Нещата такива, каквито са
Една жена влезнала в ресторант и поръчала чорба. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото ястие и се отдръпнал.
- Келнер! - извикала дамата. - Елате насам.
- Да, госпожо? - доближил се той.
- Опитайте тази чорба! - наредила тя.
- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?
- Опитайте супата! - повторила дамата.
- Но какво става? Солена ли е?
- Опитайте супата!
- Да не е студена?
- Опитайте супата! - повтаряла настойчиво дамата.
- Но, госпожо, апелирам ви, кажете ми какво има... - упорствал келнерът.
- Ако желаете да разберете какво има, пробвайте супата - не отстъпвала дамата, сочейки чинията.
Келнерът схванал, че нищо не било в положение да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и откакто огледал масата, споделил с известна изненада:
- Но тук няма лъжица...
- Видяхте ли? - дала отговор дамата. - Ето това желаех да ви кажа: няма лъжица!
Всеки път, когато си спомня тази преживелица, си споделям какъв брой хубаво би било да свикнем да назоваваме огромните и дребните неща, събитията, обстановките и страстите напряко, ребром, такива, каквито са.
Хорхе Букай
