Единението няма алтернатива за България
Едно от най-силните вродени човешки качества е възприятието за самозапазване. То сработва изключително мощно, когато индивидът или общността са застрашени. На няколко пъти в своята история инстинктът за оцеляване избавя българския народ от крах. Възраждането и национално-освободителните битки са най-убедителните образци за прояви, съхранили българския етнос.
Факт е, потвърден от авторитетни проучвания, че сега българите са най-разединената нация в Европа. Очевидно, тази стряскаща констатация предизвика все по-често да се приказва за единство на нацията. За първи път от десетилетия безспорни имена в науката, стопанската система и всички сфери в страната със угриженост установяват, че разделянето на българския народ доближава такава сериозна точка, от която съществуването му като народностна общественост се слага под въпрос.
Историята свидетелства, че борбата, въпреки и в друга степен, е поддържана през последните 140 години измежду българското общество.Особено настойчиво тя се постанова от династията на Кобургите. Интригата, подлостта, шантажа, корупцията са присъщи управнически похвати на Фердинанд. А в края на царуването си хвърля във Владайското въстание да се бият българи против българи.
Не по-леки са контузиите върху националното единение, нанесени от Борис III. Когато цяла Европа води битка против немските завоеватели и окупатори, в България се бият българи против българи. Освен десетките хиляди жертви и големи опустошения, този акт оставя трайни следи върху разделянето измежду българите.
Политиката на „ разделяй и владей “, наложена през първото десетилетие на соцпериода (1944-1953 г.) е издигната в сан на държавна политика. „ Класовият зложелател “, „ врагът с партиен билет “, „ изменниците на родината “ се третират като незаконни детайли и „ врагове на народа “.
Смяната на политическата система през 1989 година не промени конфронтационния метод на политическата каста. Използват се или измислят разнообразни мотиви за опълчване на едни публични групи на други. Грубата имитация на историята, замяна на историческата истина, демонизиране или славословие на избрани исторически интервали, обругаване или идеализиране на управителни персони, са ориентирани на първо място към поддържане на непрекъснато конфронтационно напрежение измежду българското общество.
Освен Кобургите, съществени основатели на борба са управленията на политическите партии, в това число техните водачи, които я насърчават и постановат като детайл на политическия им и управнически метод.
Това пагубно събитие в българския политически живот се дължи на първо място на ниското политическо равнище и ограничавания разсъдък на политическата каста, която заради известни исторически аргументи, не съумя да израсне и се оформи като политически хайлайф, с какъвто разполагат демократичните страни. Неумението на политиците да предложат впечатляващи допустими хрумвания и рационални управнически ходове те прикриват с разпалване и трайно поддържане на конфликти в обществото. Очевидно, обаче, този конфронтационен метод се оказа прекомерно сполучлив, откакто съвсем три десетилетия политическата каста държи властта и утвърди статукво, което е в интерес на първо място на самата нея. Така тя съумява да отклонява публичното внимание от въпиющи проблеми на страната, започващи от демографската злополука, и завършващи с невижданото обедняване на българския народ.
Сериозен дял за разлагането на националното единение имат и избрани външни сили, преследвайки личните си националистически ползи. Някои непознати „ научни “ среди настояват даже, че българските земи са принадлежали през древността на тях и откакто се обезбългарят, би трябвало да си ги „ върнат “.
Парадоксално, само че факт е, че българските политици единствени в Европа не се преценяват с исконни човешки традиции, правила и обичаи. Във всички религии по света има ден за амнистия. В правото, още от появяването му дружно с страната, има клаузата „ отминалост “, което значи, че и най-тежките закононарушения не се преследват след избран интервал от време.
Не е обикновено 140 години да скърбим за жертвите на турското иго или 70 години за избитите до и след 1944 година Да тачим паметта им, да не забравяме тези чада на България е наложително. Но да се търси отмъщение като се употребява една човешка покруса от политиците е неприемливо. Няма народ, поддържащ едно непрекъснато и стряскащо равнище на опълчване и борба, който да е съумял и прогресирал. Българската история също удостоверява този извод. Не външни сили, а вътрешни битки за власт и разделяне са повода за византийското и турското иго. Не прилежащите страни, а личните управници и изключително натрапените монарси вечно провалиха исконните желания за национално обединяване.
Няма и нации, и страни без вътрешни политически битки. Много са минали и през тежки цивилен войни. Разумните им и опитни политици обаче са намирали метод за превъзмогване на тежките последствия от тях. Един от безалтернативните подходи е национално помиряване и единство. Той бе изключително сполучливо прибавен в най-новата история от две европейски страни: Испания и Гърция, минали през най-кръвопролитните цивилен войни в Европа.
Друг безапелационен образец на национално помиряване и единство дават Съединени американски щати. Победителите в гражданската война (1861-1865 г.), в която се сблъскват най-многобройните въоръжени сили в човешката история, не вземат в плен капитулиралата 700-хилядна войска на Юга. Нещо повече, не търсят отмъщение за големите жертви на гражданската война, а позволяват на бойците да си отидат по домовете, а на офицерите да запазят оръжието и им оферират да постъпят в армията на Севера, т. е. на Съединени американски щати. Наистина, необикновено достойнство и великолепие на духа. Това историческо помиряване дава мощен подтик за всестранното развиване на Съединени американски щати, които единствено за десетилетие стават първата икономическа мощ на планетата. Наред с големите стопански триумфи след гражданската война за къс интервал одобряват 15-милиона европейски емигранти.
Обстановката в България и изключително всестранната рецесия, в която десетилетия се намира страната, постанова неотложни ограничения за прекъсване на процеса на борба и ерозиране на българската нация. Те са толкоз значими, колкото и напъните за преодоляване на демографската злополука.
Връщането към трагичните години и трагични събития, сполетели България през последното столетие, би трябвало да се употребява не за опълчване едни на други, а да бъдат мотив за задълбочени размишления, разбори, равносметка и съществени заключения за бъдещето.
Първата, най-важна наложителна поука е в никакъв случай в ръководството и още по-малко отпред на страната, да не се позволяват безотговорни професионално неподготвени, морално деградирали, безлични, безхарактерни, страхливи и с нрав на прислужници, както и авантюристи и непознати по генезис и дух на България.
Факт е, потвърден от авторитетни проучвания, че сега българите са най-разединената нация в Европа. Очевидно, тази стряскаща констатация предизвика все по-често да се приказва за единство на нацията. За първи път от десетилетия безспорни имена в науката, стопанската система и всички сфери в страната със угриженост установяват, че разделянето на българския народ доближава такава сериозна точка, от която съществуването му като народностна общественост се слага под въпрос.
Историята свидетелства, че борбата, въпреки и в друга степен, е поддържана през последните 140 години измежду българското общество.Особено настойчиво тя се постанова от династията на Кобургите. Интригата, подлостта, шантажа, корупцията са присъщи управнически похвати на Фердинанд. А в края на царуването си хвърля във Владайското въстание да се бият българи против българи.
Не по-леки са контузиите върху националното единение, нанесени от Борис III. Когато цяла Европа води битка против немските завоеватели и окупатори, в България се бият българи против българи. Освен десетките хиляди жертви и големи опустошения, този акт оставя трайни следи върху разделянето измежду българите.
Политиката на „ разделяй и владей “, наложена през първото десетилетие на соцпериода (1944-1953 г.) е издигната в сан на държавна политика. „ Класовият зложелател “, „ врагът с партиен билет “, „ изменниците на родината “ се третират като незаконни детайли и „ врагове на народа “.
Смяната на политическата система през 1989 година не промени конфронтационния метод на политическата каста. Използват се или измислят разнообразни мотиви за опълчване на едни публични групи на други. Грубата имитация на историята, замяна на историческата истина, демонизиране или славословие на избрани исторически интервали, обругаване или идеализиране на управителни персони, са ориентирани на първо място към поддържане на непрекъснато конфронтационно напрежение измежду българското общество.
Освен Кобургите, съществени основатели на борба са управленията на политическите партии, в това число техните водачи, които я насърчават и постановат като детайл на политическия им и управнически метод.
Това пагубно събитие в българския политически живот се дължи на първо място на ниското политическо равнище и ограничавания разсъдък на политическата каста, която заради известни исторически аргументи, не съумя да израсне и се оформи като политически хайлайф, с какъвто разполагат демократичните страни. Неумението на политиците да предложат впечатляващи допустими хрумвания и рационални управнически ходове те прикриват с разпалване и трайно поддържане на конфликти в обществото. Очевидно, обаче, този конфронтационен метод се оказа прекомерно сполучлив, откакто съвсем три десетилетия политическата каста държи властта и утвърди статукво, което е в интерес на първо място на самата нея. Така тя съумява да отклонява публичното внимание от въпиющи проблеми на страната, започващи от демографската злополука, и завършващи с невижданото обедняване на българския народ.
Сериозен дял за разлагането на националното единение имат и избрани външни сили, преследвайки личните си националистически ползи. Някои непознати „ научни “ среди настояват даже, че българските земи са принадлежали през древността на тях и откакто се обезбългарят, би трябвало да си ги „ върнат “.
Парадоксално, само че факт е, че българските политици единствени в Европа не се преценяват с исконни човешки традиции, правила и обичаи. Във всички религии по света има ден за амнистия. В правото, още от появяването му дружно с страната, има клаузата „ отминалост “, което значи, че и най-тежките закононарушения не се преследват след избран интервал от време.
Не е обикновено 140 години да скърбим за жертвите на турското иго или 70 години за избитите до и след 1944 година Да тачим паметта им, да не забравяме тези чада на България е наложително. Но да се търси отмъщение като се употребява една човешка покруса от политиците е неприемливо. Няма народ, поддържащ едно непрекъснато и стряскащо равнище на опълчване и борба, който да е съумял и прогресирал. Българската история също удостоверява този извод. Не външни сили, а вътрешни битки за власт и разделяне са повода за византийското и турското иго. Не прилежащите страни, а личните управници и изключително натрапените монарси вечно провалиха исконните желания за национално обединяване.
Няма и нации, и страни без вътрешни политически битки. Много са минали и през тежки цивилен войни. Разумните им и опитни политици обаче са намирали метод за превъзмогване на тежките последствия от тях. Един от безалтернативните подходи е национално помиряване и единство. Той бе изключително сполучливо прибавен в най-новата история от две европейски страни: Испания и Гърция, минали през най-кръвопролитните цивилен войни в Европа.
Друг безапелационен образец на национално помиряване и единство дават Съединени американски щати. Победителите в гражданската война (1861-1865 г.), в която се сблъскват най-многобройните въоръжени сили в човешката история, не вземат в плен капитулиралата 700-хилядна войска на Юга. Нещо повече, не търсят отмъщение за големите жертви на гражданската война, а позволяват на бойците да си отидат по домовете, а на офицерите да запазят оръжието и им оферират да постъпят в армията на Севера, т. е. на Съединени американски щати. Наистина, необикновено достойнство и великолепие на духа. Това историческо помиряване дава мощен подтик за всестранното развиване на Съединени американски щати, които единствено за десетилетие стават първата икономическа мощ на планетата. Наред с големите стопански триумфи след гражданската война за къс интервал одобряват 15-милиона европейски емигранти.
Обстановката в България и изключително всестранната рецесия, в която десетилетия се намира страната, постанова неотложни ограничения за прекъсване на процеса на борба и ерозиране на българската нация. Те са толкоз значими, колкото и напъните за преодоляване на демографската злополука.
Връщането към трагичните години и трагични събития, сполетели България през последното столетие, би трябвало да се употребява не за опълчване едни на други, а да бъдат мотив за задълбочени размишления, разбори, равносметка и съществени заключения за бъдещето.
Първата, най-важна наложителна поука е в никакъв случай в ръководството и още по-малко отпред на страната, да не се позволяват безотговорни професионално неподготвени, морално деградирали, безлични, безхарактерни, страхливи и с нрав на прислужници, както и авантюристи и непознати по генезис и дух на България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ