Тодор Симов - легендата, който научи на волейбол Куба, Испания и Италия
Една от огромните митове на българския волейбол - Тодор Симов към този момент не е измежду нас. Той ни напусна на 91 години, като остави след себе си голямо спортно завещание и светла следа в българския волейбол. Състезател и треньор с изключителни триумфи, волейболен активист – волейболът бе неговият живот.
Тодор Симов си отпътува на 91!
Още приживе Тодор Симов бе същинска легенда и въплъщение на любовта към обичаната игра. До последно, макар достолепната си възраст, той не пропускаше да следи мачове от родното състезание, а когато имаше тази опция ги посещаваше онлайн в София.
До последно Тодор Симов посещаваше залите в София и наблюдаваше волейболни мачове на жив
Състезателна кариера
Роден на 08.03.1929 година в град Перник. Образованието си стартира в родния си град, а междинното в град София в Първа мъжка комерсиална гимназия. През 1947 година приключва курс за инструктор по баскетбол и гимнастика. През 1954 година приключва двегодишна треньорска школа при ВИФ " Г.Димитров ". През 1961 година приключва висше обучение в ВИИ " К.Маркс " град София.
От ранна възраст практикува и взе участие в разнообразни шампионати по волейбол, баскетбол, лека атлетика, висок скок, плуване–бруст, водна топка и тенис на маса. От 1948 година главен спорт му е волейбола и с мъжкия тим на Рудничар (Перник) реализира 5-то място на Републиканско състезание. През 1949 година треньорът Коста Шопов му обезпечава работно място в ЦДНВ – София като счетоводител и е включен в армейския мъжки волейболен тим, с който печели първата шампионска купа. Военната си работа отбива в спортната рота на Министерство на народната отбрана и с тима на ЦДНВ се класира на следните места - 1950 година – 3-то място; 1951 година – 4-то място; 1952 година – 4-то място.
Връща се в родния си град Перник и с тима на Миньор печели бронзови медали през 1953 година След това съставът на Миньор бележи славна исторя, като победи две следващи сезона със златните медали, надлежно през 1954 година и 1955 година.
На идната година 1956 се връща в град София и се състезава за спортно сдружение „ Червено знаме “ и тимът заема 6-то място. През 1957 година е притеглен като трудов офицер (младши лейтенант) към ГУСВ и с волейболния мъжки тим на Славия (София) печелят сребърните медали в шампионата и са носители на купата. През 1958 година редуцират военизираните на Славия и волейболния мъжки тим се класира на 5-то място, а идната не е и сред финалистите на шампионата. Тодор Симов напуща Славия и се връща в ЦДНА, под управлението на играещия треньор Д. Захариев и през 1959 година се класират на 4-то място.
Национален играч
През месец декември 1948 година треньора Васил Анков го включва в разширения състав на мъжкия народен тим за политическия курс в Пловдив, проведен от ВКФС за всички мъжки национални тимове на България. Следват дълги подготвителни лагери и спечелването на бронзовите медали на Първото международно състезание в Прага през есента на 1949 година Следват първите медали от групов спорт за България:
1950 година Европейско състезание в София (4-то място)
1952 година Световно състезание в Москва (3-то място)
1954 година Световни студентски игри в Будапеща (1-во място) с треньор Г. Кръстев
1955 година Букурещ (3-то място);
1956 година Световно състезание в Париж (5-то място);
1958 година Прага (4-то място).
България печели бронзови оценки в Москва през 1952 година.
Треньорска кариера
Започва треньорска кариера в армейския клуб като играещ-треньор. Триумфът е през 1962 година - шампионска купа със следния състав – Тодор Симов – играещ треньор, В. Симов и Др. Йотов – инструктори, Д. Каров, Ст. Крайчев и П. Фелдшеров – бойци. Това е краят на спортната кариера на Тодор Симов и началото на треньорската.
В клуба настава смяна в посока към държавен професонализъм във волейбола и Министерство на народната отбрана отделя сержантски, старшински и офицерски щатове съгласно спортните резултати. В спортната рота се одобряват волейболисти подбрани на състезания с присъединяване на Българска федерация по волейбол. Така през волейболния тим на ЦДНА минават мнозинство елитни състезатели, които след уволнението си от военна работа попълнят редиците на другите спортни сдружения.
Резултати са следните – 1963 година (4-то място); 1964 година (2-ро място); 1965 година (5-то място); 1966 година (4-то място); 1967 година към този момент ЦСКА Червено знаме (2-ро място) с завършен щат офицери и сержанти има главен състав – Васил Симов, Димитър Златанов, Стойчо Крайчев, Здравко Симеонов, Димитър Каров, Александър Тренев. След сезона управлението назначава за треньор на тима Милко Караиванов, а Тодор Симов отива да работи в чужбина.
Треньорска кариера на национално равнище
Начело е на националния тим – дами на Куба. На Панамериканските игри в Колумбия през 1971 година печели златните медали. Българска федерация по волейбол го изтегля от Куба и му поверява мъжкия народен тим, с който през 1972 година на Олимпиадата в Мюнхен печели 4-то място. Оставя мъжкия народен тим и се връща отпред на мъжкия тим на ЦСКА Септемврийско знаме и с тях печели шампионската купа през 1973 година След довеждане докрай на шампионата управлението на клуба му поверява отдел „ Спортни игри”.
Ръководи волейбола, баскетбола, хандбала, хокей на лед до началото на 1978 година Богатият му учредителен и треньорски опит е видян от Испанската федерация по волейбол и е поканен за механически шеф и треньор на женския народен тим. В Испания работи четири години и слага основите на актуалния волейбол посредством многочислени курсове за треньори и на практика занятия с национални и клубни тимове. Привлича в Испания български състезатели и треньори като Ив. Байкушев, Ст. Крайчев, Н. Шаралиев, С. Робев, К. Методиев, М.Димитров, Ц. Цанов в авторитетните клубове Реал, Атлетико, Барселона.
Връща се в България и се пенсионира през 1980 година Работи в Българска федерация по волейбол като съюзен треньор и дава отговор за мъжкото направление. В съдействие с Цветан Павлов се радват на бронзовите медали от Европейското състезание през 1981 година във Варна. Отново е потърсен като волейболен експерт в чужбина. В Италия е старши треньор на разнообразни тимове – Авелино, Асти Месина, Реджокалабрия, Бари. От 1992 година се радва на подобаващ пенсионерски отдих.
По мотив 80-годишнината си е награден с медал " Стара планина " I степен - занаятчия на спорта, заслужил занаятчия на спорта.
" Един многостранно развъртян състезател, постигнал доста високи резултати в скока на височина, баскетбола, плуването, водната топка и волейбола, на който посвещава целия си живот. Като всеки популярен състезател, той оставя почерка си във волейбола, получава прякора " Магическият разпределител ", играта му буди удивление, печели голям брой оценки като състезатели и треньор, открива и основава най-хубавият ни разпределител от идващото потомство Димитър Каров. Основополага женския волейбол в Куба, води националните им селекции за дами и младежи, като споделя, че когато страната се намеси и вярно разходва парите, тогава има и резултати ", са думите на президента Георги Първанов при връчване на високото отличие.
През 2015 година става почетен жител на град Перник.
В кариерата му има и няколко неприятни момента. През 1950 година с решение на ВКФС отхвърлен от мъжкия народен тим. През 1955 година по време на европейското състезание в Букурещ, с решение на на посланика и лидера на тима А. Бързашки, Тодор Симов е екстрадиран за София с трен преди последния ден на шампионата, поради недоволство с публична нота от румънската федерация за нецензурни реплики от него по време на полуфиналния нач Румъния – България.
Година по-късно по решение на Българска Федерация по волейбол е отхвърлен целия състав и треньори на мъжкия народен тим, заради едва показване (5-то място) на Световното състезание в Париж и тежката загуба от американския тим.
На 3 април 2019 годна в Пазарджик се организира постоянно Общо заседание на Българска федерация по волейбол, като на него бяха почетени волйболни митове. След тях, по случай 90-годишния си празник Тодор Симов бе отличен със спецален плакет.
Тодор Симов си отпътува на 91! Още приживе Тодор Симов бе същинска легенда и въплъщение на любовта към обичаната игра. До последно, макар достолепната си възраст, той не пропускаше да следи мачове от родното състезание, а когато имаше тази опция ги посещаваше онлайн в София.
До последно Тодор Симов посещаваше залите в София и наблюдаваше волейболни мачове на жив Състезателна кариера
Роден на 08.03.1929 година в град Перник. Образованието си стартира в родния си град, а междинното в град София в Първа мъжка комерсиална гимназия. През 1947 година приключва курс за инструктор по баскетбол и гимнастика. През 1954 година приключва двегодишна треньорска школа при ВИФ " Г.Димитров ". През 1961 година приключва висше обучение в ВИИ " К.Маркс " град София.
От ранна възраст практикува и взе участие в разнообразни шампионати по волейбол, баскетбол, лека атлетика, висок скок, плуване–бруст, водна топка и тенис на маса. От 1948 година главен спорт му е волейбола и с мъжкия тим на Рудничар (Перник) реализира 5-то място на Републиканско състезание. През 1949 година треньорът Коста Шопов му обезпечава работно място в ЦДНВ – София като счетоводител и е включен в армейския мъжки волейболен тим, с който печели първата шампионска купа. Военната си работа отбива в спортната рота на Министерство на народната отбрана и с тима на ЦДНВ се класира на следните места - 1950 година – 3-то място; 1951 година – 4-то място; 1952 година – 4-то място.
Връща се в родния си град Перник и с тима на Миньор печели бронзови медали през 1953 година След това съставът на Миньор бележи славна исторя, като победи две следващи сезона със златните медали, надлежно през 1954 година и 1955 година.
На идната година 1956 се връща в град София и се състезава за спортно сдружение „ Червено знаме “ и тимът заема 6-то място. През 1957 година е притеглен като трудов офицер (младши лейтенант) към ГУСВ и с волейболния мъжки тим на Славия (София) печелят сребърните медали в шампионата и са носители на купата. През 1958 година редуцират военизираните на Славия и волейболния мъжки тим се класира на 5-то място, а идната не е и сред финалистите на шампионата. Тодор Симов напуща Славия и се връща в ЦДНА, под управлението на играещия треньор Д. Захариев и през 1959 година се класират на 4-то място.
Национален играч
През месец декември 1948 година треньора Васил Анков го включва в разширения състав на мъжкия народен тим за политическия курс в Пловдив, проведен от ВКФС за всички мъжки национални тимове на България. Следват дълги подготвителни лагери и спечелването на бронзовите медали на Първото международно състезание в Прага през есента на 1949 година Следват първите медали от групов спорт за България:
1950 година Европейско състезание в София (4-то място)
1952 година Световно състезание в Москва (3-то място)
1954 година Световни студентски игри в Будапеща (1-во място) с треньор Г. Кръстев
1955 година Букурещ (3-то място);
1956 година Световно състезание в Париж (5-то място);
1958 година Прага (4-то място).
България печели бронзови оценки в Москва през 1952 година.
Треньорска кариера
Започва треньорска кариера в армейския клуб като играещ-треньор. Триумфът е през 1962 година - шампионска купа със следния състав – Тодор Симов – играещ треньор, В. Симов и Др. Йотов – инструктори, Д. Каров, Ст. Крайчев и П. Фелдшеров – бойци. Това е краят на спортната кариера на Тодор Симов и началото на треньорската.
В клуба настава смяна в посока към държавен професонализъм във волейбола и Министерство на народната отбрана отделя сержантски, старшински и офицерски щатове съгласно спортните резултати. В спортната рота се одобряват волейболисти подбрани на състезания с присъединяване на Българска федерация по волейбол. Така през волейболния тим на ЦДНА минават мнозинство елитни състезатели, които след уволнението си от военна работа попълнят редиците на другите спортни сдружения.
Резултати са следните – 1963 година (4-то място); 1964 година (2-ро място); 1965 година (5-то място); 1966 година (4-то място); 1967 година към този момент ЦСКА Червено знаме (2-ро място) с завършен щат офицери и сержанти има главен състав – Васил Симов, Димитър Златанов, Стойчо Крайчев, Здравко Симеонов, Димитър Каров, Александър Тренев. След сезона управлението назначава за треньор на тима Милко Караиванов, а Тодор Симов отива да работи в чужбина.
Треньорска кариера на национално равнище
Начело е на националния тим – дами на Куба. На Панамериканските игри в Колумбия през 1971 година печели златните медали. Българска федерация по волейбол го изтегля от Куба и му поверява мъжкия народен тим, с който през 1972 година на Олимпиадата в Мюнхен печели 4-то място. Оставя мъжкия народен тим и се връща отпред на мъжкия тим на ЦСКА Септемврийско знаме и с тях печели шампионската купа през 1973 година След довеждане докрай на шампионата управлението на клуба му поверява отдел „ Спортни игри”.
Ръководи волейбола, баскетбола, хандбала, хокей на лед до началото на 1978 година Богатият му учредителен и треньорски опит е видян от Испанската федерация по волейбол и е поканен за механически шеф и треньор на женския народен тим. В Испания работи четири години и слага основите на актуалния волейбол посредством многочислени курсове за треньори и на практика занятия с национални и клубни тимове. Привлича в Испания български състезатели и треньори като Ив. Байкушев, Ст. Крайчев, Н. Шаралиев, С. Робев, К. Методиев, М.Димитров, Ц. Цанов в авторитетните клубове Реал, Атлетико, Барселона.
Връща се в България и се пенсионира през 1980 година Работи в Българска федерация по волейбол като съюзен треньор и дава отговор за мъжкото направление. В съдействие с Цветан Павлов се радват на бронзовите медали от Европейското състезание през 1981 година във Варна. Отново е потърсен като волейболен експерт в чужбина. В Италия е старши треньор на разнообразни тимове – Авелино, Асти Месина, Реджокалабрия, Бари. От 1992 година се радва на подобаващ пенсионерски отдих.
По мотив 80-годишнината си е награден с медал " Стара планина " I степен - занаятчия на спорта, заслужил занаятчия на спорта.
" Един многостранно развъртян състезател, постигнал доста високи резултати в скока на височина, баскетбола, плуването, водната топка и волейбола, на който посвещава целия си живот. Като всеки популярен състезател, той оставя почерка си във волейбола, получава прякора " Магическият разпределител ", играта му буди удивление, печели голям брой оценки като състезатели и треньор, открива и основава най-хубавият ни разпределител от идващото потомство Димитър Каров. Основополага женския волейбол в Куба, води националните им селекции за дами и младежи, като споделя, че когато страната се намеси и вярно разходва парите, тогава има и резултати ", са думите на президента Георги Първанов при връчване на високото отличие.
През 2015 година става почетен жител на град Перник.
В кариерата му има и няколко неприятни момента. През 1950 година с решение на ВКФС отхвърлен от мъжкия народен тим. През 1955 година по време на европейското състезание в Букурещ, с решение на на посланика и лидера на тима А. Бързашки, Тодор Симов е екстрадиран за София с трен преди последния ден на шампионата, поради недоволство с публична нота от румънската федерация за нецензурни реплики от него по време на полуфиналния нач Румъния – България.
Година по-късно по решение на Българска Федерация по волейбол е отхвърлен целия състав и треньори на мъжкия народен тим, заради едва показване (5-то място) на Световното състезание в Париж и тежката загуба от американския тим.
На 3 април 2019 годна в Пазарджик се организира постоянно Общо заседание на Българска федерация по волейбол, като на него бяха почетени волйболни митове. След тях, по случай 90-годишния си празник Тодор Симов бе отличен със спецален плакет.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ