Новата поза в секс тормоза
Една от концепциите е мъжете да желаят документално самопризнание от дамите, че дават единодушие преди секс
На хоризонта изплува в цялостните си изопачени очертания нов огромен разказ – половият тормоз е на всички места, дамите са жертви, мъжеството е токсично, в Западния свят въобще не е постигано тъждество, а таман в противен случай – развивала се е среда на сексизъм и угнетяване на дами и малцинства. Изводът, естествено, е, че всичко това би трябвало да се промени неотложно и с крайни ограничения, тъй като е нетърпимо. Едно деликатно вглеждане в събитията и детайлите обаче разкрива много по-различна картина.
Но първо – какво се случи и по какъв начин стартира всичко? В началото на октомври в няколко журналистически следствия се потвърдиха и официализираха дългогодишните клюки, че Харви Уайнстийн – един от най-влиятелните продуценти в Холивуд – се е държал извънредно с десетки дами. Обвиненията запълват целия набор от полови трансгресии – от оферти за роля във филм против фелацио, масаж или „ цялостна стратегия “, през жестоко, обидно, унизително отношение и всеобщо притискане на гърди и задници, до обезчестяване. Обвинителките са някои от най-известните и сполучливи дами на планетата. – Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Кейт Бекинсейл, Ашли Джъд, Роуз Макгоуън, Азия Ардженто, Джесика Барт, Мира Сорвино, Розана Аркет, Хедър Греъм, Кара Делевин, Леа Сейду, Клер Форлани, Ева Грийн, Лорън Холи, Лина Хийди, Лизет Антъни, Лупита Нионго…
Уайнстийн беше пропъден от личната си компания, всички в промишлеността се дистанцираха от него, а полицията стартира следствие и съгласно някои източници скоро може даже да се стигне до арест.
Дни след падението на Харви станахме очевидци на резултата на доминото по холивудски. Бяха упрекнати още Кевин Спейси, Брет Ратнър, Джеймс Тобак, Дъстин Хофман, Оливър Стоун, Дейвид Корн, Джеръми Пивън, Анди Дик, Дейвид О Ръсел, Тери Ричардсън, Стивън Сегал, Луи Си Кей и доста други. Най-сериозно го отнесоха Кевин Спейси и Луи Си Кей, които бяха демонстративно отлъчени от елита на развлекателния бизнес, плановете им бяха спряни, а носителят на две награди „ Оскар “ Спейси даже го изрязаха от подготвен филм с концепцията занапред да презаснемат неговите подиуми с различен артист.
На този стадий към този момент от ден на ден хора започнаха да виждат по какъв начин нещата излизат отвън надзор. Скандалите консумираха целия Западен свят, роди се хаштаг придвижването #MeToo, отдадено на всички дами, които са били жертви на полов тормоз на работното място и отвън него.
Но какво тъкмо е полов тормоз? Този разтеглив термин наподобява обгръща прекалено много типове държание – от тежки престъпни закононарушения като обезчестяване, до стартиране на непремерени смешки в компанията на дами. Всеобхватността на понятието и спомагателните свободи в интерпретирането му са в основата на спорното и евентуално рисково разрастване на лавинообразния скандал.
Да забележим каква е обстановката в Европейския съюз. Според „ Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 година за използването на правилото на равните благоприятни условия и равното отнасяне на мъжете и дамите в региона на заетостта и специалностите “ полов тормоз е „ всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо държание със полов темперамент, имащо за цел или водещо до накърняване на достолепието на лицето, и по-специално, основаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна конюнктура “
Сексуалният тормоз може да се реализира посредством:
цинични шеги;
подмятания за външността, които карат индивида да се усеща неудобно;
нежелани докосвания;
нежелано полово внимание;
обиди и насмешки от полово естество;
прекомерно фамилиарничене;
проявление на нецензурен материали;
оферти за фамилиарност, за повишение в кариерата;
насила за полови контакти;
обезчестяване.
С такива дефиниции доста елементарно може да се злоупотреби с обвиняването в полов тормоз. Именно това се случва. Свидетелства за брутални изнасилвания се смесват безрезервно с разкази за груби смешки и неприлични намеци. Психопатите насилници са поставяни в една категория със обществени смотаняци или провинциални производители на неприятен усет. Мъже, които инцидентно и изолирано са работили неуместно в опит да завържат флирт са слагани паралелно до серийни хищници, които злоупотребяват с властта си и трансформират дамите от своето обграждане в опредметени жертви.
Границите са размити и точно това е задачата на радикалните феминистки, които са си сложили за цел да демонизират мъжеството като цяло.
Инцидентните цинични смешки и спорадичните, инцидентно изпуснати подмятания за външността, както и прекомерното фамилиарничене, мъчно могат да се дефинират като полов тормоз или посягане, заслужаващо сурово наказване от един разумен човек. Но крайностите на политически правилния демократизъм, който владее Западния свят в културно, корпоративно и политическо отношение, от дълго време са изнасилили самата концепция за рационално и сериозно осмисляне на събитията и явленията.
Модерните феминистки и техните съдружници в медиите, институциите и неправителствените организации са твърдо решени да пренапишат разпоредбите за междуполово другарство и да ги изведат на плоскостта на абсурдизма и сюрреализма.
Според някои настоящи нови доктрини на феминизма, дамата би трябвало да има право да упрекна мъжа в полово принуждение в случай че изпита страдание или отчаяние след секс, за който в началото е дала своето единодушие. Поканите за танц в заведение и отправянето на похвали също следва да се третират като форма на тормоз и принуждение съгласно тези все по-влиятелни деятели.
Огромен брой от новите обвинявания в полов тормоз, които цялостният заглавията на медиите, включват разказите на дами, които са се почувствали зле, откакто мъже са им споделили, че ги намират за секси и атрактивни. Не че са им предложили да спят с тях против покачване, или са ги заплашили, че в случай че не им пуснат ще ги уволнят, или злепоставят. Просто са се пробвали да ги ухажват с похвали. Такива до неотдавна бяха законите на цивилизования флирт. Но това към този момент е неприемливо или най-малко би трябвало да е, в случай че питате новите борци за полова и обществена правдивост.
Една от концепциите е мъжете да желаят документално самопризнание от дамите, че дават единодушие преди секс. Друго съвременно решение е по време на любовната игра мъжът да пита на всяка стъпка дали дамата е ОК с напредъка на акта даже откакто двамата са тръгнали да го вършат по взаимно единодушие. Въпросите трябвало да бъдат задавани на дамата преди първата целувка, преди разкопчаването на ризата, преди свалянето на сутиена, преди проникването. „ ОК ли си с това, скъпа? А с това? Ами в този момент? Мога ли да те пипна тук…? “. Представете си какъв брой възбуждащ ще бъде сексът по разпоредбите на новите пуритани и деятели за битка със сексизма?
Целта на тези хора не е да се почисти средата от фактически нездравословни и рискови дегенерати и хищници като Харви Уайнстийн. Те желаят да нападат самия секс, да го глобяват и трансфорат в съображение за спомагателна полова сегрегация и обществена, и културна изолираност на мъжете. Те желаят да „ уайнстийновизират “ всеки собственик на пенис и тестиси. Да внушат на публиката надълбоко неверната концепция, че „ Харвито “ дреме във всеки един от нас и дебне да се прояви в комфортния миг.
Авторката и професор по социология Лиса Уейд написа, че „ мъжеството “ би трябвало да бъде атакувано непосредствено до изличаване всички разлики сред половете. Феминистката и известна журналистка Лара Прендергаст прикани за изработването на прецизни указания за държанието на мъжете. В тази полова реформация се включи и Хилари Клинтън. Изгубилата президентските избори суперзвезда на феминизма разгласи, че постоянно и абсолютно би трябвало да се има вяра на всяка жена, която споделя, че е жертва на полово принуждение. Първо, това е жестоко нарушаване на правната идея за „ почтен до доказване на противното “, и второ е демонстрация на грандиозно двуличие от страна на брачната половинка на Бил Клинтън, която се постара да очерни няколко от дамите, обвинили Бил в секс тормоз и обезчестяване.
Но лицемерието е водеща линия на актуалния коренен феминизъм. Тази идеология няма да помогне на същинските жертви на полови похищения, а единствено ще им навреди като брандира всички мъже като насилници по рождение и трансформира половата независимост в полов боязън.
На хоризонта изплува в цялостните си изопачени очертания нов огромен разказ – половият тормоз е на всички места, дамите са жертви, мъжеството е токсично, в Западния свят въобще не е постигано тъждество, а таман в противен случай – развивала се е среда на сексизъм и угнетяване на дами и малцинства. Изводът, естествено, е, че всичко това би трябвало да се промени неотложно и с крайни ограничения, тъй като е нетърпимо. Едно деликатно вглеждане в събитията и детайлите обаче разкрива много по-различна картина.
Но първо – какво се случи и по какъв начин стартира всичко? В началото на октомври в няколко журналистически следствия се потвърдиха и официализираха дългогодишните клюки, че Харви Уайнстийн – един от най-влиятелните продуценти в Холивуд – се е държал извънредно с десетки дами. Обвиненията запълват целия набор от полови трансгресии – от оферти за роля във филм против фелацио, масаж или „ цялостна стратегия “, през жестоко, обидно, унизително отношение и всеобщо притискане на гърди и задници, до обезчестяване. Обвинителките са някои от най-известните и сполучливи дами на планетата. – Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Кейт Бекинсейл, Ашли Джъд, Роуз Макгоуън, Азия Ардженто, Джесика Барт, Мира Сорвино, Розана Аркет, Хедър Греъм, Кара Делевин, Леа Сейду, Клер Форлани, Ева Грийн, Лорън Холи, Лина Хийди, Лизет Антъни, Лупита Нионго…
Уайнстийн беше пропъден от личната си компания, всички в промишлеността се дистанцираха от него, а полицията стартира следствие и съгласно някои източници скоро може даже да се стигне до арест.
Дни след падението на Харви станахме очевидци на резултата на доминото по холивудски. Бяха упрекнати още Кевин Спейси, Брет Ратнър, Джеймс Тобак, Дъстин Хофман, Оливър Стоун, Дейвид Корн, Джеръми Пивън, Анди Дик, Дейвид О Ръсел, Тери Ричардсън, Стивън Сегал, Луи Си Кей и доста други. Най-сериозно го отнесоха Кевин Спейси и Луи Си Кей, които бяха демонстративно отлъчени от елита на развлекателния бизнес, плановете им бяха спряни, а носителят на две награди „ Оскар “ Спейси даже го изрязаха от подготвен филм с концепцията занапред да презаснемат неговите подиуми с различен артист.
На този стадий към този момент от ден на ден хора започнаха да виждат по какъв начин нещата излизат отвън надзор. Скандалите консумираха целия Западен свят, роди се хаштаг придвижването #MeToo, отдадено на всички дами, които са били жертви на полов тормоз на работното място и отвън него.
Но какво тъкмо е полов тормоз? Този разтеглив термин наподобява обгръща прекалено много типове държание – от тежки престъпни закононарушения като обезчестяване, до стартиране на непремерени смешки в компанията на дами. Всеобхватността на понятието и спомагателните свободи в интерпретирането му са в основата на спорното и евентуално рисково разрастване на лавинообразния скандал.
Да забележим каква е обстановката в Европейския съюз. Според „ Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 година за използването на правилото на равните благоприятни условия и равното отнасяне на мъжете и дамите в региона на заетостта и специалностите “ полов тормоз е „ всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо държание със полов темперамент, имащо за цел или водещо до накърняване на достолепието на лицето, и по-специално, основаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна конюнктура “
Сексуалният тормоз може да се реализира посредством:
цинични шеги;
подмятания за външността, които карат индивида да се усеща неудобно;
нежелани докосвания;
нежелано полово внимание;
обиди и насмешки от полово естество;
прекомерно фамилиарничене;
проявление на нецензурен материали;
оферти за фамилиарност, за повишение в кариерата;
насила за полови контакти;
обезчестяване.
С такива дефиниции доста елементарно може да се злоупотреби с обвиняването в полов тормоз. Именно това се случва. Свидетелства за брутални изнасилвания се смесват безрезервно с разкази за груби смешки и неприлични намеци. Психопатите насилници са поставяни в една категория със обществени смотаняци или провинциални производители на неприятен усет. Мъже, които инцидентно и изолирано са работили неуместно в опит да завържат флирт са слагани паралелно до серийни хищници, които злоупотребяват с властта си и трансформират дамите от своето обграждане в опредметени жертви.
Границите са размити и точно това е задачата на радикалните феминистки, които са си сложили за цел да демонизират мъжеството като цяло.
Инцидентните цинични смешки и спорадичните, инцидентно изпуснати подмятания за външността, както и прекомерното фамилиарничене, мъчно могат да се дефинират като полов тормоз или посягане, заслужаващо сурово наказване от един разумен човек. Но крайностите на политически правилния демократизъм, който владее Западния свят в културно, корпоративно и политическо отношение, от дълго време са изнасилили самата концепция за рационално и сериозно осмисляне на събитията и явленията.
Модерните феминистки и техните съдружници в медиите, институциите и неправителствените организации са твърдо решени да пренапишат разпоредбите за междуполово другарство и да ги изведат на плоскостта на абсурдизма и сюрреализма.
Според някои настоящи нови доктрини на феминизма, дамата би трябвало да има право да упрекна мъжа в полово принуждение в случай че изпита страдание или отчаяние след секс, за който в началото е дала своето единодушие. Поканите за танц в заведение и отправянето на похвали също следва да се третират като форма на тормоз и принуждение съгласно тези все по-влиятелни деятели.
Огромен брой от новите обвинявания в полов тормоз, които цялостният заглавията на медиите, включват разказите на дами, които са се почувствали зле, откакто мъже са им споделили, че ги намират за секси и атрактивни. Не че са им предложили да спят с тях против покачване, или са ги заплашили, че в случай че не им пуснат ще ги уволнят, или злепоставят. Просто са се пробвали да ги ухажват с похвали. Такива до неотдавна бяха законите на цивилизования флирт. Но това към този момент е неприемливо или най-малко би трябвало да е, в случай че питате новите борци за полова и обществена правдивост.
Една от концепциите е мъжете да желаят документално самопризнание от дамите, че дават единодушие преди секс. Друго съвременно решение е по време на любовната игра мъжът да пита на всяка стъпка дали дамата е ОК с напредъка на акта даже откакто двамата са тръгнали да го вършат по взаимно единодушие. Въпросите трябвало да бъдат задавани на дамата преди първата целувка, преди разкопчаването на ризата, преди свалянето на сутиена, преди проникването. „ ОК ли си с това, скъпа? А с това? Ами в този момент? Мога ли да те пипна тук…? “. Представете си какъв брой възбуждащ ще бъде сексът по разпоредбите на новите пуритани и деятели за битка със сексизма?
Целта на тези хора не е да се почисти средата от фактически нездравословни и рискови дегенерати и хищници като Харви Уайнстийн. Те желаят да нападат самия секс, да го глобяват и трансфорат в съображение за спомагателна полова сегрегация и обществена, и културна изолираност на мъжете. Те желаят да „ уайнстийновизират “ всеки собственик на пенис и тестиси. Да внушат на публиката надълбоко неверната концепция, че „ Харвито “ дреме във всеки един от нас и дебне да се прояви в комфортния миг.
Авторката и професор по социология Лиса Уейд написа, че „ мъжеството “ би трябвало да бъде атакувано непосредствено до изличаване всички разлики сред половете. Феминистката и известна журналистка Лара Прендергаст прикани за изработването на прецизни указания за държанието на мъжете. В тази полова реформация се включи и Хилари Клинтън. Изгубилата президентските избори суперзвезда на феминизма разгласи, че постоянно и абсолютно би трябвало да се има вяра на всяка жена, която споделя, че е жертва на полово принуждение. Първо, това е жестоко нарушаване на правната идея за „ почтен до доказване на противното “, и второ е демонстрация на грандиозно двуличие от страна на брачната половинка на Бил Клинтън, която се постара да очерни няколко от дамите, обвинили Бил в секс тормоз и обезчестяване.
Но лицемерието е водеща линия на актуалния коренен феминизъм. Тази идеология няма да помогне на същинските жертви на полови похищения, а единствено ще им навреди като брандира всички мъже като насилници по рождение и трансформира половата независимост в полов боязън.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ