Няколко археологически находки, оспорващи теорията на Дарвин
Една от тях е находка, открита относително наскоро в Калужка област, Русия. Учените инцидентно обърнали внимание на необикновен, дребен камък. Когато го почистили, се оказало, че вътре в него по някакъв метод е попаднал болт с дължина към 1 сантиметър. Естествено, първото нещо, което идва на разум следователно е, че щом болтът е открит вътре в камъка, значи е попаднал там, когато самият камък към момента е представлявал мека почва. Но да се изясни това е много мъчно.
Палеонтолозите били безапелационни, че възрастта на камъка и на металния предмет, наподобяващ на болт, е 300-320 милиона години. Внимателният химически разбор свидетелствал, че за миналото време атомите на желязото дифундирали, т.е. навлезли в камъка на дълбочина от един и половина сантиметра – а тяхното място било заето от силициевите атоми на камъка. В резултат се получил объл стоманен „ пашкул “, който проличава напълно ясно.
Камъкът бил проучен в няколко института: палеонтологически, зоологически, физико-технически, авиационно-технологичен, като го проучили десетки експерти от разнообразни сфери. Било изрично открито, че болтът е попаднал в скалата, преди тя да се втвърди – затова са на една възраст. Не е допустимо да се е озовал посред нея вследствие на детонация, в това число и на нуклеарна, тъй като структурата на камъка не е нарушена. С други думи: железен болт с резба преди 300 милиона години (много преди появяването на динозаврите) инцидентно паднал на дъното на античния океан и след това останал компактно във вкаменилата се седиментна канара. Кой ли е „ замърсявал “ околната среда с железни болтове в девонския интервал на палеозоя? Засега отговор няма.
Приблизително на същата възраст е друга загадъчна находка, открита през юни 1844г. в кариера край град Туид в канадската провинция Онтарио – елегантна златна верижка вътре в канара на дълбочина 8 фута (около 2.40 м). Според заключението на експерти, камъкът е отпреди 320-360 милиона години. Кой ли в това време е изпуснал верижката си?
Малко по-късно, на 11 юли 1891г. покрай град Морисънвил, щата Илинойс, в една въгледобивна мина е открита златна верижка, направена от умел бижутер, с тегло 192 грама и дълга 10 сантиметра. Илинойската държавна геологическа работа дава публично умозаключение, че възрастта на въглищния пласт, в който се намира верижката, е 260-320 милиона години.
През 1983г. съветски учени в Туркменистан намерили отпечатък върху камък от човешки крайник, паралелно с трипръста диря, сходна на тези от динозаври. Възрастта на вулканичната лава, в която са останали тези следи, е 15 милиона години.
В щата Тексас (САЩ) също са открити вкаменени отпечатъци от човешки следи и трипръсти динозаври
През 1840-те години елементи от човешки скелети били открити в твърди блокове от вулканични скали във Франция и Дания. Възрастта на вулканичните скали и самите кости е избрана на два милиона години. Но тези скелети и по-специално, добре непокътнатата челна кост на една от тях, са идентични със скелета и черепа на актуалния човек. Разбира се, това не наподобява по никакъв метод на хронологията, която ни натрапват материалистите – те не престават да ни твърдят, че хомо сапиенс се е развил от някаква доста специфична маймуна преди 100 хиляди години.
През 1979г. в Танзания разкрили голям брой следи от човешки крайници – идентични на краката на актуалния човек. На пръв взор какъв е казусът? Материал за проучване – повече от плодороден. И въпреки всичко проблем, най-малко за последователите на Дарвин, има. И той се състои в това, че следите са се отпечатали в почвата преди 4 милиона години. Но защото цифрата 4 милиона години за поява на индивида не се вписва в теорията на Дарвин, маститите антрополози декларират, че просто маймуните са ходели с подгънати палци на краката. Да, тъкмо по този начин: подгъвали си палците, с цел да наподобяват дирите им на следи от модерни хора.
Е, какво пък: до момента в който не се появи по-правдоподобна доктрина, ще бъдем принудени да имаме вяра, че маймуните на Дарвин преднамерено са ходели с подгънати палци, с цел да имитират следите на хората, които още не се били появили на бял свят. Кой знае – може пък тъкмо по този начин да е почнала „ еволюцията “?
