Една година след своето начало, войната в Украйна не дава

...
Една година след своето начало, войната в Украйна не дава
Коментари Харесай

Русия и Украйна в омагьосания кръг на войната

Една година след своето начало, войната в Украйна не дава отговор на въпроса по кое време и по какъв начин ще настъпи нейния край. Но със самото си експлоадиране и с мащаба на бойните действия тя се трансформира във фундаментално събитие за европейската, а и за международната история. Но дали тя към този момент откри прехода към нов стадий от  световното развиване ни развиване, е към момента противоречив въпрос.
Като фактор, влияещ върху всекидневието ни, войната ненапълно прилича рецесията с Covid-епидемията, която също ни бе внушавано, че ще промени радикално живота ни. Дори бе измислено определението " нова нормалност ". Това се оказа една гигантска операция, която през днешния ден е съвсем изцяло изтрита от съзнанието ни. Ние даже не усетихме по какъв начин гладко се завърнахме в руслото си отпреди 2020 година

И тук е огромната разлика сред двете рецесии. На войната към момента не се признава ролята на фактор, изменящ фундаментално историческото развиване на света, макар че връщането към остарялото статукво е към този момент невероятно.
Прекалено доста украинци и руснаци изгубиха живота, здравето и спокойствието си, прекомерно големи запаси бяха изразходвани и прекомерно висок залог доби крайният излаз от спора, с цел да може да се чака постигнaто на някакъв взаимно допустим компромис. Когато на карта е заложен характерът на бъдещия международен ред, самото битие на двете воюващи страни, няма по какъв начин да се разчита, че ненадейно едната ще се съобщи или пък двете бързо ще се помирят. Напротив, логиката е те да положат пределни старания в името на успеха, която ще бъде и най-сигурната гаранция за тяхното бъдещо оцеляване.
А и когато приказваме за връщане към някакво остаряло статукво, би трябвало да имаме поради, че то може да значи доста неща. Едно е статуквото от 2013 г, друго е от началото на 2022 г, трето е статуквото сега. И всяко едно от тях дефинира не просто друга граница сред Русия и Украйна, само че и извършва ролята на знак за променения баланс на силите сред изтока и запада.

Но оттатък териториалните проблеми, доста по-значителни и определящи ще бъдат измененията в психическите настройки на народите и елитите. Дори когато войната свърши, даже когато бъде открит дълготраен мир сред Украйна и Русия, насъбраната ненавист и съмнения сред участниците в спора няма да изчезнат, а може би даже ще набъбнат. Вероятно те ще се трансфорат в преобладаващата линия на новия свят, от която ще произтича нуждата за доста по-висока милитаризация на европейските (и не само) общества, като отговор на новата интернационална среда, изпълнена напрегнато, борба и фрагментация.
Показателно е как сега Киев и Москва преглеждат бъдещата си национална сигурност. Най-общо казано- през натрупа на другия. Разбира се, те не заявяват по този начин брутално същинските си планове, само че дано се замислим в какво положение би трябвало да се намира Русия, с цел да извърши обществено оповестените украински военни цели - възобновяване на границата от 2013 г, приемане на репарации и предаването на настоящето съветско военно- политическо управление на интернационален съд. Аналогично, руските претенции към Украйна могат да бъдат систематизирани като единодушие за три отхвърли - от територия, от войска и от история.
По втората ос на опълчване - Русия-Западът нещата стоят по подобен метод. Примирие или мир, което не се основава на излъчен безапелационен победител от дуела,  ще се схване като поражeние и от двете страни. Днес Западът и изключително Америка си фантазират, че са получили комфорта да омаломощят Русия чрез Украйна. И е единствено въпрос на време комбинацията от оръжейните доставки и образование на украински подразделения да се трансформира в мощна преса, която ще пречупи съветските геополитически упоритости.
И до момента в който политиката на наказания по отношение на Русия дава въпреки и най-малък стопански резултат, то политическият е пагубен за самия Запад. Външните въздействия освен не разколебаха съветското общество и не го предизвикаха да заеме антивластови позиции, само че то се консолидира монолитно към фигурата на Путин, в страната се построи здрав вътрешен фронт, което сведе до най-малко резултата от външните въздействия. Нещо повече, следи се все по-нарастваща радикализация на популацията, до степен към този момент Путин да стартира да наподобява като притежател на умерена политика.
И към този момент въпросът е по какъв начин той ще дава отговор на тези надигащи се милитаристки пристрастености. Решението му да се отдръпна от съглашението " Нов СТАРТ " е несъмнено стъпка в тази посока, само че тя е извънредно незадоволителна. Тя не може да компенсира смисъла, което има западната помощ за Украйна. Путин занапред ще се изправи пред предизвикването да търси все по-решителни и по-рисковани ходове в политиката си към геополитическите си съперници, с цел да наподобява съответен в очите на личните си сънародници.
Максималистичните цели, който са си сложили Русия и Украйна, са се трансформирали в тежко задължение най-много за самите тях, само че те не могат да ги ревизират тъкмо заради високата цена, която заплатиха досега. Получава се един обаян кръг, от който не се вижда излаз и който допуска, че те и отсега нататък са обречени да следват досегашния си курс и да показват все по-голяма неотстъпчивост и неотстъпчивост към другата страна.
Западът също не е в положение да одобри разрушаването на досегашния ред, без да е положил всичките старания за неговото опазване. Или най-малко да накаже най-сурово „ виновника “ за разрушението. От това ще зависи и бъдещето систематизиране на силите в зараждащата се нова интернационална система. Ако тя докара до внезапно съкращаване на ролята на Европа и изключително на Съединени американски щати, то настоящето ангажиране на Запада с спора (което от днешна позиция наподобява съвсем като присъединяване във войната) ще бъде обсъждано като израз на боязън и безволие. А Америка ще се окаже втората свръхсила след Съветския съюз, която е разрешила да ѝ се отнеме ролята на международен хегемон, без да бъде бита на бойното поле.
При по този начин съществуващите психически настройки, когато деянията на здрав разсъдък се възприемат за уязвимост и изменничество, обективно липсват предпоставkи за започване на мирни диалози, камо ли пък те да бъдат сполучливо завършени. Не и до момента в който съществува настоящето релативно равновесие на бойното поле.
Защото въпреки всичко основният детайл в една война е ходът на бойните дейности. Останалото, съпътстващите я тактики, може да бъдат доста добре издигнати и обезпечени, само че те са директна функционалност на протичащото се на фронта. Защото въпреки всичко най-прекият път за прекъсване на една война минава през нейното продобиване от едната страна и респективно капитулацията на другата. Това не трябва да се не помни, колкото и сега войната да ни наподобява застинала на място.
Свързани публикации:

 

 
 
 
23 Фев 2023119322 Фев 2023401122 Фев 2023280420 Фев 2023297020 Фев 2023462317 Фев 20233001КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 202371807 Фев 2023161420 Фев 2023349118 Фев 20231113
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР