Едни хора на времето ми бяха казали: когато правиш пазарлък

...
Едни хора на времето ми бяха казали: когато правиш пазарлък
Коментари Харесай

Тука има, тука нема… име

Едни хора на времето ми бяха споделили: когато правиш пазарлък с гърци, нищо не е дефинитивно решено до момента в който не е решено. А от време на време и даже откакто е решено, са вероятни изненади. Не съм го измислил аз, споделили са ми го, а аз единствено се пробвам да го показва задоволително политически правилно.

Ето, медиаторът на Организация на обединените нации в договарянията за разногласието за името сред Гърция и Македония, американският посланик Матю Нимиц извърши задачата си, съживена от новата динамичност в връзките сред Скопие и Атина. И въодушевена от новата геополитическа обстановка в региона, учредена на покачвания американски и европейски- да не пропусна!, интерес към Западните Балкани, вкаран в явен антируски подтекст. По времето на десетте години ръководство на Никола Груевски, Нимиц бе останал с убеждението, че неговата посредническа роля към този момент е изцяло изчерпана и че е време в действителност да се отдаде на писане на записки за дългата си дипломатическа кариера.

Нищо не се случваше в преговорния развой за името на Република Македония, Гърция се гърчеше в своите си рецесии, в Скопие Груевски и компания се сещаха за разногласието за името и за неговото решение единствено по време на предизборни акции. Въпреки че точно този спор блокираше евроатлантическия път на Македония към участие в НАТО и Европейския съюз. Най-големият удар беше през април 2008 година, когато на срещата на върха в НАТО в Букурещ Никола Груевски и групата министри към него претърпяха единствено за едно денонощие, не, единствено за една нощ насладата от обещаната покана за участие в Алианса, дадена от тогавашния президент Джордж Буш-младият, до сутринта, когато стана ясно, че в резултат на блокадата от страна на Гърция, покана няма да има. Политически правилно във връзка с нашите южни съседи казано- отводът бе „ заради неналичието на цялостен консенсус измежду страните-членки на НАТО “.

Нещо такова. В Скопие обаче на инат, а и на политически дебелоглав, направиха по този начин, че към всички други искания, по-малко или повече известни, към северния комшия, гърците да прибавят и още една, съгласно която Скопие краде античната история на Гърция от нейния „ македонски “ интервал и че по подобен метод нарушава гръцката визия за монопол над античността, приета и по света, несъмнено. Така че, в случай че слушате гръцки анализатори, колкото и съвременна оптика да употребяват във връзка с това, което се случваше на север, към Вардар, „ иредентизмът “ от страна на ръководещите в Скопие към Гърция си имаше някакви свои учредения.

Както и да е. На власт в Македония пристигна социалдемократът Зоран Заев, дълго и деликатно отглеждан, школуван и окуражаван от „ интернационалния фактор “, каквото и да значи това. И да подхване на първо време да почисти насъбраните наноси в връзките със съседите. Очевидно бе схванал елементарното, само че изрично обръщение от Брюксел, което Груевски толкоз години не искаше, или не можеше да проумее – няма участие в НАТО или в Европейски Съюз без естествени добросъседски връзки. Просто и ясно, пък и предпочитано. Първо- България, по-късно и дружно с нея- Гърция. Министрите на външните работи Никос Козияс и Никола Димитров се срещнаха на няколко пъти, Димитров отиде в Атина, Козиас се разноски до Скопие, след това двамата се виждаха на всички места, където могат. Пряк разговор, освен това на по-високо ниво от това на участниците в договарянията при Матю Нимиц в Ню Йорк. Заев отиде на декемврийска вечеря на посетители на солунския кмет Бутарис. Около Нова година министър председателят Алексис Ципрас и Заев си размениха приветствия, откриха метод да дефинират хоризонта на решението на спора- някъде към края на първата половина от годината. Значи, към края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, и което е доста по-важно- преди Срещата на върха на НАТО през юли в Германия, където, в случай че разногласието е решен, може да се реализира цялостен консенсус на страните-членки и Македония официално, без да извървява още веднъж процедурния път, да стане член на Алианса. Значи, и Гърция да не пречи. В Давос Ципрас и Заев хвърлиха вратовръзките и разговаряха няколко часа, давайки знак, че си имат доверие и че това може да е обръщение за всички институции в двете страни да ги последват. Заев даже даде обещание да промени името „ Александър Македонски “ от два значими инфраструктурни обекта в Македония- летището в Скопие и автомагистралата от северната до южната граница. А на 17 януари Матю Нимиц още веднъж се върна в играта, предавайки пакет от хрумвания на двамата си събеседници- гръцкият и македонски представител в договарянията, който те отнесоха на своите държавни управления за оценка. И в този момент Нимиц ги посети- първо в Атина, след това в Скопие, той пък персонално, с цел да чуе мнението на двете държавни управления за концепциите в пакета му. И да отговори на всички тези, които по един или различен метод виждаха в негово лице индивидът, който ще отсече и ще реши траещия повече от четвърт век спор. На сходни упования Нимиц отговори еднозначно- аз съм единствено един медиатор, а не арбитър.

И тъй като е единствено медиатор, не сподели нищо всъщност нито в Атина, нито в Скопие. Това си му е жанр, а може би и по този начин вижда смисъла на своето ходатайство, тъй като колкото пъти съм участвал на негови конференции в Скопие в предходните години, изказът му постоянно е бил извънредно внимателен, обтекаем и деликатен. Междувременно, гръцките медии- най-вече, към този момент бяха обявили пет разновидността за име на Македония, които Нимиц поставил на масата в Ню Йорк, които държавните управления да проучват. Толкова ги въртяхме, че не виждам смисъл в този момент да ги показвам. Принципът, който май до момента е контрактуван, макар вътрешната опозиция и в Гърция, и в Македония, е бъдещото име да е съчетано, с географско или времево определение, ерга омнес, значи, за цялостна приложимост.

Да бъдем наясно. Въпреки новата динамичност на договарянията, макар очевидно по-високото равнище на доверие сред елитите в Атина и в Скопие, макар предаваните положителни и оптимистични сигнали от министър председателите, от интернационалния фактор, от самия Нимиц за опцията за триумф, и в двете столици имат своите възражения. В Гърция това са претенции името „ Македония “ да не се включва, по тази причина направиха хиляден протест в Солун, а в неделя, 4 февруари ще създадат още един, евентуално по-посетен и в Атина. В Гърция желаят също смяна непременно на Конституцията на Македония по този начин, че да се ликвидира „ иредентизма ” от страна на Скопие. На първо място оня член 49, който задължава страната да се грижи за македонското малцинство в прилежащите страни, значи и в Гърция. Атина от дълго време е дала знак, че това конституционно условие я нервира. Да не приказваме за цялата онази пропагандна вакханалия на режима на Груевски, учредена и материализирана в паноптикума монументи от програмата „ Скопие 2014 “ в центъра на македонската столица.

Край Вардар си желаят конституционното име, с което Македония е приета от над 130 страни, първа от които бе България. А в четвъртък външният министър Никола Димитров внезапно и значително нервно уточни, че всеки контракт и всички договаряния, в които се визира македонската еднаквост нямат късмет за триумф. Ако не бе дипломатичността на Матю Нимиц да удостовери, че в този момент е моментът за решение, думите на Димитров можеха да бъдат изтълкувани като отменяне на целия преговорен развой.

А на всички тези, които възторжено чакаха в четвъртък Нимиц да удари гонга и да разгласи мача за завършил, ще кажа, че това скоро няма да стане. Ще стане, само че не незабавно. Нали ви казах- в договарянията с гърци нищо не е решено, до момента в който не е решено.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР