Суеверието да чукаш на дърво! Откъде идва и какво означава
Едно от най-разпространените суеверия и едно от най-старите е да чукаш на дърво. При това освен в България, само че и измежду доста нации по света. Историята на произхода на сходни суеверия и знаци не е толкоз елементарна, колкото може да наподобява на пръв взор. Ако почукаме на дърво, в отговор ще чуем антични митове.
И в антични времена, и през днешния ден никой няма да се изненада, в случай че внезапно човек в хода на диалог стартира да чука по нещо дървено. Значението на този жест е ясно за всички, без значение от континента на престояване, статута и степента на обучение.
За персите от незапомнени времена чукането на дърво значи да поискате закрилата на положителния господ на огъня Атар. Култът към свещения огън в античната персийска вяра заема изключително място, той е бил необятно публикуван и оцелява измежду техните потомци до наши дни. Египтяните са дарили дърветата с магическа мощ, изработвайки защитни амулети, които също се носят на снопове от актуалните поданици на тази страна. Древните британци са стояли под закрилата на дървесните духове и до ден сегашен в Англия постоянно споделят: Докоснете дървото! (тоест, споделят те, не чукайте, а докоснете дървото). Американците са наследили обичая, само че споделят: Чукай на дърво!
В славянските племена хората също приписвали специфична мощ на дърветата и ги третирали като свещени, божествени творения. Специална роля била отредена на дъба - дървото на Перун и Род. Славянските предшественици се обръщали към дъба за отбрана, разказали му за своите проекти и наслади, с цел да не се хвалят пред хората и да не си навличат гнева на боговете със личния си дълъг език. Дъбът бил уважаван като другар, избавител и асистент. Култът към това дърво е съществувал освен измежду славяните, само че и в цяла Европа: хората от дълго време са забелязали, че светкавицата удря по-често дъба от другите дървета, което значи, че е маркиран със специфичен знак на небето.
Според славянската митология дъбът е и знак на Семейството, Бог-Създател, който оглавява славянския мавзолей на боговете и предписва всички правила на живота, всички закони на Вселената. Славянският господ помагал на хората благодарение на своите пратеници, един от които бил впечатляващото дърво. Славяните вярвали, че с цел да поискате съвет или помощ от Род в сложна обстановка, би трябвало да почукате на дъб и по този метод да дадете знак на божеството-защитник.
В антични времена дървените трупи също са били овластени с вълшебен сили - дамите са ги употребявали за лечение на деца, които не желаят да заспят, като подпирали дребните им крачета на дърво, а също и мъжете с изтощен и болен кръста след ежедневна работа.
Според паганските вярвания, чукането на дърво се употребило за изпъждане на дървесните нимфи, които живеели в дърветата и нормално обърквали проектите на хората. При почукването по дървото те се страхували и бягали далеко и по този начин не чували проектите, които си споделяли хората.
Има и друга забавна версия, която измества акцента върху чукането. Например нашите предшественици са чукали на дърво, а не просто са го докосвали, тъй като се страхували от завистта на злите духове, тъй че в случай че човек се похвали с нещо на глас, той трябвало да почука мощно на дърво, с цел да заглуши личния си глас, с цел да не го чуят духовите и да му разбият шанса.
Днес чукането на дърво се свързва съответно със фразата: Да не ме чуе дявола и идва от европейската процедура. То символизира освен отбрана от неуспех на положителния шанс, само че и предотвратяване от неприятния. Дори в по-голяма степен у нас се счита, че когато човек изрече или чуе нещо неприятно, чукането на дърво защищава то да не го застигне.
В същото време суеверието ясно регламентира на кое дърво не би трябвало да се чука. Например не би трябвало да се прави това на масата: първо, това към този момент е мъртво дърво, лишено от силата си заради обработка и покриване, към този момент затворено за духовния свят и второ, то е знак на божествената ръка, която носи храна на човек. По-простичкото пояснение е, че когато чукаш по масата, тъй като не искаш нещо да се случи, то по този начин самичък ще си го сервираш.
Допуска се обаче да се чука под масата. Някои хора чукат по главата си - своя или на обичан човек, само че това, несъмнено е на смешка. Един в действителност религиозен човек знае, че е добре да чука онлайн дърво или на дъски. Някои изключително вярващи в поличби даже носят със себе си части нормално дърво за отбрана.
