Балканът я вдъхновява: Шампионката Изабела Янкова
Едно 17-годишно момиче от Тетевен храбро натиска газта на своя 250-кубиков кросов мотор и се спуска по стръмните трасета на Алпите с колело. За да се приземи до златото на Световната и Европейската купа по планинско колоездене в един сезон. Това е Изабела Янкова, която ни води в Стара планина, покрай своя роден град Тетевен.
Световната шампионка при девойките в спускането е оставила своя велосипед този път.
" Тук карам мотор, когато нямам стартове. Тренирам с мотора, до момента в който колелото си почива през зимата. В ранглистата съм първа, по тази причина с татко ми взехме решение да е по този начин и за мотора. ", споделя тя.
Изабела черпи ентусиазъм от родния край за нови победи. И знае всички имена на върховете в близост.
" Това е Гледката. Доста върхове ни заобикалят... Това там е Петрахиля, това там е Равни камък, също по този начин има и Острич, зад нас е Трескавец… ", демонстрира тя хубостта на Тетевенския Балкан.
Именно местата към Гледката стават спонтанна писта за Изабела - мястото където полита от първия си скок до надпреварите по планинско колоездене из целия свят.
" Ако си пръв, си в зелено. Ти го виждаш, когато доближиш до финала към този момент. Аз си припомням този миг по какъв начин на шампионата, който беше най–важното съревнование, видях, че съм зелена и съм най–отгоре. Почувствах се все едно изхвърчам. Отидох при татко ми, той е първият човек, който ме чака на финала и го прегърнах и се разплаках ", споделя Янкова за спускането във Вал ди Соле, Италия.
Малко след историческите триумфи на Изабела този сезон един от влиятелните клубове за планинско колоездене във Франция се свързва с нея. Тя продължава да съчетава спорта с ученето. В момента Изабела е в 11-ти клас в Тетевен и учи програмиране.
" Ако не си ленив и отделяш време, може да се оправиш. Аз доста си одобрявам града, освен тъй като е хубав, само че и поради моето семейство. Малко ще ми е мъчно да пребивавам някъде другаде, само че не виждам капацитет в този град. Важното съгласно мен е в никакъв случай да не забравяте корените си и може да посещавате вашите родители, даже когато живеете надалече ", споделя тя.
Колко надалеч желае да стигне тя?
" Много надалеч. Искам да направя доста неща - за българските деца, които се занимават с този спорт. Просто чувствам по някакъв метод тяхната сила. Ходих на посещаване на моята остаряла класна учителка и децата се бяха подготвили за мен - бяха нарисували картички, рисунки, всички ме прегръщаха и задаваха въпроси. Всеки човек би трябвало да мечтае съгласно мен, без значение какъв брой огромни са ти фантазиите, всичко е допустимо просто би трябвало да се трудиш "
Световната шампионка при девойките в спускането е оставила своя велосипед този път.
" Тук карам мотор, когато нямам стартове. Тренирам с мотора, до момента в който колелото си почива през зимата. В ранглистата съм първа, по тази причина с татко ми взехме решение да е по този начин и за мотора. ", споделя тя.
Изабела черпи ентусиазъм от родния край за нови победи. И знае всички имена на върховете в близост.
" Това е Гледката. Доста върхове ни заобикалят... Това там е Петрахиля, това там е Равни камък, също по този начин има и Острич, зад нас е Трескавец… ", демонстрира тя хубостта на Тетевенския Балкан.
Именно местата към Гледката стават спонтанна писта за Изабела - мястото където полита от първия си скок до надпреварите по планинско колоездене из целия свят.
" Ако си пръв, си в зелено. Ти го виждаш, когато доближиш до финала към този момент. Аз си припомням този миг по какъв начин на шампионата, който беше най–важното съревнование, видях, че съм зелена и съм най–отгоре. Почувствах се все едно изхвърчам. Отидох при татко ми, той е първият човек, който ме чака на финала и го прегърнах и се разплаках ", споделя Янкова за спускането във Вал ди Соле, Италия.
Малко след историческите триумфи на Изабела този сезон един от влиятелните клубове за планинско колоездене във Франция се свързва с нея. Тя продължава да съчетава спорта с ученето. В момента Изабела е в 11-ти клас в Тетевен и учи програмиране.
" Ако не си ленив и отделяш време, може да се оправиш. Аз доста си одобрявам града, освен тъй като е хубав, само че и поради моето семейство. Малко ще ми е мъчно да пребивавам някъде другаде, само че не виждам капацитет в този град. Важното съгласно мен е в никакъв случай да не забравяте корените си и може да посещавате вашите родители, даже когато живеете надалече ", споделя тя.
Колко надалеч желае да стигне тя?
" Много надалеч. Искам да направя доста неща - за българските деца, които се занимават с този спорт. Просто чувствам по някакъв метод тяхната сила. Ходих на посещаване на моята остаряла класна учителка и децата се бяха подготвили за мен - бяха нарисували картички, рисунки, всички ме прегръщаха и задаваха въпроси. Всеки човек би трябвало да мечтае съгласно мен, без значение какъв брой огромни са ти фантазиите, всичко е допустимо просто би трябвало да се трудиш "
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ