Ч като Чопакова: Ничия земя ми показа, че винаги има възмездие
Edna.bg показва Елена Чопакова. Близките ѝ я назовават Чопи, по тази причина я избрахме за нашата писмен знак Ч от поредицата „ Жените от А до Я “. В нея ви представяме забележителни (не е наложително да са популярни) дами с всяка писмен знак от писмеността. Задаваме им едни и същи въпроси, свързани с женската мощ, роля и фантазии. И всички те дават отговор друго, с цел да нарисуваме дружно най-пъстрата картина на дамите в България.
Елена Чопакова е измежду основателите на предаването „ Ничия земя “ по Нова ТВ. Преди това е работила във „ Всяка неделя “ като основен редактор на предаването на, забележете, 22-годишна възраст.
Разказва тези истории, които даже не ти се желае да започнеш да гледаш, само че не искаш да свършват.
Личен списък
Защото демонстрира хора, истории и места, които в никакъв случай няма да забележим, ориси, за които в никакъв случай няма да чуем.
Професията й е противоположното на женствена. Среща се със пандизчии, убийци и забравени и от Бог хора. Или пък е идеална тъкмо за жена? Кой различен може да усети със сърцето си и да опише с мозъка си всички тези тематики, за които приказва в „ Ничия земя “?
Изключително наслаждение е да ви представим Елена Чопакова:
Каква е твоята специалност и за какво избра нея?
Според Национална агенция за приходите съм публицист, съгласно мен – повествовател на истории. Исках да стана юрист, само че мързелът ми надви и ме води на изпитите по публицистика, тъй като ми се стори по-лесно. Така си открих мястото. Това, което върша в този момент, ме държи някъде сред облаците, в които витаят доста мои сътрудници, и земята, на която би трябвало да съм крепко стъпила, само че не съм.
Кои женски качества ти помогнаха в работата?
Oбществото, каквото и да значи тази дума, нормално схизходително ни освобождава от неудобството да демонстрираме страсти – простено ни е някак. На момчетата от дребни им се споделя, че са огромни мъже, а огромните не плачат, което след това основава други проблеми, само че това е пък друга тематика.
Личен списък
На терен употребявам всичко, което дамата употребява откогато свят светува – блага усмивка, отривисто пърпорене с мигли, от време на време престорено доверчив до нелепост взор, почтен флирт, операция, само че най-много чисто женска емпатия.
Понякога се фръцвам, блъфирайки, и това ми е печелило не една и две истории, които не съм могла да имам при започване на диалога. Но съчувствието, същинският интерес не може да бъде изиграно или най-малко аз не мога да го изиграя.
За да стигна до някоя история, до някой човек – то той ми е същински забавен. Денят, в който би трябвало принудително да отида на работа, нормално е последният ми ден на тази работа. Рискова, само че добра в дълготраен проект инвестиция, която наподобява на каприз, само че не е.
Успяваш ли да балансираш сред работата и фамилията?
Не, не съумявам, по тази причина направих пагубен опит да ги обединя. Не е инцидентно, че множеството дами в нашата специалност се женят я за оператор, я за режисьор. Я не се женят въобще.
В която женска житейска роля се чувстваш най-добре (домакиня, майка, специалист, любима)
Личен списък
Всички, които ме познават добре, знаят, че аз съм корав съперник на феминизма в известния му тип и дивия кариеризъм, характерен на доста дами в нашата специалност. Засега най-добре се усещам у дома, когато преди малко съм почистила, пуснала две перални и сготвям чорба на мъжа си. В тези моменти ме залива същинското благополучие. Така че – най-добре се усещам в дантела и с престилка, боса, до печката. Може би тъй като това ми липсва сега.
Иначе и в гумени ботуши в някое гето или с рокля в пандиза отново ме е спохождало благополучие. Сменям функции доста бързо. Непоносимо бързо за близките.
Какво си казваш, когато изпитваш компликации?
Не избухвай. Ще мине. Всичко минава. Преди фитилът ми беше пай, в този момент каишката ми – по-дълга.
Какво мечтаеш да имат всички дами по света?
Мъже, които да (ги) обичат.
Личен списък
Как живееш с толкоз доста тежки истории, по какъв начин се пазиш да не потънеш в лошотията?
Истината е, че лошотията, за която описвам, жертвите или причинителите на тази проклетия, с които беседвам, ме пазят от лошотията, сверяват ми часовника, държат ме будна и съответна. Опитвам се да се изучавам от грешките, за които описвам, грешките, позволени от различен. Научих се в никакъв случай да не осъждам – даже убийците, а да ги разбирам.
Зад всеки палач, който съм снимала, се крие жертва. Винаги има принуждение, което той е претърпял, само че не е съумял да преодолее, избрал е да реагира назад със същото в търсене на реванш от ориста. Но! Ако би трябвало да бъда напълно съответна по какъв начин се вардя – с доста четене преди и с вана и вино след. И възприятие за комизъм. Черно, доста черно, непристойно черно.
Вярваш ли още в положителното? То ще победи ли?
Вярвам и в положителното, и в неприятното – едното без другото не може. Вярвам в Бог. Вярвам в справедливостта. Тя, по-скоро нейната липса, свързва всички герои на “Ничия земя”. Следя продължението на историите, които демонстрираме, доколкото мога. Краят на всяка не е с финалните надписи, а с възмездието.
В него няма никаква друга поука, с изключение на безпощадният закон на бумеранга. Последната, която накара косата ми да настръхне, е гибелта на един изнасилвач на дете. Умря в пандиза. От това, което беше предизвикал на детето. Звучи наивно да кажа, че положителното ще победи, ще победи справедливостта. Накрая всеки получава каквото е заслужил. Ако не го получи – не е краят.
Искало ли ти се е да спреш фотосите и да кажеш "Не мога повече "?
Да, случвало се е към този момент. Ставам и си потеглям - когато отсреща ми стои малоумен и нахален човек. Обикновено тези две качества вървят в комплект. Преди държах да ги слага на мястото им, да им покажа ясно, че не са прави. Сега им се усмихвам и възпитано преустановявам диалога. С времето “не мога” се трансформира в “не искам”, всяко “не мога” е маскирано “не искам”.
Всички можем повече, всеки може колкото желае. Въпрос на мотивация. Моята е обичането. Всичко хубаво, което съм направила, е било от обичане. Всяка друга основа е нездрава. Наивно не преставам да имам вяра, че въжетата на любовта са по-здрави от въжетата на дълга и по този начин обичаното ми “Какво ще кажат хората?!”. Ами... да споделят каквото щат.
Елена Чопакова е измежду основателите на предаването „ Ничия земя “ по Нова ТВ. Преди това е работила във „ Всяка неделя “ като основен редактор на предаването на, забележете, 22-годишна възраст.
Разказва тези истории, които даже не ти се желае да започнеш да гледаш, само че не искаш да свършват.
Личен списък Защото демонстрира хора, истории и места, които в никакъв случай няма да забележим, ориси, за които в никакъв случай няма да чуем.
Професията й е противоположното на женствена. Среща се със пандизчии, убийци и забравени и от Бог хора. Или пък е идеална тъкмо за жена? Кой различен може да усети със сърцето си и да опише с мозъка си всички тези тематики, за които приказва в „ Ничия земя “?
Изключително наслаждение е да ви представим Елена Чопакова:
Каква е твоята специалност и за какво избра нея?
Според Национална агенция за приходите съм публицист, съгласно мен – повествовател на истории. Исках да стана юрист, само че мързелът ми надви и ме води на изпитите по публицистика, тъй като ми се стори по-лесно. Така си открих мястото. Това, което върша в този момент, ме държи някъде сред облаците, в които витаят доста мои сътрудници, и земята, на която би трябвало да съм крепко стъпила, само че не съм.
Кои женски качества ти помогнаха в работата?
Oбществото, каквото и да значи тази дума, нормално схизходително ни освобождава от неудобството да демонстрираме страсти – простено ни е някак. На момчетата от дребни им се споделя, че са огромни мъже, а огромните не плачат, което след това основава други проблеми, само че това е пък друга тематика.
Личен списък На терен употребявам всичко, което дамата употребява откогато свят светува – блага усмивка, отривисто пърпорене с мигли, от време на време престорено доверчив до нелепост взор, почтен флирт, операция, само че най-много чисто женска емпатия.
Понякога се фръцвам, блъфирайки, и това ми е печелило не една и две истории, които не съм могла да имам при започване на диалога. Но съчувствието, същинският интерес не може да бъде изиграно или най-малко аз не мога да го изиграя.
За да стигна до някоя история, до някой човек – то той ми е същински забавен. Денят, в който би трябвало принудително да отида на работа, нормално е последният ми ден на тази работа. Рискова, само че добра в дълготраен проект инвестиция, която наподобява на каприз, само че не е.
Успяваш ли да балансираш сред работата и фамилията?
Не, не съумявам, по тази причина направих пагубен опит да ги обединя. Не е инцидентно, че множеството дами в нашата специалност се женят я за оператор, я за режисьор. Я не се женят въобще.
В която женска житейска роля се чувстваш най-добре (домакиня, майка, специалист, любима)
Личен списък Всички, които ме познават добре, знаят, че аз съм корав съперник на феминизма в известния му тип и дивия кариеризъм, характерен на доста дами в нашата специалност. Засега най-добре се усещам у дома, когато преди малко съм почистила, пуснала две перални и сготвям чорба на мъжа си. В тези моменти ме залива същинското благополучие. Така че – най-добре се усещам в дантела и с престилка, боса, до печката. Може би тъй като това ми липсва сега.
Иначе и в гумени ботуши в някое гето или с рокля в пандиза отново ме е спохождало благополучие. Сменям функции доста бързо. Непоносимо бързо за близките.
Какво си казваш, когато изпитваш компликации?
Не избухвай. Ще мине. Всичко минава. Преди фитилът ми беше пай, в този момент каишката ми – по-дълга.
Какво мечтаеш да имат всички дами по света?
Мъже, които да (ги) обичат.
Личен списък Как живееш с толкоз доста тежки истории, по какъв начин се пазиш да не потънеш в лошотията?
Истината е, че лошотията, за която описвам, жертвите или причинителите на тази проклетия, с които беседвам, ме пазят от лошотията, сверяват ми часовника, държат ме будна и съответна. Опитвам се да се изучавам от грешките, за които описвам, грешките, позволени от различен. Научих се в никакъв случай да не осъждам – даже убийците, а да ги разбирам.
Зад всеки палач, който съм снимала, се крие жертва. Винаги има принуждение, което той е претърпял, само че не е съумял да преодолее, избрал е да реагира назад със същото в търсене на реванш от ориста. Но! Ако би трябвало да бъда напълно съответна по какъв начин се вардя – с доста четене преди и с вана и вино след. И възприятие за комизъм. Черно, доста черно, непристойно черно.
Вярваш ли още в положителното? То ще победи ли?
Вярвам и в положителното, и в неприятното – едното без другото не може. Вярвам в Бог. Вярвам в справедливостта. Тя, по-скоро нейната липса, свързва всички герои на “Ничия земя”. Следя продължението на историите, които демонстрираме, доколкото мога. Краят на всяка не е с финалните надписи, а с възмездието.
В него няма никаква друга поука, с изключение на безпощадният закон на бумеранга. Последната, която накара косата ми да настръхне, е гибелта на един изнасилвач на дете. Умря в пандиза. От това, което беше предизвикал на детето. Звучи наивно да кажа, че положителното ще победи, ще победи справедливостта. Накрая всеки получава каквото е заслужил. Ако не го получи – не е краят.
Искало ли ти се е да спреш фотосите и да кажеш "Не мога повече "?
Да, случвало се е към този момент. Ставам и си потеглям - когато отсреща ми стои малоумен и нахален човек. Обикновено тези две качества вървят в комплект. Преди държах да ги слага на мястото им, да им покажа ясно, че не са прави. Сега им се усмихвам и възпитано преустановявам диалога. С времето “не мога” се трансформира в “не искам”, всяко “не мога” е маскирано “не искам”.
Всички можем повече, всеки може колкото желае. Въпрос на мотивация. Моята е обичането. Всичко хубаво, което съм направила, е било от обичане. Всяка друга основа е нездрава. Наивно не преставам да имам вяра, че въжетата на любовта са по-здрави от въжетата на дълга и по този начин обичаното ми “Какво ще кажат хората?!”. Ами... да споделят каквото щат.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ