Едно красиво момиче разбива клишетата за младото поколение, българите в

...
Едно красиво момиче разбива клишетата за младото поколение, българите в
Коментари Харесай

Василена Чернева, основател на Нюрнбергски чуждоезиков институт : Въпрос на съвест е да помогна на всеки мой сънародник

Едно красиво момиче разрушава клишетата за младото потомство, българите в чужбина и неналичието на смисъл.

Тя освен реализира задачите си и построява сама живота си, само че и по едно и също време съумява да учи, работи, основава, оказва помощ и да подарява своите време, сили и знания.

Тя е преводач, бизнесмен, иноватор, доброволец, идеалист.

Тя е Василена Чернева и е единствено 22 години.

Василена живее в Германия от 4 години и е създател е на първия български цифров чуждоезиков институт – Nürnberger Fremdspracheninstitut (Нюрнбергски чуждоезиков институт), който предлага отдалечено образование на 10 езика, както и 4 програмни.

В новаторския способ на образование, който Василена е създала, се включват потвърдени експерти, учители, филолози и IT-специалисти. Процесът на образование е цифровизиран и може да се организира от и до всяка точка на света. В курса на образование Василена е присъединила освен проучването на немския език и граматика, а и цяла интеграционна част – учат се главните немски закони, опознават се значими институции, правата и отговорностите на жителите. Освен, че оказва помощ на новодошлите си сънародниците, Василена взе участие в благотворителни акции за деца с тежки болести.

Какъв бе животът Ви в България преди заминаването и от кое място пристигна влечението към немския език?

Животът ми в България бе изпълнен с доста благополучие, обич и поддръжка от моето семейство, както и от моите близки и другари. Като ученичка обичах да си слагам високи цели и да се състезавам със самата себе си, да се стремя да надмина своите лични достижения от миналата гoдина - да се класирам добре на разнообразни олимпиади, да вземам участие на разнообразни шампионати, от математически до такива по художествена гимнастика. Целта ми беше да се срещна с хора, разрастващи се професионално в най-различни области и от разнообразни култури. Благодарение на това имам доста другари от цяла България, Германия и Европа.

Влечението към немския език пристигна от Гимназията с преподаване на непознати езици „ Ромен Ролан “, където учех. Още в десети клас завоювах дружно с още 7 надарени българи националния шампионат, проведен от немското министерство на културата и от националната организация за европейски планове за възпитаници в Германия (PAD – Pädagogischer Austauschdienst: Nationale Agentur für EU-Programme im Schulbereich). Всички ние имахме шанса лятото на 2013-та година да бъдем част от невероятната стратегия PAD и да посетим прелестни немски градове – Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Ведел, Нюрнберг, Кьолн, Бон и други. Разгледахме университетите, живота и изискванията, в случай че заминем да учим в Германия. Може би най-невероятното лято, което в миналото съм имала – с доста другари от над 90 народи обикаляхме градове из цяла Германия и преглеждахме места, за които единствено бяхме мечтали или чели.

В идващите години като ученичка продължих да аплайвам за разнообразни планове в Германия – завоювах с авторско стихотворение на немски „ Bayern-Wettbewerb “, както и късото образование, предоставено от „ Viadrina Schnupperstudium “.

Чрез другите шампионати и множеството пътувания в Германия имах опцията да прегледам какви са преимуществата и минусите на това да си студент в Германия. За себе си взех решение, че няма да е елементарно, само че в случай че не опитвам, цялостен живот ще скърбя, че не съм била задоволително смела.

Колко сложни бяха първите месеци в Германия?

Като всеки новопостъпил и за мен намирането на първа работа в Германия се оказа предизвикателство. 2015-та година още със заминаването си завоювах стипендия за триумфи и оценки – „ Deutschlandstipendium “, което ми разреши да отделя време и да се огледам какво бих могла да работя. Започнах като координатор и уредник на събития. В свободното си време помагах на българи непринудено и изцяло гратис в разнообразни институции (община, банки, здравни каси, бюро по труда и др.) като преводач. Правех го, тъй като знаех, че да напуснеш България не е елементарно, а хората, на които помагах, трябваше да се борят с многочислено повече проблеми, поради това, че не владеят езика. Скоро по-късно започнах да работя в реномирана немска софтуерна компания. Имах шанса да науча доста неща за работата в екип и връзка с клиенти. В софтуерната компания работата ми беше обвързвана с доста контакти – с помощта на това, че говорех 4 езика безпрепятствено – немски, британски, съветски и български, и в същото време умеех да програмирам на езиците Java и C. Моят началник постоянно ме взимаше на договаряния с огромни компании и имах достойнството да превеждам на разнообразни езици нашите артикули. За повечето симултанни преводачи нашите софтуерни артикули бяха едва място, тъй като за добър превод в тази тема се изискват доста познания за другите програмни езици.

Посредством работата в софтуерната компания забелязах, че моите обществени умения, както и това да сътворявам, да развъртвам артикул и да го представям на клиента на доста езици, са доста ценени. На 20 години осъзнах, че искам да основа освен собствен артикул, а и своя компания. Реших, че е време да работя над своите фантазии и да се посветя на това, което умея най-добре – да оказвам помощ на хора и компании чрез владеенето ми на доста езици и чрез познаването на доста култури.

Докато работех и се устоях сама, беше от огромно значение да съм доста проведена и сериозна към себе си. За да съумея да работя и сполучливо да поставям изпити по информатика се изискваше да възнамерявам чудесно своя бюджет. Научих се да нося отговорност за себе си и да имам вяра, че ще се оправя с всички провокации.

Скоро ще завърша специалността, която преди няколко години избрах – Wirtschaftsinformatik. Специалността, която е композиция сред информатика и стопанска система, толкоз ми хареса, че впрегнах всички мои качества, поставих старания и те бяха възнаградени – класирах се в ТОП 20 студенти по информатика за 2015-та, 2016-та и 2017-та година от над 320 студенти. Бях наградена от президента на университета на гала в националния музей в Нюрнберг и получавах стипендия за високи достижения.

На 01.01.2018 започнах да развъртвам моята самодейност „ Да научим немски ЗАЕДНО! “. Започнах да икономисвам пари за стартов капитал на бъдещата компания, да пресмятам предстоящите разноски и доходи, да организирам изявленията за работа, да образувам екип. Поетапно започнах да групирам нужните документи за основаването на чуждоезиков институт в Германия, както и да получавам спомагателни квалификации, с цел да имам нужните права да преподавам немски език. Оказа се предизвикателство и трябваше да потвърдя на всички, че зная по какъв начин да се боря и да преследвам фантазиите си.Трябваше да се явявам на комисии, пред които да представям учебника си и да работя върху маркетинг тактиката във компанията.

За къс интервал трябваше да бъда създател на учебник, дясната ръка на график дизайнер, шеф маркетинг и продажби, консултант на нашия шеф обществени медии, да се грижа за своята известност, да повеждам курсове по немски и интеграция, да оказвам помощ на българи с безвъзмездни съвещания, както и да осигуря положителни контакти за института – счетоводител, адвокатска адвокатска фирма, нотариус и други Още средата на 2018-та се наложи да поема организацията на голям брой процеси – от печатницата на учебниците, до планирането на нашия иден празник на Института с близо 1500 посетители освен от Германия, само че света. Разбрах, че човек пораства със своите отговорности – от 22-годишна студентка се трансфорах в виновен шеф и започнах да диря хора с опит, работещи в най-разнородни сектори, с цел да създадем института толкоз неповторим, колкото е през днешния ден.



Коя е най-голямата компликация при усвояването на непознат език съгласно Вас?

Смея да настоявам, че психическата преграда в нас самите е най-голямото предизвикателство. Да надвием гласа, който ни дава разнообразни оправдания – „ Много е комплициран този език, а аз нямам гений за езици! “, „ Като отида в страната, ще си мълча, с цел да не ми се подиграват локалните какъв брой смешно приказвам. “, " Как ще се науча? Та аз не съм към този момент на 20! “.

Когато учим език от огромно значение е да подберем преподавател, в който имаме религия. Сходно е с метода, по който избираме при кой доктор да отидем. Няма ли доверие сред доктор и пациент, лекуването постоянно не е толкоз сполучливо, колкото когато има благосклонност и доверие сред тях. Няма ли го доверието сред преподавател и курсист, начинаещият постоянно се разочарова и взема решение, че няма качества да научи дадения език.

Разработили сте новаторски и извънредно забавен способ на образование. Кое е най-ценното, което курсистите Ви получават?

Най-ценното нещо, което получават моите курсисти е да имат вяра в себе си, както умеенето да се оправят независимо с немската администрация, да се интегрират сполучливо в обществото и на немския трудов пазар.

Учебникът е част от интеграционната и езикова стратегия на Нюрнбергския чуждоезиков институт, а уроците се организират онлайн. Курсовете са особено създадени за работещи хора или майки с деца, имаме и вечерни занятия, 18-21:30 ч.

Основната цел е сполучливата интеграция и социализация на курсистите чрез:

1. Научаването на немски език (ниво В2, 6000 думи, вербална връзка с хора, владеещи немски като роден език, документ за приключен курс по немски в НЧИ).

2. Опознаването на закони, отговорности и права на жители в Германия.

3. Намирането на работа и квартира.

4. Намирането на немскоговорящи другари.

5. Изграждането на мрежа от контакти.

За курсистите, които живеят в Германия, интеграционната част е от огромно значение. В нея развиваме уменията на курсистите сами да се оправят с немската администрация – срещаме се с най-важните немски институции и с към 25 документа, с които всеки новопостъпил се сблъсква. Учим по какъв начин се попълнят и по какъв начин се води добра писмена връзка с институциите, сътрудниците и приятелите ни. В курса са включени 30 урока по 90 минути. Правим изпити поетапно, с цел да преценим напредъка на учащите се.

След 25-ия урок предвиждаме време за интензивно практикуване на немски език в диалози - разговори на тематики, които са неизменима част от всекидневието в Германия (напр. тематика “здраве ” - термин при доктор, зъбобол, кръвно налягане и др.); практикуване на граматиката, с цел да се изглади и форсира говоренето. По предпочитание на курсиста осигуряваме и диалог с немец или германка. Целта е да се привикне към немския акцент и акцент. Ако финалният изпит бъде сполучливо положен, курсистът получава документ за приключен езиков и интеграционен курс по немски език.

Какво Ви въодушеви да основете първия български цифров чуждоезиков институт? От кого получихте най-голяма поддръжка?

Идеята пристигна от всекидневието в студентския ми живот и прекараните часове във влака. Налагаше се да пътувам рано всяка заран към прилежащия град, с цел да бъда в точния момент за първата лекция. Искаше ми се да влагам това време в други по-продуктивни неща. Това се промени, когато започнах да виждам лекциите онлайн и разбрах, че този способ е доста по-удобен като ми икономисва времето. Посредством моята процедура като помощник-учителка на доброволческа база в център за проучване на немски, имах шанса да се срещна с голям брой чужденци, които имат потребност от помощ в проучването на езика. Поставих си за цел да разуча мощните и слабите страни на това, което на курсистите беше препоръчано.

Ето и моите заключения:

Силни страни:

Осъзнаването от нуждата чужденците да бъдат интегрирани.

Осъзнаването, че интеграцията без език, е доста сложна.

Осъзнаването, че за интеграцията са нужни социализация, немскоговорящи контакти и другари.

Курсове в голям брой градове.

Слаби страни:

Курсовете са най-вече събота и неделя. Те не са подобаващи за работещи хора.

Твърде огромни групи.

Твърде доста народи, методът би трябвало да подбере по отношение на културата и нацията.

Курсисти на разнообразни равнища на притежаване на езика. Начинаещите се демотивират и още от началото подхождат към курса с отвращение. Тези, които са по-напред пък познават добре материала, който се учи и губят време в повторения.

Повечето курсове се водят от учители с немски роден език, по тази причина курсистите постоянно изпитват усложнения да задават въпроси и не могат да схванат съвсем нищо от граматиката

За работещи хора курсовете са на относително висока цена.

В случай, че курсистът се разболее, не се предлага безвъзмездна подмяна.

Прекалено шумно е в класовете, образованието е неефективно, а курсистите постоянно не могат да се концентрират добре

Липса на задоволително интеграционни уроци, които целеустремено демонстрират разликите сред Германия и съответната страна, от която произлиза курсиста.

Необходимост от вечерни курсове.

Невъзможността курсистът да посещава курсове, в случай че не е в огромен град. В дребните обитаеми места, постоянно не се оферират курсове. В най-хубавия случай курсистът би трябвало да пътува към 30 мин. до прилежащото по-голямо обитаемо място.

Учителят е с немски роден език постоянно изпитва усложнения при обясненията на курсистите и те се усещат принудени да учат наизуст.

Учебниците постоянно не следват най-хубавата поредност за създаване на логическите връзки, които са основополагащи за разбирането на граматиката.

Учебниците са единствено на немски език, което лимитира начинаещите.



Кое Ви мотивира да подкрепяте идващите в Германия чужденци?

Мотивацията идва от напъните и компликациите, с които аз сама съм се сблъскала и от обстоятелството, че на мен нямаше кой да помогне. Дойдох в Германия сама, имах познати, само че много малко и трябваше да разгадавам само и единствено на себе си да се интегрирам и социализирам. Зная чудесно какво е да се почувстваш в невъзможност, безсънни нощи в размисли без да знаеш към кого да се обърнеш за помощ, било то и платена. Аз не познавах законите, отговорностите и правата на жителите в страната. Когато си показва какво е за множеството мои курсисти да живееш в Герамания без да познаваш даже езика, съвестта ме кара да оказа помощ в сложна обстановка на всеки мой съотечественик, потърсил помощта ми.

Имате ли противоположна връзка от хората, на които сте помогнали? Споделят ли с Вас насладата от реализацията си и какви компликации най-често срещат?

Както и в посланията на вътрешната корица на учебника съм писала, мои „ някогашни “ курсисти няма. Да живееш в Германия и да започнеш да изграждаш всичко от самите основи, не е предизвикателство, което се преодолява за 3-4 месеца. Появяват се нови документи, квартири, работа, автомобил, непосредствен има потребност от помощ. Изисква се неизменност и битка с ежедневно появяващите се усложнения. С доста мои курсисти дружно се учим къде и по какъв начин да търсим работа, по какъв начин да напишем професионално форматирани кандидатури за работа и CV-та, по какъв начин да се подготвим за изявлението за работа, по какъв начин да преценим, в случай че ни предложат контракт, дали и доколко изискванията са положителни, както и по какъв начин да преговаряме за по-изгодни за нас условия.

Над 30% от хората по време или след края на курса сменят работата с нова, в която се изисква да знаят немски на относително положително равнище. Споделят постоянно, че лишава време да свикнат с новата конюнктура и че първите седмици на новата позиция към момента усещат лека нерешителност в общуването, както и сериозна психическа отмалялост, обвързвана с обстоятелството, че връзката и работата по 8 часа дневно се прави само и единствено на немски. Повечето преодоляват сполучливо тази краткотрайна фаза, което ме кара като техен преподавател да се гордея с тях. За мен няма нищо по-прекрасно, когато науча, че курсът и наученото в него е помогнало на моите курсисти да слагат нова фаза в своя живот и да се интегрират сполучливо на немския трудов пазар.

Занимавате се и с щедрост. Разкажете за подкрепените от Вас начинания, измежду които е организацията „ KlinikClowns “.

Идеята пристигна от моя другарка – детенцето и на 7 години беше болно от доста подла болест, лекарите я подготвяха душевен, че се притесняват от най-лошото. Казваха че всяка интервенция носи сериозен риск за живота му. Но тя не се съобщи – стараеше се да разсее детето, което въобще не знаеше какво в действителност се случва. Всеки уикенд тя го забавляваше по доста забавен метод. В болничното заведение през уикенда идваха на посещаване по този начин наречените клоуни. Събираха в огромна болнична стая по 15-20 деца или минаваха по другите стаи и ги разсмиваха с смешки, правеха всичко допустимо малчуганите да се смеят.

Реших след края на шоуто да заговоря клоуните – да се срещна с тях и с това което вършат. Мислех, че са от някой спектакъл. Оказа се, че са хора като мен, а през седмицата имат напълно друга специалност. През уикенда се провеждат и непринудено посещават детските отделения, в които децата би трябвало да се борят за живота си. Целта е смехотерапия – съгласно думите на лекарите смехотерапията, внезапното увеличение на позитивните хормони (ендорфин, серотонин и др.) преди или след тежка интервенция покачват възможностите детето да преодолее тежката намеса в по-добро положение, което е решаващо дали и в какво положение ще оцелее. Разбрах, че тези непознати хора избавят човешки животи и ориси, непринудено и в своето свободно време. Това, което тези непознати хора вършат, ме трогна и взех решение да ги поддържа с това, което мога.

Детето на моята другарка, обратно на лекарските упования, оцеля интервенцията. Сега е здрав третокласник. Още вървят постоянно в болничното заведение – не за лекуване, а с цел да видят клоуните и да вдъхнат кураж на децата за битка.

На 15.06.2019 година ще имаме празник на Института – планът беше стартиран на 01.01.2018-та, честваме година и половина от основаването му. Празникът ще бъде в зала с прелестна звучност, 1500 посетители, 25-30 медии от целия свят, над 30 шефове или притежатели на немски компании, за които аз съм работела като симултанен преводач, целият екип на института – събран от 10 страни от цяла Европа. Очакваме българи от цяла Германия и България. Празникът ще бъде с стратегия, ще чуем немския и българския химн, за нашата аудитория ще танцуват професионални танцьори. Ще приканим нашите посетители да донесат някое домашно приготвено ядене, типично за съответната просвета. Всички пари, събрани от закупуването на тези вкусотии, както и избран % от облагата на института за март и април ще бъдат дарени на клоуните.

Как си почивате? Колко постоянно се прибирате в България?

Обичам да спортувам – постоянно рано преди работа търча или по-късно вървя в локалната фитнес зала и се приписвам на моя най-любим спорт, художествената гимнастика. Няколко пъти в годината излизам за към седмица в отпуск, постаравам се да запазя салдото сред кариерата и фамилията, доколкото е допустимо. България е моята най-любима дестинация – няма друго море, което да носи уханието на моето детство и няма нищо по-ценно от това, да прекарам време с моето семейство, близки, родственици и другари. Прибирам се един път или два пъти в годината, според от това, доколко се усещам удобно да оставя отговорността за Института на различен.

Бихте ли се върнали дефинитивно в родината си?

Обичам България безпределно. Близките ми и природата там ще ми липсват постоянно. Но построих своя живота си в Германия и тук се усещам най-защитена. Познавам езика и законите, имам дом и работа, необятен кръг от контакти и другари и най-важното – усещам се безпределно щастлива. Борбата си заслужаваше. В България нямаше алтернатива да открия чуждоезиков институт – няма толкоз доста чужденци, нямаше да срещна и опозная толкоз култури и качествени фрагменти. Германия застана зад мен като призна Института и ми даде късмет да оказа помощ на доста чужденци да се интегрират на немския трудов пазар. Работим с курсисти от 14 страни.

Какво съветвате всички, които са планували живот и работа в чужбина?

Да се приготвят душевен, че и в Германия парите се печелят с доста труд и старания. Забелязвам, че много мои сънародници идват неподготвени и едвам късно осъзнават обстоятелството, че без немски език са подвластни от непознатата помощ. Липсата на език лимитира и опциите за работа – за доста българи с висше обучение е психически и физически стрес да заменят работа на бюро и да работят като водач, снабдител на артикули и други, които са надалеч под техните квалификации в България. Съветът ми е да отделят няколко месеца – да научат езика, да се срещнат авансово с главните документи, с които ще се сблъскат още първата година в Германия. Съветвам да извърнат внимание на законите, правата и отговорностите в страната, с цел да избегнат съответните санкции поради непознаването на порядките в страната.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР