Въпреки насажданите страхове, след спирането на 6-и блок на АЕЦ Козлодуй България не остана на тъмно
Една от главните тези на протестиращите миньори и енергетиците през последната седмица е, че без тяхната сила България ще остане на мрачно и още с излизането на единия от блоковете на АЕЦ " Козлодуй " в ремонт това ще се види от всички.
Първо, още веднъж ще повторим, че никой не планува да закрива напълно въглищната енергетика в този момент, следващата година или даже през 2030. Обратното е чиста операция и не кореспондира с признатите проекти и тактики, в които има единствено прогнози за понижено произвеждане, каквото действително се случва и в този момент. Да, без въглища България и района не могат да се оправят в идващите най-малко 10 години, само че ролята им ще понижава. И второ - шести блок на нуклеарната централа е изключен от 9 октомври и действително от системата са извадени 1000 мегавата мощ. Но въглищните Топлоелектрическа централа не работят повече от преди.
Оперативните данни на Електроенергийния систематичен оператор демонстрират, че макар спрения блок на АЕЦ-а натоварването на всички въглищни централи остава както преди - в границите на общо 1100 - 1500 мегавата в другите елементи на деня. За съпоставяне, единствено държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " разполага с 1600 мВт, а общо въглищните мощности в страната са над 4000 мВт. Конкретно държавната централа продължава да работи с под 20% от потенциала си, без да има никаква оптимизация в личния състав.
Като дял от общото произвеждане пък ТЕЦ-овете както и преди варират от 20% до 40% в другите елементи на денонощието - защото нощно време потребността от сила е по-малка като размер делът им се усилва. Но действително като безспорни стойности произвеждане от въглища остава съвсем непроменено, без значение дали АЕЦ-а е в ремонт или не.
Кой какъв брой работи
Причината производството на ТЕЦ-овете да не се трансформира е, че действително няма толкоз огромна потребност от спомагателната сила на пазара. Пак съгласно данните на ЕСО нормалният експорт на ток от България просто понижава във времето, когато АЕЦ не работи. Което е обикновено - основна част от сила му се продава на борсовия сегмент " Двустранни контракти " за седмица или месец напред, което разрешава на търговците да препродават тези количества в района и те по този начин или другояче не вземат участие на вътрешния пазар. Въглищните централи пък просто не могат да предложат сила на конкурентни цени, която да се изнася, както беше през спешната 2022 година И надлежно не могат да заместят АЕЦ-а. А когато не внасят по-евтина нуклеарна сила от България, прилежащите страни задействат свои мощности, най-много газови, които другояче са малко натоварени.
Когато заран или вечер има нужда от повече сила, а соларите не работят, България задейства ВЕЦ-овете си и внася останалата нужна сила от Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Очевидно пазарът не избира да употребява тока на въглищните Топлоелектрическа централа и те остават едва натоварени. Разбира се, в случай че газа нарастне 10 пъти и стигне равнищата от 2022 година, въглищните централи още веднъж ще са желани.
В същото време поради отпадналите 1000 мегавата нуклеарно произвеждане ролята на слънчевите паркове става още по-видима. В обедните часове на слънчевия 9 октомври техният дял в енергийния микс доближи рекордните 43%, а в по-голямата част от деня беше над 25%.
Благодарение на това България действително съумява отново да изнася сила, защото производството надвишава вътрешното ползване.
В по-облачния, само че прохладен 10 октомври, силата от ВЕИ (слънце и вятър) още веднъж генерира към 30% от цялото произвеждане. ТЕЦ-овете остават в диапазона към 1300 мВт, което е към 33-35% от производството. През деня страната още веднъж става експортьор на сила, без да натоварва въглищните централи в допълнение.
Цените на тока се покачват
Заместването на силата от АЕЦ " Козлодуй " с такова от газови централи в района обаче може да докара до повишение на междинните борсови цени на тока. Всичко зависи от това каква е цената на природния газ и какви са метеорологичните условия - дали ще има слънчево произвеждане денем да вземем за пример.
Данните за 10 октомври сочат приблизително 10% по-скъпа сила по отношение на 9 октомври - 138.7 евро/мВтч, което е най-високата стойност от 11 септември насам (когато нямаше ремонт на АЕЦ-а). Това обаче значително се дължи на предстоящото облачно време и повишаването на газа поради спора в Израел - с цели 10% единствено за ден. Този тренд продължава и суровината към този момент се търгува на едни от най-високите си равнища от пролетта насам - към 43 евро/мВтч.
Въпреки повишението на цените на борсовия ток те към момента са надалеч от границата, над която въглищните Топлоелектрическа централа могат да са конкурентноспособни - към 165 евро/мВтч. Впрочем цените сред 18 и 21 часа са над това равнище, само че това отново не води до значителен скок в производството на централите.
Възможно е със захлаждането на времето и потребността от повече сила, в комбинацията на изчезнал блок на АЕЦ " Козлодуй ", въглищните централи да проработят на по-голяма мощ. Но все пак мъчно ще се стигне до приблизително натоварване от над 50%. Което за следващ път демонстрира, че в бранша има потребност от оптимизации.
Сега разноските за заплати в мините да вземем за пример са над 53% от общите, а работата е спаднала на половина по отношение на преди, само че броят на чиновниците остава съвсем същият - от 6927 се намалява до 6835 към 30 юни 2023 година Което още един път демонстрира, че полето за оптимизация е огромно.
Коментарът е оповестен вл.
Първо, още веднъж ще повторим, че никой не планува да закрива напълно въглищната енергетика в този момент, следващата година или даже през 2030. Обратното е чиста операция и не кореспондира с признатите проекти и тактики, в които има единствено прогнози за понижено произвеждане, каквото действително се случва и в този момент. Да, без въглища България и района не могат да се оправят в идващите най-малко 10 години, само че ролята им ще понижава. И второ - шести блок на нуклеарната централа е изключен от 9 октомври и действително от системата са извадени 1000 мегавата мощ. Но въглищните Топлоелектрическа централа не работят повече от преди.
Оперативните данни на Електроенергийния систематичен оператор демонстрират, че макар спрения блок на АЕЦ-а натоварването на всички въглищни централи остава както преди - в границите на общо 1100 - 1500 мегавата в другите елементи на деня. За съпоставяне, единствено държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " разполага с 1600 мВт, а общо въглищните мощности в страната са над 4000 мВт. Конкретно държавната централа продължава да работи с под 20% от потенциала си, без да има никаква оптимизация в личния състав.
Като дял от общото произвеждане пък ТЕЦ-овете както и преди варират от 20% до 40% в другите елементи на денонощието - защото нощно време потребността от сила е по-малка като размер делът им се усилва. Но действително като безспорни стойности произвеждане от въглища остава съвсем непроменено, без значение дали АЕЦ-а е в ремонт или не.
Кой какъв брой работи
Причината производството на ТЕЦ-овете да не се трансформира е, че действително няма толкоз огромна потребност от спомагателната сила на пазара. Пак съгласно данните на ЕСО нормалният експорт на ток от България просто понижава във времето, когато АЕЦ не работи. Което е обикновено - основна част от сила му се продава на борсовия сегмент " Двустранни контракти " за седмица или месец напред, което разрешава на търговците да препродават тези количества в района и те по този начин или другояче не вземат участие на вътрешния пазар. Въглищните централи пък просто не могат да предложат сила на конкурентни цени, която да се изнася, както беше през спешната 2022 година И надлежно не могат да заместят АЕЦ-а. А когато не внасят по-евтина нуклеарна сила от България, прилежащите страни задействат свои мощности, най-много газови, които другояче са малко натоварени.
Когато заран или вечер има нужда от повече сила, а соларите не работят, България задейства ВЕЦ-овете си и внася останалата нужна сила от Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Очевидно пазарът не избира да употребява тока на въглищните Топлоелектрическа централа и те остават едва натоварени. Разбира се, в случай че газа нарастне 10 пъти и стигне равнищата от 2022 година, въглищните централи още веднъж ще са желани.
В същото време поради отпадналите 1000 мегавата нуклеарно произвеждане ролята на слънчевите паркове става още по-видима. В обедните часове на слънчевия 9 октомври техният дял в енергийния микс доближи рекордните 43%, а в по-голямата част от деня беше над 25%.
Благодарение на това България действително съумява отново да изнася сила, защото производството надвишава вътрешното ползване.
В по-облачния, само че прохладен 10 октомври, силата от ВЕИ (слънце и вятър) още веднъж генерира към 30% от цялото произвеждане. ТЕЦ-овете остават в диапазона към 1300 мВт, което е към 33-35% от производството. През деня страната още веднъж става експортьор на сила, без да натоварва въглищните централи в допълнение.
Цените на тока се покачват
Заместването на силата от АЕЦ " Козлодуй " с такова от газови централи в района обаче може да докара до повишение на междинните борсови цени на тока. Всичко зависи от това каква е цената на природния газ и какви са метеорологичните условия - дали ще има слънчево произвеждане денем да вземем за пример.
Данните за 10 октомври сочат приблизително 10% по-скъпа сила по отношение на 9 октомври - 138.7 евро/мВтч, което е най-високата стойност от 11 септември насам (когато нямаше ремонт на АЕЦ-а). Това обаче значително се дължи на предстоящото облачно време и повишаването на газа поради спора в Израел - с цели 10% единствено за ден. Този тренд продължава и суровината към този момент се търгува на едни от най-високите си равнища от пролетта насам - към 43 евро/мВтч.
Въпреки повишението на цените на борсовия ток те към момента са надалеч от границата, над която въглищните Топлоелектрическа централа могат да са конкурентноспособни - към 165 евро/мВтч. Впрочем цените сред 18 и 21 часа са над това равнище, само че това отново не води до значителен скок в производството на централите.
Възможно е със захлаждането на времето и потребността от повече сила, в комбинацията на изчезнал блок на АЕЦ " Козлодуй ", въглищните централи да проработят на по-голяма мощ. Но все пак мъчно ще се стигне до приблизително натоварване от над 50%. Което за следващ път демонстрира, че в бранша има потребност от оптимизации.
Сега разноските за заплати в мините да вземем за пример са над 53% от общите, а работата е спаднала на половина по отношение на преди, само че броят на чиновниците остава съвсем същият - от 6927 се намалява до 6835 към 30 юни 2023 година Което още един път демонстрира, че полето за оптимизация е огромно.
Коментарът е оповестен вл.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ