Петима швейцарци, служили блестящо на Русия
Едни от тях възпитават наследниците на съветския трон, други възвръщат опожарената от французите Москва.
Трети се бият против враговете на новата татковина на бойното поле.
Доменико Трезини
Паметник край дома на Терзини на Университетската крайбрежна улицаНадежда Пивоварова (CC BY-SA)
Архитектът и инженер Доменико Андреа Трезини работи в Дания по строителството на замъци, когато е видян и поканен на работа от съветския дипломат в Копенхаген Андрей Измайлов. През 1703 година италоезичният швейцарец идва в Санкт Петербург.
В оня миг Москва води тежка война против Швеция и Терзини е претрупан със задачата да обезпечи отбраната на младия град на р. Нева. Доменико се оправя със своята задача чудесно. Укрепленията, които той основава, сполучливо отразяват нападенията на шведските ескадри, а Петропавловската цитадела, една от основните в Санкт Петербург, е изцяло преустроена от дървена в каменна с помощта на напъните на швейцареца. На територията ѝ Трезини поставя основите на Петропавловския събор, комуто в бъдеще е съдено да извършва ролята на гробница на съветските императори.
Швейцарецът работи в жанр на така наречен „ петровски барок “, който се отличава с архитектурна въздържаност. Сред останалите му планове са летният замък на Петър I, Александро-Невската лавра, както и Домът на дванайсетте колегии, където през днешния ден е ситуиран Санктпетербургския университет. Въпреки това, надареният проектант винаги Петропавловската цитадела за „ първенеца сред основните си работи “.
Ханс Каспар Фези
Свободни източници
Целият си живот роденият в Цюрих Фези посвещава на военното дело. След като стига до майорски чин в швейцарската войска, през 1816 година той се мести в далечна Русия, която напълно наскоро е разгромила Наполеон.
Звездният час на Фези в новата му татковина е полското въстание през 1830-1831 година. По това време Карп Карпович (така стартират да назовават швейцареца по съветски маниер) към този момент е генерал-майор. Той нееднократно е показал безстрашието си на бойното поле, където персонално води войската в офанзива. Така става и край Лив през март 1831 година. Тогава двата батальона под негово командване, без значение от плътния противников огън, нахлуват в полските редути и вземат в плен над 200 от бранителите им. През април същата година даже съумява да плени вражеския военачалник Джералд Раморино, който командва 2-и полски корпус, само че скоро врагът съумява да си го върне.
Също толкоз самоуверено Фези работи и в Кавказ, където се бори против високопланинците, съпротивляващи се на съветската власт под предводителството на имам Шамил. В знак на самопризнание за заслугите му швейцарецът е награден със златна шпага с диаманти и надпис „ За смелост “.
Хенрих Жомини
Ермитаж
Военачалникът и боен теоретик Хенрих Жомини е един от най-знаменитите швейцарци на съветска работа. Интересен факт е, че преди да се реалокира в Русия, той се бори интензивно против нея.
В редиците на френската войска Жомини взе участие във военните акции през 1805 и 1807 година, приключили с тежко проваляне за войските на цар Александър I. След началото на нахлуването на Наполеон в Руската империя през 1812 година, швейцарецът става губернатор на завладения Вилнюс, а по-късно и на Смоленск. По време на отстъплението на френските войски той изиграва основна роля при организацията на сполучливия преход през р. Берьозина, което разрешава да се запази и да се изведе от недружелюбната Русия въпреки и част от в миналото „ великата “ войска.
Всичко това, обаче, не пречи на Хенрих Жомини в последна сметка да премине на съветска работа. Причината е дългогодишният му спор с началника на щаба на Наполеон маршал Луи Александър Бертие, който по всякакъв начин пречи на развиването на кариерата на швейцареца. Още през 1810 година Жомини се пробва да замине за Русия, само че френският император не го пуска. През август 1813 година генералът, откакто взема решение, че още веднъж са го лишили от чинове и награди, отпътува за щаба на царя по време на следващото помирение, без въобще да желае позволение от никого.
В съветската войска го одобряват задушевно и Жомини се бори в редиците ѝ чак до рухването на Наполеон. Той е притеглен и в планирането на военни интервенции в хода на руско-турската (1828-1829) и Кримската (1853-1856) войни. Швейцарецът има огромен принос за развиването на висшето военно обучение в Русия, като става един от създателите на Императорската военна академия (в наши дни – Военна академия към Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация).
Доменико Жилярди
Свободни източници
За първи път единадесетгодишният Доменико се среща с Русия през 1796 година, когато идва при татко си, който работи като проектант в Москва. Заради заслугите на Жилярди-старши младежът е пратен да учи архитектура и живопис в Европа за сметка на съветската страна.
Доменико се връща в Москва през 1811 година и единствено година по-късно градът, който той обича толкоз доста, е опожарен до основи в хода на френската окупация. Жилярди вади шанса да е измежду архитектите, на които е поверена задачата да възстановят античната столица на съветската страна.
Швейцарецът взе участие в реконструкцията на уреди на територията на Кремъл, като изцяло възвръща камбанарията на Иван Велики. Освен това, с негови старания е възвърнат и първичният образ на Московския университет. Доменико има и планове „ от нулата “: през 1826 година завършва строителството на постройката на Опекунския съвет към Възпитателния дом.
През 1832 година Жилярди отпътува за Швейцария, само че там надалеч не му провървява толкоз доста, колкото в Русия. Единствената му сграда в родината е крайпътен параклис покрай Монтаньола.
Фредерик Сезар Лагарп
Lausanne Museum of History
Орез 1783 година в живота на юриста от Берн настава непредвиден поврат: авторитетните му другари предлагат на императрица Екатерина II да го наеме за ментор на малолетните ѝ внуци Константин и Александър (бъдещият император Александър I).
Швейцарецът, който се държи извънредно без значение, не търси настойници и не взе участие в политическите интриги, което мощно усложнява връзките му с придворните. Но за Александър той става не просто преподавател, само че и същински другар. Той деликатно се вслушва в концепциите за свободолюбие и демократизъм, които Лагарп се старае да му внуши.
През 1797 година, Лагарп към този момент е напуснал Русия, порасналият Александър на наставника си следното писмо: „ Когато пристигна моят ред (да ръководя – бел.ред.), тогава ще би трябвало – несъмнено, последователно, да приготвя нацията да избере своите представители и да одобри свободна конституция, след която ще се откажа изцяло от властта и, в случай че Провидението ни помогне, ще се отдръпва в някой спокоен ъгъл, където ще заживея умерено и щастливо, гледайки благоденствието на моята родина… “.
Дружбата сред учителя и ученика не изчезва и откакто през 1801 година Александър се качва на престола. Неведнъж те водят беседи, отдадени на държавните каузи, а в признателност за мъдрите препоръки през 1814 година царят връчва на Лагарп най-висшата държавна премия в империята – Орден „ Св. Апостол Андрей Първозвани “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Трети се бият против враговете на новата татковина на бойното поле.
Доменико Трезини
Паметник край дома на Терзини на Университетската крайбрежна улицаНадежда Пивоварова (CC BY-SA)
Архитектът и инженер Доменико Андреа Трезини работи в Дания по строителството на замъци, когато е видян и поканен на работа от съветския дипломат в Копенхаген Андрей Измайлов. През 1703 година италоезичният швейцарец идва в Санкт Петербург.
В оня миг Москва води тежка война против Швеция и Терзини е претрупан със задачата да обезпечи отбраната на младия град на р. Нева. Доменико се оправя със своята задача чудесно. Укрепленията, които той основава, сполучливо отразяват нападенията на шведските ескадри, а Петропавловската цитадела, една от основните в Санкт Петербург, е изцяло преустроена от дървена в каменна с помощта на напъните на швейцареца. На територията ѝ Трезини поставя основите на Петропавловския събор, комуто в бъдеще е съдено да извършва ролята на гробница на съветските императори.
Швейцарецът работи в жанр на така наречен „ петровски барок “, който се отличава с архитектурна въздържаност. Сред останалите му планове са летният замък на Петър I, Александро-Невската лавра, както и Домът на дванайсетте колегии, където през днешния ден е ситуиран Санктпетербургския университет. Въпреки това, надареният проектант винаги Петропавловската цитадела за „ първенеца сред основните си работи “.
Ханс Каспар Фези
Свободни източници
Целият си живот роденият в Цюрих Фези посвещава на военното дело. След като стига до майорски чин в швейцарската войска, през 1816 година той се мести в далечна Русия, която напълно наскоро е разгромила Наполеон.
Звездният час на Фези в новата му татковина е полското въстание през 1830-1831 година. По това време Карп Карпович (така стартират да назовават швейцареца по съветски маниер) към този момент е генерал-майор. Той нееднократно е показал безстрашието си на бойното поле, където персонално води войската в офанзива. Така става и край Лив през март 1831 година. Тогава двата батальона под негово командване, без значение от плътния противников огън, нахлуват в полските редути и вземат в плен над 200 от бранителите им. През април същата година даже съумява да плени вражеския военачалник Джералд Раморино, който командва 2-и полски корпус, само че скоро врагът съумява да си го върне.
Също толкоз самоуверено Фези работи и в Кавказ, където се бори против високопланинците, съпротивляващи се на съветската власт под предводителството на имам Шамил. В знак на самопризнание за заслугите му швейцарецът е награден със златна шпага с диаманти и надпис „ За смелост “.
Хенрих Жомини
Ермитаж
Военачалникът и боен теоретик Хенрих Жомини е един от най-знаменитите швейцарци на съветска работа. Интересен факт е, че преди да се реалокира в Русия, той се бори интензивно против нея.
В редиците на френската войска Жомини взе участие във военните акции през 1805 и 1807 година, приключили с тежко проваляне за войските на цар Александър I. След началото на нахлуването на Наполеон в Руската империя през 1812 година, швейцарецът става губернатор на завладения Вилнюс, а по-късно и на Смоленск. По време на отстъплението на френските войски той изиграва основна роля при организацията на сполучливия преход през р. Берьозина, което разрешава да се запази и да се изведе от недружелюбната Русия въпреки и част от в миналото „ великата “ войска.
Всичко това, обаче, не пречи на Хенрих Жомини в последна сметка да премине на съветска работа. Причината е дългогодишният му спор с началника на щаба на Наполеон маршал Луи Александър Бертие, който по всякакъв начин пречи на развиването на кариерата на швейцареца. Още през 1810 година Жомини се пробва да замине за Русия, само че френският император не го пуска. През август 1813 година генералът, откакто взема решение, че още веднъж са го лишили от чинове и награди, отпътува за щаба на царя по време на следващото помирение, без въобще да желае позволение от никого.
В съветската войска го одобряват задушевно и Жомини се бори в редиците ѝ чак до рухването на Наполеон. Той е притеглен и в планирането на военни интервенции в хода на руско-турската (1828-1829) и Кримската (1853-1856) войни. Швейцарецът има огромен принос за развиването на висшето военно обучение в Русия, като става един от създателите на Императорската военна академия (в наши дни – Военна академия към Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация).
Доменико Жилярди
Свободни източници
За първи път единадесетгодишният Доменико се среща с Русия през 1796 година, когато идва при татко си, който работи като проектант в Москва. Заради заслугите на Жилярди-старши младежът е пратен да учи архитектура и живопис в Европа за сметка на съветската страна.
Доменико се връща в Москва през 1811 година и единствено година по-късно градът, който той обича толкоз доста, е опожарен до основи в хода на френската окупация. Жилярди вади шанса да е измежду архитектите, на които е поверена задачата да възстановят античната столица на съветската страна.
Швейцарецът взе участие в реконструкцията на уреди на територията на Кремъл, като изцяло възвръща камбанарията на Иван Велики. Освен това, с негови старания е възвърнат и първичният образ на Московския университет. Доменико има и планове „ от нулата “: през 1826 година завършва строителството на постройката на Опекунския съвет към Възпитателния дом.
През 1832 година Жилярди отпътува за Швейцария, само че там надалеч не му провървява толкоз доста, колкото в Русия. Единствената му сграда в родината е крайпътен параклис покрай Монтаньола.
Фредерик Сезар Лагарп
Lausanne Museum of History
Орез 1783 година в живота на юриста от Берн настава непредвиден поврат: авторитетните му другари предлагат на императрица Екатерина II да го наеме за ментор на малолетните ѝ внуци Константин и Александър (бъдещият император Александър I).
Швейцарецът, който се държи извънредно без значение, не търси настойници и не взе участие в политическите интриги, което мощно усложнява връзките му с придворните. Но за Александър той става не просто преподавател, само че и същински другар. Той деликатно се вслушва в концепциите за свободолюбие и демократизъм, които Лагарп се старае да му внуши.
През 1797 година, Лагарп към този момент е напуснал Русия, порасналият Александър на наставника си следното писмо: „ Когато пристигна моят ред (да ръководя – бел.ред.), тогава ще би трябвало – несъмнено, последователно, да приготвя нацията да избере своите представители и да одобри свободна конституция, след която ще се откажа изцяло от властта и, в случай че Провидението ни помогне, ще се отдръпва в някой спокоен ъгъл, където ще заживея умерено и щастливо, гледайки благоденствието на моята родина… “.
Дружбата сред учителя и ученика не изчезва и откакто през 1801 година Александър се качва на престола. Неведнъж те водят беседи, отдадени на държавните каузи, а в признателност за мъдрите препоръки през 1814 година царят връчва на Лагарп най-висшата държавна премия в империята – Орден „ Св. Апостол Андрей Първозвани “.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ