Една жена продължава да пише история в българския спорт. През

Една жена продължава да написа история в българския спорт. През 2019 година Мария Оряшкова завоюва своята пета международна купа в категория до 80 кг в самбото, като по този начин стана едниствената жена на планетата с сходно достижение. Това беше годината, в която българският химн звуча в нейна чест и на Европейските игри в Минск. В славната си кариера самбистката от село Бъта има още девет европейски трофеи. Единствената неосъществена фантазия за нея остава присъединяване на олимпийски игри. Оряшкова даде особено изявление за Sportal.bg.

Тежат ли многочислените златни медали на Мария?
“Тежат. След всяка победа става все по-сладко и все по-отговорно. Но всеки си носи кръста и това беше моят кръст.”

@@@

След третото място в отборното съревнование при дамите на Световното, Мария споделя, че упованията си били други: “Всеки се е надявал да постигнe максимума, само че прогнозите не бяха такива - споделиха, че ще се вземат един-два медала най-много, само че единствено женският тим успяхме да разбием тези прогнози. Всеки си мечтае за купа, само че трети отборно с три дами не е по никакъв начин малко.”

@@@

Самбистката твърди, че за нея 2019 година е следващата сполучлива, само че също и доста специфична година: “Не мога да кажа, че е най-успешната, само че вие - медиите, я направихне най-специалната. Много сте ни помагали, когато печелим медали, нашите близки и другари да научават от вас и да се радват от сърце. Досега медиите са стояли по-настрани, само че тази година триумфът стигна до повече хора. Това ме направи щастлива. Не да стана известна, че съм европейска и международна, а повече хора да видят, че има доста положителни състезатели в нашия спорт и се трудим непрекъснато.”

@@@

В Южна Корея Оряшкова стана първата жена в историята с пет международни трофеи в самбото. До момента сходен триумф беше постиган единствено от Марко Косев в бойното самбо: “Още не мога да кажа каква е тайната, само че съм първата настояща състезателка. Може би е доста труд, доста ограничения. Веднъж да станеш първи - може да е въпрос на шанс, да го повториш и потретиш - това към този момент демонстрира, че си се трудил за това нещо. Аз по този начин мисля, може и да не съм права, само че това е моята доктрина.”

@@@

Мария е измежду спортистите, които провокират удивление у подрастващите. И защото това е много отговорно, тя се старае да предава на младите си почитатели значими уроци: “Когато виждаш искрата в очите на децата е доста особено. Не мога да ги науча на всички хватки на света, тъй като и аз не ги знам, само че първо ги изучавам на ред и дисциплинираност. Показвам им, че аз почитам тях, както те почитат мен. Че в никакъв случай не би трябвало да се отхвърлят, без значение какъв брой е мъчно. Много плачат, аз също съм плакала, в този момент също рева.”

@@@

Оряшкова е позната в спортните среди като скромна и позитивна персона, само че споделя, че и тя е имала къси моменти на самозабравяне: “Не си мислете, че съм идеална. И аз съм имала едни моменти, когато съм хвърчала в облаците, само че не съм ги осъзнавала. Затова обаче имам близки хора до себе си, които ме приземяват, когато видят, че свървам. Аз също съм човек и бъркам от време на време, само че приятелите оказват помощ да запазя човешкото в себе си. А и аз съм човек и дете, което е израснало на село. Не обичам да се правиш на подобен, какъвто не си.”

@@@

Олимпийската фантазия към момента остава неосъществена за Мария, само че има вяра, че скоро може да изживее и този момент посредством битката: “С поддръжката на Българска федерация по битка се надявам да я сбъдна. Не знам до каква степен е постижима, считам, че не съм толкоз надалеч. Поне ще опитвам - уповавам се да съумея.”
Дори и да не сбъдне това свое предпочитание, самбистката няма желание да страда: “Рабира се, че олимпийските игри не са непременно. И в случай че не съумея в този момент, за какво пък да не опитвам за идната? Не съм мислила. Спечелила съм толкоз доста други борби, само че ще се сбия за нея. Не желая да изпадам в някакви депресии, в случай че не стане. Но съм сигурна, че някой ден ще скърбя, в случай че не опитвам за тези игри.”

@@@

И в случай че тренировките в самбото са й до болежка познати, то тези в битката са много разнообразни за нея: “Тренировките несъмнено се разграничават ужасно доста. Може би тъкмо това ме възпламени, тъй като всеки ден учиш нещо ново. В залата по самбо и джудо всеки ден на 99 % знам кой по какъв начин се състезава, по какъв начин ще ми преминат идващите два часа. Докато в залата по битка всеки ден има изненади - не знаеш какво ще правиш.”
А с какво още се занимава Мария, до момента в който се готви за Токио 2020, може да научите във видеото.

ФОТОГАЛЕРИЯ на Мария Оряшкова ТУК!!!