ФБР разследва мистериозен златен медальон на хан Омуртаг
Една година откакто България съумя да откупи портрет на княз Александър I Батенберг и скъпи предмети от търг, проведен от аукционна къща във Виена, още веднъж на търг, само че този път в Ню Йорк, се предлага находка, обвързвана с различен държател от българската история – златен медальон с облика на хан Омуртаг, написа вестник Сега.
Цената на портрета и трите подноса, купени във Виена, общо с таксите бе малко над 80 000 лева Цената, за която се продаде медольона на Омуртаг бе 47 500 $ (83 256 лева.). Но за разлика от януари 2019 година, в този момент министърът на културата не отиде в Ню Йорк да купи може би (без)ценната находка. И за разлика от виенският портрет на Батемберг, в министерството
не знаят нищо за произхода на омуртаговия медальон .
Историците считат, че при царуването на Омуртаг (814-831) този медальон от злато с размерите на монета от 50 стотинки е изпълнявал същите функционалности като медалите и ордени, раздавани от днешните управници, само че в доста по-малки количества. От 17-годишното царуване на Омуртаг до нас са стигнали най-вече два или три такива медальона — а единствено за осем години като президент Георги Първанов е връчил 844 ордена и медали.
Първият медальон на Омуртаг е открит през 1905 година в региона на село Белоградец, покрай Плиска, столицата на хана - само че през днешния ден неговото местоположение е незнайно. За него знаем от Карел Шкорпил, основателят на българската археологическа просвета, който не е имал време да го снима, само че е съумял да направи линеарна рисунка. След това следите му се губят. Вторият е открит 70 години по-късно при разкопки на западния скат на Царевец, Велико Търново и сега се намира в Археологическия музей в София. Доскоро се смяташе, че той е единственият в света с известно местонахождение.
В горната си част медальонът от Ню Йорк има примка за окачване - напълно същата се вижда и на рисунката на Шкорпил, тъкмо над кръста на короната на Омуртаг. Така че не е изключено изчезналата находка, за която оповестява Шкорпил, да се окаже експонатът от търга в Ню Йорк. А не е изключено и медальонът в Ню Йорк да е фалшификат.
На въпрос в студиото на bTV дали медальонът от търга е достоверен и по какъв начин се е оказал зад океана, гл. инсп. Ангел Папалезовов, шеф бранш „ Културно-исторически полезности “ в ГДНП, отвърна, че отговори на тези въпроси би трябвало да дадат американската прокуратура и експертите от ФБР.
„ Българските управляващи желаеха медальонът да бъде свален от търга,
с цел да се създадат нужните експертизи. От началото на месец декември ние водим дейна преписка с американските управляващи, само че към момента нямаме безапелационни данни дали експонатът е достоверен. Има данни за някакви нарушавания и тъкмо поради това американската прокуратура е почнала следствие, в което взе участие и ФБР “.
И “Сега” се свърза с инсп. Папалезов с въпроса откакто търгът към този момент е извършен и медальонът продаден, дали това не е ли краят на напъните да бъде върнат на България?
„ Не е наложително – отговори Папалезов. - Дори и към този момент медальонът да има нов притежател, той ще би трябвало да изчака края на следствието, с цел да може да влезе във притежание. Засега топката остава в американската прокуратура “.
—————-
На уеб страницата на аукциона в Ню Йорк медальонът е разказан по този начин:
„ България, Първа империя. Омуртаг. Канаюбиги, 814-831. Златен медальон (22mm, 3.07 g)„
„ С корона, драпирана дреха, бюст в анфас, държащ кръст и акакия (кожена торбичка с пръст, носена в лявата ръка от византийските императори в символ на примирение - пръстта сочи от кое място идва индивида и къде се връща след гибелта си). Леко изхабяване на гърба. С прикрепена истинска примка за верига. Вероятно третият прочут екземпляр„.
А ето и някои извадки от историческите данни и пояснения, показани на същия уебсайт:
За България
„ Българите са били не доста здрава конфедерация от VII в. и мощ, с която съседите им е трябвало да се преценяват. Отношенията сред византийците и българите не постоянно са били сърдечни и през 811 година кан Крум обезглавява Никифор I, прави от черепа му чаша и обсажда Константинопол”.
За Омуртаг
„ Крум умира при рухване от кон, а пет години по-късно, синът му Омуртаг, става хан. Достойнствата на Омуртаг и военните му умения са маркирани от доста византийски историци негови съвременици като Йоан Скилица, само че е ясно, че той е бил и ловък посланик, сключил дългогодишен кротичък контракт с византийците (и нараснал територията на България)„.
За Плиска
„ Обезпечил мира с най-могъщия си комшия, Омуртаг се открива в Плиска където българските и византийски архитекти и занаятчии украсяват неговата замък с богато орнаментика, в това число и с каменни лъвове на входовете. Разрастването на Плиска от малко селце до владетелски център донася на Омуртаг купата „ Строител “.
За медальона и изображенията
„ Тази просперираща нова и мирна нация се нуждаела от интернационално самопризнание и с цел да си го обезпечат нейните владетели вършат това, което други народи са правили хилядолетия преди тях - взаимстват доста от изображенията на по-известната и по-мощна прилежаща страна. По това време българите не са били християни - в действителност интензивно са преследвали християните, само че заради тясната обязаност властта с религията във Византия, християнската изразност и език се появяват върху изображенията на техните лични владетели.
Въпреки ясно изразената християнска/византийска образнос на този медальон, Омуртаг се разпознава посредством надписа като " кана(с)убиги " (транслитерирано като „ кана ювиги”, прабългарски термин с не напълно обяснен генезис, който в недодялан превод значи „ даден от Бог “. Използването на надписа е в контраст на византийската фраза ὁ ἐκ τοῦ θεοῦ ἄρχων (владетел от Бога), само че няма нито един християнската или римска натовареност, която върви с други византийски трофеи или изображения.
Известни са единствено два екземпляпа на този тип златен медальон на Омуртаг. Първият е оповестен от Карел Шкорпил през 1905 година и е открит в региона към столицата на Омуртаг, Плиска. Очевидно не е останал в учения, който не е съумял да го снима, а е направил единствено линеарна рисунка.
Двата медальона са с идентичен диаметър (22 мм), само че софийският няма примка, макар че има следи от такава. Медальонът в София и медальонът в Ню Йорк наподобява са направени от една и съща матрица; няма причина да се допуска, че и медальонът от 1905 година е бил с различен генезис. Всъщност опцията нюйоркският образец и оповестеният от Шкорпил през 1905 година да са еднакъв, не може да се пренебрегне: медальонът на Шкорпил е леко погрешен кръг, извънредно сходен на леко неправилния кръг на този от търга. Може ли да са еднакъв? Въпреки това, даже и да не, това въпреки всичко значи, че този е третият прочут образец и едвам вторият с известно местонахождение„.
Цената на портрета и трите подноса, купени във Виена, общо с таксите бе малко над 80 000 лева Цената, за която се продаде медольона на Омуртаг бе 47 500 $ (83 256 лева.). Но за разлика от януари 2019 година, в този момент министърът на културата не отиде в Ню Йорк да купи може би (без)ценната находка. И за разлика от виенският портрет на Батемберг, в министерството
не знаят нищо за произхода на омуртаговия медальон .
Историците считат, че при царуването на Омуртаг (814-831) този медальон от злато с размерите на монета от 50 стотинки е изпълнявал същите функционалности като медалите и ордени, раздавани от днешните управници, само че в доста по-малки количества. От 17-годишното царуване на Омуртаг до нас са стигнали най-вече два или три такива медальона — а единствено за осем години като президент Георги Първанов е връчил 844 ордена и медали.
Първият медальон на Омуртаг е открит през 1905 година в региона на село Белоградец, покрай Плиска, столицата на хана - само че през днешния ден неговото местоположение е незнайно. За него знаем от Карел Шкорпил, основателят на българската археологическа просвета, който не е имал време да го снима, само че е съумял да направи линеарна рисунка. След това следите му се губят. Вторият е открит 70 години по-късно при разкопки на западния скат на Царевец, Велико Търново и сега се намира в Археологическия музей в София. Доскоро се смяташе, че той е единственият в света с известно местонахождение.
В горната си част медальонът от Ню Йорк има примка за окачване - напълно същата се вижда и на рисунката на Шкорпил, тъкмо над кръста на короната на Омуртаг. Така че не е изключено изчезналата находка, за която оповестява Шкорпил, да се окаже експонатът от търга в Ню Йорк. А не е изключено и медальонът в Ню Йорк да е фалшификат.
На въпрос в студиото на bTV дали медальонът от търга е достоверен и по какъв начин се е оказал зад океана, гл. инсп. Ангел Папалезовов, шеф бранш „ Културно-исторически полезности “ в ГДНП, отвърна, че отговори на тези въпроси би трябвало да дадат американската прокуратура и експертите от ФБР.
„ Българските управляващи желаеха медальонът да бъде свален от търга,
с цел да се създадат нужните експертизи. От началото на месец декември ние водим дейна преписка с американските управляващи, само че към момента нямаме безапелационни данни дали експонатът е достоверен. Има данни за някакви нарушавания и тъкмо поради това американската прокуратура е почнала следствие, в което взе участие и ФБР “.
И “Сега” се свърза с инсп. Папалезов с въпроса откакто търгът към този момент е извършен и медальонът продаден, дали това не е ли краят на напъните да бъде върнат на България?
„ Не е наложително – отговори Папалезов. - Дори и към този момент медальонът да има нов притежател, той ще би трябвало да изчака края на следствието, с цел да може да влезе във притежание. Засега топката остава в американската прокуратура “.
—————-
На уеб страницата на аукциона в Ню Йорк медальонът е разказан по този начин:
„ България, Първа империя. Омуртаг. Канаюбиги, 814-831. Златен медальон (22mm, 3.07 g)„
„ С корона, драпирана дреха, бюст в анфас, държащ кръст и акакия (кожена торбичка с пръст, носена в лявата ръка от византийските императори в символ на примирение - пръстта сочи от кое място идва индивида и къде се връща след гибелта си). Леко изхабяване на гърба. С прикрепена истинска примка за верига. Вероятно третият прочут екземпляр„.
А ето и някои извадки от историческите данни и пояснения, показани на същия уебсайт:
За България
„ Българите са били не доста здрава конфедерация от VII в. и мощ, с която съседите им е трябвало да се преценяват. Отношенията сред византийците и българите не постоянно са били сърдечни и през 811 година кан Крум обезглавява Никифор I, прави от черепа му чаша и обсажда Константинопол”.
За Омуртаг
„ Крум умира при рухване от кон, а пет години по-късно, синът му Омуртаг, става хан. Достойнствата на Омуртаг и военните му умения са маркирани от доста византийски историци негови съвременици като Йоан Скилица, само че е ясно, че той е бил и ловък посланик, сключил дългогодишен кротичък контракт с византийците (и нараснал територията на България)„.
За Плиска
„ Обезпечил мира с най-могъщия си комшия, Омуртаг се открива в Плиска където българските и византийски архитекти и занаятчии украсяват неговата замък с богато орнаментика, в това число и с каменни лъвове на входовете. Разрастването на Плиска от малко селце до владетелски център донася на Омуртаг купата „ Строител “.
За медальона и изображенията
„ Тази просперираща нова и мирна нация се нуждаела от интернационално самопризнание и с цел да си го обезпечат нейните владетели вършат това, което други народи са правили хилядолетия преди тях - взаимстват доста от изображенията на по-известната и по-мощна прилежаща страна. По това време българите не са били християни - в действителност интензивно са преследвали християните, само че заради тясната обязаност властта с религията във Византия, християнската изразност и език се появяват върху изображенията на техните лични владетели.
Въпреки ясно изразената християнска/византийска образнос на този медальон, Омуртаг се разпознава посредством надписа като " кана(с)убиги " (транслитерирано като „ кана ювиги”, прабългарски термин с не напълно обяснен генезис, който в недодялан превод значи „ даден от Бог “. Използването на надписа е в контраст на византийската фраза ὁ ἐκ τοῦ θεοῦ ἄρχων (владетел от Бога), само че няма нито един християнската или римска натовареност, която върви с други византийски трофеи или изображения.
Известни са единствено два екземпляпа на този тип златен медальон на Омуртаг. Първият е оповестен от Карел Шкорпил през 1905 година и е открит в региона към столицата на Омуртаг, Плиска. Очевидно не е останал в учения, който не е съумял да го снима, а е направил единствено линеарна рисунка.
Двата медальона са с идентичен диаметър (22 мм), само че софийският няма примка, макар че има следи от такава. Медальонът в София и медальонът в Ню Йорк наподобява са направени от една и съща матрица; няма причина да се допуска, че и медальонът от 1905 година е бил с различен генезис. Всъщност опцията нюйоркският образец и оповестеният от Шкорпил през 1905 година да са еднакъв, не може да се пренебрегне: медальонът на Шкорпил е леко погрешен кръг, извънредно сходен на леко неправилния кръг на този от търга. Може ли да са еднакъв? Въпреки това, даже и да не, това въпреки всичко значи, че този е третият прочут образец и едвам вторият с известно местонахождение„.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ