Една от най-дълбоките и древни теми в психологията и философията

Една от най-дълбоките и антични тематики в логиката на психиката и философията е спорът сред разсъдъка и страстите. Той се следи в разнообразни творби. От аналогията на Платон за човешкия разум като каляска, в която разсъдъкът е колесничарят, опитващ се да обуздае конете, представляващи пристрастеностите, до актуалните теории за двойния развой на мозъка като тази, показана в книгата на психолога Даниел Канеман " Мислене, бързо и постепенно ".

Основната концепция е, че разсъдъкът и логиката са добър и благонадежден способи за реализиране на точното схващане на света към нас. Емоциите, въпреки това, са ирационални и ни карат да действаме прекомерно бързо и да вършим неточности. Хипотезата за соматичните маркери на Антонио Дамазио, гласи, че човешките прочувствени системи в действителност са нужни за вземането на положителни решения.

Емоционалните реакции, които могат да се видят в тялото, посредством неща като нараснали симпатикови реакции (например промени в сърдечния темп, пот по дланта или върховете на пръстите) ни стимулират да вземем съответно решение, което в последна сметка ни разрешава да спрем да проучваме и просто да изберем.

Понякога тялото ни, може да кодира информация, която даже не разбираме умишлено.

В един типичен опит Дамазио и сътрудниците му откриват, че когато хората играят игри с карти, те стартират да реагират физиологично на избора от рискови колоди карти, преди да могат умишлено да се обосноват, за какво вземат избрани решения. Хората с прочувствени увреждания, не са имали тези ранни, прочувствени реакции на рискови избори. На хората с увреждания им е доста по-трудно да разпознаят кои колоди са рискови и неприятни за игра,  споделя Дамазио. Той добавя, че това е случай, в който прочувствените реакции са помогнали на хората да създадат по-добър избор. По-късно той открива, че хората, които имат по-добра дарба да виждат личните си телесни чувства, са по-способни да употребяват страстите си, в играта с карти. 

Луис Песоа, прочут невролог, който изследва взаимоотношението сред разсъдъка и страстите в мозъка, показва модела за " избутване-изтегляне " на страстите и разсъдъка.  От модела произтича изказванието , че човек търси способи да разбере по какъв начин разсъдъкът се трансформира от страстите.

За тази цел Песоа прави обзор на няколко изследвания, върху сложни задания за разсъждаване и памет, които са били изпълнявани със или без прочувствена информация. Той събирал групи от хора, които карал да запомнят изображение на къща, до момента в който ги разсейвал с други изображения на здания. Проучването му открива, че прочувствената информация е по-разсейваща от други типове информация. Той образува убеждението, че в случай че човек се пробва да запомни нещо и на екрана се появи уплашено лице, мозъкът му  би трябвало да постави повече старания, с цел да го запомни.

Моделът демонстрира, че прочувствената информация е по-добра в привличането на вниманието ни, в сравнение с други типове информация. Виждайки, че обещано лице се опасява от нещо, се усещаме по-важни, на главно равнище, в сравнение с виждайки една позната постройка измежду доста други.

Можем да мислим, че деликатното размишление включва умения като анализиране на информация или угнетяване на първична реакция, споделя специалистът. Подобни умения, твърди неврологът, са част от общия фонд от мисловни запаси. По думите на умеенето да  " актуализираме на информация " може да се употребява лимитирано. Когато забележим прочувствена информация, тя притегля вниманието ни и част от ''ограничената ни лента за разсъждение'', изяснява той и добавя, че автоматизирано усещаме, нуждата да обработим тази прочувствена информация, даже тя да не ни визира.

От неврологичните проучвания на разсъдъка и страстите излиза наяве, че страстите са специфични, значими и не всеки път са неприятни. Това, което в действителност има значение, е подтекстът. Какво се опитваме да реализираме? Ако задачата ни е просто да запомним комплицирана информация, без да се интересуваме от прочувственото ѝ наличие, тогава да - страстите разсейват и затрудняват запаметяването на информация в мозъка. При други задания обаче,  страстите могат да бъдат значим сигнал. 

Ако си спомним за рационалния колесничар на Платон, който се пробва да ръководи конете на пристрастеността, бихме могли леко да осъвременим аналогията. Понякога би трябвало да насочваме конете надалеч от заплахата - само че от време на време конете ни предизвестяват за нещо, което рационалният ни разум е пропуснал.