Малък остров в Гърция с внушителна църква пази гроба на велик български цар
Една от най-красивите базилики на Първото българско царство, издигната от Цар Борис I, носи голяма част от българската история на дребния гръцки остров " Св. Ахил ". Базиликата прилича архитектурата на Голямата базилика в Плиска през днешния ден. По времето на Цар Самуил базиликата на острова е основният храм на Българската патриаршия. Там в миналото е заровен българският цар Самуил, оповестява БГНЕС.
Тази година през октомври се навършват 1008 години от неговата гибел.
Историята на откриването на гроба на българския държател е любопитна: през 1965 година професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос се вслушва в излъчената от потомство на потомство легенда, че в руините в региона на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска страна. При начални разкопки на базиликата " Св. Ахил “, намиращата се в североизточната част на острова, легендите се удостоверяват.
Така професор Мицопулос стартира разкопки и през 1969 година открива четири саркофага, построени напълно от мраморни плочи. Под свода на гробница е открит скелетът на 160-сантиметров мъж, облечен в пурпурни облекла. Впоследствие антрополозите дефинират възрастта на умрелия на към 70 години. Главата му е сложена на възглавница от керемиди, а върху нея евентуално е имало и друга от безценен плат.
Под лявата и върху дясната му ръка се намират остатъци от плетена позлатена броня, на гърдите и към таза са оживели фрагменти от доста скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени влакна, обгърнати в сребро и злато, по нея са непокътнати сърмени везби и огромни медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати във вътрешността, с розети при започване на крилата.
Впоследствие при проучването на скелета е открито увреждане от бойна рана на лявата лакътна кост. Според легендите по време на борбата при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен точно в лявата ръка и по този начин професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет.
Останалите три гробници са открити празни, професорът допуска, че там може да са заровени последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.
А базилика " Св. Ахил “ е една от най-внушителните здания от Първото българско царство, с внушителни размери от 30 на 50 метра и повърхност от 968 квадратни метра.
Днес костите на българския цар се съхраняват в Музея на византийско изкуство в Солун.
Тази година през октомври се навършват 1008 години от неговата гибел.
Историята на откриването на гроба на българския държател е любопитна: през 1965 година професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос се вслушва в излъчената от потомство на потомство легенда, че в руините в региона на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска страна. При начални разкопки на базиликата " Св. Ахил “, намиращата се в североизточната част на острова, легендите се удостоверяват.
Така професор Мицопулос стартира разкопки и през 1969 година открива четири саркофага, построени напълно от мраморни плочи. Под свода на гробница е открит скелетът на 160-сантиметров мъж, облечен в пурпурни облекла. Впоследствие антрополозите дефинират възрастта на умрелия на към 70 години. Главата му е сложена на възглавница от керемиди, а върху нея евентуално е имало и друга от безценен плат.
Под лявата и върху дясната му ръка се намират остатъци от плетена позлатена броня, на гърдите и към таза са оживели фрагменти от доста скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени влакна, обгърнати в сребро и злато, по нея са непокътнати сърмени везби и огромни медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати във вътрешността, с розети при започване на крилата.
Впоследствие при проучването на скелета е открито увреждане от бойна рана на лявата лакътна кост. Според легендите по време на борбата при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен точно в лявата ръка и по този начин професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет.
Останалите три гробници са открити празни, професорът допуска, че там може да са заровени последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.
А базилика " Св. Ахил “ е една от най-внушителните здания от Първото българско царство, с внушителни размери от 30 на 50 метра и повърхност от 968 квадратни метра.
Днес костите на българския цар се съхраняват в Музея на византийско изкуство в Солун.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ