Една малка църква в Българово край Бургас пази спомен за

Една дребна черква в Българово край Бургас пази спомен за 400-те грубо изклани дами, мъже и деца малко преди да пристигна Освобождението.

Преданията приказват, че църквата в Българово е с над 300 годишна история. В писмените монументи информация за нея се появява преди 170 години, в документите на Сливенската митрополия. Преди да се спомене за нея публично, се знае, че гръцкото население в Урум Еникьой, днешно Българово, е употребило храма.

Нещастието в Българово се случва при започване на февруари 1878 година Татарите и черкезите в региона се опитвали да се спасят от съветските войски, които настъпвали към бургаското пристанище. Оттам възнамерявали да стигнат до Цариград. Според историческите обстоятелства, след епичните боеве на Шипка през декември 1877г., турските войски, в устрема си да се спасят, се отдръпват към морето. По пътя си те унищожават множеството от селищата, през които минават, а мирното християнското население бива свиреп избивано. Особено грубо бягащите орди се отнесли към популацията в бургаския район, а точно в  Карнобат, Айтос и Българово. Това научаваме от чиновниците в Регионалния исторически музей.

Отстъпвайки, ордите палели, рушели по пътя селищата, били безмилостно жестоки към популацията.

На 27 януари черкези и башибозуци нахлуват в Карнобат и се заемат с това, което най-добре можели – да грабят, да насилват и да убиват. Част от българите, които се били укрепили в къщата на братя Нейчеви, се стараели по всякакъв начин да окажат отпор на нашествениците, само че били едва въоръжени, малцина, а това предрешило изхода от това начинание. Предварително били обречени на неуспех и крах.

Карнобат бил освободен на 5 февруари. Заслугата за това била на  частите на 18–ти драгунски полк. Руски офицер написа за видяното при влизането в града: „ В Карнобат има до хиляда домове, от които в центъра на града изгорели 100 “. Последиците в Карнобатския район били ужасяващи. Жертвите били 289 индивида, разрушени или изгорени са 756 къщи, 50 сгради и черкви. Засегнати от турските насилия е българското население и от селата Подвис, Лозарево, Климаш, Костен, Сигмен, Грозден, Скала. Освен църквата в Карнобат,  били изгорени и храмовете в селата Костен и Лозарево. При обиколката  на село Санджиклар (до с. Грозден) драгуни разкрили свиреп избити от черкезите обезоръжени българи – „ Петнадесет натрупа се търкаляха из село и 8 натрупа в разнообразни дворове “, отново там откриват обгорени трупове, на един от които черкезите са палили огън на гърдите. Карнобат бил освободен без да се вършат кръвопролития или да се оказва някаква  съпротива, само че в близките села се настаняват огромни отряди от башибозуци, които се  съпротивлявали свирепо на настъпването на съветските войски.

Башибозушките отряди не пропуснали да насочат офанзивите си и против известното със своите заможни поданици село Урум Еникьой (сега  Българово). В селото спокойно живеели и се разбирали българи и гърци. Те дружно обработвали плодородната земя край селото и продавали земеделския си рандеман на пазарите в цялата Османска империя.

Уплашени до гибел от слуховете за осъществяваните издевателства над християнското население  в прилежащите села, почти 400 души се крият в църквата „ Св. Атанасий ”. Там се разиграва неравната битка с насилниците. Цели две денонощия българовци са обсадени в храма, а на третия ден гърците не издържали и се съгласили да платят огромен откуп, с цел да освободят всички от храма. Това, обаче, било капан. Когато вратите се отворили и хората почнали да излизат, подлите черкези почнали да колят наред. Избити са всички без капка жалост.

Според разказите на старите поданици на града, хората се крили две денонощия в църквата. През дребните прозорчета най-после гърците дали огромния откуп, жълтици в торбички, с цел да съумеят да освободят всички. Всъщност, храмът се затварял от вътрешната страна по този начин, че да не може да бъде високомерен извън. Автентичното затваряне се пази и до през днешния ден.

Точно това е повода, никой от черкезите, които дебнели извън, да не може да влезе в храма. Вероятно подмамени от обещанието, че всички ще си тръгнат живи и здрави от храма, когато бъде заплатен откупа, хората отворили вратите, а поробителите тъкмо това чакали.

Между труповете като по знамение остава живо единствено едно момче, което по-късно споделя за разигралата се покруса. Зловещите детайлности за кървавия акт се предавали от уста на уста сред поколенията в Българово. Тази зла орис, сполетяла предците им, останала в историята под наименованието „ второто Баташко кръвопролитие ”.

На 4 февруари „ летящият отряд ” на полковник Александър Лермонтов настава и градчето, наоколо до Бургас, е освободено. Войниците на полковник Лермонтов се натъкнали на ужасяващата картина в храма на Българово. Те извадили оттова телата на към 400 мъже, дами и деца. Войниците били потресени от зверствата на черкезите. Било подредено да бъде отслужена заупокойна молитва от военни свещеници. Погребали починалите в общ гроб.

След месец  краят на войната се поставя с подписването на Санстефанският кротичък контракт. Той носи освобождението на българската страна, само че хората от Българово не съумяват да го дочакат.

Освобождението на Айтос настава на 6 февруари. Летящият отряд на полковник Лермонтов  е посрещнат доста тържествено. След като влиза в града, Лермонтов влиза в остарялото учебно заведение, преди Логопедично. Там за известно време се обитава щабът му. От Айтос руснаците потеглят към Бургас.

Костницата в Църквата в Българово. Снимка: flagman.bg

Злополучната черква „ Св. Атанасий ” е издигната в средата на 1854 година от гръцкото население на селото. Тя е била украсена с неповторими дърворезби и икони от тревненски майстори. Голяма част от тях през днешния ден се обитават в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски ” в София.

През 1997 година при започване на строителни работи към храма,  строителите се натъкнали на злокобна находка. Навсякъде в двора на църквата имало кости. Това били тленните остатъци на избитите християни преди Освобождението. За да се уважи паметта на почтените жертви, по-късно е издигната костница в двора на храма, в която били съхранени костите на трагично починалите българи.

Бившият кмет на Българово споделя, че там е имало пасбище за животните. Навсякъде било порутено. Единственото, което било съхранено, бил един покрив и част от иконите, които били  възстановени и прибрани в един сандък в кметството.

Когато строителните машини почнали да разкопават мястото, с цел да  се прокара канал, край чешмичката и край дървото почнали да се появяват кости, черепи. Кметът споделя, че са ги събирали кост по кост. Няколко пъти се наложило да върви до Историческия музей, с цел да моли да дойдат експерти, които да опишат всичко, което излизало от земята. За страдание, от музея му споделили, че нещо, което се е случило по-рано от 500 години от времето обратно, просто не съставлява исторически интерес. Колкото и необичайно да звучи, това бил отговора на музея.

По време на социализма църквата „ Св. Атанасий ” запустява и даже е осквернена. Местни поданици режат дърворезби от иконостаса, с цел да си вършат рамки за огледала. Не остават обратно и иманярите, които копаят пред олтара, с цел да търсят несъществуващото богатство на починалите в църквата от башибозушките зверства.

Днешното население на дребното градче, дружно с локалния отец, се заемат с сложната задача дружно с реконструкцията на църквата, да се  построи и дребна костница, в която да се слагат костите на мъчениците от Българово.

Отец Захари споделя с тъга информация за откритото. Той споделя, че има кости, които са непосредствено срязани, а това значи, че тези хора са били безусловно съсичани. Нещо, което е доста любопитно, е череп, върху който е оказано принуждение с железно острие. В други два черепа са открити железни пирони. Не е ясно какво се е случвало, за какво тези пирони са забивани в главите им.

Днес църквата към този момент е възобновена и дружно с костницата са изключително привлекателни за посетители на градчето освен по празниците, само че и през цялата година. В момента е квалифициран план за основаването на църковно- учебен комплекс в региона на храма.

Автор: Десислава Михалева