Ето как би могла да изглежда България
Една огромна вест остана някак настрана от медийното внимание: в България се е намерил арбитър, който да осъди прокуратурата поради това, че не е в положение да проверява. Даяна Топалова, арбитър от Софийския областен съд, е решила следното: насилствената асимилация на българските турци, осъществена през 1980-те години, е разследвана толкоз дълго от българската прокуратура, че този метод “по създание съставлява отвод от правораздаване ”. Заради това държавното обвиняване би трябвало да заплати 100 000 лв. на индивида, завел делото и показан единствено с буквите Ш.С.М.
Историята на Ш.С.М.
Не знаем кой е Ш.С.М., само че знаем какво е претърпял, тъй като го е написал в желае си до съда: той е етнически турчин, чието име армията и милицията пристигнали да трансформират със мощ през 1984-85 година. Тъй като не бил склонен, Ш.С.М. е бил подложен на физическо принуждение, след това затворен в лагера “Белене ”, а най-после изселен в някакъв регион на България, населяван единствено от етнически българи, без право да го напуща. След рухването на Тодор Живков Ш.С.М. е наблюдавал по какъв начин прокуратурата завежда дело против няколко членове на Политбюро за това, което са предизвикали на българските турци. Бил е свикан даже като един от очевидците на прокуратурата. Но в никакъв случай не е дочакал следствието да стигне до някаква развръзка. Дочакал е само да види по какъв начин обвинените един след различен умират, по какъв начин в памет на някои от тях се издигат даже монументи, а други оставят след себе си книги, защитаващи осъщественото от тях закононарушение. Правосъдие ли? Точно противоположното е видял Ш.С.М., когато цялата страна към този момент е била сякаш освободена от оковите на комунизма, родили така наречен " Възродителен развой ”.
Накратко: през 1991 година прокурорите стартират следствие, което и до през днешния ден не е завършено. Твърдят, че е доста комплицирано и по тази причина се бавят. Според арбитър Топалова обаче, нищо не може “да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ".
Престъпление без наказване
Научаваме за това правосъдно решение от Доротея Дачкова от вестник “Сега ” - първо там излезе новината за наказаната прокуратура, а след това информацията беше оповестена и от вестник “Дневник ”. Но толкоз. Все едно няма нищо за казване в тази история. А става дума за първо по рода си самопризнание по един въпрос, който тревожи българите от десетилетия: за какво за закононарушенията на комунизма няма нито един наказан? Сега Софийският областен съд предлага догадка, само че наподобява няма кой да я чуе.
Няма чуваемост и по въпроса за едно закононарушение в югославски мащаби, осъществено надалеч преди самите югославски войни да родят понятието “етническо пречистване ”. Както Дойче Веле към този момент писа, българската прокуратура не просто се бавеше с следствието на по този начин наречения “Възродителен развой ”, а даже формулира обвинителен акт, който на практика защитаваше политиката на Живков по преименуването на мюсюлманите, обвинявайки го само за насилието, проявено тук-там. Това е погрешен прочит на самото закононарушение, тъй като съдържа омаловажаване на мащаба му, замяна на същността и води до фактическо оневиняване на причинителите.
" Мъчителен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие "
Съдия Даяна Топалова предлага личен прочит на етническото закононарушение, от което е потърпевш Ш.С.М.: “... за осъществяване на действието е употребен целият държавен запас и най-много [този] на силови министерства. Репресията е била ориентирана към ищеца единствено заради етническия му генезис за насилствена смяна на етнокултурната му еднаквост, само че в същото време
Татяна Ваксберг
с това потърпевшият е бил употребен като средство за покоряване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, като се изключи че е извънредно непосилен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие, визира по подобен метод главните му човешки права, че има за последица гражданска гибел на потърпевшия за този интервал ”.
Независимо от мълчанието на огромна част от българския щемпел, решението на Софийския областен съд е историческо в цялостния смисъл на тази дума. Първо, тъй като дава правосъдна преценка и за двете огромни закононарушения, които към този момент са неразривно свързани между тях: както за насилственото преименуване, по този начин и за последвалото разпростиране на предпазен чадър над причинителите. Второ, тази присъда има резултата на пилотно решение, защото дава опция на голям брой български турци да потърсят правата си по същия правосъден ред и да разчитат на триумф, в случай че апелативната инстанция удостовери присъдата. И най-много трето - това решение демонстрира по какъв начин би могла да наподобява България, в случай че системата ѝ за правдивост проработи на всички равнища с ето този потенциал.
Историята на Ш.С.М.
Не знаем кой е Ш.С.М., само че знаем какво е претърпял, тъй като го е написал в желае си до съда: той е етнически турчин, чието име армията и милицията пристигнали да трансформират със мощ през 1984-85 година. Тъй като не бил склонен, Ш.С.М. е бил подложен на физическо принуждение, след това затворен в лагера “Белене ”, а най-после изселен в някакъв регион на България, населяван единствено от етнически българи, без право да го напуща. След рухването на Тодор Живков Ш.С.М. е наблюдавал по какъв начин прокуратурата завежда дело против няколко членове на Политбюро за това, което са предизвикали на българските турци. Бил е свикан даже като един от очевидците на прокуратурата. Но в никакъв случай не е дочакал следствието да стигне до някаква развръзка. Дочакал е само да види по какъв начин обвинените един след различен умират, по какъв начин в памет на някои от тях се издигат даже монументи, а други оставят след себе си книги, защитаващи осъщественото от тях закононарушение. Правосъдие ли? Точно противоположното е видял Ш.С.М., когато цялата страна към този момент е била сякаш освободена от оковите на комунизма, родили така наречен " Възродителен развой ”.
Накратко: през 1991 година прокурорите стартират следствие, което и до през днешния ден не е завършено. Твърдят, че е доста комплицирано и по тази причина се бавят. Според арбитър Топалова обаче, нищо не може “да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ".
Престъпление без наказване
Научаваме за това правосъдно решение от Доротея Дачкова от вестник “Сега ” - първо там излезе новината за наказаната прокуратура, а след това информацията беше оповестена и от вестник “Дневник ”. Но толкоз. Все едно няма нищо за казване в тази история. А става дума за първо по рода си самопризнание по един въпрос, който тревожи българите от десетилетия: за какво за закононарушенията на комунизма няма нито един наказан? Сега Софийският областен съд предлага догадка, само че наподобява няма кой да я чуе.
Няма чуваемост и по въпроса за едно закононарушение в югославски мащаби, осъществено надалеч преди самите югославски войни да родят понятието “етническо пречистване ”. Както Дойче Веле към този момент писа, българската прокуратура не просто се бавеше с следствието на по този начин наречения “Възродителен развой ”, а даже формулира обвинителен акт, който на практика защитаваше политиката на Живков по преименуването на мюсюлманите, обвинявайки го само за насилието, проявено тук-там. Това е погрешен прочит на самото закононарушение, тъй като съдържа омаловажаване на мащаба му, замяна на същността и води до фактическо оневиняване на причинителите.
" Мъчителен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие "
Съдия Даяна Топалова предлага личен прочит на етническото закононарушение, от което е потърпевш Ш.С.М.: “... за осъществяване на действието е употребен целият държавен запас и най-много [този] на силови министерства. Репресията е била ориентирана към ищеца единствено заради етническия му генезис за насилствена смяна на етнокултурната му еднаквост, само че в същото време
Татяна Ваксберг
с това потърпевшият е бил употребен като средство за покоряване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, като се изключи че е извънредно непосилен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие, визира по подобен метод главните му човешки права, че има за последица гражданска гибел на потърпевшия за този интервал ”.
Независимо от мълчанието на огромна част от българския щемпел, решението на Софийския областен съд е историческо в цялостния смисъл на тази дума. Първо, тъй като дава правосъдна преценка и за двете огромни закононарушения, които към този момент са неразривно свързани между тях: както за насилственото преименуване, по този начин и за последвалото разпростиране на предпазен чадър над причинителите. Второ, тази присъда има резултата на пилотно решение, защото дава опция на голям брой български турци да потърсят правата си по същия правосъден ред и да разчитат на триумф, в случай че апелативната инстанция удостовери присъдата. И най-много трето - това решение демонстрира по какъв начин би могла да наподобява България, в случай че системата ѝ за правдивост проработи на всички равнища с ето този потенциал.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ