Правозащитниците като "вредители"
Една от особеностите на автократичните режими и на тоталитарните манталитети е прехвърлянето на личните провали и безобразия върху другите. Сталин трансферира неуспехите в селскостопанска си политика върху кулаците; Хитлер демонизира евреите, с цел да оправдае нацисткия геноцид над тях; комунистическата власт в България реши, че българските турци са " пета колона " на Турция, с цел да оправдае насилията и похищенията над тяхната етническа и религиозна еднаквост.
Част от днешните ръководещи е на път да трансферира своя неуспех да показа съответна кандидатура за преместването от Лондон в София на Европейската организация за медикаментите (ЕМА) върху неправителствените организации, които поддържаха терзанията на нейните ЛГБТИ чиновници, че в случай че това в действителност стане, те биха се изправили пред съществени компликации.
Тези компликации обгръщат дискриминационното законодателство и практики, както и отрицателните публични настройки, нерядко водещи до насилия и тормоз над тези хора, чието състояние и права през последните години означиха забележителен напредък в напредналите общества на Западна Европа и Северна Америка, само че не и в нашия район.
При това писмото до няколко представители на Европейския съюз и до българския министър-председател, което тези организации написаха и огласиха, никога не се афишира срещу възможното пренасяне на ЕМА в София. Напротив, в края то приканва към съставяне на работна група с присъединяване на организациите на ЛГБТИ и предприемане на незабавни ограничения за превъзмогване на пречките пред семейството на европейски организации на териториите на Република България.
В отговор, против Българския хелзинкски комитет /БХК/, който бе единствено една от подписалите писмото организации, селективно се стартира гневна очернителска акция, водена от министри, депутати от болшинството и проправителствени медии, включително някои от главните малките екрани.
Подписалите писмото бяха упрекнати в накърняване на българския народен интерес, в злепоставяне на българската страна и общество, в причиняване на стопански загуби за страната. Те бяха наречени ни повече, ни по-малко " майкопродавци " (с неколкократни отпратки към Ботев) не от какъв да е, а от заместител министър-председателя Красимир Каракачанов в утринното телевизионно предаване на телевизия Би Ти Ви.
На 5 октомври 2017 година телевизия СКАТ направи особено едночасово дискусионно студио за " арогантните антибългари " от БХК. На оферти за утвърждение или отменяне въпрос " Одобрявате ли активността на така наречен БХК " в края на предаването 91% от феновете бяха дали отговор с " не " и единствено 9% – с " да ". " Дискусионното студио " се състоя със единствено един дискутант – народен представител от Обединените патриоти. В сходен формат, без присъединяване на конкурент, бяха и гастролите на другите депутати и министри в телевизионния и радио ефир, както и на страниците на печатните и интернет медии.
Подобни акции несъмнено не са оригиналност в българската гласност. Заинтересувани политически и публични кръгове в предишното са употребявали неведнъж за пропагандни рупори несвободни български медии за стигматизиране на етнически малцинства, " радикални ислямисти ", " секти ", мигранти и даже на прилежащи страни.
В един пункт обаче сегашната очернителска акция способства с нещо, което си коства да се означи особено, защото то разкрива от една страна манталитета на нейните уредници ,
а от друга – неналичието на опозиция в българското общество към флагрантни прояви на актуалния неототалитаризъм.
На 2 октомври 2017 година двама проправителствени депутати от Обединените патриоти – Ангел Джамбазки и Александър Сиди – сезираха основния прокурор във връзка писмото на неправителствените организации, което те кой знае за какво приписаха еднолично на ръководителя на БХК. В него те обявиха, че " посредством това писмо Красимир Кънев, като ръководител на организацията непосредствено работи срещу ползите на Република България, което кореспондира със специфичния углавен състав за закононарушения срещу страната и по-точно член 107 от Наказателен кодекс ".
Съответно, те приканиха основния прокурор " в случай че се потвърдят данните, че гореспоменатата организация прави активност против Републиката и нейните ползи, Прокуратурата на Република България да образува досъдебно произвеждане против нея ".
Извън любопитния въпрос по какъв начин се образува досъдебно произвеждане против юридическо лице в България, по-важното в тази ситуация е какво тъкмо се вменява на създателите на писмото.
Член 107 от Наказателния кодекс планува наказателна отговорност за " вредителство ". Така нареченото " изпълнително действие " на вредителството, т.е. това, което деецът би трябвало да е направил, с цел да се подведе под наказателна отговорност, включва " осуетяване или подравяне на индустрията, превоза, селското стопанство, паричната и кредитната система, други икономически браншове или обособени икономически предприятия " за " да отслаби властта или да ѝ сътвори усложнения ". Това би трябвало да е станало посредством потребление на държавни институции, икономически предприятия или публични организации, като се попречва тяхната активност, или като не се извършват предоставените значими икономически задания.
Трудно е да се разбере какво общо има това с писмото на въпросните неправителствени организации. Важно е обаче да се означи пределно общия темперамент на понятията " разстройва ", " подравя ", " отслабва властта " и " основава усложнения ", които могат да се запълнят с каквото ви е угодно.
Но още по-голям за вредителството е умисълът. Според комунистическата наказателноправна теория, където това закононарушение поражда, за него би трябвало да има контрареволюционен предумисъл, т.е. обвиненият би трябвало да желае да се отслаби комунистическата власт и да се възвърне капитализма. Комунистическото право съзираше социална заплаха във всевъзможни дейности, целящи намаляване на властта.
Историята на вредителството, това блестящо създание на комунистическото наказателно право, е много трагична.
Състав с сходна дефиниция е въведен в сталинисткия Наказателен кодекс от 1926 година в член 58-7, въпреки че закононарушението там официално не се назовава вредителство. В комунистическата агитация обаче за вредителство всеобщо се приказва още от времето на Ленин. Като термин в Наказателния кодекс на Руската руска федеративна социалистическа република (РСФСР) (чл. 69) вредителството влиза през 1960 година Съставът в настоящия български Наказателен кодекс е същият като този в член 69 на Наказателен кодекс на РСФСР, единствено словоредът е изменен.
Член 58-7 е измежду тези, които са прилагани най-масово по време на сталинистките репресии както в спокойно, по този начин и във военно време, по-масово от съставите за измяна, шпионаж, измама, изменничество, антисъветска пропаганда и агитация и прочие
Поради това вредителството дотам стана омразно и дискредитирано в очите на руснаците, че те го махнаха от наказателния си кодекс през 1992 година, т.е., още преди да се одобри новия углавен кодекс на Русия през 1996 година
В сегашния кодекс на Руската Федерация такова закононарушение няма. През 90-те години парламентарната секта на тамошната комунистическа партия направи няколко опита да го върне назад, само че всички те бяха несполучливи. То не съществува и в наказателните системи на нито една друга източноевропейска страна.
Няма го и в наказателните кодекси на страните от Централна Азия, които бяха някогашни руски републики. В западноевропейските наказателни закони, несъмнено, то в никакъв случай не е било въвеждано. В плана за нов Наказателен кодекс, който бе завършен по време на държавното управление на Пламен Орешарски, само че който в края на краищата не бе импортиран за разглеждане в Народното събрание, такова закононарушение също няма.
Така вредителство в настоящ углавен закон в Европа има само в България като злощастен излишък от комунистическото наказателно право.
Ето такова закононарушение привидяха двамата законотворци от Обединените патриоти в писмото на четирите неправителствени организации в поддръжка на паниките на ЛГБТИ чиновниците на Европейската организация за медикаментите. Проблемът на българската гласност обаче не е в това, че са го привидели. Те имат своето право, без значение от тяхната правна просветеност и политически настройки, както да се изразят, по този начин и да сезират основния прокурор.
Проблемът е, че на страниците на четени уеб сайтове, в утринните и вечерните студия на съществени медии, в които те гастролираха неведнъж, ги взеха насериозно. Проблемът е, че никой не привидя в тях това, което трябваше да привиди в една демократична гласност – изблик на следващото предпочитание за стигматизиране на уязвимите и на не толкоз уязвимите измежду нас с методите на тоталитарната принуда.
Част от днешните ръководещи е на път да трансферира своя неуспех да показа съответна кандидатура за преместването от Лондон в София на Европейската организация за медикаментите (ЕМА) върху неправителствените организации, които поддържаха терзанията на нейните ЛГБТИ чиновници, че в случай че това в действителност стане, те биха се изправили пред съществени компликации.
Тези компликации обгръщат дискриминационното законодателство и практики, както и отрицателните публични настройки, нерядко водещи до насилия и тормоз над тези хора, чието състояние и права през последните години означиха забележителен напредък в напредналите общества на Западна Европа и Северна Америка, само че не и в нашия район.
При това писмото до няколко представители на Европейския съюз и до българския министър-председател, което тези организации написаха и огласиха, никога не се афишира срещу възможното пренасяне на ЕМА в София. Напротив, в края то приканва към съставяне на работна група с присъединяване на организациите на ЛГБТИ и предприемане на незабавни ограничения за превъзмогване на пречките пред семейството на европейски организации на териториите на Република България.
В отговор, против Българския хелзинкски комитет /БХК/, който бе единствено една от подписалите писмото организации, селективно се стартира гневна очернителска акция, водена от министри, депутати от болшинството и проправителствени медии, включително някои от главните малките екрани.
Подписалите писмото бяха упрекнати в накърняване на българския народен интерес, в злепоставяне на българската страна и общество, в причиняване на стопански загуби за страната. Те бяха наречени ни повече, ни по-малко " майкопродавци " (с неколкократни отпратки към Ботев) не от какъв да е, а от заместител министър-председателя Красимир Каракачанов в утринното телевизионно предаване на телевизия Би Ти Ви.
На 5 октомври 2017 година телевизия СКАТ направи особено едночасово дискусионно студио за " арогантните антибългари " от БХК. На оферти за утвърждение или отменяне въпрос " Одобрявате ли активността на така наречен БХК " в края на предаването 91% от феновете бяха дали отговор с " не " и единствено 9% – с " да ". " Дискусионното студио " се състоя със единствено един дискутант – народен представител от Обединените патриоти. В сходен формат, без присъединяване на конкурент, бяха и гастролите на другите депутати и министри в телевизионния и радио ефир, както и на страниците на печатните и интернет медии.
Подобни акции несъмнено не са оригиналност в българската гласност. Заинтересувани политически и публични кръгове в предишното са употребявали неведнъж за пропагандни рупори несвободни български медии за стигматизиране на етнически малцинства, " радикални ислямисти ", " секти ", мигранти и даже на прилежащи страни.
В един пункт обаче сегашната очернителска акция способства с нещо, което си коства да се означи особено, защото то разкрива от една страна манталитета на нейните уредници ,
а от друга – неналичието на опозиция в българското общество към флагрантни прояви на актуалния неототалитаризъм.
На 2 октомври 2017 година двама проправителствени депутати от Обединените патриоти – Ангел Джамбазки и Александър Сиди – сезираха основния прокурор във връзка писмото на неправителствените организации, което те кой знае за какво приписаха еднолично на ръководителя на БХК. В него те обявиха, че " посредством това писмо Красимир Кънев, като ръководител на организацията непосредствено работи срещу ползите на Република България, което кореспондира със специфичния углавен състав за закононарушения срещу страната и по-точно член 107 от Наказателен кодекс ".
Съответно, те приканиха основния прокурор " в случай че се потвърдят данните, че гореспоменатата организация прави активност против Републиката и нейните ползи, Прокуратурата на Република България да образува досъдебно произвеждане против нея ".
Извън любопитния въпрос по какъв начин се образува досъдебно произвеждане против юридическо лице в България, по-важното в тази ситуация е какво тъкмо се вменява на създателите на писмото.
Член 107 от Наказателния кодекс планува наказателна отговорност за " вредителство ". Така нареченото " изпълнително действие " на вредителството, т.е. това, което деецът би трябвало да е направил, с цел да се подведе под наказателна отговорност, включва " осуетяване или подравяне на индустрията, превоза, селското стопанство, паричната и кредитната система, други икономически браншове или обособени икономически предприятия " за " да отслаби властта или да ѝ сътвори усложнения ". Това би трябвало да е станало посредством потребление на държавни институции, икономически предприятия или публични организации, като се попречва тяхната активност, или като не се извършват предоставените значими икономически задания.
Трудно е да се разбере какво общо има това с писмото на въпросните неправителствени организации. Важно е обаче да се означи пределно общия темперамент на понятията " разстройва ", " подравя ", " отслабва властта " и " основава усложнения ", които могат да се запълнят с каквото ви е угодно.
Но още по-голям за вредителството е умисълът. Според комунистическата наказателноправна теория, където това закононарушение поражда, за него би трябвало да има контрареволюционен предумисъл, т.е. обвиненият би трябвало да желае да се отслаби комунистическата власт и да се възвърне капитализма. Комунистическото право съзираше социална заплаха във всевъзможни дейности, целящи намаляване на властта.
Историята на вредителството, това блестящо създание на комунистическото наказателно право, е много трагична.
Състав с сходна дефиниция е въведен в сталинисткия Наказателен кодекс от 1926 година в член 58-7, въпреки че закононарушението там официално не се назовава вредителство. В комунистическата агитация обаче за вредителство всеобщо се приказва още от времето на Ленин. Като термин в Наказателния кодекс на Руската руска федеративна социалистическа република (РСФСР) (чл. 69) вредителството влиза през 1960 година Съставът в настоящия български Наказателен кодекс е същият като този в член 69 на Наказателен кодекс на РСФСР, единствено словоредът е изменен.
Член 58-7 е измежду тези, които са прилагани най-масово по време на сталинистките репресии както в спокойно, по този начин и във военно време, по-масово от съставите за измяна, шпионаж, измама, изменничество, антисъветска пропаганда и агитация и прочие
Поради това вредителството дотам стана омразно и дискредитирано в очите на руснаците, че те го махнаха от наказателния си кодекс през 1992 година, т.е., още преди да се одобри новия углавен кодекс на Русия през 1996 година
В сегашния кодекс на Руската Федерация такова закононарушение няма. През 90-те години парламентарната секта на тамошната комунистическа партия направи няколко опита да го върне назад, само че всички те бяха несполучливи. То не съществува и в наказателните системи на нито една друга източноевропейска страна.
Няма го и в наказателните кодекси на страните от Централна Азия, които бяха някогашни руски републики. В западноевропейските наказателни закони, несъмнено, то в никакъв случай не е било въвеждано. В плана за нов Наказателен кодекс, който бе завършен по време на държавното управление на Пламен Орешарски, само че който в края на краищата не бе импортиран за разглеждане в Народното събрание, такова закононарушение също няма.
Така вредителство в настоящ углавен закон в Европа има само в България като злощастен излишък от комунистическото наказателно право.
Ето такова закононарушение привидяха двамата законотворци от Обединените патриоти в писмото на четирите неправителствени организации в поддръжка на паниките на ЛГБТИ чиновниците на Европейската организация за медикаментите. Проблемът на българската гласност обаче не е в това, че са го привидели. Те имат своето право, без значение от тяхната правна просветеност и политически настройки, както да се изразят, по този начин и да сезират основния прокурор.
Проблемът е, че на страниците на четени уеб сайтове, в утринните и вечерните студия на съществени медии, в които те гастролираха неведнъж, ги взеха насериозно. Проблемът е, че никой не привидя в тях това, което трябваше да привиди в една демократична гласност – изблик на следващото предпочитание за стигматизиране на уязвимите и на не толкоз уязвимите измежду нас с методите на тоталитарната принуда.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ