”Просто броим минутите си до смъртта”: Децата на Газа - без вода, храна и семейства
Едно дете бива убито на всеки 15 минути при бомбардировки над Газа, демонстрират данни на палестинската неправителствена организация The Defense for Children International – Palestine, представени от.
Те са без вода, храна и фамилии.Те израстват под непрекъснатите обстрели и виждат гибелта на всички места към тях. Това е животът на една част от децата в Ивицата Газа след офанзивата на “Хамас ”на 7 октомври и ответните удари на Израел.
Ивицата Газа обгръща територия с широчина почти 10 километра и дължина 41 километра. Малко над 2 милиона души живеят там, като към 40% от тях са деца и младежи под 15-години. По-голямата част от жителите на Газа живеят на север.
От палестинската неправителствена организация показват, чеповече от 1000 палестински деца в Газа са убитиот 7 октомври насам.
Десетки израелски деца са измежду 1400-те жертвив Израел на офанзивата на “Хамас ” на 7 октомври. Около 200 души, пленени от “Хамас ”, включват и деца. Все още Израел не е разгласила данни на всички убити при тази офанзива.
УНИЦЕФ: Няма безвредно място за децата в Израел и Палестинската автономност
Продължаващото принуждение води до ужасяващи контузии върху живота на децата и техните фамилии в Израел и Палестинската автономност, оповестяват от УНИЦЕФ.
Според организацията няма безвредно място за нито едно дете, до момента в който не престават интензивните боеве и военни дейности. “Много деца са убити или ранени, а безчет други са били изложени на насилието след дни на въздушни удари. Запасите от храна, вода и електричество са изчерпани, а безвредният достъп до лечебни заведения и медикаменти е мощно стеснен ”, прибавят от УНИЦЕФ.
Оттам показват още, чеситуацията в Ивицата Газа бързо се утежнява, а повече от милион души, съвсем половината от които деца, са в изключителна заплаха.
„ Във всяка война най-вече страдат децата. Това е правилно и през днешния ден “, допълват от УНИЦЕФ.
Образованието е спряно
Училищата в Ивицата Газа са затворени, а образователните занятия са прекъснати поради бомбардировките. Сградите на учебните заведения са превърнати в спонтанни убежища, а оцеляването става единствената цел.
Организация на обединените нации сега приютява към 400 000 разселени поданици на Газа в учебните заведения си и други уреди. Агенция за подкрепяне на палестински бежанци към Организация на обединените нации ръководи 278 учебни заведения в Газа. От организацията оповестяват, че минимум четири учебни заведения са претърпели вреди от бомбардировките.
Как се отразява неналичието на храна и вода на децата?
Пълната обсада на Израел на Ивицата Газа докара долипса на храна и вода. Във вторник Израел заяви, че водоснабдяването на южната част на Газа е възобновено, само че палестинците споделят, че без електричество водните помпи не работят, а водната рецесия се задълбочава.
В тези условиядецата са изложени на по-голям риск от дехидратация и недохранване. Липсата на вода и неприятната хигиена може да докара до по-високи опасности от болести.
В своя отчет от 2022 година Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси пресмята, че 678 000 деца в Палестината автономност се нуждаят от услуги за психологично здраве и психосоциална поддръжка. Повече от половината деца в Газа се нуждаят от такава поддръжка.
" Най-самотното място във Вселената е това до леглото на ранено дете без семейство "
„ Няма по-самотно място в тази Вселена от това до леглото на ранено дете, което повече в никакъв случай няма да има семейство, което да се грижи за него “, написа английският доктор Гасан Абу Ситтах, който работи в Газа.
Той е еластичен и реконструктивен хирург в Обединеното кралство, а в Газа лекува ранени хора при ответните въздушни удари на Израел в болничното заведение “Ал Шифа ”.
Около 40% от ранените, откарани в болница, са деца, сподели Саттих.
„ Те имат пострадвания от гърмежи. Има ужасяващи пострадвания с шрапнели и изгаряния. Има хора, извадени отдолу под руините на домовете си “, сподели той пред Би Би Си.
Той разказа и сцените, които вижда в Газа, като " феномена на ранено детебез оживяло семейство ". „ Всеки ден имаме такива случаи, в които ни се споделя, че това е единственият оживял член на фамилията “, сподели той.
Саттих описа, че е лекувал петгодишно момиче с изгаряния и друго четиригодишно момиче също с изгаряния по лицето и пострадване на главата. „ Те бяха единствените оживели, които бяха извадени от фамилната къща “, добави той.
Случва му се да оперира детето на доктор в болничното заведение “Ал Шифа ” в Газа. Лекарката умира с другото си дете.
Д-р Ситтах споделя, че доста хора в Северна Газа не са последвали предизвестието на израелската войска да се реалокират в южната част, а са останали в домовете си.
Междувременно той прибавя, че „ не е допустимо “ да се изтегля болница „ Ал Шифа “, тъй като множеството пациенти са „ сериозно ранени “.
" Всяка минута можем да бъдем убити "
21-годишната Афаф Алнаджар е палестински студент, учещ британска литература в Ислямския университет в Газа. Алнаджар бяга в Хан Юнис на юг със фамилията си.
Щях да съм младоженка, сгодих се седмица преди офанзивата. Годежното ми празненство трябваше да е предишния четвъртък. Бях подготвила всичко. И тогаваизведнъж, в момент всичко изчезна, сподели тя пред TIME.
“На 7 октомври фамилията ми се разсъни от звуците на ракети. Решихме да отидем в хотел, който трябваше да е безвреден, тъй като имаше„ позволение от Организация на обединените нации “. Останахме в хотела четири-пет дни. Тогава ситуацията стана извънредно неприятно. Цели квартали към хотела бяха заличени и изцяло унищожени от въздушни удари. Паднаха порти, част от прозорците се счупиха, таваните също паднаха, с изключение на водата, липсваше ток и храна. В хотела имаше към 350 души, всички натъпкани на едно място, тъй като личният състав ни сподели да отидем на долните етажи на хотела, с цел да сме по-сигурни, само че очевидно не сме в сигурност. Казаха ни да се преместим на юг от линията Газа. Отне три часа, с цел да намеря такси, което да отиде до Хан Юнис ”, добави тя.
“Виждам поддръжката и любовта на милиони хора по света. Но хората, които са на власт, не вършат нищо, с цел да спрат това. Всички обикалят и споделят „ ние осъждаме нещата, които се случват “. Вече сме осъдили задоволително. Време е да спрем с това. Те приказват за идваща помощ в Ивицата Газа.Какъв е смисълът от помощта, в случай че хората не престават да умират?Стигнах до точка, в която не мога да бленувам за нищо друго, с изключение на война и опустошение. Започнах да слушам гласове, започнах да виждам неща. Имаме възприятието, че просто чакаме своя ред. Изглежда, че сме мъртви, само че гибелта ни следва ”, сподели Алнаджар.
21-годишната Тала Херзала е студент в Ислямския университет в Газа и учител по британски в езиков център в Газа.
“Сега моят университет е изцяло опустошен. Работното ми място е изцяло разрушено. И в този момент съм в Газа с брат ми, жена му, децата му, майка ми и татко ми. Няма думи, които да опишат обстановката, в която живеем сега. Навсякъде има кръв. Лоши вести. Просто броим дните си, минутите си до гибелта. Защото всяка минута може да бъдем убити. Загубих братовчедка си и нейните деца. Загубих приятеля си. Губя обичаните си хора ”, описа тя.
23-годишната Яра Ейд е палестински публицист, който е израснал в Газа, само че живее в Обединеното кралство през последните седем години.
“Получих новината, че къщата на чичо ми е бомбардирана. Чичо ми, вуйна ми и всичките им деца и внуци ги няма.Загубих 14 членове на фамилията мипри един въздушен удар. Вчера получих новината, че къщата на вуйна ми е бомбардирана. Все още не знам какъв брой членове изгубих от фамилията на вуйна ми. Може да са 15, а може и повече. Загубих братовчед си, който беше единствено две години по-голям от мен ”, описа тя.
“Никога няма да мога да пребивавам с облиците, които видях.Всеки ден сънувам кошмари.Не мога да дремя поради това, през което минават хората. Това са цивилни. Това е моето семейство. Единственото нещо, което желая, е да съм със фамилията си. Никога не съм изпитвала такова доста болежка, загуба и тъга. Щеше да ми е по-лесно, в случай че бях на земята със фамилията си и бях очевидец на това, на което те бяха очевидци ”, добави Ейд.
Те са без вода, храна и фамилии.Те израстват под непрекъснатите обстрели и виждат гибелта на всички места към тях. Това е животът на една част от децата в Ивицата Газа след офанзивата на “Хамас ”на 7 октомври и ответните удари на Израел.
Ивицата Газа обгръща територия с широчина почти 10 километра и дължина 41 километра. Малко над 2 милиона души живеят там, като към 40% от тях са деца и младежи под 15-години. По-голямата част от жителите на Газа живеят на север.
От палестинската неправителствена организация показват, чеповече от 1000 палестински деца в Газа са убитиот 7 октомври насам.
Десетки израелски деца са измежду 1400-те жертвив Израел на офанзивата на “Хамас ” на 7 октомври. Около 200 души, пленени от “Хамас ”, включват и деца. Все още Израел не е разгласила данни на всички убити при тази офанзива.
УНИЦЕФ: Няма безвредно място за децата в Израел и Палестинската автономност
Продължаващото принуждение води до ужасяващи контузии върху живота на децата и техните фамилии в Израел и Палестинската автономност, оповестяват от УНИЦЕФ.
Според организацията няма безвредно място за нито едно дете, до момента в който не престават интензивните боеве и военни дейности. “Много деца са убити или ранени, а безчет други са били изложени на насилието след дни на въздушни удари. Запасите от храна, вода и електричество са изчерпани, а безвредният достъп до лечебни заведения и медикаменти е мощно стеснен ”, прибавят от УНИЦЕФ.
Оттам показват още, чеситуацията в Ивицата Газа бързо се утежнява, а повече от милион души, съвсем половината от които деца, са в изключителна заплаха.
„ Във всяка война най-вече страдат децата. Това е правилно и през днешния ден “, допълват от УНИЦЕФ.
Образованието е спряно
Училищата в Ивицата Газа са затворени, а образователните занятия са прекъснати поради бомбардировките. Сградите на учебните заведения са превърнати в спонтанни убежища, а оцеляването става единствената цел.
Организация на обединените нации сега приютява към 400 000 разселени поданици на Газа в учебните заведения си и други уреди. Агенция за подкрепяне на палестински бежанци към Организация на обединените нации ръководи 278 учебни заведения в Газа. От организацията оповестяват, че минимум четири учебни заведения са претърпели вреди от бомбардировките.
Как се отразява неналичието на храна и вода на децата?
Пълната обсада на Израел на Ивицата Газа докара долипса на храна и вода. Във вторник Израел заяви, че водоснабдяването на южната част на Газа е възобновено, само че палестинците споделят, че без електричество водните помпи не работят, а водната рецесия се задълбочава.
В тези условиядецата са изложени на по-голям риск от дехидратация и недохранване. Липсата на вода и неприятната хигиена може да докара до по-високи опасности от болести.
В своя отчет от 2022 година Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси пресмята, че 678 000 деца в Палестината автономност се нуждаят от услуги за психологично здраве и психосоциална поддръжка. Повече от половината деца в Газа се нуждаят от такава поддръжка.
" Най-самотното място във Вселената е това до леглото на ранено дете без семейство "
„ Няма по-самотно място в тази Вселена от това до леглото на ранено дете, което повече в никакъв случай няма да има семейство, което да се грижи за него “, написа английският доктор Гасан Абу Ситтах, който работи в Газа.
Той е еластичен и реконструктивен хирург в Обединеното кралство, а в Газа лекува ранени хора при ответните въздушни удари на Израел в болничното заведение “Ал Шифа ”.
Около 40% от ранените, откарани в болница, са деца, сподели Саттих.
„ Те имат пострадвания от гърмежи. Има ужасяващи пострадвания с шрапнели и изгаряния. Има хора, извадени отдолу под руините на домовете си “, сподели той пред Би Би Си.
Той разказа и сцените, които вижда в Газа, като " феномена на ранено детебез оживяло семейство ". „ Всеки ден имаме такива случаи, в които ни се споделя, че това е единственият оживял член на фамилията “, сподели той.
Саттих описа, че е лекувал петгодишно момиче с изгаряния и друго четиригодишно момиче също с изгаряния по лицето и пострадване на главата. „ Те бяха единствените оживели, които бяха извадени от фамилната къща “, добави той.
Случва му се да оперира детето на доктор в болничното заведение “Ал Шифа ” в Газа. Лекарката умира с другото си дете.
Д-р Ситтах споделя, че доста хора в Северна Газа не са последвали предизвестието на израелската войска да се реалокират в южната част, а са останали в домовете си.
Междувременно той прибавя, че „ не е допустимо “ да се изтегля болница „ Ал Шифа “, тъй като множеството пациенти са „ сериозно ранени “.
" Всяка минута можем да бъдем убити "
21-годишната Афаф Алнаджар е палестински студент, учещ британска литература в Ислямския университет в Газа. Алнаджар бяга в Хан Юнис на юг със фамилията си.
Щях да съм младоженка, сгодих се седмица преди офанзивата. Годежното ми празненство трябваше да е предишния четвъртък. Бях подготвила всичко. И тогаваизведнъж, в момент всичко изчезна, сподели тя пред TIME.
“На 7 октомври фамилията ми се разсъни от звуците на ракети. Решихме да отидем в хотел, който трябваше да е безвреден, тъй като имаше„ позволение от Организация на обединените нации “. Останахме в хотела четири-пет дни. Тогава ситуацията стана извънредно неприятно. Цели квартали към хотела бяха заличени и изцяло унищожени от въздушни удари. Паднаха порти, част от прозорците се счупиха, таваните също паднаха, с изключение на водата, липсваше ток и храна. В хотела имаше към 350 души, всички натъпкани на едно място, тъй като личният състав ни сподели да отидем на долните етажи на хотела, с цел да сме по-сигурни, само че очевидно не сме в сигурност. Казаха ни да се преместим на юг от линията Газа. Отне три часа, с цел да намеря такси, което да отиде до Хан Юнис ”, добави тя.
“Виждам поддръжката и любовта на милиони хора по света. Но хората, които са на власт, не вършат нищо, с цел да спрат това. Всички обикалят и споделят „ ние осъждаме нещата, които се случват “. Вече сме осъдили задоволително. Време е да спрем с това. Те приказват за идваща помощ в Ивицата Газа.Какъв е смисълът от помощта, в случай че хората не престават да умират?Стигнах до точка, в която не мога да бленувам за нищо друго, с изключение на война и опустошение. Започнах да слушам гласове, започнах да виждам неща. Имаме възприятието, че просто чакаме своя ред. Изглежда, че сме мъртви, само че гибелта ни следва ”, сподели Алнаджар.
21-годишната Тала Херзала е студент в Ислямския университет в Газа и учител по британски в езиков център в Газа.
“Сега моят университет е изцяло опустошен. Работното ми място е изцяло разрушено. И в този момент съм в Газа с брат ми, жена му, децата му, майка ми и татко ми. Няма думи, които да опишат обстановката, в която живеем сега. Навсякъде има кръв. Лоши вести. Просто броим дните си, минутите си до гибелта. Защото всяка минута може да бъдем убити. Загубих братовчедка си и нейните деца. Загубих приятеля си. Губя обичаните си хора ”, описа тя.
23-годишната Яра Ейд е палестински публицист, който е израснал в Газа, само че живее в Обединеното кралство през последните седем години.
“Получих новината, че къщата на чичо ми е бомбардирана. Чичо ми, вуйна ми и всичките им деца и внуци ги няма.Загубих 14 членове на фамилията мипри един въздушен удар. Вчера получих новината, че къщата на вуйна ми е бомбардирана. Все още не знам какъв брой членове изгубих от фамилията на вуйна ми. Може да са 15, а може и повече. Загубих братовчед си, който беше единствено две години по-голям от мен ”, описа тя.
“Никога няма да мога да пребивавам с облиците, които видях.Всеки ден сънувам кошмари.Не мога да дремя поради това, през което минават хората. Това са цивилни. Това е моето семейство. Единственото нещо, което желая, е да съм със фамилията си. Никога не съм изпитвала такова доста болежка, загуба и тъга. Щеше да ми е по-лесно, в случай че бях на земята със фамилията си и бях очевидец на това, на което те бяха очевидци ”, добави Ейд.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ