Силвио Берлускони – Деветте живота на „Кавалера“
Едно от най-разпознаваемите лица в европейската политика за последните три десетилетия разгласи следващото си завръщане на огромната сцена. Да, по думите му: “на прелестната възраст ” от 82 години, Силвио Берлускони ще е претендент на изборите за Европейски парламент, които ще се произведат сред 23 и 26 май тази година.
“Кавалерът ”* ще е лидер на листата на своята партия “Форца Италия ”, която от дълго време не е силата, доминирала политиката на Ботуша над четвърт век. До степен, откакто бяха съдружни сътрудници до парламентарните избори на 4 март 2018 година, актуалният италиански вицепремиер и водач на крайно-дясната “Лига ” Матео Салвини, обърна тил на Берлускони в интерес на коалиция с ляво-популисткото придвижване “Пет звезди ” на Луиджи ди Майо. За което ветеранът политик не е спирал да подлага на критика Салвини и не пропусна да го направи и по време на изказването си предходната седмица от Сардиния. “Трябва да променим това държавно управление, тъй като включва “Петте звезди ”, което се управлява от хора, които нямат никакъв опит или подготвеност ”.
Което, казано от индивида, влезнал в историята на Италия, като първия, заемал поста на министър-председател без да е имал какъвто и да е управнически или административен опит преди този момент, не би могло да звучи повече “Силвио Берлускони ”. Съгласете се. Дори и да залага единствено на късата памет на италианския електорат. Както с нотка на носталгия посочи един западен наблюдаващ във връзка новината: “а едно време, доста преди Тръмп, най-скандалният беше Берлускони ”. Спомени, а?!
“Кавалерът ” очевидно също го е хванала носталгията по положителното остаряло време. По негови думи главната причина да вземе решението да се завърне в политиката е подбудено от “чувството му за отговорност ”, което го “тласка към Европа, където липсва задълбочено мислене за света ”. И кой, в случай че не положителният остарял чичо Силвио, да пристигна да затегне бушоните в Брюксел. Белисимо! По време на изказването на Берлускони в град Монсерато на остров Сардиния, ветеранът настоя, че желае още веднъж да види обединена европейска десница, която “със своите полезности и идеали е бъдещето на Италия, Европа и света ”.
В последното мнозина виждат обезверен опит на Берлускони да отклони в своя изгода Салвини и “Лигата ” от най-вероятната пътека, по която ще поемат за изборите през май – търсене на необятна коалиция с единомислещи евроскептици. За което към този момент има сериозна поръчка. Стига “Националното обединяване ” на Марин Льо Пен във Франция да обере множеството от гнева на “жълтите жилетки ” за сметка на партията на президента Макрон. Управляващите полски католици от “Право и правдивост ” към този момент се прегърнаха със Салвини, “Алтернатива за Германия ” добродушно къкри из ландовете, “Партията на свободата ” ръководи в коалиция Австрия – освен съразмерно, само че и географски към този момент са задоволително да размътят водата съществено. Дръпне ли някой от ЕНП по-силно опашката на унгарския министър председател Виктор Орбан, също непосредствен със Салвини, като нищо и той ще е подготвен да се включи, пък даже и единствено, с цел да се изрепчи на Брюксел за спорта.
Тоест, с решението си да се кандидатира за евродепутат Силвио Берлускони желае да се покаже като надали не избавител на Европа, или най-малко на обединената европейска десница от положителното остаряло време в спомените на “Кавалера ”. А за какви години приказваме! Само като политическа кариера Берлускони е предявител на толкоз върхове, колкото и кавги са го следвали по петите през годините.
Роден в Милано на 29 септември 1936 година, като собственик на медийната империя “Медиасет ” и футболния клуб “Милан ”, “Кавалерът ” влиза в политиката с шут през 1994 година отпред на “Форца Италия ”, когато е назначен за министър-председател за първи път. Според мнозина негови биографи, още тогава, с цел да избегне пандиза. На поста ще остане до 1995 година и още веднъж от 2001 до 2006, и от 2008 до 2011 година За сумарно девет години ще влезе в историята като най-дълго прослужилия министър председател на Италия от Втората международна война насам и третият подобен от обединяването на Апенините, след Бенито Мусолини и Джовани Джолити.
Тези заслуги бяха придружени с купища интернационалните гафове, спорни изявления за дамите, мюсюлманите, първия цветнокож президент на Съединени американски щати, други международни и европейски водачи, бракове, разводи, секс-скандали с малолетни проститутки, “Бунга-Бунга ”-партита и какво ли още не. Според мнозина най-добре разказани в излезлия през 2018 година филм на известният италиански режисьор Паоло Сорентино “Loro ” (Другите). Разбирайте, филмът съгласно рецензията е прям шедьовър – и като актьорска игра, и като фактология – само че даже приспособената му за кино версия е над два часа и половина. И обгръща едвам шест години – сред 2006 година и 2012 година от живота на “Кавалера ”. Колкото да се сложи фенът във времето.
По волята на Темида
Правосъдието доближи Силвио Берлускони през 2013 година, когато бе приет за отговорен за укриване на дънъци и наказан на четири години затвор. Заради преклонната му възраст, по особеностите на италианското законодателство, три му бяха непосредствено опростени, а за останалата част трябваше да постави обществено-полезен труд. За сметка на това, след 19 години като член на камарата на депутатите на Народното събрание на Италия, новоизбраният член на Сената беше лишен от мястото си. Миналата година със правосъдно решение му беше възобновено правото още веднъж да се кандидатира за избираеми постове.
За него
Триумф на вулгарността
Трябва да му признаем (б.р. – на Силвио Берлускони) една избрана жизнеспособност и резистентност, които са безусловно необикновени. Истината в политиката е, че този, който се умори финален, е този който печели – а Берлускони в никакъв случай не се уморява. (…) Отказах предлагането му да употребявам същинските му къщи за фон, с цел да не ставам съизвършител в представянето му подобен, какъвто той желае да бъде. (…) А това е филм за триумфа на вулгарността.
Паоло Сорентино, италиански режисьор, в коментар за кино лентата му “Loro ”
Ще подтиква вота
Неговото включване в Европейските избори може въпреки всичко да значи и увеличение с до 5 % поддръжката за неговата партия “Форца Италия ”, което пък от своя страна може да му разреши да стъпи на здрава почва. Завръщането му в политиката спомага за опазване на поддръжката на гласоподавателите в неговата партия. Има най-малко милион хора, които все биха рискували живота си безусловно за него.
Никола Пиеполи, италиански социолог
Апелира към католиците
Берлускони се пробва да моли към отдадените католици, които не са имали лична партия, с която да се самоопределят от над 25 години. И не се усещам удобно с анти-имигрантските лозунги и позиции, които заема “Лигата ”. Което е доста евентуално да не мине поради всичките секс-скандали към него.
Микеле Просперо, академични учител
* От “Il Cavaliere ” (на италиански безусловно – “рицарят ”), название, обещано на Силвио Берлускони, когато е разгласен от италианската страна за джентълмен на Ордена за заслуги към труда през 1977 година, от който се отхвърля през 2014 г.
“Кавалерът ”* ще е лидер на листата на своята партия “Форца Италия ”, която от дълго време не е силата, доминирала политиката на Ботуша над четвърт век. До степен, откакто бяха съдружни сътрудници до парламентарните избори на 4 март 2018 година, актуалният италиански вицепремиер и водач на крайно-дясната “Лига ” Матео Салвини, обърна тил на Берлускони в интерес на коалиция с ляво-популисткото придвижване “Пет звезди ” на Луиджи ди Майо. За което ветеранът политик не е спирал да подлага на критика Салвини и не пропусна да го направи и по време на изказването си предходната седмица от Сардиния. “Трябва да променим това държавно управление, тъй като включва “Петте звезди ”, което се управлява от хора, които нямат никакъв опит или подготвеност ”.
Което, казано от индивида, влезнал в историята на Италия, като първия, заемал поста на министър-председател без да е имал какъвто и да е управнически или административен опит преди този момент, не би могло да звучи повече “Силвио Берлускони ”. Съгласете се. Дори и да залага единствено на късата памет на италианския електорат. Както с нотка на носталгия посочи един западен наблюдаващ във връзка новината: “а едно време, доста преди Тръмп, най-скандалният беше Берлускони ”. Спомени, а?!
“Кавалерът ” очевидно също го е хванала носталгията по положителното остаряло време. По негови думи главната причина да вземе решението да се завърне в политиката е подбудено от “чувството му за отговорност ”, което го “тласка към Европа, където липсва задълбочено мислене за света ”. И кой, в случай че не положителният остарял чичо Силвио, да пристигна да затегне бушоните в Брюксел. Белисимо! По време на изказването на Берлускони в град Монсерато на остров Сардиния, ветеранът настоя, че желае още веднъж да види обединена европейска десница, която “със своите полезности и идеали е бъдещето на Италия, Европа и света ”.
В последното мнозина виждат обезверен опит на Берлускони да отклони в своя изгода Салвини и “Лигата ” от най-вероятната пътека, по която ще поемат за изборите през май – търсене на необятна коалиция с единомислещи евроскептици. За което към този момент има сериозна поръчка. Стига “Националното обединяване ” на Марин Льо Пен във Франция да обере множеството от гнева на “жълтите жилетки ” за сметка на партията на президента Макрон. Управляващите полски католици от “Право и правдивост ” към този момент се прегърнаха със Салвини, “Алтернатива за Германия ” добродушно къкри из ландовете, “Партията на свободата ” ръководи в коалиция Австрия – освен съразмерно, само че и географски към този момент са задоволително да размътят водата съществено. Дръпне ли някой от ЕНП по-силно опашката на унгарския министър председател Виктор Орбан, също непосредствен със Салвини, като нищо и той ще е подготвен да се включи, пък даже и единствено, с цел да се изрепчи на Брюксел за спорта.
Тоест, с решението си да се кандидатира за евродепутат Силвио Берлускони желае да се покаже като надали не избавител на Европа, или най-малко на обединената европейска десница от положителното остаряло време в спомените на “Кавалера ”. А за какви години приказваме! Само като политическа кариера Берлускони е предявител на толкоз върхове, колкото и кавги са го следвали по петите през годините.
Роден в Милано на 29 септември 1936 година, като собственик на медийната империя “Медиасет ” и футболния клуб “Милан ”, “Кавалерът ” влиза в политиката с шут през 1994 година отпред на “Форца Италия ”, когато е назначен за министър-председател за първи път. Според мнозина негови биографи, още тогава, с цел да избегне пандиза. На поста ще остане до 1995 година и още веднъж от 2001 до 2006, и от 2008 до 2011 година За сумарно девет години ще влезе в историята като най-дълго прослужилия министър председател на Италия от Втората международна война насам и третият подобен от обединяването на Апенините, след Бенито Мусолини и Джовани Джолити.
Тези заслуги бяха придружени с купища интернационалните гафове, спорни изявления за дамите, мюсюлманите, първия цветнокож президент на Съединени американски щати, други международни и европейски водачи, бракове, разводи, секс-скандали с малолетни проститутки, “Бунга-Бунга ”-партита и какво ли още не. Според мнозина най-добре разказани в излезлия през 2018 година филм на известният италиански режисьор Паоло Сорентино “Loro ” (Другите). Разбирайте, филмът съгласно рецензията е прям шедьовър – и като актьорска игра, и като фактология – само че даже приспособената му за кино версия е над два часа и половина. И обгръща едвам шест години – сред 2006 година и 2012 година от живота на “Кавалера ”. Колкото да се сложи фенът във времето.
По волята на Темида
Правосъдието доближи Силвио Берлускони през 2013 година, когато бе приет за отговорен за укриване на дънъци и наказан на четири години затвор. Заради преклонната му възраст, по особеностите на италианското законодателство, три му бяха непосредствено опростени, а за останалата част трябваше да постави обществено-полезен труд. За сметка на това, след 19 години като член на камарата на депутатите на Народното събрание на Италия, новоизбраният член на Сената беше лишен от мястото си. Миналата година със правосъдно решение му беше възобновено правото още веднъж да се кандидатира за избираеми постове.
За него
Триумф на вулгарността
Трябва да му признаем (б.р. – на Силвио Берлускони) една избрана жизнеспособност и резистентност, които са безусловно необикновени. Истината в политиката е, че този, който се умори финален, е този който печели – а Берлускони в никакъв случай не се уморява. (…) Отказах предлагането му да употребявам същинските му къщи за фон, с цел да не ставам съизвършител в представянето му подобен, какъвто той желае да бъде. (…) А това е филм за триумфа на вулгарността.
Паоло Сорентино, италиански режисьор, в коментар за кино лентата му “Loro ”
Ще подтиква вота
Неговото включване в Европейските избори може въпреки всичко да значи и увеличение с до 5 % поддръжката за неговата партия “Форца Италия ”, което пък от своя страна може да му разреши да стъпи на здрава почва. Завръщането му в политиката спомага за опазване на поддръжката на гласоподавателите в неговата партия. Има най-малко милион хора, които все биха рискували живота си безусловно за него.
Никола Пиеполи, италиански социолог
Апелира към католиците
Берлускони се пробва да моли към отдадените католици, които не са имали лична партия, с която да се самоопределят от над 25 години. И не се усещам удобно с анти-имигрантските лозунги и позиции, които заема “Лигата ”. Което е доста евентуално да не мине поради всичките секс-скандали към него.
Микеле Просперо, академични учител
* От “Il Cavaliere ” (на италиански безусловно – “рицарят ”), название, обещано на Силвио Берлускони, когато е разгласен от италианската страна за джентълмен на Ордена за заслуги към труда през 1977 година, от който се отхвърля през 2014 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ