Една малко по-продължителна суша е достатъчна да постави област Кърджали

...
Една малко по-продължителна суша е достатъчна да постави област Кърджали
Коментари Харесай

Кърджали е най-застрашен от воден стрес, София и Пловдив - също са с висок риск

Една малко по-продължителна суша е задоволителна да сложи област Кърджали в положение на " воден стрес ". Това е регионът, в който има най-голяма разлика сред употребяваната вода и наличните възобновими източници. Потреблението в семействата, предприятията, за напояване и развъждане на животни, както и за други цели е тук толкоз несъответно на водните запаси и ресурси на повърхността и на подпочвените води, че популацията и бизнесът са с най-застрашени в България.

Това сочи международен Атлас на водния риск, показан от американската организация Световния ресурсен институт (World Resources Institute или WRI). В него по канара от 0 до 5 (от най-малка до най-голяма опасност) единици Кърджали е с 4.78, като в аграрния бранш индикаторът е 4.74, в промилеността е 4.78, а при потреблението за семействата е 4.94 - съвсем на горния лимит на категорията " извънредно висок риск ".

България заема 60-о място в класацията и по общ индикатор наподобява тъкмо по средата на скалата - 2.53 пункта с доста дребни отклонения към него за трите категории: земеделие (2.49), семейства (2.56) и индустрия (2.54).

 Това е категоризирането на областите по заплаха от засушаване (по-тъмният звят е по-висок риск), нанасящо вреди на популацията и активите.
Това е категоризирането на областите по заплаха от засушаване (по-тъмният звят е по-висок риск), нанасящо вреди на популацията и активите.

Но с изключение на област Кърджали с нейните към 150 000 поданици има още 10 области в категорията с най-голям " воден риск ", в това число София град, София област и Пловдив. Столицата с над 1.3 млн. души население е трета (след Стара Загора) с 4.52 пункта при оптимален показател на риска 5 единици. Това значи, че съгласно моделите на основателите на атласа София използва водните си запаси по метод, който заплашва града с " воден фалит ".

Данните за целия свят обгръщат 189 страни и съдържа още две категории - за застрашеност от суша и от наводнения в крайречните зони. Атласът е направен в съдействие с университети и проучвателен институти от Холандия и Швейцария. Използвани са данни от 60-те години на ХХ век до 2014 година

 Област Ямбол е сложена от създателите в най-рисковата категория за наводнения в крайречните зони. Области Враца, Кърджали и Смолян са в идната по заплаха група.
Област Ямбол е сложена от създателите в най-рисковата категория за наводнения в крайречните зони. Области Враца, Кърджали и Смолян са в идната по заплаха група.

Тревожният извод е, че единствено няколко засушавания са задоволителни за една четвърт от човечеството да изпадне в рисков дефицит на вода. От " извънредно мощен воден стрес " са застрашени 17 страни, тъй като сега всяка година използват към 80% от водните си запаси и това е обстановка, влошена от зачестилите суши, свързани с смяната в климата, настояват още от Световния ресурсен институт.

От тази група е Индия, която е 13-а, само че тъй като там живеят повече от 1.3 милиарда души в страната има три пъти повече застрашени хора, в сравнение с в останалите 16 страни, където земеделието, индустрията и общините са мощно подвластни от избягването на " воден фалит ".

Данните от Атласа на водния риск демонстрира, че огромната част от безводните страни са в Близкия изток и Северна Африка. В най-силен воден стрес е Катар, следван от Израел и Ливан.
" В момента сме изправени пред световна водна рецесия ", споделя Бетси Ото, шеф на програмата за водите към Световния ресурсен институт. През последните седмици Ченай, шестият по величина град на Индия, заяви, че язовирите наколо се изпразват и скоро може да остане без питейна вода. Миналата година в Кейптаун бяха почнали назад преброяване до " деня, в който чешмите ще пресъхнат ", Рим бе заставен да въдеде воден режим, а сходна рецесия имаше през 2015 година в Сао Паулу в Бразилия, напомнят от WRI.

Много са факторите, застрашаващи водните запаси - от климатичните промени през неприятното ръководство и разхищение до замърсяването им, споделят от основаната във Вашингтон организация. В Близкия изток и Северна Африка, където са 12 от най-застрашените 17 страни, към 82% от отпадните води не се пречистват за наново потребление. Богатите страни от Персийския залив (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) обработват до безвредно ниво към 84% от събраните отпадни води, само че едвам 44% действително се употребяват наново. Оман е един отдобрите образци, тъй като третира 100% от събраните употребявани води и връща в употлеба 78% от тях. За региона водният риск за стопанските системи е забележителен - по калкулации на Световната банка до 2050 година загубите от обвързван с климатични промени дефицит на вода може да коства на страните сред 6 и 14% от Брутният вътрешен продукт.

 Кърджали е най-застрашен от воден стрес, София и Пловдив - също са с висок риск

Допълнителна паника основава и това, че е огромна зависимостта от намаляващите подпочвени води, които са надълбоко под повърхността и сложни за премерване, добавя пред публицисти Пол Рийг, който управлява съставянето на Атласа на водния риск. " Понеже не разбираме задоволително този ресурис и не го виждаме, ръководството му е доста неприятно. " Почти една трета от международните сладководни ресурси са подземен, сочат данни на геоложката работа на Съединени американски щати, представени от " Ройтерс ".

Проследените трендове демонстрират, че за последните 50 години изпомпването на водни запаси се нараснало повече от два пъти. Заради нарасналото търсене, което не демонстрира признаци да намалее, водни рецесии, които преди са изглеждали немислими, през днешния ден стартират да се трансформират в действителност, споделят създателите.

 Кърджали е най-застрашен от воден стрес, София и Пловдив - също са с висок риск

Освен упоменатите 17 страни в най-рискова категория, в идната с високо равнище на стрес са други 44 страни. Това значи, че една трета от оценените страни поддържат рисково дребна разлика сред потреблението и водните им запаси. Растящо население, скупчването му в градовете и метод на живот с ползване на повече и повече вода основават напрежение, за което бързо би трябвало да се търсят решения.

Решенията са десетки, само че от WRI дават 3 съществени насоки:

1. Увеличаване на успеваемостта в земеделието и отглеждането на животни. Това е бранш, който ще се нуждае от всяка капка вода и фермерите занапред могат да се начосат към семена, изискващи по-малко влага. Напоителните системи могат да станат по-прецизни, а не да се заливат цели ниви и полета. Финансистите могат да предложат средства за вложение във " водна продуктивност ". Своята роля имат и потребителите - в случай че понижат пилеенето на храни, за производството на които отиват 25% от водите в аграрния бранш.

2. Инвестиране в зелена инфраструктура. Става дума за понижаване на водния стрес, който може да варира фрапантно през годишните сезони. За това е нужно възстановяване на канализацията и пречиствателни станции, само че и отбрана на така наречен влажни зони и устойчиви водосборни региони.

3. Третиране, повторна приложимост, преработване. Трябва да спрем да възприемаме отпадните води като отпадък, споделят от института. Защото при преправка тя се трансформира в нов водоизточник. Има способи да се понижат разноските в този развой и образци за това се срещат от Съединени американски щати до Китай.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР