Едно ново име бе изненадата в разширения състав на националния

Едно ново име бе изненадата в разширения състав на националния ...

Националът Николай Колев започва да играе волейбол на 16 години, преди това е тренирал водна топка.


Едно ново име бе изненадата в разширения състав на националния отбор, който обяви Силвано Пранди преди 15-ина дни. За широката аудитория името на Николай Колев от Черно море (Варна) е напълно непознато, но за тези, които следят родното първенство, повиквателната не е изненада.

Любопитното в случая е, че 21-годишният новизлюпен национал на практика тръгва по стъпките на капитана на трикольорите ни Виктор Йосифов.

При първия си престой начело на България, неизвестният до тогава Йосифов, който играе също в Черно море е извикан от италианския специалист. Мнозина тогава определят като меко казано „странно“ включването на роденият в Омуртаг Йосифов, който е определян като „средняк за българското първенство“. Опитното око на Сеньор Пранди обаче забелязва „белия лебед“ в 23-годишният тогава Йосифов, а развитието на кариерата му от тогава насам е всеизвестна.

По същия начин стартира кариерата сега на 204-сантиметровия Колев. Започнал като състезател по…водна топка в КПС (Варна), едва на 16 години той влиза в спортната зала „Христо Борисов“, за първата си тренировка по волейбол. „Харесваше ми този спорт, но го играех само в училище. В един момент, след разговор с баща ми, реших да опитам и така се озовах в залата. Първата година бе най-трудната, защото си мислех, че поназнайвам волейбол, а то на практика се оказа, че дори не можех да подавам топката. Тъкмо започнах, но се контузих и бях 8 месеца извън спорта и после направо при младежите. Бях упорит и се стараех всичко което ми казва треньора Юли Тупанков да правя и постепенно видях, че започнаха да се случват нещата. На има няма общо 30-40 тренировки и дебютирах на финалите в Дупница за старша възраст. Бях само едно височко момче, но пълно дърво. Няма да крия, че се въртях в игрището като пумпал, защото дори не си знаех мястото, на което трябва да заставам. Около мен всички бяха на ниво, докато аз… просто един прът в центъра. Тогава ми идеше да се откажа окончателно“, признава си чистосърдечно Колев.

Важна роля да продължи във волейбола изиграва обаче клубния президент Красимир Илиев. „Не знам защо и как, но беше подочул, че искам да се отказвам. В клуба все пак има много деца и ми стана странно, че ме вика да говорим, все пак бях едно от многото деца. Тогава ми разказа цялата история около Виктор Йосифов, как е започнал, как е влязъл в националния отбор, какви трудности е имал. Дотогава за Йосифов знаех само, че е играч от световна величина, гледах по телевизията как играе и признавам си, че не повярвах на г-н Илиев, че и той е имал много трудно начало. Та Виктор Йосифов за мен е завършен централен блокировач“, допълва Колев, който решава да си даде сам на себе си втори шанс в този спорт.

За варненеца не е тайна, че е много притеснителен. Съотборниците му тогава още го определят като „тих, скромен и без грам самочувствие“. Голямата стъпка обаче прави преди 2 години, когато начело на варненския клуб застава Виктор Карагьозов. Най-успешният български треньор с подрастващите ни национални отбори вижда потенциала на Колев и го хвърля директно при мъжете титуляр. „Предната година г-н Тупанков ме вкара в мъжкия отбор и ми гласува доверие. При идването на Виктор Карагьозов, като знаех какво е постигнал като треньор бях убеден, че ще бъда на скамейката. Не съм очаквал тогава обаче такъв шанс. Г-н Карагьозов ми обръщаше индивидуално внимание и често разговаряше с мен. Няма да забравя след една тренировка думите му: „Разбери най-накрая, че имаш качества за голям волейбол и престани да се държиш като шушумига на игрището. И Виктор Йосифов никой не го знаеше като беше тук във Варна, но виж го къде е. От тук насетне всяка тренировка за теб трябва да е като официален мач“. Това ми подейства отрезняващо и започнах сериозно да се влагам в тренировките, като сам вече виждах израстването си“, разказва Колев.

„През тази година имах доста сполучили мачове особено вторият сезон, но няма да крия, че голяма роля за това изигра и нашият разпределител Азизбек Исмаилов. Страхотен играч, който ни зареждаше целия отбор, а и е невероятен плеймейкър. Постепенно започнах да се отпускам на игрището и да показвам емоциите си. До преди ме беше срам дори да вдигна ръце като направя точка, а какво оставаше да се извикам. Но това е вече в миналото. Осъзнах, че изразходването на емоциите помага, в противен случай само потиска“, допълва Колев. След силните му игри през миналата година, водещите отбори у нас вече не е тайна, че проявяват интерес към „новия Йосифов“.


Така се стига до повиквателната. „Бях на плажа и играех волейбол с приятели. Обади ми се г-жа Гинчева и ми каза, че има изпратена повиквателна от националния отбор и трябва да съм на разположение, за да се включа след идването на г-н Пранди. А дали съм очаквал някога въобще да тренирам с националите-не, дори не съм и допускал. И тъй като не повярвах, и бях убеден, че е някаква шега, отидох лично до офиса на клуба, за да видя с очите си. Та аз съм ги гледал само в залата и по телевизията, а само след няколко дни щях да тренирам наравно с тях. После телефонът ми се подпали от обаждания, след като официално бе обявен разширения състав. Цяла нощ не спах от вълнение, а сутринта на следващия ден още в 5 часа отидох на плажа да тренирам. Няма да крия-вълнението е голямо“, признава новият национал.

„Здраво стъпил съм на земята и знам кой съм и откъде съм. Все още съм никой в този спорт, не съм постигнал абсолютно нищо. Да тренирам наравно с едни от най-добрите централни блокировачи в света като Николай Николов и Виктор Йосифов е не просто сбъдната мечта, а отвъд мечтите ми и то в националния отбор. Та аз дори и в юношески национален отбор не съм бил. Осъзнавам, че просто получавам един уникален шанс, от който трябва да се възползвам и да давам от тук насетне всичко от себе си. След като такъв треньор от световна величина като г-н Пранди е видял потенциал в мен, аз нямам правото да разочаровам и ще продължавам да се влагам във всяка тренировка все едно е официален мач. Надявам се да продължа развитието си, което зависи само и единствено от мен и до 2-3 години да бъда вече част не от разширения състав, а сред 14-те. Пиленцето веднъж каца на рамото и трябва да го сграбча, че отлети ли, отлитат и мечтите. До тогава ще „крада занаят“ от Йосифов и Николов и попивам всеки съвет от треньорите. Вчера следобед ми бе първата тренировка с националния отбор и адреналинът ми бе на макс“, не крие емоциите си варненецът.


„Както казах, знам си мястото. Подготовка с националния отбор, а после здрави тренировки с Черно море за новия сезон. За чужбина не мисля все още, защото съм все още непознат. Не че има играч, който да не иска да играе в чужбина, но когато се наложа във вътрешното първенство, когато напредна още, тогава. Харесвам италианското и руското първенство и дано един ден стигна да заиграя там. Но стъпка по стъпка, здраво стъпил на земята. А дали някога ще стигна Виктор Йосифов – само от мен зависи. Историите ни са идентични като начална кариера, но толкова засега. Много далеч съм от Виктор Йосифов все още, за да ме сравняват с него. Но това ми дава още по-голям стимул в тренировъчния процес при такива очаквания“, завършва Колев.

Източник: sportal.bg