Яна Палоярви: Във Финландия избягваме конкуренцията между учениците, за разлика от България
Една от най-желаните и влиятелни специалности във Финландия е учителската. Като значимост се подрежда до тази на правото и медицината, споделя Яна Палоярви - шеф на Дирекция " Международно съдействие " към Министерството на образованието и културата във Финландия. Тя беше в България по поканата на българското просветително министерство за присъединяване в полемика, фокусирана върху изменящата се динамична среда в обществото, в пазара на труда и образованието. Отговорът на учителите и учебните заведения по тези въпроси тя дава дружно с финландската учителката Туйре Сувитие, която преподава в Международното учебно заведение в град Турку.
В изявление за " Дневник " те показаха някои от приликите и разликите сред двете просветителни системи, описаха по какъв начин се става преподавател във Финландия и дали вреди на българските деца спортния модел в учебните заведения.
Защо финландското обучение е измежду най-хубавите в света?
- Яна Палоярви: Смятам, че положителната просветителна система е доста тясно обвързвана с традициите и културата на една страна. Това, което работи добре за Финландия не значи, че би могло да бъде приложено на друго място.
Ако би трябвало да посоча единствено няколко от главните характерности на финландската просветителна система, то бих загатнала преди всичко децентрализацията. Структурата, която сме разкрили, че действа най-добре в нашата страна, е взаимоотношението сред образованието и институциите. Между тях съществува мощно доверие. Контролът липсва. Според нас това, което се случва на равнище държавно управление, не е толкоз значимо. Много по-важно е какво става в класната стая. И това ни довежда, несъмнено, до ролята на учителите. Иначе цялата конструкция на образованието не би била сполучлива.
Как се става преподавател във Финландия?
- Туйре Сувитие: За да влезете в педагогическа компетентност в университета, държите приемен изпит. Също се организират и изявленията.
Яна Палоярви: Във Финландия всички учители са с магистърска степен. Считаме за способен този, който е приключил магистратура по педагогика и може да образова деца от първи до шести клас. Това важи за началните учебни заведения, които в нашата страна са до 6-и клас. От 7-и до края на наложителното образование учителите, които преподават по обособените предмети, би трябвало да имат магистърска степен и по същия този предмет, плюс в допълнение образование по педагогика.
Освен теоретичната подготовка, програмата на университета включва и доста на практика занимания. Така че всеки един млад преподавател е доста квалифициран. Обучението продължава пет години, през които има три наложителни на практика образования.След завършването си могат да се специализират или в образование на деца със специфични потребности, или в даден предмет, тъй че по-късно да могат да ги комбинират и двете.
Какви са приликите и разликите сред българското и финландското обучение?
Яна Палоярви: Когато приказваме на равнище образуване на политики, ние осъзнаваме, че обществото се трансформира доста бързо, когато приказваме за цифровизация и изкуствен интелект. Това са провокациите, пред които всички страни сме изправени както в Европа, по този начин и в света. Така че би трябвало да взимаме решения по какъв начин да се оправим с тях. Това е нещо, което всички споделяме.
Туйре Сувитие: А що се отнася до равнището на учебното заведение и учителите – това, което се стремим да вършим, е да приготвяме децата за бъдещите компетентности. Съзнаваме доста добре, че не можем да продължаваме постоянно с практики, които сме имали до неотдавна. Трябва да се развиваме и би трябвало да приготвяме децата за бъдещите компетентности. Нещото, което разбрах от нашата среща е, че учителите имаме идентични фантазии и цели. Единствено средствата, с които ги реализираме, са разнообразни и, несъмнено, работим в друга среда.
Яна Палоярви: Една от главните разлики, които обаче бих желала да подчертая е, че българската просветителна система е много спортна, до момента в който във Финландия ние се стремим да заобикаляме конкуренцията в целия учебен развой. Нашата съществена цел е тъждество в образованието, тъй че всяко едно учебно заведение да доближава до едни и същи резултати. По същия метод ние се стремим и тези на учениците да бъдат на едно равнище, тъй че да можем да фокусираме напъните си върху децата, които изостават в образователния развой. Това е доста значим принцип в просветителната ни система. Един от главните правила, обезпечен даже в нашата Конституция, е че всеки има еднакъв достъп до обучение.
Туйре Сувитие: Що се отнася до учителите, една разлика, която откривам е, че във Финландия те са доста мощно стимулирани и имат свободата да правят работата си по метод, който намират за най-хубав.
Как вреди на децата спортния модел в учебно заведение?
- Яна Палоярви: Смятам, че в случай че една просветителна система се развива в основата на мощна конкуренция, съществува риск да изгубим част от капацитета на децата. Те учат с друга скорост, имат разнообразни умения и в случай че системата е мощно конкурентна е допустимо някое от тях, с по-различен и необикновен гений, да не бъде видяно. Също по този начин в такава среда учениците, които изпитват известни усложнения, могат да изостанат още повече.
Туйре Сувитие: От друга страна, в случай че погледнем в дълготраен проект, това би могло да демотивира децата даже да търсят работа след време.
Яна Палоярви: Ако погледнем и от страната на районното развиване, да вземем за пример, в случай че учебните заведения в даден район се конкурират едно с друго и не покажат високи резултати, това може да докара до разлики. Така се получава един затворен кръг, от който няма излизане. Разбира се, ние също имаме региони, в които учебните заведения изостават спрямо други, само че с цел да се промени това, би трябвало да се насочат напъните към тези, които изпитват усложнения, а не към тези, които се показват добре.
Бих споделила, че с изключение на от етична и философска позиция можем да погледнем и доста по-прагматично на този въпрос. Ние сме дребна страна, която доста зависи от човешкия капитал и от високите технологии. Имаме 5.5 млн. поданици и в случай че позволим 20 или 30% от евентуалните гении да останат отвън просветителната система ще се отрази на нашето икономическо развиване. Ние не можем да си позволим да оставим незабелязани гении и по тази причина нашата цел е да ги събираме и привличаме.
Както знаете, Финландия е ръководител на Съвета на Европейския съюз и единият от целите в областта на образованието е да гледаме на него не като на разход, а като на инвестиция. И преди няколко седмици, в границите на Европейски Съюз, се срещнаха министрите на финансите и образованието на европейските страни членки. Всички се съгласиха и се сплотиха към концепцията какъв брой значимо е да се влага в образованието и в знанията, другояче Европа няма да успее да издържи на световните провокации.
Преди няколко седмици държавното управление още веднъж направи опит да вкара наложително предучилищно обучение и за 4-годишните. Какво мислите за това?
- Яна Палоярви: Нашата система е доста друга. Децата стартират учебно заведение на 7-годишна възраст. Имаме наложително една година предучилищно обучение, в което те не се образоват да пишат или четат. По-скоро се ориентират какво съставлява да вървиш на учебно заведение, насладата от образователния развой. Случва се посредством игри. Показва им се също по какъв начин да работят в група.
Разбира се, ранното детско обучение е значимо за нас, само че във Финландия ние даже не го назоваваме обучение. Това е грижа за детето с просветителни детайли. Няма университетски подходи в това. Най-важното е, както загатнах, децата да се любуват, да изпитват наслаждение от процеса на образование. Нашата идея е много друга в това отношение. Ранното детско обучение е значимо до степен да успеем да откроим дали някое дете ще срещне усложнение в учебно заведение.
Туйре Сувитие: Освен това във Финландия се стараем доста тясно да си сътрудничим с детските градини, където се организира предучилищно обучение. Например, в учебното заведение, където преподавам, доста постоянно ни посещават децата от близката детска градина. Така те овреме се срещат с учебната среда и интервалът на преход е по-плавен за тях.
Яна Палоярви: Ако приказваме за това по кое време да стартираме учебно заведение и какъв брой време да прекарват децата там, мисля че ние сме най-лошият образец в целия свят и множеството страни в действителност ни ненавиждат за това (смее се).
Много постоянно страните, които имат проблеми с образованието, първата стъпка, за възстановяване на обстановката, е да усилят часовете в учебно заведение. Ние сме образец по какъв начин качеството не постоянно е равно на количеството. Във Финландия часовете, прекарани в образователното заведение, са най-кратки спрямо останалите страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване. Въпреки това реализираме положителни резултати.
Туйре Сувитие: Освен това във Финландия учителите имат свободата сами да възнамеряват образователната стратегия, т.е. имат някакви съществени насоки, само че възнамеряват по този начин часовете, че да не се събира едновременно прекомерно доста материал и всичко да протича безпрепятствено.
Яна Палоярви: Ние имаме холистичен метод към образованието – децата имат доста междучасия и постоянно ги извеждаме на открито. Не е значимо какъв брой време прекарват в класната стая и четат от учебника, значимото е какво и какъв брой получават.
Туйре Сувитие: Когато нещо притегли повече вниманието на детето и то желае да научи повече за него, ние се фокусираме върху това, променяме проекта и се връщаме върху другите неща по-късно. Тази независимост ни разрешава малко повече да използваме момента, като обръщаме внимание на ползите и потребностите на децата в този момент. Те се нуждаят да усещат, че имат надзор върху процеса на учене.
Ако можете да измененията нещо в българското обучение какво ще е то?
Яна Палоярви: Не бих могла да кажа. Мога да кажа за финландската просветителна система. Иска ми се да имам една вълшебна топка, в която да виждам какво ще се случи в бъдещето. Решенията, които взимаме сега в министерството ще дадат резултат в идващите 30, 40, 50 години и едвам тогава ще разберем дали те са верни. Не мога даже да си показва по какъв начин ще наподобява Финландия през 2050 година, да вземем за пример.
В изявление за " Дневник " те показаха някои от приликите и разликите сред двете просветителни системи, описаха по какъв начин се става преподавател във Финландия и дали вреди на българските деца спортния модел в учебните заведения.
Защо финландското обучение е измежду най-хубавите в света?
- Яна Палоярви: Смятам, че положителната просветителна система е доста тясно обвързвана с традициите и културата на една страна. Това, което работи добре за Финландия не значи, че би могло да бъде приложено на друго място.
Ако би трябвало да посоча единствено няколко от главните характерности на финландската просветителна система, то бих загатнала преди всичко децентрализацията. Структурата, която сме разкрили, че действа най-добре в нашата страна, е взаимоотношението сред образованието и институциите. Между тях съществува мощно доверие. Контролът липсва. Според нас това, което се случва на равнище държавно управление, не е толкоз значимо. Много по-важно е какво става в класната стая. И това ни довежда, несъмнено, до ролята на учителите. Иначе цялата конструкция на образованието не би била сполучлива.
Как се става преподавател във Финландия?
- Туйре Сувитие: За да влезете в педагогическа компетентност в университета, държите приемен изпит. Също се организират и изявленията.
Яна Палоярви: Във Финландия всички учители са с магистърска степен. Считаме за способен този, който е приключил магистратура по педагогика и може да образова деца от първи до шести клас. Това важи за началните учебни заведения, които в нашата страна са до 6-и клас. От 7-и до края на наложителното образование учителите, които преподават по обособените предмети, би трябвало да имат магистърска степен и по същия този предмет, плюс в допълнение образование по педагогика.
Освен теоретичната подготовка, програмата на университета включва и доста на практика занимания. Така че всеки един млад преподавател е доста квалифициран. Обучението продължава пет години, през които има три наложителни на практика образования.След завършването си могат да се специализират или в образование на деца със специфични потребности, или в даден предмет, тъй че по-късно да могат да ги комбинират и двете.
Какви са приликите и разликите сред българското и финландското обучение?
Яна Палоярви: Когато приказваме на равнище образуване на политики, ние осъзнаваме, че обществото се трансформира доста бързо, когато приказваме за цифровизация и изкуствен интелект. Това са провокациите, пред които всички страни сме изправени както в Европа, по този начин и в света. Така че би трябвало да взимаме решения по какъв начин да се оправим с тях. Това е нещо, което всички споделяме.
Туйре Сувитие: А що се отнася до равнището на учебното заведение и учителите – това, което се стремим да вършим, е да приготвяме децата за бъдещите компетентности. Съзнаваме доста добре, че не можем да продължаваме постоянно с практики, които сме имали до неотдавна. Трябва да се развиваме и би трябвало да приготвяме децата за бъдещите компетентности. Нещото, което разбрах от нашата среща е, че учителите имаме идентични фантазии и цели. Единствено средствата, с които ги реализираме, са разнообразни и, несъмнено, работим в друга среда.
Яна Палоярви: Една от главните разлики, които обаче бих желала да подчертая е, че българската просветителна система е много спортна, до момента в който във Финландия ние се стремим да заобикаляме конкуренцията в целия учебен развой. Нашата съществена цел е тъждество в образованието, тъй че всяко едно учебно заведение да доближава до едни и същи резултати. По същия метод ние се стремим и тези на учениците да бъдат на едно равнище, тъй че да можем да фокусираме напъните си върху децата, които изостават в образователния развой. Това е доста значим принцип в просветителната ни система. Един от главните правила, обезпечен даже в нашата Конституция, е че всеки има еднакъв достъп до обучение.
Туйре Сувитие: Що се отнася до учителите, една разлика, която откривам е, че във Финландия те са доста мощно стимулирани и имат свободата да правят работата си по метод, който намират за най-хубав.
Как вреди на децата спортния модел в учебно заведение?
- Яна Палоярви: Смятам, че в случай че една просветителна система се развива в основата на мощна конкуренция, съществува риск да изгубим част от капацитета на децата. Те учат с друга скорост, имат разнообразни умения и в случай че системата е мощно конкурентна е допустимо някое от тях, с по-различен и необикновен гений, да не бъде видяно. Също по този начин в такава среда учениците, които изпитват известни усложнения, могат да изостанат още повече.
Туйре Сувитие: От друга страна, в случай че погледнем в дълготраен проект, това би могло да демотивира децата даже да търсят работа след време.
Яна Палоярви: Ако погледнем и от страната на районното развиване, да вземем за пример, в случай че учебните заведения в даден район се конкурират едно с друго и не покажат високи резултати, това може да докара до разлики. Така се получава един затворен кръг, от който няма излизане. Разбира се, ние също имаме региони, в които учебните заведения изостават спрямо други, само че с цел да се промени това, би трябвало да се насочат напъните към тези, които изпитват усложнения, а не към тези, които се показват добре.
Бих споделила, че с изключение на от етична и философска позиция можем да погледнем и доста по-прагматично на този въпрос. Ние сме дребна страна, която доста зависи от човешкия капитал и от високите технологии. Имаме 5.5 млн. поданици и в случай че позволим 20 или 30% от евентуалните гении да останат отвън просветителната система ще се отрази на нашето икономическо развиване. Ние не можем да си позволим да оставим незабелязани гении и по тази причина нашата цел е да ги събираме и привличаме.
Както знаете, Финландия е ръководител на Съвета на Европейския съюз и единият от целите в областта на образованието е да гледаме на него не като на разход, а като на инвестиция. И преди няколко седмици, в границите на Европейски Съюз, се срещнаха министрите на финансите и образованието на европейските страни членки. Всички се съгласиха и се сплотиха към концепцията какъв брой значимо е да се влага в образованието и в знанията, другояче Европа няма да успее да издържи на световните провокации.
Преди няколко седмици държавното управление още веднъж направи опит да вкара наложително предучилищно обучение и за 4-годишните. Какво мислите за това?
- Яна Палоярви: Нашата система е доста друга. Децата стартират учебно заведение на 7-годишна възраст. Имаме наложително една година предучилищно обучение, в което те не се образоват да пишат или четат. По-скоро се ориентират какво съставлява да вървиш на учебно заведение, насладата от образователния развой. Случва се посредством игри. Показва им се също по какъв начин да работят в група.
Разбира се, ранното детско обучение е значимо за нас, само че във Финландия ние даже не го назоваваме обучение. Това е грижа за детето с просветителни детайли. Няма университетски подходи в това. Най-важното е, както загатнах, децата да се любуват, да изпитват наслаждение от процеса на образование. Нашата идея е много друга в това отношение. Ранното детско обучение е значимо до степен да успеем да откроим дали някое дете ще срещне усложнение в учебно заведение.
Туйре Сувитие: Освен това във Финландия се стараем доста тясно да си сътрудничим с детските градини, където се организира предучилищно обучение. Например, в учебното заведение, където преподавам, доста постоянно ни посещават децата от близката детска градина. Така те овреме се срещат с учебната среда и интервалът на преход е по-плавен за тях.
Яна Палоярви: Ако приказваме за това по кое време да стартираме учебно заведение и какъв брой време да прекарват децата там, мисля че ние сме най-лошият образец в целия свят и множеството страни в действителност ни ненавиждат за това (смее се).
Много постоянно страните, които имат проблеми с образованието, първата стъпка, за възстановяване на обстановката, е да усилят часовете в учебно заведение. Ние сме образец по какъв начин качеството не постоянно е равно на количеството. Във Финландия часовете, прекарани в образователното заведение, са най-кратки спрямо останалите страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване. Въпреки това реализираме положителни резултати.
Туйре Сувитие: Освен това във Финландия учителите имат свободата сами да възнамеряват образователната стратегия, т.е. имат някакви съществени насоки, само че възнамеряват по този начин часовете, че да не се събира едновременно прекомерно доста материал и всичко да протича безпрепятствено.
Яна Палоярви: Ние имаме холистичен метод към образованието – децата имат доста междучасия и постоянно ги извеждаме на открито. Не е значимо какъв брой време прекарват в класната стая и четат от учебника, значимото е какво и какъв брой получават.
Туйре Сувитие: Когато нещо притегли повече вниманието на детето и то желае да научи повече за него, ние се фокусираме върху това, променяме проекта и се връщаме върху другите неща по-късно. Тази независимост ни разрешава малко повече да използваме момента, като обръщаме внимание на ползите и потребностите на децата в този момент. Те се нуждаят да усещат, че имат надзор върху процеса на учене.
Ако можете да измененията нещо в българското обучение какво ще е то?
Яна Палоярви: Не бих могла да кажа. Мога да кажа за финландската просветителна система. Иска ми се да имам една вълшебна топка, в която да виждам какво ще се случи в бъдещето. Решенията, които взимаме сега в министерството ще дадат резултат в идващите 30, 40, 50 години и едвам тогава ще разберем дали те са верни. Не мога даже да си показва по какъв начин ще наподобява Финландия през 2050 година, да вземем за пример.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ