Преди 69 г. откриват Панагюрското съкровище в нива
Едно от най-зашеметяващите съкровища по нашите земи - Панагюрското, е открито на 8 декември 1949 година Намират го Павел, Михаил и Петко Дейкови, до момента в който копаят глина в равнища, ситуирана на 2 км от Панагюрище.
Днес тракийският комплект съдове за религиозни обреди е най-голямата атракция за посетителите в Регионалния археологически музей в Пловдив. Съкровището постоянно пътува и за присъединяване в изложения из най-престижните музеи по света.
Съдовете с общо тегло 6,164 кг са принадлежали на владетели на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III век прочие Хр.
Съкровището се състои от девет златни предмета - една фиала и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските царе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през Античността има ритуална функционалност - те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Фиалата е изключително изразителна - към полусферичната издаденост е ситуиран бордюр от дребни розети; венец от 24 жълъда и три фриза с уголемяващи се африкански глави - общо 72. На гърлото е гравирана цената на фиалата. Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.
На единия от ритоните проличава обликът на Хера върху престол, която държи в дясната си ръка фиала. Вляво и вдясно са Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях - Нике с разперени крила. Върху различен ритон е изобразена глава на елен, а върху дръжката -лъв и женска глава. Трети е отдаден на Парис и трите богини - Хера, Атина и Афродита.
Върху четвърти ритон майсторите са битката на Тезей с Критския бик в Маратонската низина и Херакъл с кравата от Киренея. Петият е отдаден на Дионис, нимфата Ериопа и танцуващите менади с тромпети и тирсове.
Днес тракийският комплект съдове за религиозни обреди е най-голямата атракция за посетителите в Регионалния археологически музей в Пловдив. Съкровището постоянно пътува и за присъединяване в изложения из най-престижните музеи по света.
Съдовете с общо тегло 6,164 кг са принадлежали на владетели на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III век прочие Хр.
Съкровището се състои от девет златни предмета - една фиала и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските царе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през Античността има ритуална функционалност - те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Фиалата е изключително изразителна - към полусферичната издаденост е ситуиран бордюр от дребни розети; венец от 24 жълъда и три фриза с уголемяващи се африкански глави - общо 72. На гърлото е гравирана цената на фиалата. Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.
На единия от ритоните проличава обликът на Хера върху престол, която държи в дясната си ръка фиала. Вляво и вдясно са Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях - Нике с разперени крила. Върху различен ритон е изобразена глава на елен, а върху дръжката -лъв и женска глава. Трети е отдаден на Парис и трите богини - Хера, Атина и Афродита.
Върху четвърти ритон майсторите са битката на Тезей с Критския бик в Маратонската низина и Херакъл с кравата от Киренея. Петият е отдаден на Дионис, нимфата Ериопа и танцуващите менади с тромпети и тирсове.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ