При Живков - цели проводници, при Борисов - цифров "Чернобил"
Едно от най-силно работещите послания на ГЕРБ е, че би трябвало да се гласоподава за тях, с цел да не дойдат комунистите на власт. И доста хора се връзват и гласоподават, от време на време с омерзение, за ГЕРБ, единствено и единствено да не дойдат комунистите. Трябва да се признае на герберите възприятието за комизъм, тъй като, в случай че под „ комунисти на власт “ разбираме завръщане към Тодор-Живковото минало, те от дълго време към този момент са на власт. Комунисти на власт се свързва с въвеждането на посредствеността като единствен аршин за назначение на работа, тъй като посредствените хора на властови позиции подсигуряват сигурността на режима. За да получиш дадена позиция, единственото, което се изисква, е преданост към вожда. Едно време беше значимо да си член на Българска комунистическа партия, с цел да напредваш в кариерата, през днешния ден е значимо да си гербаджия. Дали ще ги назоваваме калинки, гербери или комунисти, е все едно. Приликите сред Тодор Живков и неговия бодигард Бойко Борисов са потресаващо доста. По времето на Живков живеехме в работническо-селска тирания. В същия модел живеем и в този момент. Същността на този вид диктатури е, че отпред на страната застават хора с ниско или никакво обучение, гордеещи се със своята наивност и даже нецензурност и несрамуващи се от ограничавания си разсъдък, демонстриращи даже пренебрежение към образованите и квалифицирани хора. Този вид ръководство се отличава и по шокиращата надменност на облечените с власт. Точно както по времето на работническо-селската тирания на Тодор Живков, и днешната работническо-селска номенклатура изпитва гигантско пренебрежение към жителите и изключително към можещите и надарените. Същото пренебрежение, което изпитваха тогавашните, а и днешните комунисти. Това изяснява за какво някогашната и сегашната номенклатура изговарят с еднообразно пренебрежение „ умни и красиви “.
От задачите проводници до цифровия " Чернобил "
Посредствеността, лоялността към режима вместо към персоналната съвест и отговорност са в основата на всички нещастия, провокирани от комунистите. Чернобилската повреда е резултат точно от корумпираната и прогнила система, наложена с кръв и тормоз. Посредственост и преданост към режима доведоха и до цифровия " Чернобил " – приключването на данните на милиони български жители от Национална агенция за приходите. От мига, когато Тодор Живков изрече прословутата си нелепост „ Тази година цех за полупроводници, следващата година – цели проводници! “ до цифровия „ Чернобил “ номинално са минали повече от 40 години, през които обаче нищо не се е трансформирало. По време на посредственото и неспособно тоталитарно ръководство на Тато България сe опитваше да се нарежда като средище на науката и техниката, на производството на компютри и ИТ експерти. Компютрите „ Правец “, носещи името на родния град на селския деспот Живков, бяха гордостта на социалистическия напредък, само че в тоталитарна среда нови технологии просто не могат да се развиват, тъй като убийството на концепциите още в зародиш е главната идеология на тоталитарните режими. Под също толкоз криво-ляво и неспособно селско ръководство на диктатора Бойко Борисов България се пробва да се нарежда като средище на ИТ промишлеността. Разликата сред соца на Тодор Живков и този на Бойко Борисов е, че последният се развива в цифровата ера, когато данните от ден на ден се трансформират в петрола на XXI век. Освен това към този момент сме в западния идеологически блок, което води до поредност парадокси.
Изтичането на данните от приходната организация е същинска цифрова злополука
с мъчно прогнозируеми последствия. Дори по-голяма от случая с компанията „ Кеймбридж Аналитика “, занимаваща се с търговия с персонални данни и операция на изборни процеси. Разликата е в аргументите. В случая с „ Кеймбридж Аналитика “ става дума за решението на частната компания " Facebook " да продаде данните на част от потребителите си с рекламни цели и изцяло умишлено. При НАПлийкс става дума за незаконно безгрижие и даже незаконна незначителност. Точно както руската работническо-селска власт се опита надменно да замете и омаловажи злополуката „ Чернобил “, по този начин и ръководещите в България се пробват посредством умопомрачителна надменност да замажат цифровия " Чернобил ". Репликата на шефката на Национална агенция за приходите, че след мъчно, само че доста добре премислено решение е решила да не прекъсне отпуската си на фона на гаф с такива размери, е ослепителен образец за арогантността на тоталитарните ръководства, при които се знае, че каквото и да направиш, от теб не се чака да поемеш отговорност просто тъй като от теб не се е очаквало нищо друго, с изключение на да бъдеш вярна пешка на диктатора. От теб се чака каквото и да стане, да си на фронтовата линия да вардиш режима му.
Това, което прави бедствието изключително мощно, е, че стана в страна,
която съществува в непозната и несвойствена политическа система. Европейски Съюз е общественост на демократични страни, където отговорността и добруването на жителите са най-високи полезности. Тази несъответственост сред работническо-селската тирания и демократичната западна народна власт води до разновидности като тази да имаш еврокомисарка, която дава отговор за цифровия пазар на Европейски Съюз, до момента в който в това време си позволил цифрова злополука с епични размери. Еврокомисарката ни Мария Габриел работи в екипа на някогашния естонски министър председател Андрус Ансип, по време на чието ръководство Естония се трансформира в напълно цифрова страна и си завоюва прякора Е-стония. Държава, в която от години се гласоподава по интернет и която е най-напреднала в развиването на електронното ръководство. Как е допустимо българската еврокомисарка да дава отговор за „ създаването и използването на ограничения, които да създадат Европа по-сигурна, и да й се има доверие онлайн, тъй че жителите и бизнесът да могат напълно да се възползват от цифровата стопанска система “? Всъщност госпожа Габриел зае тази позиция по стичане на събитията. След като Кристалина Георгиева напусна високата позиция на заместник-председателка на Европейска комисия, отговаряща за бюджета, на нейно място беше изместен немският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който преди този момент отговаряше точно за цифровия пазар. Мария Габриел беше назначена на негово място. Дали се оправя добре или не, е обособена тематика, само че разпределението на ресорите с изключение на политически и геополитически мотор се въздейства и от спецификите на страната членка или самия еврокомисар. Именно поради триумфа в основаването на изцяло електронно ръководство на Естония беше предоставен цифровият сектор, и то на равнище заместник-председател на Европейска комисия. Бившият латвийски министър председател Валдис Домбровскис пък получи различен значим заместникпредседателски пост – да дава отговор за еврото, поради извънредно положителния опит - и негов персонален, и на Латвия като цяло в оправянето с стопански рецесии и подготовката за участие в еврозоната.
На този декор отводът на премиера Борисов българка да заеме поста висша представителка на Европейски Съюз за външната политика и защитата с аргумента, че желае да има собствен човек в Европейска комисия и по опция той да задържи цифровия сектор, звучи още по-нелепо. В момента данните са съществена разменна монета, по тази причина на Европейски Съюз му лиши доста време да подписа със Съединени американски щати съглашение за отбрана на персоналните данни на жителите на съюза. И това е още един абсурд. Съюзът сега е водещ в налагането на стандарти и правила за отбрана на персоналните данни в интернет, а ръководството на България не може даже да проумее какъв брой значима е неприкосновеността на персоналните данни в цифровия век и изключително в цифрова стопанска система. И по какъв начин да го разбере ръководство, което се крепи на посредствеността и арогантността?
Разликата сред преди и в този момент е,
че сегашната работническо-селска тирания е определена от жителите. Тя не е наложена при разчертаването на идеологическите граници на света. Днешното ръководство е плод на умишлен избор. Е, и малко помощ от старите апаратчици и техните съветски съдружници, на които " Кеймбридж Аналитика " може единствено да завижда. Това единствено прави паралелите с преди още по-големи. Някога, по време на тоталитарното ръководство на Тодор Живков, нищо не беше неприкосновено. Нито свободата, нито персоналният живот, нито собствеността. Индивидът принадлежеше на строя. Същото е и в този момент. И тъкмо както тогава, и в този момент няма институции, които да защитят неприкосновеността на персоналните данни, които са на процедура личността в едно интернет общество. Данните ни са валутата и ДНК-то на цифровите общества и цифровата стопанска система. В една демократична западна страна за такова грандиозно приключване на данни би трябвало да падне цялото държавно управление. Но не и в работническо-селската тирания на Бойко Борисов. Затова и неговите закани, че в случай че не е ГЕРБ, ще дойдат комунистите на власт, са смешни. Комунистите към този момент са на власт. Онези некадърни, посредствени, арогантни същества, които паразитират безнаказано върху обществото. Не е значимо по какъв начин ще се споделят тези комунисти – ГЕРБ, Българска социалистическа партия или друго, тъй като природата им е една и съща. Тодор Живков ни управляваше, без да се срами от отчайващото си незнание. Бойко Борисов ви предлага безусловно същото. Ако не беше толкоз тъжно, щеше да е извънредно смешно, само че очевидно гласоподавателите избират да им е смешно, тъй като и те самите не си дават сметка какъв брой значими са им данните. Какво ли не им лиши комунизмът и „ демокрацията “, че едни данни да ги притеснят. Откъдето пристигнали, там и отишли. Да живее работническо-селската тирания!
От задачите проводници до цифровия " Чернобил "
Посредствеността, лоялността към режима вместо към персоналната съвест и отговорност са в основата на всички нещастия, провокирани от комунистите. Чернобилската повреда е резултат точно от корумпираната и прогнила система, наложена с кръв и тормоз. Посредственост и преданост към режима доведоха и до цифровия " Чернобил " – приключването на данните на милиони български жители от Национална агенция за приходите. От мига, когато Тодор Живков изрече прословутата си нелепост „ Тази година цех за полупроводници, следващата година – цели проводници! “ до цифровия „ Чернобил “ номинално са минали повече от 40 години, през които обаче нищо не се е трансформирало. По време на посредственото и неспособно тоталитарно ръководство на Тато България сe опитваше да се нарежда като средище на науката и техниката, на производството на компютри и ИТ експерти. Компютрите „ Правец “, носещи името на родния град на селския деспот Живков, бяха гордостта на социалистическия напредък, само че в тоталитарна среда нови технологии просто не могат да се развиват, тъй като убийството на концепциите още в зародиш е главната идеология на тоталитарните режими. Под също толкоз криво-ляво и неспособно селско ръководство на диктатора Бойко Борисов България се пробва да се нарежда като средище на ИТ промишлеността. Разликата сред соца на Тодор Живков и този на Бойко Борисов е, че последният се развива в цифровата ера, когато данните от ден на ден се трансформират в петрола на XXI век. Освен това към този момент сме в западния идеологически блок, което води до поредност парадокси.
Изтичането на данните от приходната организация е същинска цифрова злополука
с мъчно прогнозируеми последствия. Дори по-голяма от случая с компанията „ Кеймбридж Аналитика “, занимаваща се с търговия с персонални данни и операция на изборни процеси. Разликата е в аргументите. В случая с „ Кеймбридж Аналитика “ става дума за решението на частната компания " Facebook " да продаде данните на част от потребителите си с рекламни цели и изцяло умишлено. При НАПлийкс става дума за незаконно безгрижие и даже незаконна незначителност. Точно както руската работническо-селска власт се опита надменно да замете и омаловажи злополуката „ Чернобил “, по този начин и ръководещите в България се пробват посредством умопомрачителна надменност да замажат цифровия " Чернобил ". Репликата на шефката на Национална агенция за приходите, че след мъчно, само че доста добре премислено решение е решила да не прекъсне отпуската си на фона на гаф с такива размери, е ослепителен образец за арогантността на тоталитарните ръководства, при които се знае, че каквото и да направиш, от теб не се чака да поемеш отговорност просто тъй като от теб не се е очаквало нищо друго, с изключение на да бъдеш вярна пешка на диктатора. От теб се чака каквото и да стане, да си на фронтовата линия да вардиш режима му.
Това, което прави бедствието изключително мощно, е, че стана в страна,
която съществува в непозната и несвойствена политическа система. Европейски Съюз е общественост на демократични страни, където отговорността и добруването на жителите са най-високи полезности. Тази несъответственост сред работническо-селската тирания и демократичната западна народна власт води до разновидности като тази да имаш еврокомисарка, която дава отговор за цифровия пазар на Европейски Съюз, до момента в който в това време си позволил цифрова злополука с епични размери. Еврокомисарката ни Мария Габриел работи в екипа на някогашния естонски министър председател Андрус Ансип, по време на чието ръководство Естония се трансформира в напълно цифрова страна и си завоюва прякора Е-стония. Държава, в която от години се гласоподава по интернет и която е най-напреднала в развиването на електронното ръководство. Как е допустимо българската еврокомисарка да дава отговор за „ създаването и използването на ограничения, които да създадат Европа по-сигурна, и да й се има доверие онлайн, тъй че жителите и бизнесът да могат напълно да се възползват от цифровата стопанска система “? Всъщност госпожа Габриел зае тази позиция по стичане на събитията. След като Кристалина Георгиева напусна високата позиция на заместник-председателка на Европейска комисия, отговаряща за бюджета, на нейно място беше изместен немският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който преди този момент отговаряше точно за цифровия пазар. Мария Габриел беше назначена на негово място. Дали се оправя добре или не, е обособена тематика, само че разпределението на ресорите с изключение на политически и геополитически мотор се въздейства и от спецификите на страната членка или самия еврокомисар. Именно поради триумфа в основаването на изцяло електронно ръководство на Естония беше предоставен цифровият сектор, и то на равнище заместник-председател на Европейска комисия. Бившият латвийски министър председател Валдис Домбровскис пък получи различен значим заместникпредседателски пост – да дава отговор за еврото, поради извънредно положителния опит - и негов персонален, и на Латвия като цяло в оправянето с стопански рецесии и подготовката за участие в еврозоната.
На този декор отводът на премиера Борисов българка да заеме поста висша представителка на Европейски Съюз за външната политика и защитата с аргумента, че желае да има собствен човек в Европейска комисия и по опция той да задържи цифровия сектор, звучи още по-нелепо. В момента данните са съществена разменна монета, по тази причина на Европейски Съюз му лиши доста време да подписа със Съединени американски щати съглашение за отбрана на персоналните данни на жителите на съюза. И това е още един абсурд. Съюзът сега е водещ в налагането на стандарти и правила за отбрана на персоналните данни в интернет, а ръководството на България не може даже да проумее какъв брой значима е неприкосновеността на персоналните данни в цифровия век и изключително в цифрова стопанска система. И по какъв начин да го разбере ръководство, което се крепи на посредствеността и арогантността?
Разликата сред преди и в този момент е,
че сегашната работническо-селска тирания е определена от жителите. Тя не е наложена при разчертаването на идеологическите граници на света. Днешното ръководство е плод на умишлен избор. Е, и малко помощ от старите апаратчици и техните съветски съдружници, на които " Кеймбридж Аналитика " може единствено да завижда. Това единствено прави паралелите с преди още по-големи. Някога, по време на тоталитарното ръководство на Тодор Живков, нищо не беше неприкосновено. Нито свободата, нито персоналният живот, нито собствеността. Индивидът принадлежеше на строя. Същото е и в този момент. И тъкмо както тогава, и в този момент няма институции, които да защитят неприкосновеността на персоналните данни, които са на процедура личността в едно интернет общество. Данните ни са валутата и ДНК-то на цифровите общества и цифровата стопанска система. В една демократична западна страна за такова грандиозно приключване на данни би трябвало да падне цялото държавно управление. Но не и в работническо-селската тирания на Бойко Борисов. Затова и неговите закани, че в случай че не е ГЕРБ, ще дойдат комунистите на власт, са смешни. Комунистите към този момент са на власт. Онези некадърни, посредствени, арогантни същества, които паразитират безнаказано върху обществото. Не е значимо по какъв начин ще се споделят тези комунисти – ГЕРБ, Българска социалистическа партия или друго, тъй като природата им е една и съща. Тодор Живков ни управляваше, без да се срами от отчайващото си незнание. Бойко Борисов ви предлага безусловно същото. Ако не беше толкоз тъжно, щеше да е извънредно смешно, само че очевидно гласоподавателите избират да им е смешно, тъй като и те самите не си дават сметка какъв брой значими са им данните. Какво ли не им лиши комунизмът и „ демокрацията “, че едни данни да ги притеснят. Откъдето пристигнали, там и отишли. Да живее работническо-селската тирания!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ