Ето защо НАСА не използва моливи в космоса
Една доста известна история от галактическата конкуренция в средата на 20-ти век е обвързвана с създаването на галактическата писалка.
Когато през 60-те години на предишния век хората за първи път напущат повърхността на Земята и се насочат към безтегловната среда на космоса, те бързо откриват, че химикалките, предопределени за земната гравитация, не са толкоз ефикасни в космоса. Опитвали ли сте се в миналото да пишете с евтина писалка върху отвесна повърхнина? Не се получава доста добре, нали?
Според легендата, която се споделя като анекдот, НАСА е похарчила милиони долари за създаване на писалка, която да работи в средата на микрогравитация. Руските космонавти, въпреки това, сякаш решили казуса, като употребявали елементарни графитни моливи – на ниска цена и практично решение.
Това е занимателен виц, който се върти от десетилетия и обикаля електронните пощенски кутии на хората още преди появяването на обществените мрежи. Само че има един огромен проблем. Историята в по-голямата си част е погрешна.
Първоначално и астронавтите, и космонавтите са употребявали моливи в космоса. НАСА в действителност похарчи известно количество пари за изследване на опцията за основаване на писалка, предопределена за потребление в космоса, само че още първоначално се отхвърли от плана, когато стана ясно, че по този метод разноските единствено ще се усилят.
Космическият химикал Fisher е създаден независимо от частната компания Fisher Pens за лична сметка – със лични парични средства. След като в края на 60-те години на предишния век химикалката Fisher Space Pen бе показана на пазара, астронавтите и космонавтите незабавно започнаха да я употребяват за писане в изискванията на микрогравитация.
Но за какво въобще се подвигна толкоз огромен звук?
Оказва се, че има някои неща, които не желаете да се носят в космоса. Моливните останки са едно от тях. Острието може да се счупи, което съставлява опасност; само че не желаете и запалими дървени стърготини да се носят свободно в галактическия транспортен съд, нито микроскопични частици електропроводим графит, които се отделят от молива по време на писането.
Всякакви дребни частици, които могат да попаднат в деликатните уреди, съставляват заплаха в космоса, а частиците, които се отделят от моливите, провокират съществено безпокойствие. Пожарът е сериозен проблем за сигурността на галактическите кораби, към който НАСА не може да си разреши да подходи безгрижно, откакто през 1967 година при пожар починаха и тримата участници в задачата „ Аполо 1 “.
Тогавашните писалки също бяха рискови. Първата сполучлива писалка с комерсиална цел е показана през 1945 година, а съгласно създателя на Fisher Pen Company Пол К. Фишър химикалките „ течали на всички места “. Капчиците мастило също не са нещо, което бихте желали да плува в галактическата капсула.
Астронавтите на Аполо в действителност са употребявали флумастери, създадени от Duro Pen Company; в действителност един подобен флумастер е избавил задачата на Аполо 11, откакто се е счупил сериозен комутатор. Бъз Олдрин забил корпуса на флумастера си в дупката, която останала, което разрешило на модула да отлети от Луната. (Фишър Спейс Пенс твърди, че това е била писалка Фишър Спейс Пенс, само че Олдрин прецизира, че е бил флумастер).
Но те употребяват и писалки, откакто Пол К. Фишър, дружно с Фридрих Шехтер и Ървин Рат, усъвършенстват галактическата писалка и подават първия патент през 1965 година
Фишър споделя, че формулата за премахване на течащото мастило му хрумнала насън:
„ Баща ми бе умрял преди към две години и в този сън той пристигна при мен и ми сподели: „ Пол, в случай че добавиш малко количество колофон към мастилото, това ще спре приключването “.
Разказах за това на един прочут химик, а той се разсмя! Каза, че това няма да се получи. Опита всички типове и количества колофон.
„ Три месеца по-късно той се върна при мен и сподели, че съм бил прав! Каза, че се опитвал да откри метод да направи колофон, само че след това схванал, че имам поради смола! “.
По принцип колофонът също е смола, а той употребявал двупроцентна смола и тя проработила доста добре. Дори при 140 кг въздушно налягане тя не протича “.
Тези писалки употребяват патрони с мастило под налягане и могат да работят при най-различни условия, при които елементарната писалка би имала съществени усложнения: при доста разнообразни температури, обърнати наобратно, върху мазни повърхностии тъй наречените
Фишър предлага на НАСА да продаде тези писалки и след подробно тестване НАСА взема решение да ги закупи за бъдещите задачи „ Аполо “. Космическата химикалка Fisher дебютира на Аполо 7 през 1968 година
Химикалките Fisher Space Pen се употребяват и през днешния ден, само че в този момент астронавтите и космонавтите на борда на Международната галактическа станция имат доста повече благоприятни условия. Те са снабдени с писалки Sharpie с разнообразни цветове, както и – да – моливи. Само че механични, а не дървени.
Както изяснява астронавтът на НАСА Клейтън Андерсън:
„ Механичните моливи нормално се употребяват от екипажа за регистриране на цифровите стойности, нужни за осъществяване на процедурите на борда (време на изгаряне, настройка на моторите и т.н.). Възможността да изтриете нещо в процедурите си е отлична опция, изключително в случай че обстановките се трансформират, а те постоянно се трансформират “.
Водачите към момента могат да се счупят, само че напредъкът в технологиите значи, че филтриращата система на борда на МКС много ефикасно отстранява евентуално рисковите парчета.
Наистина живеем в едно изумително бъдеще.
