Упадъкът на първобитното общество
Една от основните аргументи за разлагането, упадъка на първобитното общество и началото на образуването на класите, било производството на остатъци от артикули.
Когато се появил остатъкът на храна, това означавало, че подемът в другите сфери на живота в примитивната общественост към този момент бил чувствителен и видим.
Най-много се чувствал напредъкът в занаятчийската област – първобитните хора се научили да създават толкоз занаятчийски произведения и принадлежности, че освен овладели продължително тяхната изработка, само че и почнали да ги обменят. Такива били, да вземем за пример, намираните през днешния ден на всички места в разкопаните първобитни селища кремъчни ножове, стъргала, върхове на копия, игли и върхове за стрели от кост, костни декорации и т. н.
Естествено, първите образци за примитивна обменна търговия от единствено себе си провокирали появяването на членове на общността, които имали повече персонална благосъстоятелност от други – с изключение на груповата благосъстоятелност на рода и племето. Така последователно почнала да се появява първата частна благосъстоятелност, която довела и до развиването на нови обществени институции.
Нарастващата от ден на ден продуктивност на труда и индивидуализацията на производството (вече имало работа за обособения човек, а не за цяла група) довела до появяването на характерни пазарни връзки: един човек самичък произвеждал някакви произведения, чийто остатък той продавал на различен човек на правилото на обменната търговия – движимост против движимост. Любопитното и, че тази форма се е запазила до ден-днешен, единствено дето се назовава малко „ по-учено “ – „ бартерна търговия “.
Така частната благосъстоятелност почнала да се отделя от груповата, която принадлежала извънредно и единствено на общността. По тази причина в първобитния жанр и племе почнали да се появяват ясни водачи, които имали повече благосъстоятелност. Това от своя страна разрешавало към този момент да се организират управнически действия – т.е., обществото да бъде ръководено и насочвано в избрана тенденция. Организатори и управленци на цялата общественост ставали хората, които успявали да да станат водачи в производството. Последицата била, че най-простите форми на племенната общественост скоро се трансформирали в уредена политическа организация.
Започнали да се появяват водачи както в мирния живот, по този начин и във военно време – военачалници. На историческата сцена излезли и професионалните жреци-шамани, които предавали и „ разяснявали “ на другите знаците на природата, персонифицирани в божества, идоли, тотеми и други Тук-таме се появили съдии, които към този момент разрешавали споровете, без да се стига до сбивания и въоръжени конфликти сред заинтригуваните страни.
Разбира се, макар обстоятелството, че промяната на предходната социална система с друга почнала да се следи на от ден на ден места и измежду доста племенни общности, тя първоначално въпреки всичко не била необятно публикувана – а прониквала последователно, постепенно, на разнообразни равнища и стъпки измежду другите първобитни родве и племена.
Освен това, този развой на промяна на разнообразни публични системи, когато не се прави внезапно, по революционен път (каквито случаи, за жалост, са познати в по-нататъшната история на човечеството), а в хода на естествената еволюция, не се усеща от членовете на обществото като някаква съществена смяна.
Така в хода на естествената еволюция, някои общности към края на развиването на първобитното общество към този момент представлявали ясно структурирани организации, състоящи се от водачи (мирновременни и военновременни вождове), жреци, старейшини – (уважавани хора, които успявали до доживеят до напреднала възраст и имали богат житейски опит) и редови членове на племето.
Тази форма на организация на властта се назовава вождова. Тя и до през днешния ден съществува измежду съхранени първобитни общности в разнообразни кътчета на планетата, където може към момента да се учи директно – в Амазония, при ескимосите, в Папуа – Нова Гвинея и на други изолирани места. Само допреди 150-200 години такава била властовата конструкция в тогава към момента многочислените племена на Северна Америка – „ индианските “ романи и филми я показват много образно.
Именно с помощта на вождовата система племето почнало последователно да се трансформира в политическо общество. Неговата съществена линия е появяването на обособен властови уред, който ръководи общия живот на всички равнища. Започнали да се образуват първите примитивни форми на страната.
Образуването на първобитната страна било белязано и с появяването на законите – това бил натурален развой. Първобитното право съставлява правила и разпореждания, които строго лимитират живота на обществото в границите на етични и морални правила. Те се основават напълно на публичното мнение – утвърждение или наказание. Обикновено били „ свеждани “ като стремежи, заповеди и повели на съответните локални божества. Джордж Фрейзър в известния си труд „ Златната клонка “ дава изобилни образци за този развой.
Правилата се отнасяли за всички членове на обществото макар, че формата им може да се разграничава в другите племена. Това се дължи на обстоятелството, че другите общества имат свои правила за морал. Законът се създавал от водача и сподвижниците му, по тази причина изцяло удовлетворявал техните потребности и визия за бъдещото развиване на обществото.
Постепенно, с течение на времето и регулярната промяна на вождовете, все по-голяма роля почнала да играе жреческата прослойка – която, в края на краищата, съумяла да сложи вождовете под собствен надзор, като се аргументирала с събитието, че нейните правила идват „ от небето “.
Този надзор на жреците върху вождовете последователно стигнал чак до такава степен, че към този момент в Древен Египет фараонът не можел нито да се храни, нито да спи, нито да задоволява своите потребности по метод, друг от жреческите наставления и регламенти.
Така множеството днешни историци са на мнение, че упадъкът на първобитното общество като форма на обществена организация се дължи на първо място на появяването на обменната търговия сред хората и племената, възникването на съсловия и съсловен хайлайф, развиването на властта и примитивната юридическа система.
Първобитното общество последователно се превръщало в страна.
