Извинявай, сбърках!
Една дума, казана в точния момент, икономисва девет. А когато думата е „ извинявай ”, произнасянето й може да спести години безмълвие. Но изговарянето й постоянно е толкоз мъчно, че граничи с невъзможното. Уж е единствено думичка - с нищо по-различна от всички останали, съществуващи в речника. Но в случай че я сложим на кантара, може да се окаже една от най-тежките думи на света.
Абсолютно невероятно е да сме безгрешни и в никакъв случай да не изпадаме в обстановки, в които е нужно да се простим. Когато сме спорили с някого и след това се окаже, че сме били прави, сме способни да го разгласим по всички вероятни способи, на всички познати и непознати. Сбъркаме ли и наложи ли се да се извиняваме обаче, може с дни да се укриваме или да заобикаляме индивида, който сме обидили. Колкото по-близък ни е той, толкоз по-трудно е да приказваме с него. А колкото по-голяма е грешката ни, толкоз по-усложнена е обстановката. Ако настъпим някого в трамвая, безпроблемно и незабавно споделяме „ Извинете ”, „ Съжалявам ” или „ Пардон ”. Нараним ли обаче приятелката или майка си, нещо като че ли ни стиска за гърлото и думите излизат мъчно.
Да се извиниш не е уязвимост. Казвайки извинявай, не значи, че казваш „ Слаб съм ”, „ Виновен съм ”. В тълковния речник против думичката опрощение е записано „ сбогуване на нарушение, съображение за опрощение ”. Вина и уязвимост не се загатват. Дори в противен случай. Способността да се простим е демонстрация на мощ и съвест. По-лесно е да се криеш и да протакаш, по-трудно е да се изправиш лице в лице против казуса.
Извинението би трябвало да е откровено. Добрата актьорска игра оказва помощ, само че до време. Ако не сте разбрали грешката си и просто изговаряте думи, които не са осъзнати, по-добре не ги изричайте. Празните изречения нямат стойност. Невъзможно е постоянно да сме прави и единствено, който не работи, не бърка. Човешките връзки пък са комплицирана материя и неточности постоянно са вероятни. По-важно от това да не се позволяват неточности е от тях да се взема някаква поука. Осъзнатата неточност не би трябвало да се позволява повторно.
Ако не знаете за какво ви се сърдят – попитайте. Да знаеш каква ти е грешката, несъмнено, е преимущество, само че се случва и в действителност да не разбираме с какво деяние или дума сме обидили индивида до нас. Омекотете обстановката като употребявате възприятието си за комизъм. Вместо директното „ Защо си ми ядосан? ”, може да попитате „ Ти, буреносен облако, за какво си се навъсил? ” или пък „ По-кисел си от кисела краставичка, желая да знам за какво? ”. Когато въпросът е гарниран с малко смях, се приема по-лесно. Повторете и потретете питането си, в случай че е нужно. Сърдитият човек има навика механично да дава отговор „ Нищо няма ”, само че очите му в действителност да споделят друго. Един път решил да приказва обаче, ще показа всичките си болки.
Добавете към извинението си цветя, картичка или бира. Това демонстрира освен, че сте помислили върху грешката си, само че и сте отделили в допълнение време, с цел да се справите с казуса. А и всеки обича дребните подаръчета - по-големите също.
Абсолютно невероятно е да сме безгрешни и в никакъв случай да не изпадаме в обстановки, в които е нужно да се простим. Когато сме спорили с някого и след това се окаже, че сме били прави, сме способни да го разгласим по всички вероятни способи, на всички познати и непознати. Сбъркаме ли и наложи ли се да се извиняваме обаче, може с дни да се укриваме или да заобикаляме индивида, който сме обидили. Колкото по-близък ни е той, толкоз по-трудно е да приказваме с него. А колкото по-голяма е грешката ни, толкоз по-усложнена е обстановката. Ако настъпим някого в трамвая, безпроблемно и незабавно споделяме „ Извинете ”, „ Съжалявам ” или „ Пардон ”. Нараним ли обаче приятелката или майка си, нещо като че ли ни стиска за гърлото и думите излизат мъчно.
Да се извиниш не е уязвимост. Казвайки извинявай, не значи, че казваш „ Слаб съм ”, „ Виновен съм ”. В тълковния речник против думичката опрощение е записано „ сбогуване на нарушение, съображение за опрощение ”. Вина и уязвимост не се загатват. Дори в противен случай. Способността да се простим е демонстрация на мощ и съвест. По-лесно е да се криеш и да протакаш, по-трудно е да се изправиш лице в лице против казуса.
Извинението би трябвало да е откровено. Добрата актьорска игра оказва помощ, само че до време. Ако не сте разбрали грешката си и просто изговаряте думи, които не са осъзнати, по-добре не ги изричайте. Празните изречения нямат стойност. Невъзможно е постоянно да сме прави и единствено, който не работи, не бърка. Човешките връзки пък са комплицирана материя и неточности постоянно са вероятни. По-важно от това да не се позволяват неточности е от тях да се взема някаква поука. Осъзнатата неточност не би трябвало да се позволява повторно.
Ако не знаете за какво ви се сърдят – попитайте. Да знаеш каква ти е грешката, несъмнено, е преимущество, само че се случва и в действителност да не разбираме с какво деяние или дума сме обидили индивида до нас. Омекотете обстановката като употребявате възприятието си за комизъм. Вместо директното „ Защо си ми ядосан? ”, може да попитате „ Ти, буреносен облако, за какво си се навъсил? ” или пък „ По-кисел си от кисела краставичка, желая да знам за какво? ”. Когато въпросът е гарниран с малко смях, се приема по-лесно. Повторете и потретете питането си, в случай че е нужно. Сърдитият човек има навика механично да дава отговор „ Нищо няма ”, само че очите му в действителност да споделят друго. Един път решил да приказва обаче, ще показа всичките си болки.
Добавете към извинението си цветя, картичка или бира. Това демонстрира освен, че сте помислили върху грешката си, само че и сте отделили в допълнение време, с цел да се справите с казуса. А и всеки обича дребните подаръчета - по-големите също.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ