Край на монопола върху износа на природен газ на Газпром? Потенциални последствия
Една къса вест от лентата със събития, която идва от Русия, възбуди вниманието на газовите специалисти – тя значи доста както за съветската енергийна политика, по този начин и за енергийния пазар на Европа. Новината гласеше, че Междуведомствената комисия по национална сигурност в областта на стопанската система и обществените въпроси на Съвета за сигурност на Руската Федерация е решила да предложи на съветското държавно управление да предприеме незабавни стъпки за разрешаване на позволява на други съветски компании до експорт на природен газ за Европейския съюз. Това написа Илиян Василев за Bulgaria Analytica.
Комисията има консултативни функционалности и рапортува на Секретаря на Съвета за сигурност – Николай Патрушев. До този миг сме били очевидци на безброен брой пъти, в които разнообразни компании, по разнообразни канали, са се опитвали да убедят държавното управление в нуждата от освобождение на износа на съветски газ.
Последната дума постоянно е имал президентът Путин,
който до момента избираше страната на Газпром. Въпросът е вдигнат на равнище „ национална сигурност “ и с него се занимава Съвета за сигурност и неговата комисия – които вземат решение, че към този момент е настъпило времето за смяна. Новите американски наказания не оставиха доста пространство за маневриране на Кремъл при обезпечаването на приходите във федералния бюджет от продажбите на петрол и газ – Газпром стана прекомерно уязвим.
От една страна, европейският пазар на природен газ се движи от дълготрайни към краткосрочни спот контракти, множеството от които са привързани към ценови формули „ газ към газ “. Това лимитира опциите на съветската страна да подкрепя националния любимец – Газпром – при обезпечаване на дълготрайни нефтено- индексирани контракти. От друга, Газпром е прекомерно огромна цел, изключително като инструмент на съветската външна политика и притегля контра-действия както от Европейска комисия, по този начин и от Съединени американски щати, в това число при налагането на глобите, от които се възползват съперниците му. Неоспорваният му монополен статут в продължение на години даваше на Кремъл опция да рекетира политически кръгове в Европейски Съюз и да ги принуждава да се преценяват с геополитическите му ползи, изключително при неналичието на достоверни други възможности. Ситуация се промени – съществено.
Русия през днешния ден не може да си разреши да заплашва с спиране на доставки на газ която и да е страна от Европейски Съюз без освен това да си нанесе непоправими вреди върху дълготрайните ползи и пазарните дялове на Газпром.
Доставките от световния пазар на полутечен природен газ от различни източници
от Черно и Каспийско море, от Близкия изток, от Източното Черноморие, Африка плюс обявеното 30% нарастване на запасите на Статойл в Северно Море, на процедура анулират опцията на Кремъл да употребява съветския природен газ като оръжие от последна инстанция. Ето за какво, Москва най-сетне реши да се приспособява към изменящия се европейски газов пазар от доминация на продавача към преимущество на ползите на купувача. Днес търсенето диктува изискванията.
Най-новите американски наказания внезапно утежняват екзистенциалната заплаха за съветската нефтена и газова промишленост, за приноса и за съветския бюджет. Те непосредствено засягат и два от основните геополитически плана в портфейла на Кремъл – Северен поток и Турски поток, добавяйки нови детайли на неустановеност в задоволително гъсто наситената обстановка във взаимоотношението сред Европейската комисия и Газпром. Окончателното решение по следствието за корист с доминантно състояние против Газпром към момента следва, а изходът наподобява все по-малко и малко зависи от ходовете на Москва.
Европейската комисия съумя да вдигне залозите,
като изиска мандат за водене на договаряния с Газпром, по отношение на сходството на Северен поток с европейските наставления, от всички 28 страни. Като не съумя да получи консенсусна поддръжка, и стана ясно, че Германия и Австрия няма да дават този мандат, енергийните бюрократи в Брюксел излязоха с съобразителната концепция да предложат да се счита за сходство, в случай че Газпром допусне други съветски газови компании в Северен поток. Това към момента не беше окончателния удар върху експортния монопол на Газпром, само че бе директна интервенция от страна на Европейска комисия в разногласието сред Газпром и неговите съперници в Русия, в допълнение усилена като резултат и време от новите американски наказания. Изглежда това е трансформирало салдото в съотношението на силите, като се избра сигурността на приходите в бюджета и жертва износния монопол.
Независимите производители в Русия са мощ, с която мнозина се преценяват.
Те добиват над 210 милиарда кубически метра природен газ годишно, една забележителна част от който може да откри път до европейския консуматори. Разликата сред вътрешните цени на природен газ в Русия и европейските до този миг прехвърляше в сметките на Газпром спомагателни десетки милиарди долари.
Съответно лишаваше от доходи другите добиващи газ в Русия компании – две от които са чисто газови компании – Нордгаз /там Газпром държи контролния пакет/ и Новатек, три отвесно интегрирани компании със значителен рандеман на природен газ – Лукойл, Роснефт и Сургугнефтегаз. През предходната 2016 година Газпром е закупил от други добиващи природен газ компании над 60 милиарда кубически метра на цени, които са два до три пъти по ниски от продажните в Европейски Съюз. Ниските цени на суровия петрол прави все по-трудно за самостоятелните компании да възстановят вложенията си, нужни за поддържане на активността им в сегмента на изследване и рандеман, както и да изпълнят упованията към тях за облаги от акционерите и за доходи в държавната хазна. Битката за унищожаване на монопола на Газпром доближи значима насочна точка през 2014 година, когато Новатек получи лиценз за експорт на добития от нея газ през терминали за ВПГ, само че единствено към Азия. Европейският пазар, тогава остана отвън обсега.
Влиятелният началник на Роснефт Сечин, оглави опозицията на монопола на Газпром.
От своя страна Владимир Путин постоянно се колебаел да се лиши от персоналния си надзор върху финансовите потоци на Газпром и навигацията на компанията през мътните води на съветската външна политика. Достатъчно е да си напомним ориста на опалния олигарх Михаил Ходорковски – какъв брой сензитивен е съветският президент към всеки, който дръзне да се ангажира с търговски каузи, от които Русия да може да извлече геополитически дял. Прекалено рано е да се каже каква ще бъде ориста на тази рекомендация на комисията към Съвета за сигурност на РФ. Фактът, че тя преглежда въпроса през призмата на националната сигурност не би трябвало да изненадва никой. Последствията от лицензирането на други газови компании в Русия за експорт в Европейски Съюз са незабавни и обилни, доста преди доставяния от тях газ въобще да доближи до европейските консуматори. На този стадий е към момента прекомерно рано да приемем, че другият съветски газ отвън този на Газпром ще бъде лишен от въздействието на Кремъл или други зависимости. Путин мъчно ще допусне съветските компании да се конкурират между тях в основните за Газпром пазари в Европейски Съюз. При все това обаче, самостоятелните могат да добавят и да компенсират загуби на пазарни дялове в късите спот или други дълготрайни пазари – там където Газпром не е в положение да резервира пазарните дялове, в това число в Източна и Югоизточна Европа.
Има още две аргументи, заради които Кремъл може да реши този път
за отстрани монопола на Газпром: Търсенето на природен газ в Европа е релативно по-предсказуемо и стабилно, даже с наклонност за непретенциозен растеж, до момента в който това на суровия петрол ще понижава. Забраната за покупка на типичен коли в редица страни от Европейски Съюз и придвижването към нисковъглеродни горива като природния газ, като наклонност, неизбежно ще свие пазарните дялове на нефтените и изключително на въглищните компании в крайното енергийно ползване. В този смисъл, приходите от продажби на природен газ са по-сигурни от приходите от продажба на петрол. Придвижването на газовите пазари от нефтена индексация към репериран към газ спотов пазар е сигурен симптом, че те стават самодостатъчни, световни и самостоятелни от нефтените пазари.
Като разреши на други съветски газови производители да изнасят директно към Европейски Съюз, Кремъл може да потърси и политически резултат, като даде на Европейска комисия причини да се опълчи на „ арогантните “ американски наказания, демонстрирайки на този декор кооперативност и предпочитание за насрещни стъпки, за се съобрази с директивите на Европейски Съюз. Кремъл наподобява изпитва нужда да включи повече фигури в газовата шахматна партия с Европейски Съюз, с цел да не залага единствено на един кон. Край на монопола на Газпром евентуално ще усили възможностите за напълване на Северен и Турски поток единствено с съветски природен газ, щом експортьорите са разнообразни. Така най-малко би трябвало да бъде на доктрина. Но американските наказания не вършат разлика при санкционирането на съветските газови и нефтени компании. Ето за какво – този ход на Съвета за сигурност на Руската федерация може да се окаже прекомерно просрочен, въпреки и в вярна посока.
Комисията има консултативни функционалности и рапортува на Секретаря на Съвета за сигурност – Николай Патрушев. До този миг сме били очевидци на безброен брой пъти, в които разнообразни компании, по разнообразни канали, са се опитвали да убедят държавното управление в нуждата от освобождение на износа на съветски газ.
Последната дума постоянно е имал президентът Путин,
който до момента избираше страната на Газпром. Въпросът е вдигнат на равнище „ национална сигурност “ и с него се занимава Съвета за сигурност и неговата комисия – които вземат решение, че към този момент е настъпило времето за смяна. Новите американски наказания не оставиха доста пространство за маневриране на Кремъл при обезпечаването на приходите във федералния бюджет от продажбите на петрол и газ – Газпром стана прекомерно уязвим.
От една страна, европейският пазар на природен газ се движи от дълготрайни към краткосрочни спот контракти, множеството от които са привързани към ценови формули „ газ към газ “. Това лимитира опциите на съветската страна да подкрепя националния любимец – Газпром – при обезпечаване на дълготрайни нефтено- индексирани контракти. От друга, Газпром е прекомерно огромна цел, изключително като инструмент на съветската външна политика и притегля контра-действия както от Европейска комисия, по този начин и от Съединени американски щати, в това число при налагането на глобите, от които се възползват съперниците му. Неоспорваният му монополен статут в продължение на години даваше на Кремъл опция да рекетира политически кръгове в Европейски Съюз и да ги принуждава да се преценяват с геополитическите му ползи, изключително при неналичието на достоверни други възможности. Ситуация се промени – съществено.
Русия през днешния ден не може да си разреши да заплашва с спиране на доставки на газ която и да е страна от Европейски Съюз без освен това да си нанесе непоправими вреди върху дълготрайните ползи и пазарните дялове на Газпром.
Доставките от световния пазар на полутечен природен газ от различни източници
от Черно и Каспийско море, от Близкия изток, от Източното Черноморие, Африка плюс обявеното 30% нарастване на запасите на Статойл в Северно Море, на процедура анулират опцията на Кремъл да употребява съветския природен газ като оръжие от последна инстанция. Ето за какво, Москва най-сетне реши да се приспособява към изменящия се европейски газов пазар от доминация на продавача към преимущество на ползите на купувача. Днес търсенето диктува изискванията.
Най-новите американски наказания внезапно утежняват екзистенциалната заплаха за съветската нефтена и газова промишленост, за приноса и за съветския бюджет. Те непосредствено засягат и два от основните геополитически плана в портфейла на Кремъл – Северен поток и Турски поток, добавяйки нови детайли на неустановеност в задоволително гъсто наситената обстановка във взаимоотношението сред Европейската комисия и Газпром. Окончателното решение по следствието за корист с доминантно състояние против Газпром към момента следва, а изходът наподобява все по-малко и малко зависи от ходовете на Москва.
Европейската комисия съумя да вдигне залозите,
като изиска мандат за водене на договаряния с Газпром, по отношение на сходството на Северен поток с европейските наставления, от всички 28 страни. Като не съумя да получи консенсусна поддръжка, и стана ясно, че Германия и Австрия няма да дават този мандат, енергийните бюрократи в Брюксел излязоха с съобразителната концепция да предложат да се счита за сходство, в случай че Газпром допусне други съветски газови компании в Северен поток. Това към момента не беше окончателния удар върху експортния монопол на Газпром, само че бе директна интервенция от страна на Европейска комисия в разногласието сред Газпром и неговите съперници в Русия, в допълнение усилена като резултат и време от новите американски наказания. Изглежда това е трансформирало салдото в съотношението на силите, като се избра сигурността на приходите в бюджета и жертва износния монопол.
Независимите производители в Русия са мощ, с която мнозина се преценяват.
Те добиват над 210 милиарда кубически метра природен газ годишно, една забележителна част от който може да откри път до европейския консуматори. Разликата сред вътрешните цени на природен газ в Русия и европейските до този миг прехвърляше в сметките на Газпром спомагателни десетки милиарди долари.
Съответно лишаваше от доходи другите добиващи газ в Русия компании – две от които са чисто газови компании – Нордгаз /там Газпром държи контролния пакет/ и Новатек, три отвесно интегрирани компании със значителен рандеман на природен газ – Лукойл, Роснефт и Сургугнефтегаз. През предходната 2016 година Газпром е закупил от други добиващи природен газ компании над 60 милиарда кубически метра на цени, които са два до три пъти по ниски от продажните в Европейски Съюз. Ниските цени на суровия петрол прави все по-трудно за самостоятелните компании да възстановят вложенията си, нужни за поддържане на активността им в сегмента на изследване и рандеман, както и да изпълнят упованията към тях за облаги от акционерите и за доходи в държавната хазна. Битката за унищожаване на монопола на Газпром доближи значима насочна точка през 2014 година, когато Новатек получи лиценз за експорт на добития от нея газ през терминали за ВПГ, само че единствено към Азия. Европейският пазар, тогава остана отвън обсега.
Влиятелният началник на Роснефт Сечин, оглави опозицията на монопола на Газпром.
От своя страна Владимир Путин постоянно се колебаел да се лиши от персоналния си надзор върху финансовите потоци на Газпром и навигацията на компанията през мътните води на съветската външна политика. Достатъчно е да си напомним ориста на опалния олигарх Михаил Ходорковски – какъв брой сензитивен е съветският президент към всеки, който дръзне да се ангажира с търговски каузи, от които Русия да може да извлече геополитически дял. Прекалено рано е да се каже каква ще бъде ориста на тази рекомендация на комисията към Съвета за сигурност на РФ. Фактът, че тя преглежда въпроса през призмата на националната сигурност не би трябвало да изненадва никой. Последствията от лицензирането на други газови компании в Русия за експорт в Европейски Съюз са незабавни и обилни, доста преди доставяния от тях газ въобще да доближи до европейските консуматори. На този стадий е към момента прекомерно рано да приемем, че другият съветски газ отвън този на Газпром ще бъде лишен от въздействието на Кремъл или други зависимости. Путин мъчно ще допусне съветските компании да се конкурират между тях в основните за Газпром пазари в Европейски Съюз. При все това обаче, самостоятелните могат да добавят и да компенсират загуби на пазарни дялове в късите спот или други дълготрайни пазари – там където Газпром не е в положение да резервира пазарните дялове, в това число в Източна и Югоизточна Европа.
Има още две аргументи, заради които Кремъл може да реши този път
за отстрани монопола на Газпром: Търсенето на природен газ в Европа е релативно по-предсказуемо и стабилно, даже с наклонност за непретенциозен растеж, до момента в който това на суровия петрол ще понижава. Забраната за покупка на типичен коли в редица страни от Европейски Съюз и придвижването към нисковъглеродни горива като природния газ, като наклонност, неизбежно ще свие пазарните дялове на нефтените и изключително на въглищните компании в крайното енергийно ползване. В този смисъл, приходите от продажби на природен газ са по-сигурни от приходите от продажба на петрол. Придвижването на газовите пазари от нефтена индексация към репериран към газ спотов пазар е сигурен симптом, че те стават самодостатъчни, световни и самостоятелни от нефтените пазари.
Като разреши на други съветски газови производители да изнасят директно към Европейски Съюз, Кремъл може да потърси и политически резултат, като даде на Европейска комисия причини да се опълчи на „ арогантните “ американски наказания, демонстрирайки на този декор кооперативност и предпочитание за насрещни стъпки, за се съобрази с директивите на Европейски Съюз. Кремъл наподобява изпитва нужда да включи повече фигури в газовата шахматна партия с Европейски Съюз, с цел да не залага единствено на един кон. Край на монопола на Газпром евентуално ще усили възможностите за напълване на Северен и Турски поток единствено с съветски природен газ, щом експортьорите са разнообразни. Така най-малко би трябвало да бъде на доктрина. Но американските наказания не вършат разлика при санкционирането на съветските газови и нефтени компании. Ето за какво – този ход на Съвета за сигурност на Руската федерация може да се окаже прекомерно просрочен, въпреки и в вярна посока.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ