Едно е да слушаш декларациите на българските политици за развитието

Едно е да слушаш декларациите на българските политици за развиването на страната, а напълно друго да четеш отчетите на огромните задгранични компании за положението и вероятностите на района Централна и Източна Европа или на неговото поделение - Югоизточна Европа, в който се намира страната ни. По думите на нашите ръководещи, надали не сме цъфнали и вързали, със съществени и дълготрайни вероятности за стопански растеж и с съвсем божествен условия за вложения. Е, няма подозрение, че тези изказвания са меко казано илюзия.

Защото в случай че не беше по този начин, данните на Българска народна банка нямаше да демонстрират, че за интервала от началото на годината до края на април директните задгранични вложения в България са негативна големина - минус 54.9 млн. евро. Като забележете, че вложенията от чужбина в дялов капитал са минус 538 милиона евро, под формата на реинвестирана облага са минус 173.3 млн. евро и целият този голям негатив се компенсира със заеми от чужбина (те също се регистрират като инвестиции) от 656.5 млн евро. С други думи задграничните вложители си изнасят капитала и облагите от страната ни и ги заместват, и то не изцяло, със заеми, от които под формата на лихви да получават в допълнение облага (изнесен ресурс) от нашата стопанска система. С две думи бягат хората и то на четвърта скорост.

Но освен чужденците са скептични във връзка с средата у нас. Българският бизнес също постепенно и бавно изнася капитали отвън страната - 92 млн. евро. Може би тъй като и на нашенци им се коства, че нещата в страната не са толкоз добре, колкото им се показват от ръководещите.

А какви са аргументите за това?

Те могат да бъдат потърсени в другите отчети на интернационалните институции и огромни задгранични компании. Оттам знаем за дефицита на квалифицирана работна ръка, за сериозните административни тежести, свързани със започването и развиването на бизнес, за дребния пазар, за огромните проблеми в комерсиалното правосъдие у нас и по този начин нататък.

Поредният сив колорит на общия декор на положението на българската стопанска система внесе Докладът за положението на банковия бранш в Центална и Източна Европа на австрийската " Райфайзен Банк Интернешънъл ". Тя има банки както у нас, по този начин и в съвсем всички страни в района.

На пръв взор за България в него не се споделя нищо неприятно. Напротив, в частта, отдадена на страната ни, се отбелязва устойчивия растеж на активите и по-специално на заемите, високата ликвидност, рекордната облага и намаляването на необслужваните заеми като % от общия кредитен портфейл.

Но когато става дума за водещи страни по обособените основни индикатори в отчета, там страната ни липсва в шампионските групи. Единствено във връзка с проникването на банковите услуги в стопанската система ни България е измежду най-хубавите. " Понастоящем банковите активи в съдебна експертиза възлизат на към 100% от Брутният вътрешен продукт (с най-висока стойност в Чешката република, 130%). В Югоизточна Европа този коефициент е приблизително 70%, като в Хърватия и България е 109% и 98% надлежно и в Румъния и Сърбия е надлежно 51% и 69%. Съотношението сред активите и Брутният вътрешен продукт в Източна Европа е 87%, като Русия е с 90% пред Украйна и Беларус (50-60%) ", пишат анализаторите на " Райфайзен Банк Интернешънъл ".

По отношение на индикатори като рентабилност и облага обаче, България изобщо не се загатва. В частта на отчета отдадена на тази тематика, четем следното: " Пет от седемте пазари на Югоизточна Европа означиха двуцифрена възвръщаемост на капитала (RoE) или доходност над дълготрайната междинна стойност през 2018 година Най-печелившите от огромните банкови пазари в ЮИЕ през 2018 година бяха Румъния (RoE 2018: 14.5%, междинна стойност 3 години: 12.5%), най-печеливш пазар в Югоизточна Европа беше Косово (RoE 2018: 20%, което почти подхожда на междинната стойност за 3 години). В допълнение, банковият бранш в Русия още веднъж се показа доста по-добре през 2018 година, като агрегираната стойност на личния капитал се приближи до равнището от 14 % ".

Когато става дума за растеж на заемите, ние още веднъж не сме измежду най-хубавите. " Унгария, Румъния, Сърбия, Чехия и Словакия бяха най-бързо разрастващите се пазари в Централна Европа/ Югоизточна Европа през 2018 година. Тук растежът на заемите доближи близо 10% или даже повече в локална валута и / или в евро. В Русия, Украйна и Беларус за пръв път от години растежът на заемите в локална валута още веднъж е двуцифрен ", настояват специалистите на " Райфайзен Банк Интернешънъл ".

Страната ни още веднъж липсва, когато в отчета се приказва за капацитета на обособените пазари в района за напредък. Там залозите са в интерес на Полша, Русия, Румъния, Унгария, Украйна и Сърбия.

Що се отнася до казуса с необслужваните заеми и делът им по отношение на общия размер на отпуснатите заеми, съгласно отчета, България, без значение от огромния си прогрес остава в групата на слабаците, дружно с Албания и Украйна. В нея влизат страни в чиито банкови браншове необслужваните заеми са над 10% от всички отпуснати заеми. С най-хубав резултат - 2.5% необслужвани заеми е Косово, следвана от Словакия, Унгария, Чехия, Румъния и Беларус. При тези страни необслужваните заеми са под 5 %.

Разбира се, по данните и констатациите в отчета може да се спори, само че непознатите вложители, четат тъкмо такива отчети. И когато видят какво написа в тях, незабавно изключват България от евентуалните дестинации за своите вложения. Това в действителност е съответстващата оценка за успеваемостта на българските ръководещи. И съгласно тази оценка с дейностите си те оставят България в зоната на здрача.