Една холивудска продукция се осмелява да се изправи срещу нещата,

...
Една холивудска продукция се осмелява да се изправи срещу нещата,
Коментари Харесай

Провокира ли киното насилие в живота?

Една холивудска продукция се осмелява да се изправи против нещата, които най-вече се опасяваме да забележим, написа Холивуд Рипортър. Това е филмът, обрал овациите във Венеция и Торонто – „ Жокер “.

Изпълнителят на ролята на Жокера – Хоакин Финикс
За да подчертае неговата значителност и обърне фокуса върху нещата, с които разбуни духовете в Холивуд, медията прави параленост с друга една продукция, оставила ярка диря на кинонебосклона.

През 1971 година „ Уорбър Брос “ пуска един от най-противоречивите филми в историята на киното.

„ Портокал с часовников механизъм “ споделя дистопичната история на жесток млад мъж, Алекс Деларж (Малкълм Макдауъл), който е водач на група бандити в ужасяващи закононарушения, пердах, обезчестяване и осъществяване на дейности, наречени „ ултранасилие “. В един миг той блудства с жена благодарение на фалическа скулптура; в различен той и сподвижниците му атакуват мъж и изнасилват жена му, пеейки „ Аз пея под дъжда “.

Филмът на Стенли Кубрик неотложно взриви деятелите за непорочие, макар триумфа си в бокс офисите. Полин Каел го назова „ нецензурен “, тъй като, аргументира се тя, дехуманизира страданието на жертвите на Алекс, като в същото време съчувства на самия Алекс. Католическата черква забрани на членовете си да гледат кино лентата.

Но това, което направи „ Портокал с часовников механизъм “ изключително притеснителен, беше купът произшествия, които го последваха, или най-малко произшествия, които изглеждаха като че ли въодушевени от кино лентата.

В началото на 1972 година английски прокурор го жигосах като извършител на осъществено от 14-годишен ликвидиране. По-късно 16-годишен, който се призна за отговорен в убийството на дъртак, съобщи, че е „ чувал за кино лентата “, до момента в който прокурорът увери съда, че „ е открита връзка сред това закононарушение и сензационната книга, на основата на която е основана продукцията “.

Там, несъмнено, е търкането. Нито едно изследване не е открило тази връзка отвън рационалното съмнение; нито има доказателства, които да демонстрират, че нарушител – даже този, който имитира нещо от кино лентата – не би направил нещо също толкоз гнусно в различен миг.

Кубрик е знаел това. И въпреки всичко покъртен, той помолил Уорнърс да изтеглят продукцията от кината. Той обаче я отбрани с аргумента: „ Изкуството се състои в прекрояване на живота, само че не основава живота, нито провокира живота. “

Сега, съвсем половин век по-късно, студиото, което пусна „ Портокал с часовников механизъм “, се завръща с още едно издание, което евентуално ще докара до сходна реакция.

Продукцията е „ Жокер “, историята на Тод Филипс за героя, който ще се трансформира във врагът на Батман. Но за разлика от други филми за Батман този не е основан на комикс.

Голямата значителност на „ Жокер “ е точно в това: той хвърля ръкавица на жанра, който господства в Холивуд през последните две десетилетия – за супергероите, навлизайки в личната им територия като че ли с цел да им каже: задоволително, време е да забележим насилието такова, каквото е.

Той се занимава с същинското, а не с нереалното, с правдоподобието, а не с невероятното, с евентуалното, а не с невъзможното. И това прави с извънредно безстрашие, ограничавайки сюжета до най-основните детайли – да се концентрира върху характера, по-богат, по-страшен и по-разстройващ от всички, които сме виждали в света на супергероите.

Малцина, които са гледали „ Жокер “, слагат под въпрос умеенето на режисьора или това на сензационната роля на, Хоакин Финикс. Но мнозина са разбираемо наранени от насилието във кино лентата.

По-специално две подиуми са извънредно тревожни. В едната, Артър Флек (Финикс) ненадейно прострелва сътрудника си в тъй наречените „ рухване на пердето “, а реализмът поразява фена. В различен – протести избухват, когато тълпата се явява в поддръжка на този умопобъркан. Тези подиуми, настояват критиците, минават линията.

Други режисьори също се сблъскват с сходни последици след продукции, които даже не имат намерение да предизвикат. Предишен филм за Батман, „ Тъмният рицар “ (2012), понесе заплашителен удар, когато стрелецът палач Джеймс Холмс, 24-годишен, влезе в „ Колорадо Синеплекс “ с гранати, пушка и други оръжия, при което починаха 12 души и бяха ранени още 70. По това време това беше едно от най-тежките всеобщи убийства в американската история. Холмс стана прочут с боядисаната си алена коса и с това, че е нарекъл себе си „ Жокера “, което прави вероятните последици от днешния „ Жокер “ още по-тревожни.

Е, прав ли е „ Уорнър Брос “ да го направи още веднъж?

Да – дава отговор Холивуд Рипортър. Защото изкуството има голямо благотворно влияние върху обществото, даже когато крие риска да навреди. Кара ни да си задаваме въпроси, преразглеждаме, преоценяваме. Разтърсва ни толкоз, колкото ни оказва помощ, кара ни да се усещаме толкоз удобно, колкото и некомфортно. Потъва надълбоко в сърцата и мозъците ни и ни трансформира вечно. И колкото по-шокиращо е, толкоз по-голяма е вероятността да има резултат – също като „ Портокал с часовников механизъм “, в този момент необятно приветстван като шедьовър.

„ Жокер “ има силата да направи това – още повече, тъй като е изострен като бръснач в морализма си: „ героят “ на кино лентата е умопобъркан, психически килнат, погрешно тълкуващ всичко, което вижда, и в това по никакъв начин не се съмняваме. Само вманиачен човек би желал да подражава на този човек – оня вид вманиачен, който няма потребност от „ Жокер “, с цел да го накара да работи.

Ужасяващо е безкрайното принуждение в днешните филми, написа медията. И още по-ужасяващо е по какъв начин насилието се приветства, а не осъжда. Но „ Жокер “ прави тъкмо противоположното: той ни отвращава, отблъсква ни в основата си. Той отхвърля света на анимациите, в който живеем толкоз дълго и споделя: Събудете се, насилието е същинско, и е смъртоносно, и е тук! /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР