Една дума е повод за празник днес - благодаря. В

Една дума е мотив за празник през днешния ден - " благодаря ". В доста страни се празнува International Thank You Day (Международния ден на думата " Благодаря " ), тъй че не забравяйте да изразите благодарността си към фамилията, приятелите, сътрудници и всички хора, които обичате. Психолозите считат, че думите на признателност са " словесни милувки ", които могат душевно да стоплят и успокояват хората. Основното нещо е, че думите на признателност би трябвало да се изричат от сърце.

Замисляли ли сте се за какво ние, българите, постоянно използваме и френското благодаря, дружно с нашето благодаря? На пръв взор корените на френските думи в речта ни би трябвало да се търсят във Възраждането и желанието на нашенеца да се европеизира. Франция е била събирателно за Европа, по тази причина и алафранга от гръцки, алафранка по френски значи европейска работа. Преди Освобождението и директно след него в речта се появяват доста френски термини, които бележат културния напредък - чорба, късмет, тренд, пресантиман. Някои от тях са останали и до през днешния ден, подминати от пуристите на езика, които са се борили най-много с гърцизмите, турцизмите и русизмите.

Френският е бил белег на изтънченост и не е представлявал опасност за книжовния език. Нещо повече. По френска линия градското послание в нова България става мадам. Госпожо също е настоящо, само че мадам издава жанр, както в обекта, по този начин и в създателя на израза. Обаче тук идват няколко детайла, свързани с благодаря, които малко объркват нещата. Първият подробност е, че тази дума няма по какъв начин да получи необятно разпространяване, тъй като тя е обречена да издава избран статут. Ето по какъв начин нейната приложимост в следосвобожденска и предвоенна България е налице, само че тя придобива една промяна.

Същата промяна се следи и в съветския език. И там благодаря се използва, и там тази учтива форма е пристигнала непосредствено от Франция, само че се е трансформирала в жаргонна дума. Това се случва при започване на XX век, когато използването и става повече смешна, нелепа. След революцията в Русия, да се споделя благодаря става буржоазна отживялост, мотив за подигравка. И по този начин от формалния език думата прескача в сленга.

Същото става и у нас. На един стадий благодаря се трансформира в смешка, задявка, даже насмешка. Жаргонът си я присвоява, тъкмо както се случва и с мадам. Ето по какъв начин думата кокона в жаргона е в действителност френското мадам, само че с игрови и шеговити нюанси. Този жаргонен взрив в Русия е по-ранен, при нас се случва по-късно, само че има същия темперамент. Така че благодаря не е чуждица, тя е диалект. Затова за нея имаме и друга, книжовна дума. Това е повода да използваме, волно или несъзнателно, и двете.