Черната русалка
Една вест от артистичните среди тези дни провокира дискусия: филмовата компания " Дисни " предложения чернокожата певица Холи Бейли за изпълнителка на основната роля в екранизацията на " Малката нимфа " по Ханс Кристиан Андерсен. Привържениците на " етническото многообразие " (diversity) в киното приветстваха решението на " Дисни ", а в това време се чуха и гласове по какъв начин това " потъмняване " на Ариел е замяна на Андерсеновата творба.
В реалност това режисьорско скимване от дълго време не е казус. Тенденцията бели исторически и художествени персонажи да се играят от черни артисти става все по-устойчива. Ето няколко образеца, като описът въобще не претендира да е цялостен:
във кино лентата " Кралицата на Шотландия " (2018) се появяват негри аристократи и азиатски придворни дами в случай, че действието се развива в Англия от 16. век; един от тъмнокожите артисти в същия филм (Ейдриън Лестър) играе ролята на Хамлет на лондонска сцена; през март 2015 година лондонският Royal Exchange Theatre сложи пиесата " Ана Каренина " с чернокожа актриса в основната роля; мюзикълът " Хамилтън ", представящ историята на образуването на Съединените американски щати, демонстрира Томас Джеферсън като негър; английската актриса от нигерийски генезис Софи Оконедо играе ролята на кралица Маргарет Анжуйска, брачната половинка на крал Хенри VI, в " The Hollow Crown " (2016); тъмнокожата Нома Думезвени играе ролята на Хърмаяни Грейнджър в " Хари Потър и прокълнатото дете ".
Отдавна мина времето, когато черният Орфей в " Язон и аргонавтите " беше сензация. Дори " Изкуплението Шоушенк " влиза в горния лист (Ред, който във кино лентата се играе от Морган Фрийман, в описа е ирландец), само че тогава това някак си мина неусетно (може би и поради невероятната игра на Фрийман). Сега обаче от ден на ден се натрапва чувството, че културно-историческото завещание на европейската цивилизация (към нея се включва и следколумбова Америка) се трансформира съгласно усета на прогресивистите, жадуващи за колкото се може по-голямо " етническо многообразие " (тоест, колкото се може по-малко бели хора).
Случаят с " Малката нимфа " даже не е толкоз фрапиращ спрямо изброените. Все отново русалката е освен книжовен, само че и утопичен персонаж. И въпреки в приказката да не е категорично конкретизирано с какъв цвят на кожата е, разумно е въображението на създателя да бъде повлияно от действителността, в която живее. А действителността в Дания от 19 век не предлага кой знае какво етническо многообразие...
Поддръжниците на тази наклонност отхвърлят обвиняванията в замяна на предишното по следния метод: филмите/театралните постановки/мюзикълите не се придържат прецизно към историческата меродавност, към която не са се придържали и самите типичен създатели. А представянето на даден облик по избран метод е режисьорско скимване. Видите ли, огромна работа, че даваме погрешна визия за предишното, това е изкуство - в учебниците по история и в документалните филми нещата са такива, каквито са били в миналото.
Добре де, само че за какво тези " режисьорски хрумвания " са все в една и съща посока? Ако на някой режисьор му хрумне да даде функциите на Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела на бели артисти, по какъв начин ли ще реагират същите бранители на свободата в изкуството? Всъщност, всички знаем по какъв начин. Дори след появяването на сериала " Чернобил " се чуха възмутени гласове какъв брой " бяла " наподобява руската реалност от 1986-а година... Така че, надали някой би рискувал.
Разбира се, художественото пресъздаване на исторически обстоятелства и събития позволява известни отклонения, които да трансфорат творбата в по-атрактивна за аудиторията в съпоставяне със сухата история. Едни персони се героизират, други се демонизират, според от гледната точка на режисьора или продуцента. Дребното " накичване на действителността " го имаше и преди, само че в този момент подмяната на предишното е прекомерно очевидна и прекомерно дразнеща.
Наглостта на прогресивистите да заличават " белия " принос към международната история, към науката и изкуствата, е повече от показателна. При това те даже не си вършат труда да лицемерничат.
Един рационален аргумент за предоставяне на " бели " функции на черни артисти би бил безспорният факт, че епохи наред тъмнокожите на практика не участват в историята на европейската цивилизация. Следователно, когато става дума за сюжети от предишното, изборът от черни персонажи е доста по-ограничен.
Само че има и една детайлност: чернокожите са малцинство и в Съединени американски щати, и във Англия, респективно са малцинство и в актьорската колегия. Което значи, че за тях може да има по-малко функции, само че пък за тези функции и конкуренцията е по-малка.
Може да ме сметнете за какъвто желаете - за едностранчив, за расист, за човек, който не схваща от изкуство, само че за мен тази форма на " етническо многообразие " не е добра. Колкото и свободомислещи да са хората от артистичните среди, това не трябва да води до пренаписване на предишното. Защото филмите, пиесите и мюзикълите образуват познания в не по-малка степен от часовете по литература и история.
А на тези, които желаят да има повече " етническо многообразие " и по-малко бели лица на екрана и на сцената, предлагам следното: започнете да настоявате театралната и кино промишленост да се интересува повече от историята и културата на предколониална Африка. Доколкото си припомням, в сериала, отдаден на именития Шака Зулу, съвсем нямаше бели артисти.
В реалност това режисьорско скимване от дълго време не е казус. Тенденцията бели исторически и художествени персонажи да се играят от черни артисти става все по-устойчива. Ето няколко образеца, като описът въобще не претендира да е цялостен:
във кино лентата " Кралицата на Шотландия " (2018) се появяват негри аристократи и азиатски придворни дами в случай, че действието се развива в Англия от 16. век; един от тъмнокожите артисти в същия филм (Ейдриън Лестър) играе ролята на Хамлет на лондонска сцена; през март 2015 година лондонският Royal Exchange Theatre сложи пиесата " Ана Каренина " с чернокожа актриса в основната роля; мюзикълът " Хамилтън ", представящ историята на образуването на Съединените американски щати, демонстрира Томас Джеферсън като негър; английската актриса от нигерийски генезис Софи Оконедо играе ролята на кралица Маргарет Анжуйска, брачната половинка на крал Хенри VI, в " The Hollow Crown " (2016); тъмнокожата Нома Думезвени играе ролята на Хърмаяни Грейнджър в " Хари Потър и прокълнатото дете ".
Отдавна мина времето, когато черният Орфей в " Язон и аргонавтите " беше сензация. Дори " Изкуплението Шоушенк " влиза в горния лист (Ред, който във кино лентата се играе от Морган Фрийман, в описа е ирландец), само че тогава това някак си мина неусетно (може би и поради невероятната игра на Фрийман). Сега обаче от ден на ден се натрапва чувството, че културно-историческото завещание на европейската цивилизация (към нея се включва и следколумбова Америка) се трансформира съгласно усета на прогресивистите, жадуващи за колкото се може по-голямо " етническо многообразие " (тоест, колкото се може по-малко бели хора).
Случаят с " Малката нимфа " даже не е толкоз фрапиращ спрямо изброените. Все отново русалката е освен книжовен, само че и утопичен персонаж. И въпреки в приказката да не е категорично конкретизирано с какъв цвят на кожата е, разумно е въображението на създателя да бъде повлияно от действителността, в която живее. А действителността в Дания от 19 век не предлага кой знае какво етническо многообразие...
Поддръжниците на тази наклонност отхвърлят обвиняванията в замяна на предишното по следния метод: филмите/театралните постановки/мюзикълите не се придържат прецизно към историческата меродавност, към която не са се придържали и самите типичен създатели. А представянето на даден облик по избран метод е режисьорско скимване. Видите ли, огромна работа, че даваме погрешна визия за предишното, това е изкуство - в учебниците по история и в документалните филми нещата са такива, каквито са били в миналото.
Добре де, само че за какво тези " режисьорски хрумвания " са все в една и съща посока? Ако на някой режисьор му хрумне да даде функциите на Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела на бели артисти, по какъв начин ли ще реагират същите бранители на свободата в изкуството? Всъщност, всички знаем по какъв начин. Дори след появяването на сериала " Чернобил " се чуха възмутени гласове какъв брой " бяла " наподобява руската реалност от 1986-а година... Така че, надали някой би рискувал.
Разбира се, художественото пресъздаване на исторически обстоятелства и събития позволява известни отклонения, които да трансфорат творбата в по-атрактивна за аудиторията в съпоставяне със сухата история. Едни персони се героизират, други се демонизират, според от гледната точка на режисьора или продуцента. Дребното " накичване на действителността " го имаше и преди, само че в този момент подмяната на предишното е прекомерно очевидна и прекомерно дразнеща.
Наглостта на прогресивистите да заличават " белия " принос към международната история, към науката и изкуствата, е повече от показателна. При това те даже не си вършат труда да лицемерничат.
Един рационален аргумент за предоставяне на " бели " функции на черни артисти би бил безспорният факт, че епохи наред тъмнокожите на практика не участват в историята на европейската цивилизация. Следователно, когато става дума за сюжети от предишното, изборът от черни персонажи е доста по-ограничен.
Само че има и една детайлност: чернокожите са малцинство и в Съединени американски щати, и във Англия, респективно са малцинство и в актьорската колегия. Което значи, че за тях може да има по-малко функции, само че пък за тези функции и конкуренцията е по-малка.
Може да ме сметнете за какъвто желаете - за едностранчив, за расист, за човек, който не схваща от изкуство, само че за мен тази форма на " етническо многообразие " не е добра. Колкото и свободомислещи да са хората от артистичните среди, това не трябва да води до пренаписване на предишното. Защото филмите, пиесите и мюзикълите образуват познания в не по-малка степен от часовете по литература и история.
А на тези, които желаят да има повече " етническо многообразие " и по-малко бели лица на екрана и на сцената, предлагам следното: започнете да настоявате театралната и кино промишленост да се интересува повече от историята и културата на предколониална Африка. Доколкото си припомням, в сериала, отдаден на именития Шака Зулу, съвсем нямаше бели артисти.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ