бих могъл да продължа в тая линия и да кажа, че ние, българите, просто отрязваме (алегорично казано) всичко, ставащо за мразене, от себе си – и го натоварваме върху самара на властта. Не харесваме ли нещо – не ние сме отговорни – властта е отговорна.
Вметка: Една циганка при Карбовски сподели: Е, бате, по какъв начин да знам имената на сичките си 10 деца... Ми страната не ДАВА ПАРИ! Как да им знаем имената?!
Българинът не желае да има общо с властта, точно тъй като това му дава правото да я ненавижда и да я упреква за всичко!
А това е методът българинът да се освободи от мъчителното възприятие за виновност. Когато някой „ ти е отговорен ” за неприятния живот – ти към този момент си почтен, ти можеш да си свиркаш и да вървиш с ръце в джобовете. Защото за теб към този момент тоя „ неприятен живот ” не е Божие наказване (или изпитание), не е артикул на политически или стопански условия. И най-после -най-малкото повода за тоя неприятен живот си ти! Не – той е неприятен, тъй като ти го е „ направила неприятен ” властта!
Едва ли е публикуван и подобен по-релативистичен и по-мъдър (бих казал) метод на мислене: че в края на краищата „ неприятен живот ” има единствено в нашите глави; тъй като един умен човек доста добре знае, че „ неприятен живот ” е нещо чудовищно релативно – и в случай че за някой българин „ неприятен живот ” значи да не можеш да си платиш столевовата сметка за интернет и мобилен телефон – за някой угандиец неприятен живот значи да няма добра питейна вода и по тази причина да почине на 29 от билхарциоза, тъй като пие водица от блатото до тръстиковата си хижа (неотдавна отчасти изгорена от някакви въстаници)...
Но когато ти си по този начин сръчен в мисленето (като същински българин), че да успяваш всякога, видиш ли нещо недобро в живота си – да го натрисаш на властта – към този момент друго ти не би трябвало!
Падне астероид: ами – да ги вземат дяволите тия ръководещи!
И по този начин – когато си постоянно и прелестно уверен, че някой ти е отговорен за неприятния живот – ти живееш умерено, тъй като самият ти освен, че не си отговорен, само че и можеш да се поотпуснеш – животът не зависи от тебе, няма за какво да правиш старания – и без друго постоянно ще си е неприятно, тъй като властта прави да е неприятно.
Не съм виждал обаче доста българи, които първо да са създали старания за усъвършенстване на живота...властта изрично и ясно да е осуетила това тяхно деяние – и по-късно към този момент да са почнали да приказват за „ безконечната виновност на властта ”. Не. Обикновено се приказва преди да се създадат даже и старания.
Все ми се коства, че българинът употребява властта някак като превантивна мярка. Мярка за авансово оправдаване на своята бездейност и безучастие. Примерно близко ли ви звучи това: Не че съм опитвал да изчистя към блока, в който пребивавам, но знам, че и да изчистя – отново ще стане мръсно, тъй като от общината (тоест – от „ властта ”) в никакъв случай няма да си мръднат пръста да поддържат или да създадат нещо за благоустрояването. И по тази причина И АЗ не върша Нищо.
И по този начин.
ГЕРБ се подреждат дружно с Българска комунистическа партия и Народнолибаралната партия (на Стамболов, Греков и Петков) в тройката на най-дълго управлявалите партии. Поне по този начин ми излиза от историческата информация. Някой ще каже: непоносимо, извънредно, по-лошо не е било. Аз ще въздъхна. Защото знам, че тоя „ някой ” евентуално с носталгия си спомня за „ безконечното ръководство ” на другаря Вечноживков. И че в този момент той да акцентира като причина за недоволството си „ прекомерно дълго се задържаха, това не е редно ” – е малко смешно.
И аз не считам, че е хубаво някой да стои доста дълго на власт. Ояжда се, клеясват му механизмите в мотора, въпреки това – прекомерно добре се изглаждат и сработват механизмите му за източване да държавни средства. Кофата му за гребане от реката на богатствата (както споделя баща Кърт Вонегът) става прекомерно дълбока – такова свойство имат кофите при дълго стоене до брега на реката – власт.
Но нашата българска студенина от властта е по-опасна от дългото стоене на власт. Връзката тук е такава: Колкото по-дълго стои някой на власт – толкоз по-добре съумява народът да се отчужди от него, да се абстрахира, да се отграничи и да го намрази!
Колкото по-дълго е някой на власт – толкоз повече Бог високо, цар надалеч.
И толкоз повече богатства безнаказаност за персоналния живот – тъй като „ има кой да ни е отговорен ”. Кандид - в края на едноименния сладостен метафизичен шедьовър на Волтер – споделя: И въпреки всичко всеки би трябвало да обработва личната си градина!
Аз за завършек на тоя дребен следизборен пасквил ще кажа нещо позитивно като рекомендация: Нека всяко зло е за положително! Ние, българите, въпреки всичко имаме и тая сентенция и тя е доста по-мъдра от „ Бог-високо, цар-далеко ”. Дългото стоене във властта, по какъв начин да кажа, би могло...би трябвало! да донесе друго – едно възприятие за безцеремонност, за непрестореност и „ познаване и на зъбките ”. Ако приемем, че всяка власт има прочут % мошеничества, интриги, тъмни сметки и безобразни нехайства вплетени в тъканта си – то в случай че едни хора (а ние все забравяме, че власт в действителност значи точно „ едни хора, там ”)... та в случай че едни хора постоят на власт по-дълго – ние към този момент доста ясно им знаем и всичките тия тъмни страни!
И тук към този момент ние – само че не ние-отчуждените и нехайните, а ние – виновните и свирепо взискателните – по най-непринуден, към този момент напълно по роднински метод (та нали от толкоз време се знаем с тия тъпчовци в тая власт!) – им споделяме: Тук, тук и тук сте в неточност. Това, това и това – не е направено както би трябвало. Ето това, това и това ви е минус – незабавно го поправете.
Простичко казано – знаем спатиите на тия тарикати във властта. Отдавна ги знаем. Просто би трябвало като се изключи че ги знаем – и да ги направляваме, и да пожелаваме. И като споделих думата „ свирепо ” – дублирам я. Свирепо да направляваме и свирепо да пожелаваме от по този начин добре познатите ни червенотиквеничковчета, наречени власт.
Защото, коства ми се, би трябвало непрестанно да си припомняме, че Властелин в страната е Народът.
А властта е неговият постоянно непокорен и нерядко малоумен прислужник.
Но кажете ми, братя и сестри – белким това си няма дълбоки учредения в нашата дълбока история (дълбокото е постоянно и мрачно)? Цар - надалеч, Бог – високо: това е българската формула.
Когато някой е надалеч и високо – ти нямаш прочувствена обязаност с него, той ти е непознат (казва се „ Далеч от очите – надалеч от сърцето! ”), той ти е апатичен, само че това не пречи да му стоварваш неприятните си настроения и да го обвиняваш за злините в живота си.
Той е хладна абстракция, прекомерно подобаваща за мразене!
Но в това време вие с известно право ще кажете: че виж какъв брой доста българи налитат на властта – налитат като рибки-таранки на топка кюспе омесено с мехлем! Правилно – ще река – само че ние, българите, незабавно и от тях се отграничаваме, все едно не сме яли и пили с тях до през вчерашния ден. Тия от властта са „ други ” и това ще рече – не са „ ние ”. Ние сме си едно, тия във властта- напълно друго. То е неприятното, ние сме положителното.
Бих могъл да продължа в тая линия и да кажа, че ние, българите, просто отрязваме (алегорично казано) всичко, ставащо за мразене, от себе си – и го натоварваме върху самара на властта. Не харесваме ли нещо – не ние сме отговорни – властта е отговорна.
Вметка: Една циганка при Карбовски сподели: Е, бате, по какъв начин да знам имената на сичките си 10 деца... Ми страната не ДАВА ПАРИ! Как да им знаем имената?!
Българинът не желае да има общо с властта, точно тъй като това му дава правото да я ненавижда и да я упреква за всичко!
А това е методът българинът да се освободи от мъчителното възприятие за виновност. Когато някой „ ти е отговорен ” за неприятния живот – ти към този момент си почтен, ти можеш да си свиркаш и да вървиш с ръце в джобовете. Защото за теб към този момент тоя „ неприятен живот ” не е Божие наказване (или изпитание), не е артикул на политически или стопански условия. И най-после -най-малкото повода за тоя неприятен живот си ти! Не – той е неприятен, тъй като ти го е „ направила неприятен ” властта!
Едва ли е публикуван и подобен по-релативистичен и по-мъдър (бих казал) метод на мислене: че в края на краищата „ неприятен живот ” има единствено в нашите глави; тъй като един умен човек доста добре знае, че „ неприятен живот ” е нещо чудовищно релативно – и в случай че за някой българин „ неприятен живот ” значи да не можеш да си платиш столевовата сметка за интернет и мобилен телефон – за някой угандиец неприятен живот значи да няма добра питейна вода и по тази причина да почине на 29 от билхарциоза, тъй като пие водица от блатото до тръстиковата си хижа (неотдавна отчасти изгорена от някакви въстаници)...
Но когато ти си по този начин сръчен в мисленето (като същински българин), че да успяваш всякога, видиш ли нещо недобро в живота си – да го натрисаш на властта – към този момент друго ти не би трябвало!
Падне астероид: ами – да ги вземат дяволите тия ръководещи!
И по този начин – когато си постоянно и прелестно уверен, че някой ти е отговорен за неприятния живот – ти живееш умерено, тъй като самият ти освен, че не си отговорен, само че и можеш да се поотпуснеш – животът не зависи от тебе, няма за какво да правиш старания – и без друго постоянно ще си е неприятно, тъй като властта прави да е неприятно.
Не съм виждал обаче доста българи, които първо да са създали старания за усъвършенстване на живота...властта изрично и ясно да е осуетила това тяхно деяние – и по-късно към този момент да са почнали да приказват за „ безконечната виновност на властта ”. Не. Обикновено се приказва преди да се създадат даже и старания.
Все ми се коства, че българинът употребява властта някак като превантивна мярка. Мярка за авансово оправдаване на своята бездейност и безучастие. Примерно близко ли ви звучи това: Не че съм опитвал да изчистя към блока, в който пребивавам, но знам, че и да изчистя – отново ще стане мръсно, тъй като от общината (тоест – от „ властта ”) в никакъв случай няма да си мръднат пръста да поддържат или да създадат нещо за благоустрояването. И по тази причина И АЗ не върша Нищо.
И по този начин.
ГЕРБ се подреждат дружно с Българска комунистическа партия и Народнолибаралната партия (на Стамболов, Греков и Петков) в тройката на най-дълго управлявалите партии. Поне по този начин ми излиза от историческата информация. Някой ще каже: непоносимо, извънредно, по-лошо не е било. Аз ще въздъхна. Защото знам, че тоя „ някой ” евентуално с носталгия си спомня за „ безконечното ръководство ” на другаря Вечноживков. И че в този момент той да акцентира като причина за недоволството си „ прекомерно дълго се задържаха, това не е редно ” – е малко смешно.
И аз не считам, че е хубаво някой да стои доста дълго на власт. Ояжда се, клеясват му механизмите в мотора, въпреки това – прекомерно добре се изглаждат и сработват механизмите му за източване да държавни средства. Кофата му за гребане от реката на богатствата (както споделя баща Кърт Вонегът) става прекомерно дълбока – такова свойство имат кофите при дълго стоене до брега на реката – власт.
Но нашата българска студенина от властта е по-опасна от дългото стоене на власт. Връзката тук е такава: Колкото по-дълго стои някой на власт – толкоз по-добре съумява народът да се отчужди от него, да се абстрахира, да се отграничи и да го намрази!
Колкото по-дълго е някой на власт – толкоз повече Бог високо, цар надалеч.
И толкоз повече богатства безнаказаност за персоналния живот – тъй като „ има кой да ни е отговорен ”. Кандид - в края на едноименния сладостен метафизичен шедьовър на Волтер – споделя: И въпреки всичко всеки би трябвало да обработва личната си градина!
Аз за завършек на тоя дребен следизборен пасквил ще кажа нещо позитивно като рекомендация: Нека всяко зло е за положително! Ние, българите, въпреки всичко имаме и тая сентенция и тя е доста по-мъдра от „ Бог-високо, цар-далеко ”. Дългото стоене във властта, по какъв начин да кажа, би могло...би трябвало! да донесе друго – едно възприятие за безцеремонност, за непрестореност и „ познаване и на зъбките ”. Ако приемем, че всяка власт има прочут % мошеничества, интриги, тъмни сметки и безобразни нехайства вплетени в тъканта си – то в случай че едни хора (а ние все забравяме, че власт в действителност значи точно „ едни хора, там ”)... та в случай че едни хора постоят на власт по-дълго – ние към този момент доста ясно им знаем и всичките тия тъмни страни!
И тук към този момент ние – само че не ние-отчуждените и нехайните, а ние – виновните и свирепо взискателните – по най-непринуден, към този момент напълно по роднински метод (та нали от толкоз време се знаем с тия тъпчовци в тая власт!) – им споделяме: Тук, тук и тук сте в неточност. Това, това и това – не е направено както би трябвало. Ето това, това и това ви е минус – незабавно го поправете.
Простичко казано – знаем спатиите на тия тарикати във властта. Отдавна ги знаем. Просто би трябвало като се изключи че ги знаем – и да ги направляваме, и да пожелаваме. И като споделих думата „ свирепо ” – дублирам я. Свирепо да направляваме и свирепо да пожелаваме от по този начин добре познатите ни червенотиквеничковчета, наречени власт.
Защото, коства ми се, би трябвало непрестанно да си припомняме, че Властелин в страната е Народът.
А властта е неговият постоянно непокорен и нерядко малоумен прислужник.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ