Една щастлива пленница, обладана от Синдромът на катеричката“, както сама

Една щастлива пленница, обладана от „ Синдромът на катеричката “, както сама го кръстих. Ето по този начин се усещам сега. Седя си у дома, натрупвам храна в хралупата и понякога си демонстрирам носа на открито. После бързам назад, тропвам вратата и споделям сбогом на света на открито с всичките му ужасни паники и дебнещи рискове. Зарязвам страха  оттатък прага, под изтривалката, като му се изсмивам в лицето. Доволна съм по един необикновен метод, тъй като най-сетне поех по дългия път, завръщане към дома, натрапен ми от непредвидените условия.

Преоткрих, че животът може да те води на хиляди непознати места, само че същинската обич можеш да намериш само у дома. Той е това прикрито, скрито леговище, чийто ключ държи само неговият собственик, владетел на една безкрайна галактика, която до неотдавна оставаше фантазия. С днешна дата, когато по насилствени аргументи ще се наложи да ограничим обществените си контакти, имам неповторимия късмет да се завърна в този пропуснат парадайс, най-важната гара в забързания график на делника ми. Това се оказа предизвикателство, изпълнено с безкрайни благоприятни условия. Ето и моите препоръки:

Да почистим дома си и да внесем естетика в него

С чувството за настъпващата пролет, в този момент е моментът да лъснем и подредим жилището си и да се заемем на мира с някои дълго отлагани задания – да измием прозорците, да изперем пердетата, да подредим дрешника, да изгладим оня дълго трупан куп с облекла, до който все не може да стигне ютията. Да, правилно е, изисква изпитание, само че сходен труд си заслужава, тъй като чистотата успокоява по един доста прелестен метод, внася освен ред, само че и уют и душевна естетика. Резултатът е повече от задоволителен. Звучи добре, нали? А, има и една картина, на която все се чудите къде да намерите място...



Да се отдадем на удоволствието от четенето и гледането на филми

Дайте си сметка какъв брой доста са книгите, за които все не ви е стигало време, а толкоз желаете да прочетете! Сега е моментът. Пуснете си приятна и релаксираща музика, запалете си ароматна свещ и се отдайте на това толкоз съкровено наслаждение. Пуснете света да нахлуе в стаята ви с цялото му разнообразие от сюжети, без да се постанова да се излагате на никакъв риск. Бъдете пътешественици измежду страниците на толкоз разнообразни светове. Не забравяйте, че четенето може да сътвори същински чудеса за нашето психическо здраве, за настроението и възприятията ни.

Ако пък ви липсва централизация за четене, има толкоз доста филми и сериали, чието гледане дълго сте отлагали. Направете си къс лист, а след това комфортно се разположете върху дивана и се насладете на домашното кино. „ Знаеш ли какъв страховит филм гледах нощес? “ Ето един превъзходен мотив да се чуете с другари.



Да обърнем най-накрая внимание на околните си

Най-близките ни хора. Давам си сметка какъв голям дебитор съм им, какъв брой доста неща са останали неизговорени, ненаправени, обещани, само че неизпълнени, тъй като все няма време. Ето в този момент е моментът да прочетем на детето си книжката, която всяка вечер то ни носи преди лягане, само че умората ни преборва и по този начин и не съумяваме да приключим. Да извадим всички играчки на пода в хола и да се забавляваме същински, без значение, че имаме да проверим нещо на телефона си или би трябвало да отговорим на следващия мейл. Да отворим най-сетне оня голям буркан, цялостен със стотинки, да ги преброим подробно, селектирани и подредени в редици като бойци. Да посегнем към онази дълго защитавана бутилка с вино от шкафа и да  поканим обичания на най-вълшебната вечеря, стоплена от нежни диалози и благи жестове на любов. Нека не забравяме, че напускането на дома е измежду най-трудните тествания в живота ни, само че няма по-голямо щастие от завръщането в него.



 
Рим: възвишен, уединен и още по-красив