Едно не може да се отрече на вицепремиера Валери Симеонов.

Едно не може да се отхвърли на вицепремиера Валери Симеонов. Че има самоуверен наследник.

Дали заслугата за това е на бащата е противоречиво да се каже, само че наследникът имаше куража да опише за казуса си с опиатите и да се бори в името на идеята други младежи да намерят излаз и да се борят с бича на дрогата и цялостната изолацията на потърпевшите от тях.

В този смисъл Даниел Симеонов е родолюбец, само че въобще не в политическия смисъл на тази дума, за какъвто гръмко се прокламира татко му. Младежът застана намерено пред медиите и описа за казуса, заплашил живота му, ясно съзнавайки, че тази новаторската позиция никак няма да се понрави на родителското тяло и на партийната линия, която е плакатно е твърдо срещу опиатите, само че не предлага метод за битка с тях.
Родители разясняват в обществените мрежи, че малко на брой са тези, които биха оставили самичко детето си, когато то има най-голяма потребност от тях. И че от човек, провалил се като родител не може да се чакат големи триумфи в другите му сфери на работа.

В отбрана на вицепремиера може да се каже, че финансово той е обезпечил лекуването на сина си Даниел, само че борбата с дрогата е доста по-фин психически миг, където се изисква не толкоз портфейла, а душата на родителя.

Не такова е било държанието на един от вицепремиерите на България. Майки се гневят, че водачът на НФСБ е нарекъл сина си с дума, родееща се с тоалетна и даже е изразил страдание, че момчето не е съумяло да се самоубие. Това разкри не какъв да е, а единственият наследник на Валери Сименов в обезверен пост във фейсбук. Днес обаче десетки младежи връщат калейдоскопа на връзките баща-син, с цел да си обяснят през него държанието на вицепремиера към поколението „ 90 плюс “ и за какво този човек изначално е ядосан на младите. Двадесет и няколко годишните питат това ли е човешкото отношение на един политик? Такива хора ли би трябвало да ни ръководят, щом нямат благосклонност даже към личните си деца? И си дават отговор: с цел да стане един човек кмет, депутат или министър той би трябвало да бъде за образец. Неговият облик и държание би трябвало да възпитават и да предизвикат младежите да останат в България и тук да родят и отгледат децата си. Навлизайки с тези си разсъждения в различен „ сектор “ на вицепремиера - демографската политика.

Ние, елементарните хора не желаеме свирепост и нарцисизъм, само че сме в правото си да желаеме да ни ръководят хора, които просто ги е….. грижа за хората.
А какво виждаме в лицето вицепремиерско - тираничен облик, изпълнен с ненавист и експанзия, което значително изяснява нещастното детство на единствения му наследник. Питаме това ли е лицето на българската политика и на това ли се дължи талибанското му държание против младежите на българското Черноморие.
Г-н Симеонов, туризмът не е реванш или място, където да изливате горчилката си от фамилни провали или бизнес неудачи. Туризмът е кеф, прекарване, прелестни мемоари и по този начин с положителното и запаметяващото се се трансформира и в разцвет на страната ни. Да, младежите би трябвало да има къде да се забавляват. И освен нощните заведения са мястото, където шетат дилъри. По-лошо е, че опиати по-лесно се намират в кварталното СОУ, в сравнение с в „ Спалнята “ или Цацао по морето.

Любители на безнаркотичното празнуване през днешния ден „ крещят “ в постове към Симеонов, че да се държиш априори като джихадист към младите не е нищо друго с изключение на изтребване на комплекс за наставнически неуспехи.
И в случай че инцидентно някое от децата ни „ стъпи в погрешност на гнило “ и на следващия ден вземе амфетамин - зад него ще има семейство, което го мисли и ще благодари горещо на Съдбата, че не е съумяло да се самоубие.