Едно от често цитираните като първи споменавания на празник за

...
Едно от често цитираните като първи споменавания на празник за
Коментари Харесай

Ето защо на рождените ни дни има торта и свещички

Едно от постоянно цитираните като първи споменавания на празник за рожден ден е от Битие 40:20-22:

20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи пиршество на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите сред прислужниците си:

21 Началника на виночерпците възвърне на работа и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

22 а началника на хлебарите обеси, съгласно, както Йосиф бе изтълкувал сънищата им.


Обаче съгласно лекар Джеймс Хофмайър от Евангелска богословска школа Тринити това тържество най-вероятно не отбелязва дословното рождение на безименния фараон, а по-скоро коронацията му, която отбелязва рождението му като господ. Каквато и да е истината, надали на това тържество е имало торта със свещички. Най-малкото като гледаме отношението към готвачите…

Малко по-детайлно документирана история е тази от гръцкия историк Херодот, съгласно който през 5 век прочие н. е. най-малко някои персийци са чествали рождените си дни, а най-вероятно са яли и някаква форма на подсладена пита, поради навика им да хапват „ обилие от десерти “: „ От всички дни в годината, този, които честваха най-вече, беше рождения им ден. Удачно е в такива дни да сложите трапеза по-богата от нормално. Заможните персийци колеха говедо, кон, камила или магаре и го печаха цяло, до момента в който по-бедните нормално се гощаваха с по-дребен добитък. Като цяло те ядяха по-малко храна и повече сладкиши. Именно това ги кара да споделят, че „ гърците, когато ядат, си потеглят гладни, не им сервират нищо, което да си коства споменаване след месата, до момента в който в случай че им сервират още, тя няма да спрат да ядат. “

Що се отнася до самите антични гърци, макар че не е обвързвано с рождените дни, знам че са приготвяли торта със свещи, с цел да почетат Артемида, богинята, която с изключение на друго е и настойничка на Луната. Заради това тортите освен били със същата форма, само че имали и свещи, с цел да наподобява, че гори. Димът от свещите пък помагал на богинята да чуе по-добре молитвите на хората.

Подобно на персийците, римляните (около 2 век прочие Хр. – 5 век сл. Хр.) също честват рождени дни, макар че празненствата не били толкоз типични, колкото са през днешния ден. Когато някой по-заможен римлянин стигнел по-значим празник като да вземем за пример 50 години, роднините му организирали тържество, несъмнено, гарнирано със сладка пита. Но макар че римляните познавали свещите от най-малко 5 век прочие Хр., наподобява не ги поставяли върху питата.

Китайците, по подобен метод, чествали рождени дни, единствено че присъединяване на тортата идва напълно скоро по образец на западния свят. Вместо това в Китай е традиция да се ядат „ нудъли за дългоденствие “.

През Средновековието в Западния свят рождените дни и торти не били доста известни, главно тъй като Католическата черква считала празнуването на р. д. за езическа разкол. Това се трансформира (в известна степен) последователно от 12 век насам, когато децата са се кръщавали с имена на светци, които да ги пазят и надлежно почнало да се чества денят на светеца.

Тортата още веднъж навлиза в рождения ден с помощта на немските пекари към 15 век. Те стартират да оферират еднопластови торти за детски рождени дни, изключително за първия подобен.

До края на 18 век, като се изключи че Западният свят още веднъж стартира относително постоянно да чества рожден ден, германците към този момент откриват и тортата като част от празника, а по-богатите даже поръчват такава със специфична глазура. Те също по този начин към този момент слагат и свещи. Кой обаче дава концепцията и за какво традицията се резервира, не е ясно. Знае се единствено, че броят им се определял от годините на детето, като постоянно се слагали и повече като вяра за дълъг живот.

Някои споделят, че задачата им е да символизират „ лекотата в живота “. Други спекулират за езически генезис като да вземем за пример, че свещите би трябвало да пазят детето от зли духове, а самите празненства са за хора да се съберат и дружно да се борят против тези въпросни зли духове, тъй като се има вяра, че с всяка минала година човек става все по-уязвим към тях.

От свещичките се възползват и огромните. Например, през 1746 година граф Николаус Лудвиг декор Цинцендорф е имал „ торта, огромна колкото най-голямата фурна, която можеше да я опече, и в нея имаше дупки, колкото години беше рубрика, като във всяка имаше свещ. “ Половин век по-късно, през 1801, принц Август Сакс-Кобург-Алтенбург, както споделя Йохан Волфганг декор Гьоте, на 52-я си рожден ден имал „ обилно огромна торта с цветни горящи свещи – на брой към 50 свещи – както е традицията с детските празници от този вид. “

Та празнуването на рождени дни с торта и свещи е много скорошна процедура. Което от своя страна ни кара да се замислим – по какъв начин ли ще се промени тя в бъдеще.

Източник: chr.bg
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР