Една от легендите на българския футбол Аян Садъков си отиде

...
Една от легендите на българския футбол Аян Садъков си отиде
Коментари Харесай

Аян Садъков пред "Шоу" през 2014 година: Бях здрав като бик...

Една от легендите на българския футбол Аян Садъков си отиде от този свят на 55-годишна възраст. Днес той беше признат в болница в Пловдив с дихателни проблеми, само че не успя да се пребори за живота си. БЛИЦ разгласява изявлението, което Садъков даде за вестник " Шоу " през 2014 година, когато намерено приказва за здравословните си проблеми: Аян Садъков е роден на 26 септември 1961 година Юноша е на Локомотив (Пловдив), играл е още в португалския Беленензес и Ботев (Пловдив). Рекордьор на България по участия във всички национални тимове.  - Г-н Садъков, по кое време разбрахте за заболяването? - Преди две години внезапно стартира да се демонстрира уязвимост в пръстите на ръцете ми. Мускулатурата нещо не беше в ред. Не си ги усещах. Не знаех какво ми има. Чудехме се със брачната половинка ми. В началото не обръщах внимание на болежките, а е трябвало...(въздиша). - Сега по какъв начин се чувствате? - Какво да ви кажа? Ако кажа, че съм добре, несъмнено няма да ми повярвате. От по-миналото лято към този момент не съм същият. Преди това бях здрав като бик, дори се пусках в двустранните игри на младежките национали. До 2012 година бях като пчеличка, не се спирах. Вече обаче не мога да се движа обикновено. Всичката тази гнусота ми пристигна малко нанагорно. В този миг ми е погрешно, само че би трябвало да се примиря със ориста. Не ви поисквам да сте на моето място. Първо не си усещах ръцете, за жалост, към този момент ме удря и към краката. Преди дясната ми ръка беше зле, в този момент са и двете. Почна постепенно, мислех, ча са шипове. Преди половин година започнахме проучвания, ходихме до Турция и в Анадолския медицински център “Джон Хопкинс ”. За престоя ни спомага доста Мустафа Мехмедов. Като удавник за сламка се хванах. Наскоро се върнахме от Германия. Посетихме клиника в Мюнхен посредством фондацията на Франц Бекенбауер. Много ми помогнаха хората от БФС, най-много моите другари Борислав Михайлов и Михаил Касабов. В Германия изкарахме единствено 3 дни, с цел да се създадат нужните проучвания. - Спазвате ли някакъв режим, диета? - Не. Да ви кажа, диетата няма никакво значение в моето положение. Нито присаждане на стволови кафези, нито медикаменти, нищо не оказва помощ. Медицината към този момент е безпомощна пред това заболяване. Поне това ни обясниха професорите в Мюнхен и Истанбул. - Имал ли сте в живота си по-драматичен миг? - Не съм изпадал в по-тежка обстановка. Може би най-тежко ми беше, когато сменяха имената. По време на възродителния развой. Изведнъж ми подредиха: “От днеска си Аньо Садков ”. Никой в никакъв случай не ме е наричал Аньо - нито в Пловдив, нито в националния тим, само че ми беше болно... Обаче, в този момент си давам сметка, че човек, като е здрав, светът му се коства по-хубав. По-важно от здравето няма. - Имали ли сте в миналото други болести? - Никакви, бях здрав, в болница не съм стъпвал.  Даже аналгин  или аспирин  не съм пил По време на футболната ми кариера крайник не съм чупил. Разминал се съм с тези кошмари, имал съм шанс. Е, единствено естествените контузии - разкъсан ахилес, атроскопия на коляното. Никога не съм спирал да спортувам. Играех и тенис любителски, в свободното време. - Как протича лекуването ви? - Ами, церя се тука... Пия едно лекарство. Не би трябвало да го спирам въобще. - Колко пари на месец ви коства лекуването и медикаментите, рехабилитацията и така нататък?  - На този стадий излизат 140 евро за 28 дни. В Германия същите процедури обикновено са по - скъпи - костват 480 евро. Имаме спогодба за тази седмица да отидем в още една клиника. Трябва да ми пристигна и епикризата. Ще забележим какво ще стане. - Вашето семейство, околните ви, несъмнено одобряват най-тежко обстановката? - Е, несъмнено, няма какво да се лъжем. Семейството най-вече страда...Естествено, моите хора се пробват да не го демонстрират, само че...те си знаят какво им е. Държат се героичен, пробват се да ме държат и да се държат (гласът му заглъхва). - Напоследък доста известни футболни хора се борят с подла болест – и Димитър Димитров – Херо, и Живко Господинов, и Владо Стоянов...Сякаш върлува някаква зараза у нас... - Наистина е по този начин. Просто не мога да допускам какъв брой мои другари пострадаха. За жал и много си отидоха от този свят доста млади и без време. Не зная на какво се дължи тази “епидемия ” –на радиацията от атомната повреда в Чернобил ли, на напрежението ли...и аз не мога да си го обясня. Говорихме си с професора в Германия по отношение на моето заболяване. Любопитно е, че 90 % от случаите в целия свят са с дейни спортисти, множеството елитни, някогашни експерти. - Добре, на какво се дължи това? На допинг ли? - Какъв допинг, бе, приятелю? Аз в случай че съм се зобил, щях ли да играя професионален футбол до 36 години? Айде, стига! Тогава нещата бяха издигнати по напълно друг метод. Никакъв зоб не сме взимали! Не би трябвало да ни минава през акъла, че на това се дължи. За мен и моите сътрудници беше необикновено да взимаме такива работи. Виж, в този момент нещата са разнообразни. Никой не може да ме убеди, че сегашните футболисти устоят по 70 мача на сезон единствено на мед и витамини. Колкото до това за какво заболяват толкоз постоянно спортисти от амиотрофична латерална склероза, бих повярвал, в случай че се касаеше за химии и тем сходни неща. Засега обаче никой не знае аргументите за заболяването. Нищо не може да се каже. В международен мащаб не знаят по какъв начин да се лекува. Никой не е застрахован, на всеки може да се случи. На мен като гръм от ясно небе ми пристигна. Бяхме сюрпризирани, тъй като в България много лекари не бяха за тази диагноза, и то положителни лекари.  - Как ще коментирате акцията, която е шлагер сега в целия свят? - Избягвам да влизам в интернет и да чета, тъй като се развалям. Чувам от познати и чета по медиите за това заливане с кофи. Как да го разясня? Дано бъде потребна акцията, дано колкото може повече хора да научат за това рядко заболяване. Досега доста малко хора знаеха защо става.  Няма неприятно да им повдигне и самочувствието на болните. - В България какъв брой случаи, сходни на вашия, има? - Нямам никаква визия. - От вашия обичан клуб помогнаха ли ви? - Досега  от “Локо ” (Пловдив)  никой не ме е търсил Може и да не са знаели. Ветерани, мои сътрудници преди време от терените, научиха. По-миналата година ми помогнаха. Но от първия тим към този момент няма нищо. Други другари, които да не ги изреждам, с цел да не пропусна някого, ми оказаха подпомагане, за което ще им бъда постоянно благодарен (вълнува се). - Имате ли потребност от парична поддръжка? - Не, не се окайвам. Оправям се, към този момент. Никога и на никого няма да се апелирам. Категоричен съм, че ще се боря, до момента в който мога с заболяването. Няма да се предам. - Нека да ви върна към по-приятни тематики. Кой ви откри за футбола? - Винаги съм ритал топката, първо в махалата, след това в “Локомотив ”. Атанас Драмов и Атанас Лазаров – Черния, са първите ми треньори. Обаче мен първо ме отхвърлиха като безперспективен от “Лаута ”. - Защо? Какво се случи? - Бях третокласник, явих се на тестванията, само че споделиха, че не ставам. После с моето учебно заведение спечелихме шампионата “Футболна промяна ” и дружно с Веско Балевски ни взеха в “Локото ”. - Спомняте ли си по кое време дебютирахте в “А ” група ”? - Разбира се, че си припомням. Беше в мач против “Академик ” (Сф). Дори и датата помня - 8 април 1978 година Бихме с 2:1. Няма по какъв начин да го не помни, тъй като получих супер подърък за дебюта, който и до ден-днешен си го “нося ”. - Какъв е той? - Белег от три шева на крайници. Бях единствено на 16 години и половина, хлапе. Започнах като титуляр, малко преди почивката един от бранителите на “Академик ” по този начин ми влезе, че ме изнесоха с кола за спешна помощ. - Кои бяха вашите идоли? - Аз съм благополучен човек, тъй като имах шанса да се изучавам непосредствено от Христо Бонев. Аз при мъжете първоначално запълвах дупки. По принцип си бях централен халф, само че в тази линия средата господстваше Доктора - бат`Зум (б.а – Христо Бонев). - Запомнил съм ви, че играехте съвсем през цялата си кариера със смъкнати чорапи... - (Смее се). Да, прав сте. По това време беше мода да играеш със смъкнати чорапи. И Зума, и Мишел Платини, и Марио Кемпес по този начин играеха. На мен ми хареса, потръгна ми играта и по този начин...Кори не можех да претърпявам. Отнасях непринудено ритници от бранителите, само че продължавах да играя без кори. - Имате куп участия в пловдивските дербита. Коя победа ви е най-сладка? - Всички дербита, в които сме побеждавали са ми скъпи. Чест за всеки футболист е да играе в тези дербита. Невероятна атмосфера на и отвън терена се основава. Нещо ужасно е, би трябвало да го изпиташ, тъй като е неописуемо. Може би най-вече се радвах, когато ги убихме с 4:0 на 3 март 1979 година Тогава бях най-щастлив. Иначе дебютирах в тези срещи на 2 септември 1978 година Тогава паднахме с 0:1 след гол на Гошо Славков. Дербитата са с необикновен заряд. Който бие, половин година се счита за тим на града. Най-хубавото обаче беше, че преди и след мача ние си оставахме другари. Сега поколенията се смениха, самото дерби също.  - Къде в тази самобитна последователност поставяте спечелването на Купата на Съветската войска през 1983 година? - Е, финалът против “Чирпан ” на 1 юни 1983 година няма по какъв начин да се не помни. Не всякога два тима от “Б ” група доближават до директен двубой за трофея. Христо Сотиров, Бонев и Ераносян вкараха головете за нас и бихме справедливо с 3:1. Но не беше за изпускане и полуфиналът против ЦСКА в Ихтиман. В Пловдив се беше основала същинска нервност преди мача.  Нашите фенове  превзеха Ихтиман Нямаше празно място по трибуните, хора имаше и по пистата към терена. Ераносян откри резултата, публиката нахлу на терена да го прегръща. Наложи се съдията Данчо Жежов да приключи мача за няколко минути и собственоръчно да изкарва хората от терена. После Сотиров повиши на 2:0 за нас, преди Ружди Керимов да върне едно попадение за “армейците ”. Много прекрасен гол на Еду още веднъж ни върна преднината – 3:1. ЦСКА още веднъж понижи след фаул и рикошет в тялото на Александър Иванов - бащата на Гонзо. Удържахме задатъка, спечелихме с 3:2. Обаче тази среща ще се запомни и с един куриоз. - Какъв куриоз? - Ами, сменихме се трима капитани. В началото беше Зума, който беше заменен и ми даде лентата. После Наско Драмов ме извади и аз я предоставих на Ераносян. - Бяхте изявен футболист, национал. Получавал ли сте предложения от нашите грандове? - Да, освен това и от “Левски ”, и от ЦСКА. Даже с “червените ” подписах прелиминарен контракт през 1985 година Условието обаче беше, че пристигам на “Армията ”, при изискване, че “Локо ” не влезе в „ А “ група. Ние обаче се преборихме с...и се върнахме в елита. След последния кръг от “Б ” група, когато в Казанлък бихме “Розова котловина ” с 3:0, цесекарите ме сграбчиха още там, нищо че имахме друга спогодба. Не можех да приема. Как да предам обичания тим? И в “Левски ” можеше да ритвам, само че по този начин е било писано. Не скърбя за нищо. - Атанас Пържелов ви даде късмет да дебютирате в националния тим. Спомняте ли си дебюта? - Да, несъмнено. Беше против Бразилия на 28 октомври 1981 година в Порто Алегре. Всъщност ние в действителност бяхме “Б ” националния отбор, заминахме с треньор бате Данко Роев. “А ” тимът под управлението на Пържелов се готвеше за международната подготовка с Австрия. Бразилците ни биха с 3:0.  - Вие бяхте с големи заслуги за класирането ни за Световното в Мексико през 1986 година Защо обаче се провалихте на финалите? - Не оцениха тук – в България, какво направихме тогава. Вуцов е огромно име. Доста авторитетни победи направихме в квалификации, от които изпъква тази над европейския първенец Франция с 2:0, безапелационно класиране за осминафиналите на самия Мондиал... И за какво го оповестиха за неуспех? Защото не сме били корейците?! Нека не забравяме, че това бе най-големият триумф на националния тим до тогава. Целта ни беше да запишем първа победа на финали, което не се случи, както и да преминем групите. Втората задача се извърши и отпаднахме на осминафинал от домакина Мексико. Обстановката в нашия лагер обаче се скапе, не беше както би трябвало.  - Поиграхте малко и в Португалия... - Да, в “Беленензес ”. Изкарах две хубави години там. През първия сезон беше всичко тъкмо. Но след това смениха президенти, треньори, Боби отиде в “Мюлюз ”. Не бяхме към този момент същия отбор. - Защо в края на кариерата си преминахте в “Ботев ”? Не беше ли това признато като изменничество от “черно-бялата ” аудитория? - И до през днешния ден ми се сърдят някои хора. Крайно време е да се каже истината за този мой трансфер. Изтече ми договорът с “Локомотив ” и нов не ми предложиха. Мартеницата (б.а. - разстреляният по-късно президент на „ черно-белите “ Николай Попов) тогава счете, че аз, 33-годишният Садъков, съм приключил с футбола. Не желая да приказвам повече за човек, който към този момент не е измежду живите. Тази тематика ми е доста неприятна. Тогава  - през 1994 година, получих предложение от “Ботев ”. По това време отпред на клуба бяха “брокерите ” и изливаха пари с чували.  Не отидох в  “Ботев ” за пари,  разберете го това най-сетне! В моя роден клуб просто не ме желаеха. Още не мога да преглътна болката. Казаха ми: “Събирай си чукалата. Ти към този момент си приключен за футбола ”. Нашите почитатели не го схванаха, мислеха си, че съм отишъл поради парите при “канарчетата ”. Още ми се сърдят. До ден- сегашен не съм си ги взел обещаните пари от “брокерите ”. Бях единственият, който не си е взел транша. - Как виждате сегашното на “Локото ”? - Настоящето ли... Не мога тъкмо да кажа. Поне сега не виждам капчица оптимизъм.  МИЛЕН ДИМИТРОВ Екипът на БЛИЦ сервира съболезнования на фамилията и околните на Аян Садъков! 
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР