Момиченцето и Бог ♥ Елдар АХАДОВ
Една алегория от виртуозния занаятчия на словото, повествовател на приказки, създател на пиеси, стихове за деца и възрастни, и притежател на най-престижните литературни награди на Русия, Елдар Ахадов.
Той не знае, по кое време се е родил и дали изобщо в миналото се е раждал, или постоянно е бил подобен, какъвто е в този момент. Той схваща какво е да виждаш и чуваш. Той вижда, чува и в същото време знае всичко за всички. Единствено единствено времето Му е непознато, по тази причина и са Го нарекли вечен. Само че, това не Неговото е име.
Наричат го още всевиждащ, всечуващ, посочват Го с доста имена. Единствено същинското Му име не знае никой, въпреки че не стопират да Го приканват всеки момент. А Той чува всички, вижда всички, познава всеки. Той постоянно е някъде покрай нас.
Никой от живите не е виждал лицето Му. А Той - ето какъв е Той: всеки ден, всеки момент някого избавя. И всеки желае, Той да се вслуша точно в неговата тъжба. Затова това, което може да се извърши, Той го извършва. И Го назовават всесилен.
Но ето, един път Му се стори, че нещо е пропуснал да види, да чуе, да узнае, че нещо е проспал. Виждаше Му се необичайно, тъй като Той в никакъв случай не спи, просто няма време за сън. Какво да се прави? Нали за Бога времето въобще не съществува.
Той погледна в огледалото и то се разпадна, докосна се до вейката и тя изчезна. Бог се огледа в близост, в един момент видя всичко. Всичко беше такова, каквото и преди: и утрото, и вечерта, и земята, и водата, и небето - всичко, което Той безпределно обичаше и всичко, което Му отвръщаше със същата неизмерима обич. И въпреки всичко, нещо се беше трансформирало, Той знаеше това, но… предпочиташе да не знае. Виждаше го, само че Му се искаше, да не вижда… Така се получаваше постоянно, а не трябваше да подхваща нищо, тъй като всичко в близост, с изключение на Него самия, имаше отредено време. Ето и в този момент това още веднъж се случи.
Далече, надалеч и в същото време напълно покрай Него заспа едно малко момиченце. То заспа безшумно, толкоз безшумно, че към момента никой с изключение на Него не бе схванал, какво се е случило, нито лекарите, нито медицинските сестри, нито даже майката на детето. А Той доста обичаше това момиченце, обичаше несъмнено и лекарите, и болногледачките, и майката. Но момиченцето обичаше повече от всички, съжаляваше за него повече от всички, тъй като в този момент само на него времето му свършваше. Да свършваше…
В такива случаи Бог се отнасяше към нещата напълно умерено, само че ето, че хората, уви, не можеха да го приемат… За Него нямаше нищо невероятно, нямаше нещо, което в този момент да го спре, да пожали момиченцето.
И Той я съживи, сложи в ръката й най-любимата играчка и едвам чуто прошепна в ушенцето на детето: „ Не се притеснявай за Мен! Аз всеки ден правя това. Живей… “
Тази заран никой по този начин и не разбра, че там - в креватчето вместо момиченцето, в неговия образ се намира Този, Който не знае нито времето, нито Своето име. А дребното момиченце е живо. Сега то вижда всичко, чува всичко и познава всички. И най-важното, постоянно ще помни и обича Онзи, Който остана в креватчето вместо него…
Превод: Цветан Диковски
Изображение: Jesus and little girl
