Шедьоврите, които Йосиф Шнитер завеща на Пловдив
Една от емблематичните здания на Пловдив – къщата на Куцоглу беше скандално съборена при ремонт преди дни. От общината реагираха остро на действието на вложителя и оповестиха, че ще търсят отговорност на виновниците. В тази връзка кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов изпрати сигнали до Министерството на културата, НИНКНИ и прокуратурата.
Къщата – монумент на културата в центъра на Пловдив беше едно от многото бижута, проектирано от Йосиф Шнитер. И до през днешния ден построеното от именития проектант притегля ценители на красивите здания от целия свят и буди същинско удивление у всички, докоснали се до тези шедьоври. Макар и роден в чешкото градче Нови Биджов през 1852-ра година, Йосиф Шнитер е една от ярките фигури в историята на Пловдив, приел ползите на града за своя персонална идея. След като приключва Политехническия университет във Виена, емигрира в Русия и взима ефективно присъединяване в Руско-турската война от 1877-1878-ма година, приключила с освобождението на България. При офанзивата на Плевен е ранен и е награден със сабя от военачалник Тотлебен поради проявения подвиг на фронта. След войната младият Шнитер се открива в родината ни и по-конкретно в Пловдив, където живее чак до гибелта си през 1914-та година. През януари Тъмръшката река развалила съществено водопровода на Пловдив. Йосиф Шнитер персонално се заел с предотвратяването на нещастието. Газейки ледената вода, огромният проектант се разболява от пневмония и си отива едвам на 62 години.
За времето, през което живее в Пловдив – общо 36 години, той оставя голямо архитектурно завещание. Йосиф Шнитер проектира десетки здания – както публични, по този начин и частни, изготвя също по този начин и първият градоустройствен проект на Пловдив. Именно той упорства Пловдив да има необятна Главна улица, негова е и концепцията коритото на река Марица да е колкото се може по-широко, с цел да се защищити града от наводнения.
И до през днешния ден могат да се видят емблематичните здания, основани от Йосиф Шнитер, в които се вижда присъщия жанр на огромния проектант. Една от тях е Храм „ Свети Свети Кирил и Методий “. Построен единствено за три години, съгласно мнозина това е най-красивият храм, отдаден на двамата братя в цяла България. Именно тази черква е и единствената в неокласически съветски жанр с три купола.
Йосиф Шнитер проектира и камбанарията „ В память освободителям “ на катедралния храм „ Успение Богородично “ в подножието на Стария град. Тя е направена през 1881-ва година в така наречен съветски жанр и съставлява триетажна кула, стъпила на четири солидни стълба с купол. Самата черква е една от най-красивите в Пловдив, като има данни, че християнски храм на това място има още от 9-ти век. Освен с камбанарията, проектирана от Йосиф Шнитер, храмът се гордее с прелестните си живописи, дело на майстори като Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и, Златю Бояджиев. В църковния двор пък са заровени именити персони като Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам и Арсений, свещеник Неофит Браницки и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 година съветски офицери.
Камбанария на огромния занаятчия краси и различен емблематичен храм в Пловдив – църквата „ Света Петка “. Изградена по план на арх. Димитър Наумов през 1888-ма година, постройката е разширена през 1909-та година. Доизграждането на храма е дело точно на Йосиф Шнитер, който издигнал камбанария, копие на възпоменателната кула на катедралата „ Успение Богородично “.
По план на огромния проектант е построен и храм „ Свети Георги Победоносец “. Първоначалното построяването на първата българска черква в Пловдив е обвързвано с битката за национално съзнание и за независима българска черква, изключително дейна през 40-те години на 19 век. Българите в тази част на града през 1846-та година се сплотяват от концепцията за създаване на български храм в тази чисто българска махала. Храмът „ Св. Георги Победоносец ” е осветлен през 1848 година, като е построен на напълно ново място в Пловдив, в нарушаване на дотогавашните условия на османските административни управляващи, които разрешавали градеж единствено на мястото на по-стари храмове. За страдание обаче, тази черква е разрушена по време на боевете за освобождението на Пловдив при започване на януари 1878 година. Тогава граната от съветско оръдие инцидентно пада върху храма и го унищожава. След освобождението се подхващат стъпки за възобновяване му, като след подробни проучвания се оказва, че храмът не може да бъде поправен, а вместо това експерти предлагат на негово място да се построи нова църква.
Църковното настоятелство кани за тази задача най-видния проектант по това време Йосиф Шнитер. За малко време той създава план и след великодушни дарения от видни персони на Пловдив, както и елементарни жители, на 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година постройката била издигната до равнището на покривните структури и тогава напълно в точния момент настоятелството получило крупни дарения от огромния български покровител Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година градежът е приключен и остарелият иконостас е инсталиран още веднъж. Освещаването се прави на 26 октомври 1883 година - Димитровден, с архиерейска света Литургия в наличието на голям брой пловдивски жители и посетители. И до ден-днешен храмът „ Свети Георги Победоносец “ впечатлява с истинската си архитектура в типичен жанр, дело на Йосиф Шнитер.
Освен храмове, Йосиф Шнитер е създател и на доста други здания, строени по негов план или с негово присъединяване. И до през днешния ден една от тях е същинско бижу на Главната улица в Пловдив. Сградата с колоните е била комерсиална къща, благосъстоятелност на компанията „ Орозди Бак “. През 1906 година е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян, а по-късно е изплатена от Българска народна банка. При градежа на постройката в края на 19 век са употребявани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на постройката се поддържат от стоманени носещи греди. Това е и първата постройка в Пловдив, която е строена с огромни подпорни дистанции.
Големият Йосиф Шнитер е проектирал и къщите на Драган Манчов, на Иван Андонов, както и здания по улиците „ Отец Паисий “ и „ Иван Вазов ", като и по бул. „ Руски ". По негов план е направена и една от перлите на Пловдив – Девическата гимназия, в която през днешния ден се обитава Градската художествена изложба. Това е първата учебна постройка, издигната в Пловдив след Освобождението. Тя е проектирана от Йосиф Шнитер през 1881-ва година и е един от най-ярките образци за гения му. Днес бившето учебно заведение е дом на непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба.
Заради енергичната си активност и голямото културно-историческо завещание, което Йосиф Шнитер оставя на Пловдив, през 2012-та година бе открит негов монумент в центъра на града. Той е дело на скулпторът Цвятко Сиромашки и се намира на площад „ 22 септември “, прочут още като „ Гроздов пазар “. Наблизо пък се намира и улица „ Йосиф Шнитер “, кръстена на една от най-важните, посветили живота си на развиването и просперитета на Пловдив.
Къщата – монумент на културата в центъра на Пловдив беше едно от многото бижута, проектирано от Йосиф Шнитер. И до през днешния ден построеното от именития проектант притегля ценители на красивите здания от целия свят и буди същинско удивление у всички, докоснали се до тези шедьоври. Макар и роден в чешкото градче Нови Биджов през 1852-ра година, Йосиф Шнитер е една от ярките фигури в историята на Пловдив, приел ползите на града за своя персонална идея. След като приключва Политехническия университет във Виена, емигрира в Русия и взима ефективно присъединяване в Руско-турската война от 1877-1878-ма година, приключила с освобождението на България. При офанзивата на Плевен е ранен и е награден със сабя от военачалник Тотлебен поради проявения подвиг на фронта. След войната младият Шнитер се открива в родината ни и по-конкретно в Пловдив, където живее чак до гибелта си през 1914-та година. През януари Тъмръшката река развалила съществено водопровода на Пловдив. Йосиф Шнитер персонално се заел с предотвратяването на нещастието. Газейки ледената вода, огромният проектант се разболява от пневмония и си отива едвам на 62 години.
За времето, през което живее в Пловдив – общо 36 години, той оставя голямо архитектурно завещание. Йосиф Шнитер проектира десетки здания – както публични, по този начин и частни, изготвя също по този начин и първият градоустройствен проект на Пловдив. Именно той упорства Пловдив да има необятна Главна улица, негова е и концепцията коритото на река Марица да е колкото се може по-широко, с цел да се защищити града от наводнения.
И до през днешния ден могат да се видят емблематичните здания, основани от Йосиф Шнитер, в които се вижда присъщия жанр на огромния проектант. Една от тях е Храм „ Свети Свети Кирил и Методий “. Построен единствено за три години, съгласно мнозина това е най-красивият храм, отдаден на двамата братя в цяла България. Именно тази черква е и единствената в неокласически съветски жанр с три купола.
Йосиф Шнитер проектира и камбанарията „ В память освободителям “ на катедралния храм „ Успение Богородично “ в подножието на Стария град. Тя е направена през 1881-ва година в така наречен съветски жанр и съставлява триетажна кула, стъпила на четири солидни стълба с купол. Самата черква е една от най-красивите в Пловдив, като има данни, че християнски храм на това място има още от 9-ти век. Освен с камбанарията, проектирана от Йосиф Шнитер, храмът се гордее с прелестните си живописи, дело на майстори като Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и, Златю Бояджиев. В църковния двор пък са заровени именити персони като Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам и Арсений, свещеник Неофит Браницки и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 година съветски офицери.
Камбанария на огромния занаятчия краси и различен емблематичен храм в Пловдив – църквата „ Света Петка “. Изградена по план на арх. Димитър Наумов през 1888-ма година, постройката е разширена през 1909-та година. Доизграждането на храма е дело точно на Йосиф Шнитер, който издигнал камбанария, копие на възпоменателната кула на катедралата „ Успение Богородично “.
По план на огромния проектант е построен и храм „ Свети Георги Победоносец “. Първоначалното построяването на първата българска черква в Пловдив е обвързвано с битката за национално съзнание и за независима българска черква, изключително дейна през 40-те години на 19 век. Българите в тази част на града през 1846-та година се сплотяват от концепцията за създаване на български храм в тази чисто българска махала. Храмът „ Св. Георги Победоносец ” е осветлен през 1848 година, като е построен на напълно ново място в Пловдив, в нарушаване на дотогавашните условия на османските административни управляващи, които разрешавали градеж единствено на мястото на по-стари храмове. За страдание обаче, тази черква е разрушена по време на боевете за освобождението на Пловдив при започване на януари 1878 година. Тогава граната от съветско оръдие инцидентно пада върху храма и го унищожава. След освобождението се подхващат стъпки за възобновяване му, като след подробни проучвания се оказва, че храмът не може да бъде поправен, а вместо това експерти предлагат на негово място да се построи нова църква.
Църковното настоятелство кани за тази задача най-видния проектант по това време Йосиф Шнитер. За малко време той създава план и след великодушни дарения от видни персони на Пловдив, както и елементарни жители, на 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година постройката била издигната до равнището на покривните структури и тогава напълно в точния момент настоятелството получило крупни дарения от огромния български покровител Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година градежът е приключен и остарелият иконостас е инсталиран още веднъж. Освещаването се прави на 26 октомври 1883 година - Димитровден, с архиерейска света Литургия в наличието на голям брой пловдивски жители и посетители. И до ден-днешен храмът „ Свети Георги Победоносец “ впечатлява с истинската си архитектура в типичен жанр, дело на Йосиф Шнитер.
Освен храмове, Йосиф Шнитер е създател и на доста други здания, строени по негов план или с негово присъединяване. И до през днешния ден една от тях е същинско бижу на Главната улица в Пловдив. Сградата с колоните е била комерсиална къща, благосъстоятелност на компанията „ Орозди Бак “. През 1906 година е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян, а по-късно е изплатена от Българска народна банка. При градежа на постройката в края на 19 век са употребявани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на постройката се поддържат от стоманени носещи греди. Това е и първата постройка в Пловдив, която е строена с огромни подпорни дистанции.
Големият Йосиф Шнитер е проектирал и къщите на Драган Манчов, на Иван Андонов, както и здания по улиците „ Отец Паисий “ и „ Иван Вазов ", като и по бул. „ Руски ". По негов план е направена и една от перлите на Пловдив – Девическата гимназия, в която през днешния ден се обитава Градската художествена изложба. Това е първата учебна постройка, издигната в Пловдив след Освобождението. Тя е проектирана от Йосиф Шнитер през 1881-ва година и е един от най-ярките образци за гения му. Днес бившето учебно заведение е дом на непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба.
Заради енергичната си активност и голямото културно-историческо завещание, което Йосиф Шнитер оставя на Пловдив, през 2012-та година бе открит негов монумент в центъра на града. Той е дело на скулпторът Цвятко Сиромашки и се намира на площад „ 22 септември “, прочут още като „ Гроздов пазар “. Наблизо пък се намира и улица „ Йосиф Шнитер “, кръстена на една от най-важните, посветили живота си на развиването и просперитета на Пловдив.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ