Държавата срещу бежанците: Няма край този срам!
Едни мизерни 100 лева станаха мотив оня ден шефът на " Социално подкрепяне " във Варна Христина Димитрова да изпрати писмо до шест организации, с което упорства да предадат на управляващите всички бежанци от Украйна, които подкрепят, да не би въпросните бежанци да се окажат под двойно финансиране. От листата на получателите проличава, че държавният служител познава чудесно храбрите старания на доброволците да заместят неналичието на страна в посрещането на тази сериозна обстановка, въпреки че удивлението ни би трябвало да спре дотук - видно е, че ги следи безучастно, до момента в който те месец след месец вършат чудеса с поддръжката на хиляди българи.
Другаде по морето държавни чиновници си играят на " Глутница кучета ", правейки броене на бежанците с изненадващи инспекции, за които не знаем до каква степен съумяват да изненадат и изплашен измамниците, само че сигурно подплашиха хората, претърпели към този момент задоволително разтърсвания във войната. Комисията предходна и през база Железничар, където заслон са намерили възрастни и заболели хора. И ги разпитали
какви парцели в Украйна имат,
имат ли кола. Трябва да е било просто ей по този начин - за наслаждение на самите проверяващи, тъй като тази информация няма никакво отношение към статута на бежанците у нас.
И двете акции издават на първо време непознаване на правила, условия, европейски регламенти, по тази причина би било закономерно да имат последици единствено за тези чиновници, които излагат. В " Социално подкрепяне " - Варна са намерили време да проучат кой работи с бежанците, само че не са прочели документите на плана, който извършват. В него написа, че " не може да се получава финансиране за осъществяване на една и съща интервенция, за едни и същи представители на целевите групи, която по едно и също време се финансира с обществени средства по различен план, стратегия или процедура ". Вместо това служителката във Варна е тръгнала да гони частните донори. В случая има и още един гаф - съществено
превишаване на пълномощията,
защото фондациите не са нито бенефициент, нито задължена страна пред АСП, че да рапортуват за своята активност пред нея и да изнасят персонални данни на уязвими групи.
Превишаване на пълномощията има и в другия случай. Проверка на " Сега " в програмата за филантропично подкрепяне на хотели (прощавайте, бежанци) не откри условие хората да заявяват своите парцели в Украйна. Наличието на благосъстоятелност, която надвишава базовите потребности за прехрана и може да е източник на приход, е аршин за достъп до подкрепяне, само че както написа една от доброволките, работещи с варненските организации: " И в случай че имат парцел, какво - ще си го продадат и ще се върнат с парите тук ли? ". Липсата на такива условия беше измежду дребното позитивни неща в океана от неправилни решения, които ни карат да се срамим пред света, по тази причина акцията на Икономическа полиция повече наподобява на елементарен тормоз макар формалния й заслон - събиране на информация за накърнимост на настанените.
Тормозът в действителност през миналите осем месеца война се потвърди като съществена подготвеност на българската администрация. Отне известно време на предходното държавно управление да формулира в няколко думи своята безчовечност към бягащите от войната, само че резултатът е паметен: " Три месеца човечност към бежанците стигат! " (Христо Проданов, някогашен министър на туризма). По този въпрос червени линии сред предходните и сегашните ръководещи няма, а арсеналът е еднакъв -
неопределеност, насила, стрес, закани
На прага на студения сезон останалите в хотели украинци са пред следващото пренасяне, страшните за тях фургони още веднъж се отварят, а от телевизионните екрани още веднъж вървят заклинания по какъв начин на никое място в Европа няма толкоз великодушна стратегия като нашата. След всяко провокирано напрежение следва и утешение, че никой няма да бъде оставен на улицата, само че евентуално все по-малко хора се намират да му повярват.
Тези линии всеки ден се обогатяват с нови и нови скандални прояви - било то отводът на НЗОК да даде информация какъв брой украински бежанци се добраха до персонален доктор в България (касата загуби делото), било то низости като случая в Пловдив, когато ограбени украинци са наново ограбени от полицията, която хваща крадеца, само че задържа парите, тъй като били повече от декларираното.
Под повърхността на тази бюрократична безчовечност, с която в последните години бяхме дресирани като общество да се помиряваме, плува примитивен бульон от още смущаващи процеси. Благодарение на тях, България някак
реализира невъзможната композиция
да харчи доста пари - официално за бежанците, и по едно и също време с това да държи десетки от тях на прага на оцеляването.
На книга може и да имаме великодушна и продължителна стратегия за заслон и храна, само че бъркаме да считаме това за триумф. Нейното непрестанно удължение е неуспех на администрацията, която осем месеца не съумява да подсигурява на украинците базови условия за интеграция. Те самите са превърнати в безгласни пешки, местени от летни към зимни курорти и от петзвездни хотели към беззвездни държавни бази по волност на някой министър.
Същата стратегия даде опция на група хотелиери да използват бежанците като жив щит в своя сгода, до момента в който на доброволците по този начин и не бе оказана поддръжка. Често там, където няма преобладаващ туристически бизнес, няма и проблеми с интеграцията, като по-слабото наличие на украинци навътре в страната е единствено една от аргументите за това - главното са общите старания на управляващи, здравна система и доброволци на локално равнище. Не на последно място, параметрите на въпросната стратегия трансфораха бежанците в непрестанен дразнител на онази почтена за жалост част от нас, която
продължава да гледа в канчето
на бягащия от война и да се пита: за какво той е на безвъзмездна почивка, а аз не съм.
На фона на цялата тази негативност свети и изначалният отвод от бързи и гъвкави решения, на каквито нашата изпълнителна власт наподобява все по-малко способна. Ние занапред отново изследваме кой е уязвим измежду бежанците, макар че още в първите седмици трябваше да имаме критерии, по които да вършим пресяване - кои хора имат потребност от здравна и обществена грижа, кои хора могат да се интегрират и да работят, кои хора имат опция да се оправят сами и кои - не. И не, дали имаш къща в Украйна не е част от този " триаж ".
За осем месеца трябваше да сме анализирали и личните си потребности от млади и кадърни хора със специалности, вместо да обслужваме по най-неефективния метод един единствен стопански бранш. Вместо това украинските лекари, програмисти, архитекти и прочие избягаха другаде, а ние продължаваме да се чудим по какъв начин да осигурим на шепа хотели една безкрайна фиеста по време на чума.
---
" Няма край този позор! " е от туит на, една от най-активните доброволки зад хаштага, само че постоянно ще срещнете същото възклицание в мрежата от знайни и незнайни хора, които осем месеца поставят старания за поддръжка на бежанците у нас.
Другаде по морето държавни чиновници си играят на " Глутница кучета ", правейки броене на бежанците с изненадващи инспекции, за които не знаем до каква степен съумяват да изненадат и изплашен измамниците, само че сигурно подплашиха хората, претърпели към този момент задоволително разтърсвания във войната. Комисията предходна и през база Железничар, където заслон са намерили възрастни и заболели хора. И ги разпитали
какви парцели в Украйна имат,
имат ли кола. Трябва да е било просто ей по този начин - за наслаждение на самите проверяващи, тъй като тази информация няма никакво отношение към статута на бежанците у нас.
И двете акции издават на първо време непознаване на правила, условия, европейски регламенти, по тази причина би било закономерно да имат последици единствено за тези чиновници, които излагат. В " Социално подкрепяне " - Варна са намерили време да проучат кой работи с бежанците, само че не са прочели документите на плана, който извършват. В него написа, че " не може да се получава финансиране за осъществяване на една и съща интервенция, за едни и същи представители на целевите групи, която по едно и също време се финансира с обществени средства по различен план, стратегия или процедура ". Вместо това служителката във Варна е тръгнала да гони частните донори. В случая има и още един гаф - съществено
превишаване на пълномощията,
защото фондациите не са нито бенефициент, нито задължена страна пред АСП, че да рапортуват за своята активност пред нея и да изнасят персонални данни на уязвими групи.
Превишаване на пълномощията има и в другия случай. Проверка на " Сега " в програмата за филантропично подкрепяне на хотели (прощавайте, бежанци) не откри условие хората да заявяват своите парцели в Украйна. Наличието на благосъстоятелност, която надвишава базовите потребности за прехрана и може да е източник на приход, е аршин за достъп до подкрепяне, само че както написа една от доброволките, работещи с варненските организации: " И в случай че имат парцел, какво - ще си го продадат и ще се върнат с парите тук ли? ". Липсата на такива условия беше измежду дребното позитивни неща в океана от неправилни решения, които ни карат да се срамим пред света, по тази причина акцията на Икономическа полиция повече наподобява на елементарен тормоз макар формалния й заслон - събиране на информация за накърнимост на настанените.
Тормозът в действителност през миналите осем месеца война се потвърди като съществена подготвеност на българската администрация. Отне известно време на предходното държавно управление да формулира в няколко думи своята безчовечност към бягащите от войната, само че резултатът е паметен: " Три месеца човечност към бежанците стигат! " (Христо Проданов, някогашен министър на туризма). По този въпрос червени линии сред предходните и сегашните ръководещи няма, а арсеналът е еднакъв -
неопределеност, насила, стрес, закани
На прага на студения сезон останалите в хотели украинци са пред следващото пренасяне, страшните за тях фургони още веднъж се отварят, а от телевизионните екрани още веднъж вървят заклинания по какъв начин на никое място в Европа няма толкоз великодушна стратегия като нашата. След всяко провокирано напрежение следва и утешение, че никой няма да бъде оставен на улицата, само че евентуално все по-малко хора се намират да му повярват.
Тези линии всеки ден се обогатяват с нови и нови скандални прояви - било то отводът на НЗОК да даде информация какъв брой украински бежанци се добраха до персонален доктор в България (касата загуби делото), било то низости като случая в Пловдив, когато ограбени украинци са наново ограбени от полицията, която хваща крадеца, само че задържа парите, тъй като били повече от декларираното.
Под повърхността на тази бюрократична безчовечност, с която в последните години бяхме дресирани като общество да се помиряваме, плува примитивен бульон от още смущаващи процеси. Благодарение на тях, България някак
реализира невъзможната композиция
да харчи доста пари - официално за бежанците, и по едно и също време с това да държи десетки от тях на прага на оцеляването.
На книга може и да имаме великодушна и продължителна стратегия за заслон и храна, само че бъркаме да считаме това за триумф. Нейното непрестанно удължение е неуспех на администрацията, която осем месеца не съумява да подсигурява на украинците базови условия за интеграция. Те самите са превърнати в безгласни пешки, местени от летни към зимни курорти и от петзвездни хотели към беззвездни държавни бази по волност на някой министър.
Същата стратегия даде опция на група хотелиери да използват бежанците като жив щит в своя сгода, до момента в който на доброволците по този начин и не бе оказана поддръжка. Често там, където няма преобладаващ туристически бизнес, няма и проблеми с интеграцията, като по-слабото наличие на украинци навътре в страната е единствено една от аргументите за това - главното са общите старания на управляващи, здравна система и доброволци на локално равнище. Не на последно място, параметрите на въпросната стратегия трансфораха бежанците в непрестанен дразнител на онази почтена за жалост част от нас, която
продължава да гледа в канчето
на бягащия от война и да се пита: за какво той е на безвъзмездна почивка, а аз не съм.
На фона на цялата тази негативност свети и изначалният отвод от бързи и гъвкави решения, на каквито нашата изпълнителна власт наподобява все по-малко способна. Ние занапред отново изследваме кой е уязвим измежду бежанците, макар че още в първите седмици трябваше да имаме критерии, по които да вършим пресяване - кои хора имат потребност от здравна и обществена грижа, кои хора могат да се интегрират и да работят, кои хора имат опция да се оправят сами и кои - не. И не, дали имаш къща в Украйна не е част от този " триаж ".
За осем месеца трябваше да сме анализирали и личните си потребности от млади и кадърни хора със специалности, вместо да обслужваме по най-неефективния метод един единствен стопански бранш. Вместо това украинските лекари, програмисти, архитекти и прочие избягаха другаде, а ние продължаваме да се чудим по какъв начин да осигурим на шепа хотели една безкрайна фиеста по време на чума.
---
" Няма край този позор! " е от туит на, една от най-активните доброволки зад хаштага, само че постоянно ще срещнете същото възклицание в мрежата от знайни и незнайни хора, които осем месеца поставят старания за поддръжка на бежанците у нас.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ