Една новина премина като светкавица над вампирска бърлога, но бързо

...
Една новина премина като светкавица над вампирска бърлога, но бързо
Коментари Харесай

Александър Симов: Проф. Генчо Начев и д-р Дечо Дечев са от кастата на лекарите милионери

Една вест мина като мълния над вампирска бърлога, само че бързо бе заглушена от трясъка на по-актуални и медийни кавги. За първи път тази година шефовете на лечебни заведения, които се финансират от здравната каса и държавния бюджет, трябваше да подадат декларация за своето имотно и финансово положение. И какво се оказа – в най-болната страна в Европейски Съюз, в страната с най-висока смъртност множеството от тези шефове оповестиха цели положения и имотни придобивки.
Първенец се оказа проф. Генчо Начев, шеф на столичната болница "Света Екатерина " – той се оказа с влог от 4,350 милиона евро и 567 хиляди $. Освен това лекарят е собственик и на акции, парцели и много други придобивки. Забележителни са и банковите сметки на шефа на НЗОК доктор Дечо Дечев, който до неотдавна беше началник на болница "Св. Иван Рилски ".
В листата на богатите лекари попадат и доста други шефове, които се любуват на стопански достижения, които междинният българин може просто да сънува. Забележително е да се чете описът – жилища из България, мезонети в чужбина, участия в капиталови фондове, скъпи коли, притежания на земи, все неща, които сме привикнали да четем за богатите олигарси, а не за началници на държавни лечебни заведения.
Картината на това благосъстояние става още по-драматична, като се сложи в контрастност. Всички знаем да вземем за пример, че лекарите в Спешна помощ изнемогват финансово от години. Работата им е напрегната, натоварваща, страшна даже, а те се разписват за към 1000 лв. на месец. И тук не става дума за злоба към триумфа на някои хора, само че в страна, в която непрекъснато се приказва за хронично недофинансирана здрава система, за банкрути на лечебни заведения, за рецесия с медицинския личен състав, явно има някакъв проблем, който се задълбочава и става изострен като инфекциозен развой. Едва ли има българин, който да не съгласи, че е обикновено лекарите да вземат положителни заплати и да имат постоянни приходи. Но когато едни лекари тънат в лукс, а други се чудят по какъв начин да скърпят двата края, явно сме изправени пред голям проблем.
Ще прозвучи тривиално, евентуално и изтъркано, само че огромните истини постоянно са такива. Медицината се оказа килнат и извратен портрет на цялото ни общество. Ние в България не обичаме да приказваме за неравноправие. Разваля ни усета на стабилността. Разфокусира медийната картина на огромните геополитически триумфи и могъщото ни европредседателство. Но статистиката е кошмарна – 20 % от най-богатите вземат осем пъти повече от 20 % от най-бедните. Това е самоубийствено достижение. Едните са в стратосферата на триумфа, а другите ежедневно се давят в блатото на бедността.
Когато пропастта сред богати и небогати е толкоз огромна, тогава просто не можем да приказваме за единно общество, а красивият девиз "Съединението прави силата " звучи като нещо, извадено от пиеса на Бекет. Разделението е галактическо и то ражда две Българии, които мъчно намират нещо общо между тях, а какво да приказваме за една обща цел за бъдещето. Неравенството ражда своите демони, а в страна с такава трагична ножица сред богати и небогати всяка информация, която демонстрира какъв брой добре са се уредили някои хора, е обречена да звучи като скандал. Защото никой към този момент не има вяра, че просперитетът се дължи на персонални старания, логичен труд и качества, а че в него са забъркани схеми, далавери, политически чадър, корпоративни паяжини и олигархични интриги.
Огромна част от проблемите ни, упоритото пържене в безвремието ни идват тъкмо отсам. Какво общо може да има сред Бенчо Бенчев (актуалния облик на милионера с власт, политическо въздействие, позиции и надменност, по-голяма от конските сили в един "Ролс-Ройс ") и родителите, които се чудят дали ще намерят пари да пратят детето си в учебно заведение или по какъв начин да си платят сметката за тока.
Всичко това е повторено в медицината като антична покруса. Едни лекари са крупни притежатели на банкови сметки, парцели, акции в болнични заведения, други се сгъват от мрачно до мрачно за 1200 лв., а върху тях постоянно виси заплахата да бъдат пребити, обругани или някой да им скочи с оръжие и тежки псувни. Елитът на богатите лекари е придобил статут напряко на прослойка, тъй като в него мъчно може да пристъпи външен човек с изключение на някой представител на фамилията им. И това е нещо, което се знае от дълго време, то е обществената дребна мръсна загадка на нашата здравна система. И с цел да не бъда свестен погрешно – не слагам под подозрение професионалните качества на нито един от лекарите милионери. Вероятно множеството от тях заслужават приходите си, а уменията им са на международно равнище. Проблемът не е личностен, а е въпрос на държавна политика и мисъл за бъдещето.
Проф. Генчо Начев да вземем за пример е шеф на държавна болница. Как се е стигнало до обстановка, в която той плува в лукс и разцвет, а в същото време България е изправена пред ужасния проблем да остане без медицински сестри, които всеобщо емигрират, прогонени от ниските заплати, съчетани от време на време с непостижими отговорности. И отговорът е елементарен и мъчителен. Ние превърнахме най-хуманната сфера в супертърговско дружество. Направихме по този начин, че тези, които са задължени да поставят Хипократова клетва, бяха пуснати на пазара, все едно са търговци, трансформирахме лечебните заведения в търговски сдружения и ги оставихме да съществуват в див и мракобесен капитализъм. Капитализмът, оставен без регулация и контрол, ражда това неравноправие, а то прави медицината неефективна, неработеща и трансформира болничните заведения в средство за изцеждане на пари от тези, които би трябвало да са в центъра и главен смисъл на тяхното битие – пациентите.
Тази тематика не провокира мощни публични пристрастености. Много по-ефектно е да се караме за това трябвало ли е да се танцува хоро в Рилско езеро или да вадим тематиката Държавна сигурност, с цел да се замерваме с останките на отговорното минало – обичан спорт на всички отговорни за днешното положение на нещата.
Навремето като сантиментален младеж доста обичах книгите на Арчибалд Кронин, който посвети огромна част от своето творчество на медицината. Там са разказани всички недостатъци, които виждаме пред очите си през днешния ден. Изумително е да видиш по какъв начин черната част от огромната литература се сбъдва пред очите ти, само че да си безпомощен да промениш нещо. Всичко, което научихме през днешния ден, се знае от дълго време, само че по този начин наречената промяна в здравната система беше като автомобил без волан по надолнище, което приключва в бездна.
Сега просто виждаме рухването, а скоро ще пристигна и трясъкът, когато колата се удари в твърда земя и избухне в пламъци. И всичко това ни се случи, тъй като по този начин и не се появи човек, който да мисли за страната като за единно разбиране. Тя бе разграничена, разграбена, унищожена, а всяка от сферите бе дадена безусловно на концесия на тъмни ползи и милионерски пристрастености. Така Черноморието бе застроено до степен на жесток кич, промишлеността беше унищожена и разпродадена на части, селското стопанство претърпя торнадото на ликвидационните препоръки и през днешния ден съществува само на хероиновите инжекции на евросубсидиите, образованието бе превърнато в бизнес, а качеството му се стопи като пролетен сняг, медицината си сътвори кастата от лекари милионери и пролетариат, който от време на време излиза на стачки, бунтува се, само че прелестно знае, че смяната няма да пристигна, тъй като сърцевината на смяната беше порочна.
Та поради това може би е добре да трансформираме въпроса. И той е не за какво има богати лекари (това не анулира задължението множеството от тях да бъдат запитани по какъв начин тъкмо са натрупали положението си), а за какво има лекари, които са на общественото дъно. Къде е страната, с цел да не види този развой или да следи безучастно неговото случване. Въпросът за приходите нормално съществува като политическа дъвка за предизборна приложимост, само че действителна политика в тази сфера нормално не се прави.
И по този начин доста млади лекари избират да тръгнат към терминал 2, вместо да останат тук, с цел да приложат своите познания. Защото там, където има такива милионери, нормално съществуват обстановки, в които никой новопостъпил няма да бъде позволен до потока от стопански триумфи. Неравенството унищожава цели сфери и страни, само че май и този път няма да успеем да проведем полемиката за това качествено. Огромните приходи на лекарите остро контрастират и с типа на някои лечебни заведения – олющени фасади, остаряла техника, кревати от 60-те години на предишния век, храна, която наподобява на болна фикция. Всички отпечатъци на мястото на престъплението приказват за цялостното неявяване на поредна политика. Но то и по какъв начин да е другояче – най-ветровитият пост през последните 10 години е постът на министъра на опазването на здравето. Там се изредиха повече хора от герои в сапунена опера. А това не е симптом на качество. По-скоро е признак за огромното заболяване. А дали има лекуване – дано милионерите медици да кажат. Нали са си надделели на масрафа.

Александър Симов, „ Ретро “
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР