Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща,

Едно дълго чакано пътешестване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, само че от време на време и малко плашеща просвета на Бразилия, Аржентина, Чили, конфликт с разнообразни нрави и традиции, разнообразни разбирания и мироглед. И досег до изпълнената с инциденти орис на едно латиноамериканско семейство.
Истинска история споделя Таня Глухчева в книгата си " Да пътуваш в петък 13-и " (издателство " Книги за всички " ). Читателят се среща с най-големия брат, избягал преди години от диктатурата на Пиночет и от непрестанната опасност от затвор, тегнеща над главата му, с ревностната и нестабилна сестра, която не изпуска от взор мъжа си и живее в непрекъснат боязън, че някоя друга жена ще й го отнеме, с мащехата, която е отказала да се грижи за децата, които не са излезли от нейната вътрешност, с лимитираните и потиснати дами, които са посветили целия си живот на задоволяването на мъжките прищявки, с капризния по-малък брат, играещ ролята на латиноамерикански мачо, и с доста други персонажи, допълващи разноцветната палитра на тези чудати облици.
Дълбоко защитавани секрети излизат нескрито, човешкото двуличие и еснафщина смъкват маските на благоприличието и се разкриват в цялата си грозотия, само че въпреки всичко посред жестокостта и злобата не престават да виреят и благородството и честността.
В последна сметка физическото пътешестване се трансформира в главен катализатор на духовно съзряване и проглеждане за житейските истини.
Таня Глухчева е родена през 1986 година в София. На пет години отпътува със фамилията си за Канада, където израства измежду хора от разнообразни култури. Силен отпечатък оставят у нея латиноамериканските им съседи и когато няколко години по-късно фамилията се връща в България, тя е изцяло уверена, че желае да учи испански. Завършва гимназия с разширено проучване на езика, както и „ Испанска лингвистика ” в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Работи 11 години като преподавател, а сега е докторант по „ Политология ” и изследва популизма. Именно той я води за няколко месеца в Южна Америка, тъкмо когато над света надвисва заплахата от Ковид 19.
Как да разбираш домашния си любим?
С книгата си известният мъдрец Ларш Свенсен отваря вратите към едно по-пълноценно другарство сред хора и животни.  Как да схваща...
„ Мечтата ми постоянно е била да обиколя Латинска Америка. Досега съм била в съвсем всички страни в Централна Америка и всички в Северна Америка. Много се зарадвах, когато предходната година бях утвърдена по програмата „ Еразъм + ” да отпътува в Бразилия за 3 месеца, с цел да работя по дисертацията си. Изследвам крайнодесния популизъм и присъединяване на дамите в политиката. Повечето студенти и докторанти, които бяха там, избраха да стоят единствено в Сао Пауло или най-вече да отидат до някой различен град. Не и аз.
Първоначално смятах да отида в Амазония, когато трите месеца изтекат, да поживея с някое индианско племе, а до тогава – през уикендите да посетя прилежащите страни. Представях си го малко като Европейски Съюз – може да пътуваш, където искаш на континента. Но не се оказа тъкмо по този начин. Латиноамериканците не пътуват толкоз постоянно, а когато го вършат – то е по работа или за празниците. Повечето нямат такава опция.
Човекът, измислил поговорката „ Да бе спокойно седяло, не би знамение видяло ” сигурно е имал поради някой като мен. За негативен интервал от време видях толкоз доста неща, положителното и неприятното се преплитат, научих толкоз доста за метода на живот, претърпях неща от градската джунгла, които в никакъв случай не съм предполагала, че съществуват в наши дни:
- Голям контрастност бедни/богати. Спокойствие денем, само че щом се стъмни – става рисково даже в кампуса на университета. Най-опасно е да си жена, освен това бяла и изключително европейка.
- Природата е приказно красива. Нямаш доста време да й се наслаждаваш, тъй като би трябвало да се оглеждаш някой да не те нападне.
" Патрик и Пенсионерския отряд " са към този момент в България
Забавни истории за баби и дядовци, които държат нарушителите под надзор, споделя извънредно известната поредност от романи на финл...
- В Чили нямаш право да внасяш никакви плодове и зеленчуци, с цел да не „ навредиш ” на локалните сортове. Имах една бразилска алена ябълка в багажа си и трябваше да я изхвърля под зоркия взор на служителя на реда на летището. Не ми разрешиха даже да я изям, тъй като „ можело да я изям със семките и отново да внеса непознат вид в страната ”.
- До през днешния ден има огромно разделяне на расова основа, само че индианците от ден на ден добиват самочувствие на коренното население и не разрешават на белите да влизат в техните селища.
- Отидох в Чили за една седмица, само че поради Ковид 19, затвориха границите и се наложи да остана 50 дни. Това провали проектите ми за циркулиране на континента, само че фамилията, при което бях и събитията, на които попаднах, станаха мотив да напиша книга: „ Да пътуваш в петък, 13 ”. За 50 дни ме замесиха в същинска латиноамериканска сапунка. На моменти не можех да допускам, че това се случва. Върнаха ме в предишния век, по времето на военната тирания и аз бях „ неприятната ”. За благополучие, непрекъснато поддържах връзка с българската посланничка в Бразилия и с помощта на нея на 1.05. съумях да се върна в Сао Пауло, където от университета се бяха погрижили за багажа ми, а от Софийския университет ми бяха сменили датата за връщане в България. Имах огромен шанс, тъй като всеки полет, който хващах, беше или ексклузивен, или финален.
- Въпреки всичките „ завършения ” имам желание още веднъж да отида в Южна Америка, да продължа обиколката си, само че този път – доста по-предпазлива и изпълнена с повече опит. “