Божидар надигра съдбата си
Едно момче в никакъв случай не е обувало бутонки, за които родителите му са броили купчина пари, с цел да играе футбол в първокласен клуб. Израснало е в обществени домове. Но на 17 година към този момент има в актива си голове против Ирландия, Литва и Словения. И победа против диктатора на зеления терен - Бразилия.
Божидар Костов от Центъра за настаняване от фамилен вид „ Майка Тереза ” в Пловдив влезе в Отбора на вярата, който показа страната ни на международното състезание по футбол за бездомни в Кардиф. Българският отбор зае 12. място, което е най-хубаво показване от всички участия до момента. А младежът се върна от Уелс с още по-голям хъс да успее в живота, макар тестванията, с които той го „ фаулира ”.
„ Момчета, не се бойте, че сте най-младият отбор! ” С тези думи наставникът на Отбора на вярата Борислав Фердинандов нахъсил младежите от българските обществени домове, когато за първи път излезли на терена на Световното по футбол за бездомни. Божидар попаднал в селекцията, когато мениджърът Виктор Кирков правил совалки из цялата страна да открие надарени момчета. Нямало доста време за подготовка - 40 дни лагер в Бояна и всички се качили на самолета. Божидар обаче има известна подготовка от преди този момент - играл е в тимовете на Брестовица и Цалапица.
По футбола го запалила неволята. По-точно - страхът от тъмното.
Когато бях дете, майка работеше в ресторант и се прибираше късно. Баба заспиваше и оставах да я очаквам дълго самичък. Понеже ме беше боязън от тъмното, гледах футбол, без да знам нищо за него, връща се в хлапашките мемоари Божидар.
Роден е в Плевен. Бил на 3 година, когато фамилията му се преместило при баба му в Пловдив. Раздяла изправила родителите му пред тествания и направила невероятно да се грижат за Божидар. Така той попаднал в дом „ Рада Киркович ” под тепетата. След закриването го преместили в „ Олга Скобелева ”. А сега е в център за настаняване от фамилен вид. Някои от четирите му сестри също живеят на такова място.
Където и да съм бил, съм имал поддръжка от възпитателите, споделя Божидар за живота в обществена институция. В главата все са думите на шефката на Родопския интернат Стамена Стоянова: „ Спри да правиш нелепости! ”. И е спрял – съвсем отказал цигарите, с цел да е по-добър във футбола.
Иска от живота да продължи да се занимава с този спорт. И един ден да има лична къща или апартамент, жена и деца. „ Искам да покажа на мама, че съм съумял самичък. Че мога да реализира всичко ”, безапелационен е младежът.
В момента учи в компетентност „ Подемно-транспортна техника ” в Професионалната гимназия по машиностроене. Справя се. Но си признава, че мъчно се връща след огромното междучасие. Тази образователна година ще се помъчи да е по-редовен. Малко е скаран и с четенето, само че пък има упоритост да учи британски.
Понякога го питат какво е да живее в дом. „ Защитена среда и строги правила, само че там се усещам в действителност вкъщи. Имам другари ”, е отговорът на Божидар. Те в действителност не са доста, само че това е умишлен избор на младежа. Страни от компания, която би го въвлякла в метод на живот, който не желае да води. Затова от време на време връстници не го харесват. Самият той желае да промени някои неща в себе си. „ Не съм злорад, добър човек съм, само че има изкушения, по тази причина пресявам приятелите и желая да се държа за положителното ”, споделя Божидар.
Същото важи и за девойките. Тези, които хващат окото с предизвикателно облекло и поведение, не го вълнуват. „ Не, че не желая другарка, само че диря точното момиче ”, изяснява Божидар. Срещнал едно на шампионата в Кардиф. Разменили по някоя дума на британски, само че се оказало, че нейният език е португалски. Сега връзката продължава във Facebook.
Хората, на които Божидар се възхищава, не са футболни звезди, а момчета, които като него са живели в обществени институции, само че са съумели да си стъпят на краката и да се осъществят. Например Слави - другар от Родопския интернат, който в този момент следва за обществен служащ и работи в Младежкия център. Ще се върна в „ фамилния ” бизнес, постоянно се зарича с мигане към Центровете за настаняване от фамилен вид. С всеки идващ ден и аз желая да съм повече от себе си в този момент, признава Божидар. Когато се осмели да помечтае за десетина години напред, се вижда да вземем за пример треньор на детски футболен отбор или преподавател по физическо.
Божидар Костов от Центъра за настаняване от фамилен вид „ Майка Тереза ” в Пловдив влезе в Отбора на вярата, който показа страната ни на международното състезание по футбол за бездомни в Кардиф. Българският отбор зае 12. място, което е най-хубаво показване от всички участия до момента. А младежът се върна от Уелс с още по-голям хъс да успее в живота, макар тестванията, с които той го „ фаулира ”.
„ Момчета, не се бойте, че сте най-младият отбор! ” С тези думи наставникът на Отбора на вярата Борислав Фердинандов нахъсил младежите от българските обществени домове, когато за първи път излезли на терена на Световното по футбол за бездомни. Божидар попаднал в селекцията, когато мениджърът Виктор Кирков правил совалки из цялата страна да открие надарени момчета. Нямало доста време за подготовка - 40 дни лагер в Бояна и всички се качили на самолета. Божидар обаче има известна подготовка от преди този момент - играл е в тимовете на Брестовица и Цалапица.
По футбола го запалила неволята. По-точно - страхът от тъмното.
Когато бях дете, майка работеше в ресторант и се прибираше късно. Баба заспиваше и оставах да я очаквам дълго самичък. Понеже ме беше боязън от тъмното, гледах футбол, без да знам нищо за него, връща се в хлапашките мемоари Божидар.
Роден е в Плевен. Бил на 3 година, когато фамилията му се преместило при баба му в Пловдив. Раздяла изправила родителите му пред тествания и направила невероятно да се грижат за Божидар. Така той попаднал в дом „ Рада Киркович ” под тепетата. След закриването го преместили в „ Олга Скобелева ”. А сега е в център за настаняване от фамилен вид. Някои от четирите му сестри също живеят на такова място.
Където и да съм бил, съм имал поддръжка от възпитателите, споделя Божидар за живота в обществена институция. В главата все са думите на шефката на Родопския интернат Стамена Стоянова: „ Спри да правиш нелепости! ”. И е спрял – съвсем отказал цигарите, с цел да е по-добър във футбола.
Иска от живота да продължи да се занимава с този спорт. И един ден да има лична къща или апартамент, жена и деца. „ Искам да покажа на мама, че съм съумял самичък. Че мога да реализира всичко ”, безапелационен е младежът.
В момента учи в компетентност „ Подемно-транспортна техника ” в Професионалната гимназия по машиностроене. Справя се. Но си признава, че мъчно се връща след огромното междучасие. Тази образователна година ще се помъчи да е по-редовен. Малко е скаран и с четенето, само че пък има упоритост да учи британски.
Понякога го питат какво е да живее в дом. „ Защитена среда и строги правила, само че там се усещам в действителност вкъщи. Имам другари ”, е отговорът на Божидар. Те в действителност не са доста, само че това е умишлен избор на младежа. Страни от компания, която би го въвлякла в метод на живот, който не желае да води. Затова от време на време връстници не го харесват. Самият той желае да промени някои неща в себе си. „ Не съм злорад, добър човек съм, само че има изкушения, по тази причина пресявам приятелите и желая да се държа за положителното ”, споделя Божидар.
Същото важи и за девойките. Тези, които хващат окото с предизвикателно облекло и поведение, не го вълнуват. „ Не, че не желая другарка, само че диря точното момиче ”, изяснява Божидар. Срещнал едно на шампионата в Кардиф. Разменили по някоя дума на британски, само че се оказало, че нейният език е португалски. Сега връзката продължава във Facebook.
Хората, на които Божидар се възхищава, не са футболни звезди, а момчета, които като него са живели в обществени институции, само че са съумели да си стъпят на краката и да се осъществят. Например Слави - другар от Родопския интернат, който в този момент следва за обществен служащ и работи в Младежкия център. Ще се върна в „ фамилния ” бизнес, постоянно се зарича с мигане към Центровете за настаняване от фамилен вид. С всеки идващ ден и аз желая да съм повече от себе си в този момент, признава Божидар. Когато се осмели да помечтае за десетина години напред, се вижда да вземем за пример треньор на детски футболен отбор или преподавател по физическо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ