Тайван между Рокетмен и новия Мао
Едно и също лице като че ли се бе мултиплицирало и можеше да се види съвсем през седалка в целия бизнес салон на самолета на China Airline, с който предишния месец пътувах към Тайван, написа Георги Милков за "24 часа ". И не, нямам поради този мит, че в погледа на европееца всички азиатци доста си наподобяват. Тук ставаше дума за един-единствен човек - китайския президент Си Дзинпин. Физиономията му бе на корицата на списание Еconomist, което няколко пасажери задълбочено четяха, а изпод се мъдреше заглавието “Най-могъщият човек на света”. Точно в навечерието на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия дойдох в Тайпе, където, напълно предстоящо, новините от Пекин бяха следени с необикновен интерес.
Точно в навечерието на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия дойдох в Тайпе, където, напълно предстоящо, новините от Пекин бяха следени с необикновен интерес.
Едва ли някъде другаде по света тричасовата тирада на Си Дзинпин пред конгреса е била обект на по-задълбочен разбор. Мисля, че даже членовете на новото Политбюро в Пекин не са я слушали толкоз деликатно, колкото в Тайпе.
Когато попитах един държавен функционер по какъв начин пояснява речта на китайския президент, той ми изясни, че не е могъл да я гледа цялата, само че му направило усещане, че Си Дзинпин употребява една дума 3000 пъти за сметка на друга дума, която била упомената единствено към 800. От което можело да се направи еди-какво си умозаключение. Това ми подсети незадълбочено на златните практики на английското разузнаване за контент-анализ на речите на Хитлер, в които думите се броят и мерят. Претегля се общият баланс сред разнообразни положения - задоволство и незадоволство, оптимизъм и скептицизъм и така нататък Както и, несъмнено, доста значимата за сходен разбор глаголна температура, от която следва, че в случай че в 10 фрази Хитлер употребява повече сказуеми от нормално, значи се готви да влезе в Полша. Примерно.
Друг представител на Министерството на външните работи в Тайпе пък ми описа по какъв начин анализаторите им се ориентират по новите лица в китайското Политбюро.
Кой с кого ще бъде сменен? Какви са взаимовръзките? Всяко име води до избрана калкулация. Ако на мястото на Уанг Цишън антикорупционната комисия бъде поета от Джао Лъдзи, а не да вземем за пример от Уанг Хуанинг, това значи ли нещо и в случай че да, какво тъкмо?
“Не знаем какво ще се случи в бъдеще, само че се надяваме след този конгрес Китай да огледа с Тайван в една посока. Ние няма да се върнем към борбата, само че и няма да се поддадем на борба. Следваме политиката на нула изненади и никакви провокации”, разяснява Чиу Чуйшенг - заместник-министър по въпросите за връзките с Китай.
Всъщност формулата “Без провокации, нула изненади”, която Тайван е избрал за собствен лозунг във външната политика и изключително в връзките си с Китай, е наложена като главен принцип, откакто предходната година президентското кресло бе заето от Цай Инвен.
Тя е първата жена, определена за държавен глава на Тайван , откогато през 1949 година генералисимус Чан Кайши мести държавното управление на Република Китай на острова, до момента в който в Пекин Мао Дзедун прогласява Китайската национална република.
Политика на предсказуемост, поредни и устойчиви връзки с Китай, основани на съществуващите действителности. Това е кредото на президента Цай Инвен, за която споделят, че е прагматичен водач.
Ако е по този начин в действителност, възъзможно ли е в близко бъдеще да сме очевидци на нейна среща с новия Мао, както след конгреса на Китайската компартия мнозина нарекоха президента Си Дзинпин?
“Много хора от двете страни на пролива желаят такава среща, само че без предварителни условия, при ценене на достолепието и равнопоставеността на Тайван, ние бихме желали това да се случи”, разяснява зам.-министър Чуйшенг.
През 2015 година в Сингапур китайският водач се срещна и ръкува с тогавашния тайвански президент Ма Индзю. Това бе събитие, невиждано през последните 66 години. Китайският народ от двете страни на Тайванския проток има всички благоприятни условия и задоволително мъдрост да реши личните си проблеми, сподели тогава Си Дзинпин.
Според Чиу Чуйшенг обаче политиката на Единен Китай, прокламирана и следвана от Пекин, в действителност е политика на слагане на условия. Защота тя предлага единствено една алтернатива пред Тайван – обединяване с Китай.
“Тайван е демократична страна и хората не биха поискали сходно нещо. Китай би трябвало да одобри действителността. Ние съществуваме! В Тайван има демократично общество. Надяваме се да продължим връзката и разговора с Пекин, тъй като единствено разговорът може да подсигурява мира. Трябва да покажем доверие между тях и да потърсим нов модел за другарство. Ще създадем всичко допустимо да запазим стабилността в района. Надяваме се и Китай да го направи”, разяснява Чиу Чуйшенг.
Според него, в случай че Пекин се стреми към водачество на интернационалната сцена, това не може да върви дружно със блян за изтриване на една демократична страна като Тайван.
“Една страна – две системи” не е нашата формула. Ние не сме Хонконг. Тайван е демократична страна, а Хонконг не е” , споделя Чиу Чуйшенг.
След безапелационния звук заместник-министърът се връща към обстоятелствата, които изключват опцията за ескалация в връзките сред Тайпе и Пекин. Тайван е измежду огромните вложители в Китай. Търговският стокообмен за предходната година е 118 милиарда $. Близо милион тайвански предприемачи са наели към 15 милиона китайски служащи. Повече от 5 милиона и половина тайванци са посетили Китай, а 3,5 милиона китайци са били в Тайван предходната година. От тях близо половин милион са посетили острова по бизнес каузи.
“Тези извънредно тесни стопански връзки са най-важният фактор, който изключва опцията за възможна война. Защото, в случай че нещо се случи, това би засегнало целия свят”, прибавя Чуйшенг.
Дали обаче в Тайван не се тормозят от заплаха от боен спор, идваща не откъм Пекин, а от Пхенян?
Ядреноракетната стратегия на КНДР стартира да основава от ден на ден терзания освен в региона, само че и по света. Американският президент Доналд Тръмп назова с прозвището Рокетмен севернокорейския водач Ким Чен Ун, а медиите започнаха да употребяват все по-често словосъчетанието нуклеарна война. Дори по-често, в сравнение с в последно време Си Дзинпин загатва думата бъдеще в речите си.
Глаголната температура се увеличи, както биха споделили старите английски анализатори.
Г-н Чуйшенг избра да не ми дава отговор незабавно на въпроса. Той стартира с препратки към династията Чин, китайско-японската война от 1895 година, контракта от Шимоносеки и всякакви исторически паралели сред Тайван и Северна Корея.
След което, без да трансформира изражението на лицето си, сподели: “Сегашната обстановка в Северна Корея е обвързвана с Китай, по тази причина сме загрижени. Съединени американски щати би трябвало да накарат Китай да реши този проблем. Дали Тайван ще бъде рискуван като разменна монета?
За Китай Тайван съставлява буфер в обстановка на война. Хардлайнерите в Пекин имат вяра, че в случай че Съединени американски щати ударят Северна Корея, то Китай би трябвало да нападна Тайван , с цел да го завладее. Ето за какво, в случай че нещо в Северна Корея се случи, ние ще сме доста обезпокоени.”
Със сигурност, в случай че обстановката към Северна Корея ескалира до война, тайванците няма да са единствени в терзанията. Целият район, а и светът ще би трябвало да се тормозят.
Южна Корея и Япония евентуално ще са първите въвлечени в сходен спор заради желанията на Северна Корея да нападна най-близките съдружници на Съединени американски щати.
“Без значение дали във боен проект, или в търговско-икономическо измерение, всичко в този район е обвързвано, само че Тайван играе стабилизираща роля”, убеждава ме Чиу Чуйшенг.
И в действителност, политиката “Нула изненади ", която управляващите в Тайпе следват, сигурно прави страната един от най-предвидимите играчи на картата в тази част на света.
Междувременно дипломатическото пространство на Тайван продължава да се трансформира (Панама и Сао Томе и Принсипи наскоро откриха дипломатически връзки с Тайпе), само че мощният напън на Китай против сходна политика остава неизменен. В началото на тази година тайванският президент посети дипломатическите съдружници в Централна Америка - Хондурас, Никарагуа, Салвадор и Гватемала. Тези страни, които пък са денонсирали формалните си връзки, Тайпе не назовава някогашни сътрудници, а продължава прагматично насочените си връзки с тях.
Търсим повече схващане от интернационалната общественост, това е нашата прословута прагматична дипломация, споделя с усмивка Чиу Чуйшенг.
Намерих удостоверение на думите му и в едно списание на борда на самолета, с който летях на връщане. Там визията за политическото бъдеще на страната бе разказана по този начин: “Един мощен Тайван, зает интензивно и решително на интернационалната сцена, е добър както за личния си народ, по този начин и за мира, сигурността и стабилността в целия Азиатско-Тихоокеански район.”
Автор: Георги Милков, "24 часа "
Точно в навечерието на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия дойдох в Тайпе, където, напълно предстоящо, новините от Пекин бяха следени с необикновен интерес.
Едва ли някъде другаде по света тричасовата тирада на Си Дзинпин пред конгреса е била обект на по-задълбочен разбор. Мисля, че даже членовете на новото Политбюро в Пекин не са я слушали толкоз деликатно, колкото в Тайпе.
Когато попитах един държавен функционер по какъв начин пояснява речта на китайския президент, той ми изясни, че не е могъл да я гледа цялата, само че му направило усещане, че Си Дзинпин употребява една дума 3000 пъти за сметка на друга дума, която била упомената единствено към 800. От което можело да се направи еди-какво си умозаключение. Това ми подсети незадълбочено на златните практики на английското разузнаване за контент-анализ на речите на Хитлер, в които думите се броят и мерят. Претегля се общият баланс сред разнообразни положения - задоволство и незадоволство, оптимизъм и скептицизъм и така нататък Както и, несъмнено, доста значимата за сходен разбор глаголна температура, от която следва, че в случай че в 10 фрази Хитлер употребява повече сказуеми от нормално, значи се готви да влезе в Полша. Примерно.
Друг представител на Министерството на външните работи в Тайпе пък ми описа по какъв начин анализаторите им се ориентират по новите лица в китайското Политбюро.
Кой с кого ще бъде сменен? Какви са взаимовръзките? Всяко име води до избрана калкулация. Ако на мястото на Уанг Цишън антикорупционната комисия бъде поета от Джао Лъдзи, а не да вземем за пример от Уанг Хуанинг, това значи ли нещо и в случай че да, какво тъкмо?
“Не знаем какво ще се случи в бъдеще, само че се надяваме след този конгрес Китай да огледа с Тайван в една посока. Ние няма да се върнем към борбата, само че и няма да се поддадем на борба. Следваме политиката на нула изненади и никакви провокации”, разяснява Чиу Чуйшенг - заместник-министър по въпросите за връзките с Китай.
Всъщност формулата “Без провокации, нула изненади”, която Тайван е избрал за собствен лозунг във външната политика и изключително в връзките си с Китай, е наложена като главен принцип, откакто предходната година президентското кресло бе заето от Цай Инвен.
Тя е първата жена, определена за държавен глава на Тайван , откогато през 1949 година генералисимус Чан Кайши мести държавното управление на Република Китай на острова, до момента в който в Пекин Мао Дзедун прогласява Китайската национална република.
Политика на предсказуемост, поредни и устойчиви връзки с Китай, основани на съществуващите действителности. Това е кредото на президента Цай Инвен, за която споделят, че е прагматичен водач.
Ако е по този начин в действителност, възъзможно ли е в близко бъдеще да сме очевидци на нейна среща с новия Мао, както след конгреса на Китайската компартия мнозина нарекоха президента Си Дзинпин?
“Много хора от двете страни на пролива желаят такава среща, само че без предварителни условия, при ценене на достолепието и равнопоставеността на Тайван, ние бихме желали това да се случи”, разяснява зам.-министър Чуйшенг.
През 2015 година в Сингапур китайският водач се срещна и ръкува с тогавашния тайвански президент Ма Индзю. Това бе събитие, невиждано през последните 66 години. Китайският народ от двете страни на Тайванския проток има всички благоприятни условия и задоволително мъдрост да реши личните си проблеми, сподели тогава Си Дзинпин.
Според Чиу Чуйшенг обаче политиката на Единен Китай, прокламирана и следвана от Пекин, в действителност е политика на слагане на условия. Защота тя предлага единствено една алтернатива пред Тайван – обединяване с Китай.
“Тайван е демократична страна и хората не биха поискали сходно нещо. Китай би трябвало да одобри действителността. Ние съществуваме! В Тайван има демократично общество. Надяваме се да продължим връзката и разговора с Пекин, тъй като единствено разговорът може да подсигурява мира. Трябва да покажем доверие между тях и да потърсим нов модел за другарство. Ще създадем всичко допустимо да запазим стабилността в района. Надяваме се и Китай да го направи”, разяснява Чиу Чуйшенг.
Според него, в случай че Пекин се стреми към водачество на интернационалната сцена, това не може да върви дружно със блян за изтриване на една демократична страна като Тайван.
“Една страна – две системи” не е нашата формула. Ние не сме Хонконг. Тайван е демократична страна, а Хонконг не е” , споделя Чиу Чуйшенг.
След безапелационния звук заместник-министърът се връща към обстоятелствата, които изключват опцията за ескалация в връзките сред Тайпе и Пекин. Тайван е измежду огромните вложители в Китай. Търговският стокообмен за предходната година е 118 милиарда $. Близо милион тайвански предприемачи са наели към 15 милиона китайски служащи. Повече от 5 милиона и половина тайванци са посетили Китай, а 3,5 милиона китайци са били в Тайван предходната година. От тях близо половин милион са посетили острова по бизнес каузи.
“Тези извънредно тесни стопански връзки са най-важният фактор, който изключва опцията за възможна война. Защото, в случай че нещо се случи, това би засегнало целия свят”, прибавя Чуйшенг.
Дали обаче в Тайван не се тормозят от заплаха от боен спор, идваща не откъм Пекин, а от Пхенян?
Ядреноракетната стратегия на КНДР стартира да основава от ден на ден терзания освен в региона, само че и по света. Американският президент Доналд Тръмп назова с прозвището Рокетмен севернокорейския водач Ким Чен Ун, а медиите започнаха да употребяват все по-често словосъчетанието нуклеарна война. Дори по-често, в сравнение с в последно време Си Дзинпин загатва думата бъдеще в речите си.
Глаголната температура се увеличи, както биха споделили старите английски анализатори.
Г-н Чуйшенг избра да не ми дава отговор незабавно на въпроса. Той стартира с препратки към династията Чин, китайско-японската война от 1895 година, контракта от Шимоносеки и всякакви исторически паралели сред Тайван и Северна Корея.
След което, без да трансформира изражението на лицето си, сподели: “Сегашната обстановка в Северна Корея е обвързвана с Китай, по тази причина сме загрижени. Съединени американски щати би трябвало да накарат Китай да реши този проблем. Дали Тайван ще бъде рискуван като разменна монета?
За Китай Тайван съставлява буфер в обстановка на война. Хардлайнерите в Пекин имат вяра, че в случай че Съединени американски щати ударят Северна Корея, то Китай би трябвало да нападна Тайван , с цел да го завладее. Ето за какво, в случай че нещо в Северна Корея се случи, ние ще сме доста обезпокоени.”
Със сигурност, в случай че обстановката към Северна Корея ескалира до война, тайванците няма да са единствени в терзанията. Целият район, а и светът ще би трябвало да се тормозят.
Южна Корея и Япония евентуално ще са първите въвлечени в сходен спор заради желанията на Северна Корея да нападна най-близките съдружници на Съединени американски щати.
“Без значение дали във боен проект, или в търговско-икономическо измерение, всичко в този район е обвързвано, само че Тайван играе стабилизираща роля”, убеждава ме Чиу Чуйшенг.
И в действителност, политиката “Нула изненади ", която управляващите в Тайпе следват, сигурно прави страната един от най-предвидимите играчи на картата в тази част на света.
Междувременно дипломатическото пространство на Тайван продължава да се трансформира (Панама и Сао Томе и Принсипи наскоро откриха дипломатически връзки с Тайпе), само че мощният напън на Китай против сходна политика остава неизменен. В началото на тази година тайванският президент посети дипломатическите съдружници в Централна Америка - Хондурас, Никарагуа, Салвадор и Гватемала. Тези страни, които пък са денонсирали формалните си връзки, Тайпе не назовава някогашни сътрудници, а продължава прагматично насочените си връзки с тях.
Търсим повече схващане от интернационалната общественост, това е нашата прословута прагматична дипломация, споделя с усмивка Чиу Чуйшенг.
Намерих удостоверение на думите му и в едно списание на борда на самолета, с който летях на връщане. Там визията за политическото бъдеще на страната бе разказана по този начин: “Един мощен Тайван, зает интензивно и решително на интернационалната сцена, е добър както за личния си народ, по този начин и за мира, сигурността и стабилността в целия Азиатско-Тихоокеански район.”
Автор: Георги Милков, "24 часа "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ