"Медицинските пустини" на Франция
Едно на всеки три френски градчета се дефинира като " здравна пустиня ". В публикация за изданието The Local Каролин Пиеро споделя какво значи това за хората, които живеят във френската провинция.
Медицинска пустиня – какво е това?
Медицинските пустини са географски зони, които изпитват изострен дефицит на снабдители на здравни грижи и на общопрактикуващи лекари спрямо останалата част от страната. Проблемът визира главно селските региони със застаряващо население – пенсионираните доктори мъчно биват замествани, а младите нормално желаят да се открият в по-динамични зони от позиция на стопанска система и действия.
Например в департамента Лот е Гарон в Югозападна Франция хората от селата като Сейнт-Обан , Вилереал или Кастионес покрай град Бержерак мъчно намират лекари.
Макар общопрактикуващите да са относително налични, записването на час за посещаване при експерт като ортодонт е мъчно. Твърде малко и претрупани с работа, те нормално ревизират позвъняванията и отхвърлят да преглеждат нови пациенти.
Влошават ли се нещата?
Проучване сподели през октомври, че една на всеки три френски общини се счита за здравна пустиня – за десетилетие броят на общопрактикуващите лекари е намалял с 8% и наклонността продължава всяка година. През 2015 година 8.6% от френското население е живеело градове с дефицит на лекари.
Какво прави държавното управление?
Редица промени целят да овладеят " опустяването ". Премахване на ограничаването за броя студенти по медицина в страната от тази образователна година е една от ограниченията, даващи вяра на локалните управляващи в борбата им за достъп до по-добри здравни грижи. От 1971 година правилото ограничаваше броя студенти, което можеха да се одобряват в здравно образователно заведение, само че в този момент този предел ще бъде вдигнат.
Какви решения оферират локалните управляващи?
В Лот е Гарон определени членове от 43 селища, обединени в Общност на градовете, събраха средства за основаване на нови здравни центрове.
Две от тези здравни заведения към този момент са издигнати в Монфланкан и Канкон. Още един нов център би трябвало да бъде построен идната година във Вилереал. В него ще има спомагателна стая за онлайн съвещания, с цел да се улесни достъпа до експерти.
Според кмета на Райе Еме Бертолом обаче краят на наредбите за броя студенти, въпреки да е стъпка в вярната посока, няма да докара повече млади експерти в селските региони. " Смятам, че решението, признавам, че е малко извънредно, ще е да бъдат задължени да практикуват в селски регион в продължение на три или четири години след дипломирането си, съгласно същия принцип, по който учителите биват назначавани към предпочитана просветителна област ". Според него младите лекари няма да се открият в селски региони, тъй като имат предразсъдъци за това какво е да живееш на такова място.
Какво се случва с пациентите?
В неделя на пазара в дребния град Вилереал гъмжи от хора, които пият кафе на основния площад, а диалозите постоянно се въртят към проблемите с намирането на медицински съвет, даже и в незабавни обстановки.
Кристин, на 85 години, живее с продължаваща отдавна болежка, която й пречи да прави действия в всекидневието си, както е можела преди. " Болката се задълбочава всеки ден ", споделя тя. " Трябва да отида до болничното заведение за проучване с рентген, само че ми споделиха, че идната опция е след три месеца ".
За нея, както и за доста други незабавното поделение не е вид. " По-скоро бих чакала, в сравнение с да отида до незабавната работа в Бержерак ", споделя Жорж, на 76 години. По думите му работещите там преглеждат без изключително внимание, а следенето на пациентите съвсем липсва.
Кметът на Райе споделя, че младежите избират да работят в лечебни заведения и желаят да имат гъвкаво работно време. " Затова градчетата се трансформират в медицински пустини ".
Наскоро приключилите лекари фактически нормално избират да работят в клиники или лечебни заведения, което им разрешава да бъдат по-свободни, подсигурява им закрепена месечна заплата и най-много избран брой работни часове. Един самонает доктор би трябвало да се оправя самичък с административната работа и съвсем в никакъв случай не знае по кое време ще свърши работният му ден.
Дори и атрактивни тласъци не реализират стремежи резултат. Паскал, гражданин на Вилереал, си спомня: " В Монбау кметството оферираше и в действителност хубава къща, и процедура, без наем, само че един практикуващ доктор отхвърлил офертата, тъй като нямало басейн в градината! "
Еме Бертолом желае държавното управление съществено да се заеме с казуса. " Знам, че Франция има отлична здравна система, въпросът е, че не всеки жител може да се възползва от нея ".
Медицинска пустиня – какво е това?
Медицинските пустини са географски зони, които изпитват изострен дефицит на снабдители на здравни грижи и на общопрактикуващи лекари спрямо останалата част от страната. Проблемът визира главно селските региони със застаряващо население – пенсионираните доктори мъчно биват замествани, а младите нормално желаят да се открият в по-динамични зони от позиция на стопанска система и действия.
Например в департамента Лот е Гарон в Югозападна Франция хората от селата като Сейнт-Обан , Вилереал или Кастионес покрай град Бержерак мъчно намират лекари.
Макар общопрактикуващите да са относително налични, записването на час за посещаване при експерт като ортодонт е мъчно. Твърде малко и претрупани с работа, те нормално ревизират позвъняванията и отхвърлят да преглеждат нови пациенти.
Влошават ли се нещата?
Проучване сподели през октомври, че една на всеки три френски общини се счита за здравна пустиня – за десетилетие броят на общопрактикуващите лекари е намалял с 8% и наклонността продължава всяка година. През 2015 година 8.6% от френското население е живеело градове с дефицит на лекари.
Какво прави държавното управление?
Редица промени целят да овладеят " опустяването ". Премахване на ограничаването за броя студенти по медицина в страната от тази образователна година е една от ограниченията, даващи вяра на локалните управляващи в борбата им за достъп до по-добри здравни грижи. От 1971 година правилото ограничаваше броя студенти, което можеха да се одобряват в здравно образователно заведение, само че в този момент този предел ще бъде вдигнат.
Какви решения оферират локалните управляващи?
В Лот е Гарон определени членове от 43 селища, обединени в Общност на градовете, събраха средства за основаване на нови здравни центрове.
Две от тези здравни заведения към този момент са издигнати в Монфланкан и Канкон. Още един нов център би трябвало да бъде построен идната година във Вилереал. В него ще има спомагателна стая за онлайн съвещания, с цел да се улесни достъпа до експерти.
Според кмета на Райе Еме Бертолом обаче краят на наредбите за броя студенти, въпреки да е стъпка в вярната посока, няма да докара повече млади експерти в селските региони. " Смятам, че решението, признавам, че е малко извънредно, ще е да бъдат задължени да практикуват в селски регион в продължение на три или четири години след дипломирането си, съгласно същия принцип, по който учителите биват назначавани към предпочитана просветителна област ". Според него младите лекари няма да се открият в селски региони, тъй като имат предразсъдъци за това какво е да живееш на такова място.
Какво се случва с пациентите?
В неделя на пазара в дребния град Вилереал гъмжи от хора, които пият кафе на основния площад, а диалозите постоянно се въртят към проблемите с намирането на медицински съвет, даже и в незабавни обстановки.
Кристин, на 85 години, живее с продължаваща отдавна болежка, която й пречи да прави действия в всекидневието си, както е можела преди. " Болката се задълбочава всеки ден ", споделя тя. " Трябва да отида до болничното заведение за проучване с рентген, само че ми споделиха, че идната опция е след три месеца ".
За нея, както и за доста други незабавното поделение не е вид. " По-скоро бих чакала, в сравнение с да отида до незабавната работа в Бержерак ", споделя Жорж, на 76 години. По думите му работещите там преглеждат без изключително внимание, а следенето на пациентите съвсем липсва.
Кметът на Райе споделя, че младежите избират да работят в лечебни заведения и желаят да имат гъвкаво работно време. " Затова градчетата се трансформират в медицински пустини ".
Наскоро приключилите лекари фактически нормално избират да работят в клиники или лечебни заведения, което им разрешава да бъдат по-свободни, подсигурява им закрепена месечна заплата и най-много избран брой работни часове. Един самонает доктор би трябвало да се оправя самичък с административната работа и съвсем в никакъв случай не знае по кое време ще свърши работният му ден.
Дори и атрактивни тласъци не реализират стремежи резултат. Паскал, гражданин на Вилереал, си спомня: " В Монбау кметството оферираше и в действителност хубава къща, и процедура, без наем, само че един практикуващ доктор отхвърлил офертата, тъй като нямало басейн в градината! "
Еме Бертолом желае държавното управление съществено да се заеме с казуса. " Знам, че Франция има отлична здравна система, въпросът е, че не всеки жител може да се възползва от нея ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ